за сурогатните майки

Хайде, хубав и щастлив Великден!

Весело си поспорихме, но вече напускам полесражението, а от вкъщи рядко пиша!

Толкова хора споделиха именно това, ама като споделянето им не е част от проспериращ бизнес, трудно се намира да се прочете ...

Не мислиш, защото си разумен, рационален и порядъчен човек! Но порови се малко в руските и украинските сайтове за предлагане на СМ и ще се потресеш какви неща можеш да намериш.
Жени, мъже и др   си поръчват СМ по толкова и различни причини, че аз и ти не можем да ги измислим

Не правете аналогии с инвитрото - при него, независимо донорско или не,  жената впряга ресурса единствено на собственото си тяло да износи и роди плода и не ангажира с него друга жена. Няма спорове за родителски права, няма спорни въпроси относно родствени връзки и пр.Репликите, че ин витрото е комерсиално също не са относими, защото и в двата случая се заплащат и медикаменти и лекарски труд. При СМ се заплаща на второ немедицинско лице, което участва в цялата работа.

Сърбят ме ръцете от два дни да пусна линк към един клип в ю тюб за илюстрация, ама ще бъде проява на изключително лош вкус...

От това по-ясна илюстрация за  серизоността, с която се решават нещата, и за това как и от кого какво се гласува - здраве.

В някои теми не се пише само защото си в работно време и няма какво друго да правиш.
Малко са, но има теми, в които пишеш само ако не можеш да не пишеш.

разговаряла съм с психолози за това. между другото. не ми е основен интерес. теорията е силно маркетирана, но е само теория, докато не получи статистически достоверни доказателства. така се практикува в науката. има ли такива?
изобщо, в психологията няма аксиоми.

Fussii, за да се постигне сурогатна бременност нали пак ин-витро се прави. В този смисъл казах, че е редно да се прилага, ако има репродуктивен проблем.

Ако му се обясни, че тя много е искала да му бъде майка, много го е харесала още като го е родила, но не е могла да го вземе, защото в момента е нямала къщичка или е била болна и е трябвало да остане в болницата детето едва ли ще продължи да пита с болка в очите. Но това не на 7, а още на 2-3 години. Имам познати, чието дете е родено от изостанала умствено жена. Срещало се е с нея 2 пъти. Няма огромна болка в очите му, нито срам, нито нежелание да посети майката, упреци към нея, чувство за изоставяне, отхвърляне или подобно. Тези чувства ги насаждаме ние, възрастните. Обвиненията и омаловажаването на биологичната майка унижават и обиждат излишно детето, дори и да са аргументирани.

Да, додо, точно излишен драматизъм имах предвид.

Fussii,   за подробния отговор. Точно наказателната отговорност имах предвид.


Аз писах, че го приемам по принцип. Причините, заплащането, роднинските връзки между СМ и родителите нямат значение за мене. Дали една жена си поръчва бебе защото не може или защото не иска да ражда си е нейна работа и не променя факта на СМ. От това, което съм видяла и чела, никога, по никакви причини не бих учавствувала в такова деяние като поръчител, донор, сурогатна майка или съдействуващ персонал. Не мисля, че регламентирането със закон ще помогне по ред причини, най-важните от които са (по наблюдения в Англия):

- договорът за сурогатно майчинство няма никаква правна тежест в съда и никой съдия не е длъжен да го вземе под внимание. Дори и да го вземе под внимание, интересите на детето определят решението (подобно на предбрачен договор). Дори в Американските щати, където е законно, може да бъде оспорвано с дела, които се точат с години.

- сурогатната майка може да реши да прекрати бременността по свое желание до...... тогава беше 28 гестационна седмица, сега е 24та. Моят син е роден на 28 седмици и си беше бебе, добре оформено, и тази мисъл ме ужасява, а имаше подобен случай. Аборти в късни седмици се правят чрез вътрешноматочно раздробяване на плода след спукване на водите и убиването му с болезнена инжекция

- ако се наложи секцио за да се спаси живота на фетуса, сурогатната може да откаже, все пак не е нейно дете, а тази операция си е страшна и с рискове за майката.

- ако детето е с тежки или не толкова увреждания, няма никаква гаранция кой ще поеме отглеждането му и никоя страна по "договора" не е задължена.

- писа се, че сурогатната трябва да има свое дете. В случай на нейната смърт при раждане кой поема грижите и издръжката на това дете?

- ако по време на бременността поръчителите (генетичните родители) починат, какво става с детето? Реален легален проблем е, че то, докато не е законно записано като тяхно дете не им е дете или наследник и наследниците им могат от користни подбуди да оспорват договора. Ако детето не е генетично на поръчителите няма законен начин да се преобърне в наследник, дори с договор. Дори да е генетично тяхно е трудно.

............. и много други.

Непрекъснато се сравнява осиновяването със СМ. Те, макар и със сходни процедури, нямат нищо общо. При започване на процедурата за осиновяване разделянето на детето от биологичната майка вече е станало. Никой не откъсва детето от майката с цел то да бъде осиновено. За осиновяване има много изисквания към кандидатите да осиновят, каквито към встъпващите в договор за СМ няма.

 Nevena Virolan, този пост беше най-ценното в темата! Другото са емоционални бръщолевеници без отговорност към последствията!

Детето отива при генетичните родители, ако желаят се грижат за него - ако не - ясно.
Разлика с другите случаи не виждам.

За мен пък не е никаква  майка жена, която си настанява детето в чужда утроба с пълното съзнание за рисковете, само част от които е посочила Невена.

Ооо, тук се намерил човек и ценни работещи съвети да ми дава... Ми тогава да се възползвам:

Добре ами ако му кажа че "няма къщичка и е болна" и детето поиска да я види и на практика излезе че има къщичка, здрава е и се грижи много майчински за други свои деца тогава какво да говоря?

Ами ако на мен ми се наложи да вляза в болница или гръм тресне къщичката ми как да го успокоя, че няма да отиде при трета майка?

А аз, освен това, не бих искала да съм износена и родена от жена, за която съм била сделка с финансови постъпления...

Живота на човек не може да се върти само около обстоятелствата около раждането/износването.
Там е началото - следва продължението. Смисъл от задълбаване в миналото и независещи от човек обстоятелства не виждам.
Живота е сега - с хората които сега са с нас. Предпочитам да мисля за бъдещето, отколкото за миналото.

Аз не Ви давам съвет, просто споделих видяно. Когато детето се види с биологичната майка може да я попита лично защо го е оставила, точно него, след като си има къщичка а си гледа другите деца. Една грозна истина може да промени отношението му към нея, но какво от това? Отношенията между родител и дете еволюират с времето и е възможно затопляне или охладняване.


Кое е ясно? В много държави, като тук, например, родителите плащат за отглеждането на децата си, настанени в лечебно заведение или приемно семейство. Издръжката на увредено дете може да бъде много висока в зависимост от увреждането и доходите на родителя, което да отблъсне генетичните родители и те да не пожелаят да предприемат процедура за регистрация/осиновяване/припознаване на детето като тяхно. СМ може и тя да го отхвърли. И да, случва се. И като зная, че в България лекари съветват родители на деца с леки проблеми като синдром на Даун и отворено небце да ги оставят за отглеждане в дом, не ми се мисли какво би станало в подобен случай.

Най-рискови точно в този аспект смятам че са нелегалните случаи. Тези, които са с договор сигурно са помислили и за този момент.
Аз като раждах една жена си тръгна просто от болницата и остави бебето, дали от болницата го регистрират на нейно име в този случай?