за сурогатните майки

  Бижу, ти имаш своите основания, напълно истински, за позицията си. Всеки обаче гледа от собствената си камбанария. Не мога да разбера хора, които показват колко са широко скроени и подкрепят, да речем, гейовете или транссексуалните, решили да се обърнат срещу природата, която ги е създала едно, пък те искат да са друго. В същото време решават, че щом природата не е дала дете на някого, той не трябва да прави нищо по въпроса. (Нямам предвид тебе, говоря принципно). Кръвната връзка не трябва  да се фетишизира, но не трябва и съвсем да се пренебрегва.

Ако не се позовеш по някога на чувството си за хумор, ще се наложи да потърсиш авторите на някои бисери и да ги обесиш  Май първото е по-добро 

Мисля, че е време някой да заключи темата - нещата взеха да се повтарят, изчерпаха се аргументите и от двете страни, дано темата е била от полза на някой 

има не малко случаи на деца, родени да бъдат donor siblings (братя/сестри-донори) на костен мозък или стволови клетки за по-голямото си болно братче/сестриче.

"поръчва друго дете, за да удовлетвори желанието си" - за какво? за здраво дете ли? единици ли са родителите на болни деца, които създават второ дете с надеждата то да е здраво?

Четейки поста, веднага се сетих за една приказка от Елин Пелин - "Ангелът на справедливостта" се казва. Спомнете си я.

Ами Фоксче, знам ли и аз вече на какво да се позова.
Ама хич не искам да се беся, поне днес.
Отивам на шопинг, да лекувам нервата 

Моля да обърнете внимание на изрази като крякане и неосведоменост. Дочул може да е някой друг, но аз се занимавам с тези въпроси вече 16 години и много добре знам какво говоря. Ако на някого е неизгодно или неудобно, ако някой не може да възприема нова информация или желае да класифицира всичко ново само в рамките на вече познатото му, това не е мой проблем. Ще помоля да не се леят обиди на килограм. Първо е неприятно и неприемливо, второ се излагате. А и в крайна сметка за милионен път питам- това форум за взаимопомощ ли е или спаринг арена на хора с проблем с контрола на агресията?

Така, ще се опитам да оставя на страна емоциите и да видим какво се получава:
1. Имаме ограничен кръг от хора, които искат интереса/желанието им да бъде законово защитено
2. Законът не може да бъде емоционално натоварван - доводи от типа на това, че някой ще бъде по-щастлив не вървят; целта на закона е да се уреголират обществени отношения с определена тежест
   - от тук веднага следва дебат 1 - до колко обществено значим (подчертавам обществено, а не лично) е въпросния проблем и заслужава ли цялата държавна машина да се задейства за уреждането му (тук се вкючват всички процедури по промяната на огромен брой нормативни актове, защото надали някой сериозно вярва, че сурогатството може да се регулира с 1 закон)
   - дебат 2 - този закон ще гарантира ли търсения ефект, или по-скоро ще отвори път на цяла нова поредица от проблеми
   - дебат 3 - този закон ще трябва да разгледа редица хипотези (все пак става въпрос за разполагане с човешки организми и животи) и тук основния проблем е дали тези хипотези са юридически защитими без да се накърняват права на граждани
   - сигурно има още поне 10 дебата, за които в момента не мога да включа.....

Моето мнение по тези проблеми:
1. Желаещите промяна са тези, които трябва да доказват, че промяната на статуквото чрез закон няма да доведе до сериозни рискове за децата, кото се предполага, че ще бъдат обект на договор (когато се въвежда нещо ново, то първо трябва да бъде доказано, че е безопасно или поне относително безопасно, а не да се изисква обратното - желаещите да запазят статуквото да привеждат доказателства за рисковете)
2. Законът не може да гарантира изпълнение на интереса/желанието на заинтереованата група - няма гаранции, че СМ ще полага необходимите грижи по време на бременността, няма гаранции, че тя няма да се привърже и да реши да задържи детето и не може да има гаранции, че то все пак ще бъде предадено на генетичните донори. тук идва и друг проблем - не може да се гарантира в какво здравословно състояние ще се роди - какви разпоредби да се вземат в тази насока или просто да оставим принципа никой като не го иска да го пратим в дом (да е забравяме, че все пак е заченато и родено по поръчка) =>каква ще бъде отговорността на генетичните поръчители?
3. Друг проблем - как ще се определи кои точно граждани са обект на закона и имат право да се възползват от него, без това да поражда дискриминация за други лица (да кажем по медицински причини, но пак има 2 варианта - ако не са изброени всички възможни се оставя голяма врата за тълкуване кои медициснки причини попадат под този закон; ако се тръгне тяхното изброяване остава вероятността някоя да се пропусне => лицата с този медицински проблем остават извън закон и могат да претендират за дискриминация); все пак да се има в предвид, че когато нещо е забранено за всички, никой не е дискриминиран; когато обаче се позволи за част от обществото - тогава вероятността някоя двойка с репродуктивни проблеми да бъде дискриминирана е много по-голям (това че жена няма матка по рождение примерно не я прави дискриминирана спрямо тези, които имат, защото причината е природна, а не човешка);
4. Как ще се гарантира, че няма злоупотребите да станат много повече отколкото са сега извънзаконовите операции - едно е под масата да търсиш СМ, съвсем друго е когато е легализирано - улесняват се хора с всякакви амбиции и помисли да действат (защото да твърдим, че всички ще се възползват само по предназначение от този закон е меко казано необмислено)
5. Хипотезите които трябва да се включват в закона - при физически проблеми за СМ, при смърт, за решения, свързани с тялото и здравето и по време на бременността и пр., които реално не подлежат на нормативно определяне (няма как законодателят да апише, че при нужда от операция примерно СМ няма право да откаже, защото това ще навреди на плода) и пр.

И до тук изобщо не намесвам моралната и етичната страна....там пък нещата са хептем сложни. Та на база на всичко това дето го изсписах - не бих подкрепила СМ. Но тези, които искат прокарването на такъв закон са длъжни да имат най-малкото ясна позиция и поне до някъде виждане как ще се решат тези проблеми. И още нещо - доводи от типа на: това вече се прави, значи трябва да се узакони са крайно неиздържани откъм логика.
    

Момичета, има много прекрасни жени, които биха били прекрасни майки, но имат проблем да износят дете. Дълбоко вярвам, че в живота се случват различни трагедии - травми, заболявания, нелепи инциденти, които могат осакатят една по рождение здрава жена и да й отнемат "правото" да бъде майка.
Една такава жена може да е безкрайно талантлива, добра, носеща "прекрасни" гени и изтънчена душевност.
В очите на някой обожаващ я мъж тя би била прелестно създание и той вероятно би искал именно ТЯ, именно нейните гени да се съчетаят с неговите. Не е нелогично.
И щом има жени, готови по различни причини да износят плода на тези двама души, значи това е нещо добро.
ако се осланяме на "мъдрата" природа, би следвало да не се безпокоим, тя не би допуснала това, ако беше крайно опасно за оцеляването й. Напротив, явно това е един от механизмите й да се подсигури, че ще продължи да бъде.

Изобщо, проблемът е сложен, но мисля, че той, като морален казус, стои пред хората, които биха ползвали метода и от двете страни.

Иначе, аз съм си казала мнението - не бих станала СМ, но не съм убедена, че бих се отказала да ползвам такава, ако не можех да износя и родя. И в тази връзка, не бих се възпротивила на разрешаването на сурогатното майчинство, макар да имам безкрайно много съмнения, че в България това няма да донесе радост на двойки, които имат репродуктивни проблеми, а на чужденци и заможни хора със съмнителни мотиви.

Smartie, замисли се, че създателят на всяко ново лечение за болест, която е била доскоро нелечима, се прави на Господ.
не може да се правят такива аргументации, защото това означава да отречем медицината като цяло.

Явно много мъка има около теб.

Това което сподели Бижу, други споделиха много по-напред в темата, но тъй като не бе написано с тези думи никой не му обърна внимание.  
Няма инстинкт, който да кара една жена да иска друга жена да износи бебе за нея. Това е висша форма на егоизъм и нищо повече.
По повод технологиите, в голяма заблуда сте, че се разработват заради вас и жените без матки. За вас работите единствено вие и с парите си плащате технологиите, които са плод, задоволяващ или не личните нужди на създателя им.
Намесването пък на гей линия е толкова смешно! Отношението им към темата за СМ е съвсем на мястото си. Сигурно.
За мен темата се изчерпа. Единственото до което доведе и ще продължава да води е загуба на подкрепа за тези жени, които явно плачат за нея; липса на подкрепа за спрегнатите фондации и сдружения и техните каузи вбъдеще.
Личното ми мнение е, че когато човек не уважава живота може да се задоволи и със собствения си.

няма за какво да съчувстваш на Cygnus, тя има две прекрасни и щастливи деца, на които е прекрасна и щастлива родна майка. благодарение на медицината.

А някой от вас замислял ли се е, че върху репродуктивното здраве на жените у нас голяма роля играе кастриращото ги патриархално, мачистко общество? Или и тук вярваме само на онова, което виждаме, макар да не можем да си го обясним?

А пък аз за себе си - точно обратното.
Но това е чисто хипотетично, не е някакво решение, което съм взела.
Разбира се, оставяме настрана факта, че аз реално имам дете, и всъщност нямам нужда от СМ, но просто емоционално така виждам нещата.
Може би защото си мисля, че имам контрол над емоциите си.