Децата отглеждани вкъщи.....

Нашата забавачка има полудневен и целодневен вариант.Води се английска забавачка.Не мога да кажа и една лоша дума,мчного сме доволни и детето,и ние с баща и.Малката ходи от 9 до 13ч.Учат английски,играят,пеят.Както писах имат 4-5 учителки,а са около 15 деца.
Полудневната група излиза около 80лв месечно.Не включва храна.В 10ч ядат плод,който родителя е длъжен да занесе сутринта.Понеже децата са малко,а учителките много,просто им се обръща индивидуално внимание.Много ги занимават,това е истината-и с учене,и с творчество,и с игри,и с музика.Учат ги на държание ако щеш.Разговарят с всеки родител и просто я има връзката родител-учител.Понеже детето ми ходеше преди в общинска градина,от която също бях доволна-ами разлика от небето до земята.Колкото и да е добра учителката там,едно е да гледа сама с лелята 30 деца,друго е 5 учителки-15 деца.Факт.



Нашата забавачка е в Люлин.Ето малко информация:

http://shitalishte.business.bg/

Снимката с дечицата в голямото помещение е забавачката.

Двегодишният е много малък, но баткото можеш да го запишеш на някакво занимание в читалището или някоя полудневна забавачка. Дори нищо кой знае какво да не правят, ще играе с другите деца 2-3 часа.

племенницата ми посещава занималня в Двореца на децата, доста неща научи за много кратко време, тя също не е ходила на ясла или градина в момента е на 4г. и страшно се забавлява там  незная цени и други подробности мога да попитам ако имате интерес

Има и центрове за работа с деца, които могат да ти свършат добра работа. В кой район си?

Намесвам се в темата с въпрос .
Би ли могла да ми кажеш къде около НДК точно е въпросната занималня?
Много вероятно детето ми няма да бъде прието в ДГ от есента и просто търся варианти. Живеем срещу НДК.

Здравейте пак,

забавачката на Дондуков ми е на една ръка - още днес ще я проверя. Ако не там - доста други варианти сте предложили.
Иначе живея в Хаджи Димитър - точно преди моста Чавдар.
Много хубави предложения сте дали - и от форума закованите теми днес ще разгледам, стига да ми позволят двамата диваци - все се носят из къщи като топка тазманлийски дяволчета....
Големия ми син е на 17 години - него не го мисля Така че, общо взето, съм с две деца.
Благодаря много  

Како Сийке, аз не съм много добра с търсачките - ще мога ли да се ориентирам в Гугъл примерно, какви са книжките, откъде да ги купя, или да питам направо в някоя детска градина?

Ако ти се струва, че скучаят, то е тъкмо, защото игрите с други деца няма как да им ги доставиш, колкото и да се стараеш  . Имах познато детенце, чийто дядо си играеше с него на криеница и се мушкаше в гардероба, под леглото и т.н., ама това са екстремни случаи  
И аз подкрепям мнението, че забавачките и разните школи - спортни, езикови, музикални и т.н., които ще им дадат възможност да общуват с други деца, са решението във вашия случай.

Не съм Сийка, но относно книжките - има ги по всяка книжарница, в която се продават помагала, сборници и учебници. Има комплекти за всяка възрастова група. Като попиташ в книжарницата и те ще ти ги посочат веднага.

Иначе и аз бих казала това, което и другите момичета - има детски клубове и центрове, които или имат полудневни занимания или предлагат различни "курсове". Има езици, танци, рисуване, плуване. Съобразяват ги с възрастта на децата и е много добре за тях. Намери си някой детски център и иди да поогледаш и да поразпиташ. Все ще ти харесат поне две-три занимания.

О, и на тати му се случва да лази, да се крие, да го преглеждат / мен също/, но....наистина общуването с дечица е много важно....явно това липсва, както и научаването на нови неща....

Когато е хубаво времето и аз ги возя по метрото, на трамваи, тролеи - голям кеф.....Оказва се, че не правя малко, но....

dara, благодаря ти.

И аз да споделя. Ето с тези книжки си реших подобни на твоите проблеми.

И мен не ме бива много като забавлител за дъщеря ми.
Уж ходи на градина, но започна доста да боледува и по-скоро е в домашна обстановка засега.
Ето сега, след четиримесечно отсъствие я пуснах и точно след четири дни е с хрема и отново днес е при баба си.
Определено има нужда детето след 3 г. от собствена социална среда, аз затова не съм се предала с градината, няма и да го направя, но ако догодина продължи в същия дух, може би ще се реша на някакъв подобен полудневен вариант на забавачка.

Понякога на пръв поглед безмислени  и безполезни  неща са много добре оценявани от децата.
Имаше един период от време в който със сина ми се гледахме у дома, а децата на неговата възраст ходеха на ясла/градина.
 
Не съм имала амбиция да  го уча само на "полезни неща".
Задължително всеки ден, ако не е дъждовно и влажно или много студено, излизахме.Аз не съм любителка на детските площадки, но заради него  ходех, защото знаех, че има нужда да си изразходва енергията.По пътя до площадката му  пеех, понякога и докато е на люлките.Той много се радваше, а след това и сам преповтаряше песничките- къде  умело, къде не, но това го забавляваше.През есента  си заравяхме краката в шумата и пак ни беше весело.Лятото на плажа се "надбягвахме" до определена цел.Глупости в общи линии, но създават емоции на детето.

Задължително проучвах всички детски театрални представления, мюзикъли , общински прояви, благотворителни карнавали и не пропускахме нищо.

Задължително минимум един път седмично  ходехме на място и по време, където има дечица на неговата възраст.

У дома си играехме най-често на "сюжетни игри".Нареждам му играчките и си измислям разни истории с тях.Така- 10-15 минути.След това или на другия ден у него се появява желание да преповтаря "сюжетните линии", да  си ги наглася.

Когато простирах на терасата, той ми подаваше щипки.Аз му казвах кой цвят да ми даде и той така научи цветовете.
Докато готвех и той беше край мен измислях песнички за продуктите/ за морковчето, картофите и т.н./, като включвах и неговото име сред персонажите.Ама не някакви шедьоври- просто си налучквам мелодия и си  редя думички, на детето му е  интересно.

На около две год. не обичаше книжки .Тогава аз му задавах задачки- да  търси катерицата, охлюва и др.  животни на коя страница са се скрили, голямо забавление падаше.

Сега често играем "на банка", при все, че аз много малко разбирам от банковите дела.
Тази игра сама си я измислих.Подреждаме една по-голяма играчка да е собственик на банката, детето е упрвител, а по-малките играчки  идват да теглят и внасят пари.
Поставям стотинки пред "Собственика" ,както и картончета с цифри, това са документите на банката. И напр. зайчето решило да си купи кола,  трябвали му пари .Трябват му две парички  и детето отброява две прички.После търси картонче с цифрата две, за да има "документ".после идва слончето, то ще си купи къща и му трябват повече парички и т.н.Забавление,  театър, а детето се научи  не само да брои, но и да отброява, да сравнява по-голямо и по-малко, да  свързва числата с цифрово изображение.

Игрите ни са такива, че често детето има желание само да си ги възпроизвежда, след като съм му показала.Т.е. има време за общи занимания, но тези наши занимания му създават интерес  да си ги преповтаря сам.
Рисуване, оцветяване много не го влекат, но и стях се занимава.

Сега вече е на ДГ, но в почивните дни пак с подобни неа се занимаваме, както когато си бяхме двамата  у дома.

А не е ли по-добре да си я вземеш, поне да има място за децата, които няма кой да ги гледа!

На мен ми помогна програмата, която имат ДГ. Бях купила книжките и работехме по тях. Игра на домино, не се сърди човече, черен петъп, а с парите от монопола на магазин. така се научиха да групират, категоризират и да смятат. Всекиден на разходки, всяка седмица на куклен театър. На 5 години започнаха с извънкласните занимания с музика и танци. Признавам, че бяха най-малките в групата, но по природа са много дисциплинирани, не се тръшкат, общителни са, и затовва направиха изключение,особено за малкия. Той твърдо не искаше да се дели от сестра си.