Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Много хубаво казано.Благодаря ти, че го напомни  Много е важен момента в който детето е готово за това отделяне.Много зависи от емоционалното ниво на функциониране на детето с аутизъм - независимо от календарната му възраст.Но, когато детето стигне до това ниво е задължително да го оставим да порасне, да се научи на самостоятелност.Този момент е по важен от търсенето на скъсани връзки с ембриона и ключов момент в израстването.

Тук качих малко делфински звуци - основно рингтонове.Това можах да "окрада"   от сайтовете.Попаднах на някакъв делфин софтуер, ама не мога да му разбия защитите да го инстална за да го видя какво е и защо е  Таня - би ли погледнала ето.Изтеглих го, но не помня вече от къде.Иска ми кодове за достъп  
Доколкото разбрах именно звуците на делфините са с лечебен ефект.Гушкането с тях е само за удоволствие  

Момичета аз съм от Варна, както Деси-Шуша мога да съдействам за закупуване и изпращане на делфинския диск.

Не съм водила детето при делфините все още, той се страхува от по-големите животни както и от морето до тази година  ( в унисон с казано от Таня). Усещам че въпроса не в звука на морския прибой а по скоро в грандиозността на гледката на морето ако мога така да се изразя защото няма проблем в плискането в хотелски басейн примерно ...

След паментното начало на 01.06 Зайко вече пишка прав в тоалетната, казва си като има пиш... е има моменти на отплесване в играта но са единици. Обаче с голямата нужда сме без промяна - казва като го свърши, готова съм за всякакви предложения...

Катина, софтуера е за управление на бизнес процеси. Въпреки името и хубавата картинка не е за терапия.

Ето в този клип - http://www.youtube.com/watch?v=O2NKRs3Z34w обясняват как контакта развива и 5-те сетива и ги интегрира - очен контакт, допир, положение на тялото и т.н. Казват, че най-важното е, че детето придобива мотивация. Това, че се плува във вода също оказва влияние, особено за ДЦП дава лекота на детето. Но пък аз си мисля, че контакта и с другите животни има подобни усещания - ако има тренирани и чисти кучета, които да искат да си играят с деца, може да е подобен ефекта. Все пак делфинотерапията е много скъпа, като гледам от клипа. Аз видях, че си хвърлят една лепяща топка, има такива в магазините за 1 лев, и упражнението с молива под носа е интересно.

_re_ge, при дъщеря ми беше точно звука, защото аз първо пуснах на компютъра само звука и тя избяга и си личеше, че е объркана, а с позната снимка и мои обяснения разбра този звук какъв е и го прие. Явно и вече като има представа за море, вълни, почивка и подобни приятни емоции.

Да, истинската делфинотерапия е много скъпа и се практикува от делфинотерапевти. Екип от специалисти, включващ и лекар оценява нуждите на детето и след това се изготвя програма, която обикновено е около 10 дневна. При посещението ни в Турция, специалистите оцениха като основен проблем на сина ми хиперкативността, а аутистичните прояви, доколкото ги забелязваха, понеже не комуникираха на един език с детето, специалистите там са немци, решиха, че са вторични прояви от хиперкативността. За него подходящо беше всяка сутрин по 45 минути да се прави терапия с делфини, а след 2 часова почивка- хипотерапия, бяха включили в следобедните часове и кинезетерапевт.
Същинската делфинотерапия се прави, като делфинотерапевта и детето са облечени в неопренови костюми, детето застава на платформа, където се извършва запознаването с делфина, постепенно се осигурява и допира, влизането във водата.. Понеже делфините живеят само в най- чистата вода, центърът за делфинотерапия се беше току що преместил в марамарис от Анталия, когато ние ходихме преди 2 години, защото водата в Анталия започнала да се замърсява и те започнали да боледуват. Като се рпеместили и им намерили начй- чистото място за живот, те пък боледуваха, защото са сменили микроклимата. Собствениците на делфинариума там са немец и съпругата му- рускиня и казаха, че най- много посетители имат от Русия, Германия и Австралия, като основно от семейства с деца с ДЦП и аутизъм, след всяко ходене, децата подобрявали състоянието си чувствително. Аз всяко лято към терапиите на сина ми , включвам и контакта с делфините, но без допир, което за мен също оказва също благотворно влияние върху развитието му...Когато преди години питах в Св. Никола лекарите, то какво са най- доволни родителите на по- големи деца, те ми казваха, че родителите, които постигат резултат с децата си, правят много и различни терапии с децата, включително арт терапия и плуване, но като ги питат от коя успеха е най- голям, те казват, че не могат да преценят точно от кое, може би ефекта е комплексне и не бива да се спираме пред нищо и да се отказваме от някоя терапия, само защото в момента не виждаме веднага подобрение, а постоянство си трябва... и е така.

Ето и друг материал за делфинотерапията:
http://www.balgari.eu/ArchivPDF/0903/www/0903-57-59.pdf

Току-що ходих в Делфинариума.Купих три комплекта дискове,толкова са ми поръчките до момента:D

Казаха,че ако има проблем,ще сменят дисковете.
Дано да няма...

Давайте идеи как най-бързо и евтино мога да ви ги изпращам.

Цената е 10 лв за двата диска и по 5.90лв, ако се купуват по отделно.

        Звуци на делфините може да изтеглите от тук:
http://puzkarapuz.ru/54419-zvuki-delfinov.html

http://www.youtube.com/watch?v=9W2hXZM6iXM&feature=relatedето , тук има звуци на делфинчета , и мойто момиче много ги слуша , обожава ги . Има още едно клипче , но немога да го открия , пак със делфини , там направо седим като замръзнали , със зяпнала уста . Ние сме ходили на делфинариума във Варна , длфините много харесаха Анджи , понеже си позволихме да отидем до басейна, постоянно идваха да я закачат , а тя ..... нямам думи , ако може там да живеем 

    Това е страхотно!
    Моят син невероятно им се зарадва!Благодаря!   

http://www.youtube.com/watch?v=-CKDYc9J0Mg&feature=related

Общуването с делфините- любимите на човека морски бозайници, има много добри физиологични и психологични ефекти върху човека.
Повечето делфини имат остро зрение, а слухът им, превъзхожда човешкия. Чуването се използва също и за ехолокация (система от акустични сигнали, чрез която те се ориентират). Така че освен чрез зрението си, делфините могат да локализират обектите и посредством ехо. Те излъчват и обработват до 700 щракащи звука в секунда, за да уловят размера и иместоположението на обекти, намиращи се на стотици метри. Тактилното възприятие при
делфините е също добре развито. Делфините нямат обонятелен нерв и нямат усет за мирис, обаче имат вкус и показват предпочитания за определен вид храна. Те са далтонисти, но имат чувство за големина и обем.

Делфините са едни от най-интелигентните същества на Земята. През 2001 г. делфините се присъединиха към категорията на шимпанзетата, орангутаните и хората като единствените същества, преминали теста с огледалото, който е приет като база за себеосъзнаване. Когато учените маркирали телата на двойка делфини на места, които те не могат да видят директно, водните млекопитаещи заставали срещу огледало и се извивали, за да покажат маркировката.
За да издават звуци, делфините използват отвора, през който дишат, защото нямат гласни струни като човека. Американски изследователи открили, че делфините бързо усвояват от себеподобните си много сложни сигнали и ги използват при общуване. Според изследване на
американски и британски учени, проведено във Флорида, делфините от вида Tursiops truncatus са единствените известни животни, които използват имена, за да се разпознават
помежду си в групата.
Делфините са социални животни, преминали теста за себеосъзнаване и вероятно затова делфинотерапията се прилага при неврози,депресии, различни видове травми, хипотония, фобии, тикове, примозъчни дисфункции, функционални нарушения на централната нервна система, аутизъм, синдорма на Даун, церебрална парализа.
От опит знам, че контакта на децата с тях е повече от благотворен и дори след като приключи, действа като вдъхновение на децата. Усетът у децата, че някой е от "тяхната порода" и ги разбира, че е с тях, е предпоставка за сериозна мотивация, над която впоследствие се надгражда.

Kezaja,благодаря за съдържателния постинг!   

     Когато синът ми беше бебе,той издаваше звуци,които ми звучаха досуж ,като делфински.Направо така и казвах на околните,че бебето говори на делфински език. 
    Сега ,като му видях реакцията на клипчетата,почти сериозно се замислих,да не би наистина да разбира нещо от езика на делфините? Колкото налудничаво и да звучи.....

Владко и сега като се радва особено когато е в басеин си подвиква като делфин....

колкото повече неща научавам толкова повече обвинявам себе си в смисъл мен и баща му като родители за това че Владко е така .... гледахме го супер обгрижващо сякаш да не му липсва нищо обуто облечено нахранено завитичко бебче кърмено .... малко сега като си давам сметка като кукла го гледахме до към 2г почти
незная
убедена съм напълно че има значение средата има значение как едно дете е гледано възпитавано стимулирано изглежда ние сбъркахме някъде а вероятно границата е тънка и бързо минава от другата страна на бариерата / в смисъл затваря се в себе си / и отказва да се развива като обичайните деца.

Райка, и аз така си гледах детето "стерилно", не случайно в прогнозната диагноза пишеше "създаден аутизъм". Не мисля, че това е правилно. Ако нещата продължат така ще стане по-лошо и то доста по-лошо, а измъкването от там ще е много по-трудно.
firebird,Алек тръгна на 3 години на редовна детска градина. Аз имах късмет, че по това време бяха малко децата и нямах проблем с персонала/с изключение едната му учителка, която отсъстваше около 6 месеца в годината и когато се появеше ми казваше "да го преместя". Така и не го преместих. Децата го възприемаха, въпреки че той не играеше с тях, накрая се появи и едно момченце което го възприемаше като приятел. Въобще нормални отношения. Алек беше изпълнителен, само веднъж е плакал, че неиска да ходи на градина. Аз го вдигах всяка сутрин в 6 часа и го прибирах в 17 часа.
Една година след това го отложих да ходи на училище. На следващата година го записъх в Дневния център /имаше паралелка към помощното училище/и оттук се почна кошмара.Плачеше всяка вечер /яде, ако въобще се казваше, че яде и реве/.Първата година бях принудена да си го прибера март месец. Беше в къщи до октомври, след това се появи друга учителка и го изпратих отново.Учителката беше много амбиционна жена, но обстановката му действаше ужасно. Едва изкара до април...тогава вече стана страшното чудо. Бях принудена да го оставя в къщи/сваляше всичко, изкъса всички книги, трошеше и всичко беше на средата на стаята. Това продължи до септември когато аз окончателно казах " Ти няма да ходиш повече там" Нещата се успокоиха и следващата година не ходи никъде. Не, че не прави пакости и щуротии/да хвърля през прозореца/, но това няма нищо общо с онази криза, която изживяхме. 2009 бяхме на контролен преглед, питаха ме дали да пишат в епикризата /необучаем/.Аз отказах и след като се върнахме, отидохме заедно до Дневния център.Алек отказа въобще да влезе. Тук беше и моето окончателно решение. Септември месец подадох молба за напускане.
firebird,няма да казвам нищо, децата са различни, както и персонала и учителите. Просто трябва да пробваш!
Сега за научаването. Първо не може да си сигурна какво научава/знаеш ли на мен най-трудното беше да го науча да пие от чаша/ веднъж той просто си взе чашата, надигна я изпи я, без да се окапе  или залее и никога не е трошел чаши със зъби/. Второ установих, че зависи вече и от кого научава. Миналата седмица се наложи вече да наема жена да го гледа/същата жена която го водеше в Дневния център/. Тя казва, че той много я слуша, изпълнява, ходят на разходки и не прави никакви "щуротии", за разлика от мен като се прибера се глези. Аз вече явно съм изпуснала положението.