Детето ми е почти на 2 год и не може да говори.

  • 55 576
  • 411
  •   1
Отговори
# 405
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Страхът от чуването на думата аутизъм, съотнесена към собственото дете обаче не е причина човек да се страхува да ходи на консултации когато има притеснения. Хубаво е обаче да е наясно, че диагностицирането не става лесно, особено за по-леките форми, за да може да реагира възможно най-адекватно при подобни на описаната ситуация.

Напълно вярно. Също както е вярно и, че с аутизма и спектъра се злоупотребява зловещо и се "диагностицира" от хора, които просто нямат ценза да го правят. Слава Богу, при сина ми се оказа фалшива тревога, излязла от човек без нужната професионална компетентност. Но едно "ох, обърках се" няма да върне нито здравето ми, нито пък ще снеме стреса, нанесен на сина ми. Така, че е добре да се подхожда критично.

# 406
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 294
..... с аутизма и спектъра се злоупотребява зловещо и се "диагностицира" от хора, които просто нямат ценза да го правят. ....

Мда, много често дори госпожи в градините си позволяват да окачествяват дете като "хиперактивно" например  Confused

# 407
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
..... с аутизма и спектъра се злоупотребява зловещо и се "диагностицира" от хора, които просто нямат ценза да го правят. ....

Мда, много често дори госпожи в градините си позволяват да окачествяват дете като "хиперактивно" например  Confused

Децата в добро психично здраве СА по-енергични и активни, отколкото повечето възрастни могат да понесат. Децата с добра себеоценка са "непослушни", понеже не разбират защо пък думата на някаква си госпожа тежи повече от тяхната и трябва да правят това, което тя иска, а не това, което ТЕ са наумили. За ADHD ("хиперактивност") не може да се говори в детскоградинска възраст, освен, ако не става дума за някой самозабравил се колега-психолог. Лошо ми става, като гледам, че изписват медикаменти на деца 3 - 6 г. за щяло и не щяло...
По всички съвременни диагностични критерии, аз съм тежък случай на ADHD и сензорно-интегративна дисфункция накуп  ooooh! (ако приемем, че сензорно-интегративна дисфункция, последната мода в България, може да се приеме за официална диагностична категория, понеже за половината цивилизован научен свят тя е тежко мамбо-джамбо).

Извинете за офф-а!  Ядосах се, като прочетох за лелките и "хиперактивните деца" Embarassed

Последна редакция: вт, 29 ное 2011, 17:05 от Saule

# 408
  • Мнения: 10 603
Стреса от думата аутизъм ми е много добре познат. Миналото лято не бях на себе си от ужас.
Процесът на обследване беше дълъг, за преглед при специалисти сме чакали с месеци, а при големите имена и година. При сина ми става дума за атипичен аутизъм- черти от спектъра, но без умствено изоставане и не в тежка форма.

Позитивите от диагнозата са налице- подходяща детска градина, с детето ежедневно работи логопед, ходим на курсове за родители, support група за родители ръководена от детски психиатър, псохоложка и специален педагог. Разбрахме, че има служби, от които ще се възползваме- личен асистент, посещения в къщи от Ранна Интервенция и т.н...
Човек вижда резултати и бъдещето не изглежда толкова мрачно. Дори обратното- поставили сме си цели и се надяваме детето да тръгне в първи клас с връстниците си.

Съжалявам за стреса, който е изживяла Saule, а сигурно и други родители. Нямам представа дали в България се раздават диагнози с лека ръка.

Аз лично съм ядосана, че педиатърката ни не си отвори устата по-рано, защото от две години нататък ми беше ясно, че е различен, просто не разбирах какво му е. Изтормозих се от нерви и гадаене, докато не я питах директно дали не може да става дума за аутизъм, а тя каза, че най-вероятно става дума за атипичен високофункционален аутизъм. И правилно предположи жената, накрая това се оказа диагнозата.
Така изпуснахме една година, през която можеше да се работи с него по подходящ начин и да тръгне на специална градина от 3, а не 4 години.
Освен това аз имам три деца, кое първо да погледна...

Най-доброто, което ние като родители можем да направим е да се вземем в ръце и да играем с картите, които ни раздал живота.
Толкова от мен.

Последна редакция: сб, 03 дек 2011, 18:56 от Cassandra

# 409
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 516
Позитивите от диагнозата са налице...

Именно. И при нас диагнозата отвори много врати, от където синът ми да получи помощ. И колкото по-рано, толкова по-добре. Може би съм една от малкото хора, които ни най-малко не се стресираха от диагнозата. Аз така или иначе вече бях стресирана, защото знаех, че синът ми има някои особености, които му създаваха проблеми. С диагнозата получихме както повече помощ, така и по-голямо разбиране.

И аз постоянно чувам как се свръхдиагностицира аутизъм и т.н., но и  моите лични впечатления покрай сина ми са по-скоро, че всъщност се действа много предпазливо, даже прекалено. Защото ние също пропуснахме ценно време поради късното диагностициране...

# 410
  • София
  • Мнения: 3 249
Касандра виждам, че е в чужбина, за Чека не знам... В България нямаш ли пари да си платиш на специалисти, които да работят с детето,  гледаш едно обречено дете...

# 411
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 516
Не съм в Бг, да.

Общи условия

Активация на акаунт