Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

  • 100 671
  • 749
  •   1
Отговори
# 600
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 480
И аз съм склонна да повярвам на теорията за "хладилника", защото и моето дете беше отделено, дълго време хранено със сонда, и много изкара по болници и рехабилитации. Т.е. стресът в тази ранна възраст явно има голямо значение.
За сондата беше очевадно - в момента, в който физически му стана възможно да си яде сам дневните дажби, детето за 2 седмици направи качествен скок - седна, пролази и се изправи - неща, които според невролозите май "нямаше да се научи"
Яд ме е на "лекари", които смятаха, че ако го държим гладен, ще се научи по-скоро да яде без сонда - той е бил гладен и нещастен, милият... но няма как да върна времето назад...  Sad
За делфините и аз искам да разбера... чудя се как би реагирал, него пък го е страх от водата.

# 601
  • Мнения: 2 510
За отделянето на детето от майката след раждане ми е трудно да преценя, но за първите години след раждането мисля, че майката трябва да си гледа детето /въпреки, че има много изключения и детето не е аутист, както и има и родители гледали две деца и все пак едното не е аутист/. Алек го оставих на майка ми в къщи преди да навърши 6 месеца и първите години след майчинството на работа ми бяха доста трудни, а и следващите. Това определено не мисля, че го е направил аутист, но доста повлия и то не само повлия на състоянието му...
След толкова време и аз оценявам много грешки. Може би нашите деца се нуждаят много повече от нас и то от спокойни и трезво расъждаващи родители, отколкото си мислим или отколкото показват. Дълго време след това оцених много неща и продължавам да ги оценям...
Мисля, че нашите деца нямам рефлекс за компенсиране и трудно правят връзка между различните си възприятия, още по-малко оценка на нещата.

# 602
  • Мнения: 266
Аз съм от Варна.Мога да купя дискове.Ще ви ги изпратя с куриер или както ви е удобно.Който иска да ми пише на лични.

# 603
  • Мнения: 631
някоя от мамите тук правила ли е генетични изследвания на детето си в лаборатория Геника за чуплива Х хромозома, и втори въпрос колко от вас са били в "Генетика" и какво точно изследват там, колко дни се налага да се остане ако човек реши

# 604
  • Мнения: 110
Таня доколкото разбрах и твойто дете имитира докато гледа детски филмчета и моето е така, но немога да разбера защо тогава и е толкова трудно когато аз и казвам или показвам нещо да го прави  newsm78. Снощи даже докато гледаше детско и един от геройте присвива очи и тя веднага присвива очи. Ти мислила ли си по този въпроси и как си го обясняваш?
Вчера и пуснах филмчетата за делфините беше и много интересно и веднага като видя децата как ги челуват и тя тръгна да целува екрана   Grinning, но когато и пуснах за кита се изплаши и го изгледа гушната в мен.

# 605
  • София
  • Мнения: 333
Здравейте,

Съжалявам, че се намесвам, може да сте го виждали вече, но сметнах, че е интересна информация и много подходяща ча темата:

http://www.ted.com/talks/aditi_shankardass_a_second_opinion_on_l … ng_disorders.html

# 606
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 480
някоя от мамите тук правила ли е генетични изследвания на детето си в лаборатория Геника за чуплива Х хромозома, и втори въпрос колко от вас са били в "Генетика" и какво точно изследват там, колко дни се налага да се остане ако човек реши
Ние сме ходили в Генетика - в отделението в детска клиника до Майчин дом. Много ми е трудно да ти кажа какво изследват, защото в нашия случай професора се опитваше да приравни аутистичните симптоми в някакъв синдром. Буквално ни мотаха няколко дни, психоложката им е под всякаква критика и няма как да не ти направи впечатление, след като детето ти вече ходи на логопеди и психолози.
Искаше да пращаме изследване в Белгия, а понеже тук от форума много хора са пратили и години нямат резултат, аз отказах. Нямам излишни 1000 лв, за изследване, което няма да получа като резултат.
Независимо дали детето има нещо генетично, или няма, с него трябва да се работи. Лично аз съжалявам, че си изгубих няколко дни да се разправям с изкуфелия професор Симеонов, който смяташе, че детето ми има порок на сърцето и разни други глупости, които определено няма, а от друга страна той и хабер си няма от аутизъм.

Поради цепката на небцето участвахме в едно общоевропейско изследване. Няколко години подред събират от цяла Европа материал - от детето се взема кръв и от родителите. Опитваха се да установят има ли ген, или гени, виновни за цепка на устната и небцето. Е, всички са били толкова различни, че дори няма и съмнения, че определни гени могат да са причина за аномалията. Т.е. резултатът е, че най-вероятно не е генетично. Това е правено в Шотландия мисля. Освен дето давахме кръв, писахме и едни 18 стр. анкети за ядене, лекарства, вредни вещества и тн. И беше безплатно.

# 607
  • Мнения: 266
Една моя приятелка прави изследвания в Брюксел.Първия път загубиха материала по пътя!,вторият път резултатите се бавиха 6м.
Нищо не откриха.Струваше 600лв.

# 608
  • Мнения: 631
това с оставянето на детето не съм съгласна аз за Владко най много съм се грижила и въпреки това точно той не е в час .... а масово сега родителите оставят децата си на баби особено по млади и или бавачки и отиват да работят познавам десетки такива деца и само моето е с поведение и маниер различен от обичайните ....
мисля че отношението обичта към детето е много важна но както казах познавам десетки деца отгледани от бабите си някой по съвременни и обичливи други по старомодни и консервативни и няма дете като моето ....

# 609
  • Мнения: 2 510
Аз съм правила хромозомен анализ в Майчин дом. Алек беше на 5 години. Какво точно изледват не зная /не ходих да взема изследванията/. Взеха му кръв от вената, около едно шишенце, дават ти личен номер и мисля, че след 14 дни /или 20/се обаждаш за резултат. Тъй като на мен ми казаха, че няма никакви отклонения, аз не счетох за необходимо да ходя до София отново.
firebird е права, това не променя нищо, ако не сте решили да имате второ дете, но и тогава нищо не се променя, тъй като Х-хромозомите са 2 при майката а и поне случайте който аз съм чула за деца аутисти правени им такива иследвания са отрицателни. Лично познавам 3 родители на чиито деца е правено това изледване и са отрицателни.
zzssa, може би се дължи на по-подходящия начин на представяне/все пак детско филмче/ или, че това все пак е картина, а не просто ти, която те познава и искаш нещо.

# 610
  • София
  • Мнения: 4 412
zzssa, не знам защо им е трудно. Но поне при моето дете, а съм си писала и с други майки, това, че гледат и се мотивират от филми може да се използва в положителна посока. Аз съм й показвала много филмчета от интернет или снимки на деца, които правят полезни неща и тя така се престрашаваше да го прави. Така се научи да духа свещички и много други. Аз и казвах, прави като на снимката, книжката, или филмчето. От тази година ме имитира и мен.

А за клиповете за делфините, доколкото си спомням миналата година я беше страх от клипа със звуци от делфини и лека полека свикна. Ние клиповете ги гледахме почти винаги двете и аз обяснявам какво се случва, т.е и нея я беше страх. А онази вечер, първо изгледа познатите за делфините и после много се зарадва на китовете и взе да си "приказва" с тях, може да е съзряла.

А още нещо съм се сетила, че от морето я беше много страх, 3 години подред се дърпа, като първата беше най-зле. Аз съм намерила един звуков клип с грохот от вълни, и миналата година слагах една снимка от нашата морска почивка на екрана на компю, пусках звука на морето и тя бягаше чак в коридора, и аз я примамвах лека полека да дойде да й обясна. За около 10-14 дни по 5 мин. пускане го преодоля. И си мислех, понеже виждам много майки от морски градове, да не би силният звук от морето да влияе на децата newsm78

Последна редакция: пт, 25 юни 2010, 17:27 от TanyaMG

# 611
  • Мнения: 428
Момичета, здравейте!
Обсъждате много интересни теми.
Вече попитах Деси от Варна, дали би ми закупила дисковете със звуците на делфините.
Струва си да се опита.
Винаги съм искала да опитаме и такава терапия, но за жалост в Бг все още не съществува, а в чужбина не бих могла да си позволя финансово. Confused
Кезая, изгледах клипчето и съм впечатлена. Но предполагам, че това не е точно делфинотерапия.
Разкажи какво представлява тя в Турция. Децата имат ли допир (физически) до делфините?

Относно отделянето на детето от майката в ранна възраст...
И аз често съм се обвинявала затова.
Раждах Мими със секцио (поради седалищно предлежание на плода), съответно десетина дни по-рано (за мен и това е от значение). След самата операция се чувствах много зле. Три дни не бях в състояние да си гледам детето. Макар, че ако тогава бях достатъчно информирана, щях да събера и последните си сили, но да си взема детето при мен.

Първият ден и до средата на втория прекарах в реанимация, където дори не ми показаха бебето. После ме преместиха в стая за родилки и беше точно до тази с бебетата.
Непрестанно чувах плача им и сърцето ми се свиваше, дали не е моето.
Имах чувството, че плачат денонощно.
Мими ми донесоха на четвъртия ден. Засука веднага, за мое учудване и всичко изглеждаше нормално.
Помня, че там и правиха някакви генетични изследвания, но нямам представа какви.  Embarassed
Гледах си я изцяло аз до около 1г. 3м., когато заминахме за Бургас, за да си довърша образованието.
Мама тогава беше безработна и грижите по нея пое тя.
Аз я виждах в късния следобяд и съответно през нощта, когато спяхме двете.
Но тя още тогава страдаше от безсъние, съответно не спях и аз и след три месеца изкарах много тежка депресия.
Когато се възстанових, я отделих да спи в отделна стая Embarassed, но не излизах от там преди да я преспя.
Помня обаче, че усещаше, когато се приготвям да тръгвам към университета сутрин и докато се гримирах, започваше да плаче и се вкопчваше в панталона ми.
Разделяхме се с мъка, с невероятни писъци, сърцето ми се късаше.
Далеч съм от мисълта, че точно това я е направило аутист (тя вече си имаше индикации), но ако в онзи момент бях близо до нея, когато е имала най-голяма нужда от мен..., може би нещата щяха да са далеч по-добре.
До ден днешен имам чувството, че връзката между нас е скъсана.
Тя определено изпитва по-голяма превързаност към баща си.
Мен ме търси за помощ някаква, ако него го няма.
За какво ми е дипломата, когато лиших детето от себе си?
За чий (извинете ме) ми е докторската степен, когато детето ми е било нещастно без моето присъствие?
Отчитам грешките си, но... късно...

Между другото, бях чела, че при децата родени със секцио процентът на децата с поведенчески проблеми е по-висок от тези, родени по нормален път.
Твърдо вярвам в това.

# 612
  • София
  • Мнения: 2 352
Е спрете се вече да се самообвинявате.Егати темата.Сега какво да си вменяваме чувство за вина ли?Я се стегнете малко  Crossing Arms.Колко са изоставените деца в домовете, които имат действително проблеми, но не и аутистични.Липсата на постоянна близост с майката наистина се отразява на детето, но не води до аутизъм.Най добрата ми приятелка забременя само защото искаше да види дали е увредена от многото аборти правени някога.До 4 месец на бременността се чудеше дали да го абортира, или не.После от 5 месец натам се чудеше в кой дом да го остави като се роди.Ами остави си го.Гледаше го, но постоянно го оставяше на някоя баба за да си отспи.Сутрин се събуди детето, тя му скръцне да заспива, че на нея и се спи.И горкото заспиваше ......до 10.00 ч когато тя ставаше да му обърне внимание.Ами не е аутист детето.Приятелката ми е прекрасна майка и прекрасна домакиня и съпруга, но не живее заради децата - така както аз живея заради моите.А, аз имам аутист - тя не.
Това е само един пример - мога още сто да дам.Както и обратни примери разбира се, но в никакъв случай аутизма не се произвежда от майката хладилник.
Стягаме се и хвърляме мисли и усилия да оправим проблемите, а не да си търсим още причини за рев.
Нали  Hug

# 613
  • Мнения: 15 804
Катина
просто ми взе думите от устата.
Аз лично отказвам да се съглася с тази информация и да се товаря с допълнително чувство за вина. и без това ние - майките на такива деца - сме толкова притеснени и разтревожени , с постоянните въпроси защо и можехме ли да го избегнем. Правим всичко по силите си и често извън тях, изкрояваме време, средства, сили, само и само нещата да вървят напред.Борим се постоянно с чувството за вина че можем повече а подобни писания но карат да се гърчим повече. За мен страността на нашите деца се дължи на стечение на обстоятелствата НО съчетано с индивидуални качества.

И аз и вие познаваме стотици примери на деца за които родителите са нямали възможност или пък желание да се грижат, деца които обаче не демонстрират никакво поведение от спектъра. Аз самата съм израстната с целоседмична детска ясла и ДГ от една година но както виждате не съм имала проблеми. Правя за детето си всичко, не съм се делила от него и ден с изключение на трите пъти когато лежах за по няколко дена в болницата, направихме всичко възможно със съпруга ми и Зайко и кака му да не тръгнат преди 3,5 на детска градина защото смятаме че детето не е укрепнало еоционално, обаче... обаче синът ми е просто по различен.

Не се измъчвайте допълнително момичета , вие сте прекрасни майки и децата ви имат огромния късемт че точно вие сте техните майки ...Аз пък имам късмет че ми помагате да приема факта и да продължа.
 Hug

# 614
  • София
  • Мнения: 4 412
Calathea, не си вменявай такива чувства на вина. Аз съм впечатлена от разказите ти, че бременна си водила Мими на добър логопед в СФ, и от това, което направи миналата година за училището. Майката трябва да е активна и да пробва различни неща. А едно от най-важните неща за развитието на децата е отделянето на майката от детето. И аз съм много благодарна, че нашата психоложка ми обърна внимание, че трябва да я отделя от себе си. И всъщност моето дете направи най-голям прогрес, когато точно преди 4-тата година започнах да се държа по-дистанцирано и да се опитвам да бъдем 2 личности. А тя не рояваваше никакво желание да бъде самостоятелна, постоянно ми висеше на ръцете. Така, че нещата не са само до присъствие, а понякога и до навременно отсъствие.

А за бебетата, аз съм убедена, че те помнят много малко. Медицинските манипулации са животоспасяващи и с времето ще се правят така, че да са по-малко психо задръжките у децата, ако въобще оказват влияние.

А тази сутрин гледах предаването Здраве и темата беше за паметта. Може да видите, че бебетата помнят само няколко часа. А пък аз видях, че имат мозъчни гънки още от 7-месец на бременността, а на моето защо му се появиха по-късно  Confused
Но специалистите, които говорят са много интересни и може би ще има нови неща за развитието на различните видове памет и за децата
Ето го предаването - http://193.43.26.11/bg/productions/95/edition/5992/zdrave_pametta

Последна редакция: пт, 25 юни 2010, 23:18 от TanyaMG

Общи условия

Активация на акаунт