Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Селма,

Децата от спектъра с в много пъти по- чувствителни от средно статичстическите, точно защото виждат в много повече измерения и мозъкът им работи на бързи обороти, прескача...затова, дори и таткото да не го беше наказал, а само да се беше срамувал и самообвинявал..защо ли точно на него такова невалидно дете се е паднало, детето щеше да усети и да изпадне в истерия за времето, за което описваш.
За да "впишем" децата си в социалния ни свят, трябва първо ние да се "терапевтираме" и започнем да ги виждаме по нов и пълноценен начин, различен от "срам от околните за поведението на децата ни".

Значи, първо започвате да гледате детето и да усещате приемане...след това започвате да си го представяте по начина, по който искате, после отваряте очи и отново го приемате, "влизате" в неговия свят и започвате да му обяснявате нещата, до които се докосне или погледне, започвате да "вниквате" в неговите интереси и му обяснявате всяко нещо, което той направи, както не бива- как трябва и защо..нищо, че отначало може да ви изглежда, че нищо не възприема.
И не се отказвате..до дупка!
Единствения начин да се успее, е да не се отказваме!

После започвате да се гордеете с детето си и да не можете да си представите, то да е някое "обикновено".
И после чудото започва да става...всеки следващ ден.
И мислите ви са непрекъснато позитивни, отхвърляте всяка негативна мисъл, която се опита да нахлуе, защото негативизма след това се връща като бумеранг върху най- скъпото ви.
И постепенно започвате да имате дете, не като от калъп изляно от масата, а по- добро, по- ценно, защото точно в него сте отгледали мечтите си.

В една книга за аутизма, в която има и доста ценни неща, казва се "Аутизмът" от Джоана Робледо и Дау Хам- Кучарски, пише, че след като диагностицират детето ни, трябва да променим очакванията си.
Тук ги оборвам абсолютно. Това, което трябва да променим, след диагностиката на детето ни с аутизъм, е не нашите очаквания, а начина си на мислене- да извърлим всичкия негативизъм, който ни залива и превърнем мисълта си само в положителна енергия, която започва да ни залива после като река. Да се научим да визуализираме положителните си мисли и представи за детето си, да го виждаме само в светлината, която искаме и да започнем да харесваме всичко наше и детето си, особено, и се гордеем с него.
Естествено, ежедневна работа- внимание, грижи, работа със специалисти, са задължителни, защото терапевтите са неговия социален живот до тогава, доакто не му изградим достатъчно умения и не го научим да "използва" знанията си, за да започне да гради свой социален свят около себе си.

Кажи на таткото да не допуска в себе си, срам от детето си.
Да каже нещо добро за детето пред хората, когато ситуацията стане напечена...когато се почувства готов, да казва истината и ако трябва, да се опълчи срещу хората, заради детето си, защото то е най- важното.

Здравейте,
Рядко пиша в темата, но редовно ви чета и много ценя мненията ви. На доста неща се уча от вас. Изгледах предаването и мен лично много ме развълнува, дори ме разплака.
Кезая, искрено ти се възхищавам, за това което правиш за детето си.
Момичета, пиша с надеждата, че някои от вас, които вече са минали по този път могат да ми дадат съвет. Семейството ми се намира на сериозен кръстопът. Синът ми е от спектъра и наесен ще бъде първокласник. Живеем и работим в София, но родом и двамата с мъжа ми сме от провинцията. В родния ми град сме намерили една страхотна начална учителка, човек с голямо сърце и много добър педагог, която от около година през уикендите работи с детето. Заедно двамата, постигнаха много. Детето ми я харесва, доверява й се и работи с нея по повече от два астрономически часа - нещо, което до момента нито аз, нито някой от психолозите и логопедите, с които сме работили, е успял да постигне. Тя го научи как правилно да държи молива, подобри се много и моториката му. Вече пише някои от ръкописните букви, понаучи се да смята до десет.
Големия въпрос за мен е дали да не запиша детето си за първи клас в родния ми град, за да може да продължи заниманията си с тази жена ежедневно. Ако това стане ще трябва да се изнесем да живеем на квартира и мъжа ми ще пътува до София всеки ден за работа. Добре сме финансово и можем да си го позволим. Но със сигурност живота ни ще се преобърне на 360 градуса. Ще трябва и да прекратим заниманията с логопед и психолог и не знам дали това няма да е грешка, макар че досега никой от тези, които сме посещавали не е успял да постигне кой знае какви резултати.
И аз като майка често се обвинявам за това че не мога да намеря правилния път и начин, за да му привлека вниманието и да го накарам да учи заедно с мен. Но е факт, че към момента не успявам.
Голяма каша ми е в главата, а трябва да взема решение и то трябва да е най- доброто за моето дете.

Bambi766,

Ако тази година е на възраст за първи клас, няма да сгрешите и ако го отложите от училище с 1 година, като си дадете време да продължат тук заниманията на детето с  логопед и психолог.
Обаче ако наистина толкова добре се сработва с учителката и тя ще води първи клас тази година, аз не бих я изпуснала, в никакъв случай, просто това е точната учителка на детето, която ще го води нагоре и повярвай, само една година ако тази учителка успява да го владее в класната стая по време на всички учебни часове, дори и за по- голямата част от учебния материал да се налага да се доучва вкъщи, контакта с учителката и присъствието в класната стая, заедно с другите първокласници, ще му даде такъв тласък, какъвто няма да му даде работата с всичките логопеди и психолози накуп. Защото децата най- добре се учат от деца и щом се отваря възможност, детео да получи "включваща" и "подкрепяща среда" в класната стая, това е най- най- добрата терапия за дете от спектъра.
Не се колебай, в случай, че учителката започва да води първи клас тази година.
А би било възможно и там да намерите поне един действащ психолог или логопед.

И както и да притесните семейството си, всяко нещо, което направим за детето си, впоследствие ни се връща по 100.

Kezaja,много ти благодаря!
Определено съм доста по-напред от таткото по въпроса "приемане",но признавам,че все-още го имам този "срам от хората". 

  Друго.....На този момент нямаме официална диагноза за състоянието на детето.Само някои изказвания на някои специалисти,в които ,мисля,са били спестени доста неща предвид положението ми (бременността).
  Но аз чета доста...И виждам,че все пак става въпрос за аутистичния спектър.

  Искам да те питам.Твоя син дали е ходил на детска градина?
  Ако да,как сте се справяли там?Имаше разбиране от страната на персонала?

Bambi766,нека по-опитните майки се включат.
Аз засега пълня темата само с въпроси.....
Дано намериш най-доброто решение за детето си! 

Селма,

Точно тръгването на детска градина беше отключващия момент за моя син. Понеже всичко, което знаеше на български, беше научил и на английски, го записах в немска детска градина, обаче 2 месеца, преди да навърши 4, почти в края на учебната година. Това е било такъв стрес за него, почувствал се е толкова изоставен и самотен, че за 8 дена, почти спря да говори, докато забележа, на 8- ия ден го взех с личице, издрано до кръв и учителките казаха, че сам се е издрал, защото не сме му създали вкъщи никакив навици, не знаел какво да прави с децата, странял от тях и обикалял от крак на крак, повтарял, че мама ще дойде след малко. За няколко дни попаднахем в Св. Никола, тогава обследването там траеше 3 седмици и точно на 4- ия му рожден ден си получихме диганозата "Генерализирано разстройство на психичното развитие". Между другото, много рядко се наемат да напишат "Аутизъм", а устно ми казаха, че детето е високофунцкиониращо дете от аутистичния спектър с Аспергер синдром. Започна всеки ден да идва психоложка вкъщи, контакта на сина ми беше първо с психолог, който му помогна да "преодолее" стреса и се "възстанови" до някъде, за да започнем да градим всичко отначало.

И така започна всичко. Започнах да чета, не вярвах, спирах, отричах, после отначало...
След няколко месеца го заведох в най- близката логопедичната градина, в Лозенец- той беше със отключена силна хиперактивност. Докато разговаряхме с директорката, той хвърчеше като финикиец, пестеше отговорите си на въпроси към него, доколкото изобщо ги чуваше и директорката се уплаши и не го прие. Следващата година продължих да упорствам и го прие в логопедичната. Първочанално посещенията му бяха само в логопедичния кабинет от по 5 минути, на отворена врата, като вижда баба си до вратата, права. Той имаше силно изразена тревожност от изоставяне и години не ни изпускаше от очи, дори и в тоалетната трябваше да е с нас, иначе беше нввъзможно... След това посещенията му се увеличиха в логопедичния кабинет на 15 минути, стигнаха до 30 и тогава вратата на кабинета беше вече притвеорена, като вътре една нарисувана лястовичка играеше ролята на баба му..и накрая вратат се затвори...Това беше първата година от детската градина- цяла година само на индивидуални посещения в логопедичния кабинет. Следващата година, към индивидуалните посещения, се прибавиха и влизане в групата, след индивидуално занимание, които запонаха от 5 минутни и постепенно стигнаха до 45 минутни занятия на групата. Тогава наех и една какичка, която учеше магистратура по психология, която след индивидуалните занимания влизаше с него в групата, 'превеждаше" му инструкциите от учителката към него, от децата към него и от него към останалите. Ако станеше нервен, каката го извеждаше навън, за да не пречи.

Така измина още една година, отложих го от първи клас и в предучилищната, цяла година оставаше сам, сутрин влизаше на индивидуално занимание и след това в групата- до обяд, на обяд го прибирахме, когато децата оставаха да спят.

После дойде първи клас и проблемите започнаха от А-Б.

Kezaja,благодаря за подробния разказ!   

Пишеш,че тогава бяхте започнали с домашни посещения от психолог.Последния от СВ.Никола ли е бил?
В момента водя детето си на логопед,където той много добре усвоява всякакви практически знания и умения,но поведението му не се променя......Замислям се ,че може би работата с логопеда не е достатъчна.И трябва някой и някак да му повлияе на поведението.
   Чудя се към кой психолог да се обърна?

Защо не пробваш при най добрия 

petia_atanasova@gbg.bg

Принципно смятам, че аутистите имат нужда повече от психолог, отколкото от логопед.Водим ги на логопед, защото не говорят, а неговоренето е вследствие на нежеланието им за комуникация.

Селма, макар и обединение с обща диагноза, всяко от нашите деца е различно и ти като майка най-добре ще усетиш какво е най-доброто за него.
В този смисъл, ще си позволя да ти разкажа за Мими и детската градина.
Тя посещаваше масова детска градина (то и в нашето малко градче друга няма), целодневно при това.
Но когато я записах, аз идея нямах за проблемите и. Въпреки, че почти не говореше на 3,5г., а ползваше само няколко думички.
Поради силно изразената хиперактивност и тоталната липса на концентрация, след 2-3м. една от учителките първа изрази съмнение и ме посъветва да заведа детето на детски психиатър, както се изрази "ей така, за собствено успокоение''. Беше страхотен човек и до ден днешен съм и адски благодарна и за тактичния начин по който успя да ме убеди.
За жалост, от лекарския кабинет излязох по-притеснена отвсякога със същата диагноза като Марти на Кезая. От там чувствата ми преминаха през различни нюанси, като при всички вас (отричане, отчаяние, срам и т.н.).
По съвет на същата тази учителка, детето продължи в масовата детска градина.
Но им създаваше проблеми с обедния сън. И в деня, в който другата учителка се размрънка, аз отидох при директорката, за да поговоря с нея детето да посещава ДГ до обяд. Тогава тя не се съгласи с мен категорично и каза, че това е проблем на учителките, не мой и детето остава целодневно.
Така неусетно изминаха 4 години. Като междувременно детето беше терапевтирано от специалисти (водихме я в Пловдив и до ден днешен е така).
Скоро Мария ще завърши първи клас. За проблемите, които срещнах в училище с учителите и директора сега няма да ти разказвам, че сте на друга вълна.
И когато разбрах, че Мими е от спектъра, аз също бях бременна и знам как се чувстваш. Не ми беше лесно и ми бяха нужни години, за да приема детето си такова, каквото е и да я обичам безрезервно и дори да си я искам точно такава, каквато е.
Сега и аз говоря свободно за аутизма. И това наистина ми даде повече сили и кураж. Срамът отдавна не е част от мен.
А ти се успокой, с времето сама ще почувстваш колко щастлив човек си всъщност.
Е, и сега понякога ме връхлитат моменти на отчаяние, но бързо се изправям отново.
Ти имаш късмета да си от София, там има много терапевти, момичетата тук могат много да ти помогнат с насоки относно терапиите.

Бамби, имайки предвид какъв ужас преживях аз, когато трябваше да запиша Мими на училище миналата година (предполагам си в течение), бих ти дала съвет като Кезая.
Ужасно трудно е, когато учителят не приема детето ти. Минах през това и знам какво говоря.

Вече е достъпен и може да се закупи биофитбек система за терапия в домашни условия. Ще го разуча обаче дали е подходящ за деца:
http://stressreducer.wordpress.com/

    А когато.....детето ти нарани другото?
    Как да се реагира в такава ситуация?
    Досега сина ми не проявяваше никаква агресия,но отскоро започна да бута другите деца (досега само него го бутаха).А преди 2 дни бутна едно едва проходило мъниче,което падна и се удари в асфалта.
    Каква реакция би била най-адекватна в случая?И моето дете да разбере,че е причинило болка и че не бива това да се повтаря.И пострадалата страна да е "уважена" по още някакъв начин,освен нашето родителско извинение.

     Досега съм обяснявала на сина си,че децата не бива да се бутат,особено малките.Че е хубаво да ги гушкаме ,да ги галим (по косицата,по ръчичката).Когато съм му насочвала внимание към някое конкретно дете,той се въздържаше да проявява агресията и проявяваше нежност.Но децата са много и той като чели не разбира,че думите ми се отнасят за всичките тях.

Селма,

Затова се налага терапия, която "поставя поведение", няма да се научи от само себе си детето на поведение и доста време ще "ви поставя в неудобно положение".
Психолога и логопеда ще работят с детето върху изграждане на навици и норми на поведени, ще ви дават съвети в кои ситуации как да реагирате и как да поднасяте информацията- и е по много пъти до научаване на някой елементарен навик и добър маниер на поведение.


Бутането на децата или агресията идват от неразбирането на собстеното състояние и чувствата на другия, детето не знае какво чувства и това го прави неадекватно.
С времето ще става по-  добре, но от веднъж и от една хитрина не става.
Само не го затваряйте или не гооткъсвайте от деца, за да предпазите себе си от неприятните случки, няма как да ги избегнете, водете го навсякъде, другите деца се учат от само себе си, а нашите ги учим постоянно...

И преди да отидете някъде обяснете с кратки и прости изречения къде отивате,какво ще правите там и какво се очаква от него. Стимулирайте го, че ако се държи, както се договаряте, ще има награда- нещо което обича.

При децата ни работят стимулите, а не наказанията!
А магическа пръчка или съвет такъв няма...нито универсален, но важно е всеки път да говорите за състоянието му и за твоето, на таткото- че вие сте тъжни от това, което е направил, а той го е напраивил, защото е ядосан за еди какво си.

Момичета в блога http://mamtomam.wordpress.com/ има още материали от сиси2205, карти PEKS, надписани са на български и мисля, че са много полезни. Ако иска още някой да има акаунт и да качва неща да ми пише, добре е да има още поне 1 човек.

И още нещо си направих сметка тези дни, че детето не е ходило на терапии от началото на годината, имаше 6-7 посещения при логопед в предишната градина, но те по-скоро бяха диагностика. А много напредна в говор и писане. И все повече си мислим, че е от добавките на витамин А и Е, и че обърнах внимание на биохимията след ДАН конференцията. Писах ви и преди, че изчислих много подробно това, което яде какво й дава в организма и там, където недостига давам по малко.
От скоро намерих начин да давам и омега 3 по-малко, защото видях, че съотношението 3-6 не е най-доброто. Давам й на Детска омега 3 на Солгар .
И сега много съм се загледала в Магнезия и Вит 12, защото и от тях приема по около 50% от дневната нужда, а какво усвоява е съвсем друг въпрос. Това е свързано с неврологичното състояние.
Ето това е една рисунка, която направи съвсем сама по празниците, много се зарадвах, че е пресякла вертикалата с много хоризонтални линии. Каза, че е пролетна картина, лале. А през това време не сме я насилвали да рисува, имаше най-различни пособия, но когато тя проявеше интерес тогава.
Вижте и сайта на http://autism-bg.com/ , сложили са много нова информация и изследвания.

TanyaMG,много хубаво лаленце!Наистина! 
Катина ,Calathea,Kezaja ,благодаря за отговорите! 


Kezaja,има ли обяснение защо?

Ами защото сигурен аутизъм в ранна възраст почти няма.Обикновенно се слага ГРР, защото с течение на времето може да циркулира диагнозата в различните части на групата ГРР.На моето дете сложиха ГРР и "детски аутизъм", когато го диагностицираха за първи път на 2г. и 6м.но "детския аутизъм" също се променя  в отделни дялове на ГРР.При всяка следваща диагностика си оставаше ГРР, но без подробностите в коя част от него е в момента на диагностиката.
Ето да си четеш 

  Мерси,Катина.