На Вас тежи ли Ви това?

Може би, защото не намирам за нормално тя цял ден да е на работа, вечер да се нагърби с абсолютно всичко останало и отгоре на всичко няма право и да е уморена, защото има друг уморен.
Ако за теб това е живот, за мен не е. За нея явно също, щом е стигнала до там да пусне тема. Варианти за баланс има винаги, ако и двамата имат желание, дано успеят да го постигнат.

Аз не знам какво да кажа, защото като гледам нашето положение май ще бъде заклеймено    Съпругът ми работи на смени (първа, втора, нощна). В 80% от времето ми се налага да поема основните грижи в домакинството, просто защото той отсъства.
Първо да не кажете, че клинчи от задължения- знам му точно транспорта от и до в колко часа му е- никога не излиза преди това, и не се връща след   
Трудно му е, на мен също, но се обичаме и се справяме каквато и да е ситуацията. Сутрин пием кафе заедно - в 5 часа преди първа смяна (ако си липсваме много ставаме един час по-рано ). След втората смяна го чакам да го видя до 12:30 през нощта, дори и само да си поговорим.  Той пък ми отделя цялото си внимание, през времето в което сме заедно, помага ми много. И да скучно ми е понякога, не желая хоби допълнително да се скапвам от ангажименти.
Тежи ми като на авторката, но съм наясно какво е възможно и какво не  и съм влязла в графика чудесно. 
Аааа, днес е първа смяна, което обяснява присъствието ми тук по това време    тъкмо сега имам малко време да разпусна сама със себе си.

Странно работно време, как издържа този човек? Как ще работи по 12 часа, това 2 работи ли са, една на пълен и една на половин раб. ден. 


Именно те се занимават с нещо допълнително след 17 часа, явно случая на авторката е такъв. 

Аз не бих издържала. Това най-вече е супер натоварване, не вярвам, че може нормален човек да го изтърпи всекидневно, месеци наред, години ...

Да тежи ми. , но и аз съм от привикналите към режима. Вече години е така. Неговата работа често е нощем и през уикендите. Когато децата са свободни той е зает. Рядко се уцелваме, но крадем по веднъж месечно  иначе не се издържа. Сега захванахме и странична дейност в която и аз се включвам и временцето съвсем не ни стига. И на мен ми е самотно понякога. И двамата сме уморени. Аз от домашни задачки, той вечно недоспал, но за сега това е начина да оцеляваме.
С домакинстването съм минала на принципа "до където - до там". Излизаме с децата, говорим си. Сега с каката ни се налага да се готвим за изпит след 7 клас в офиса. Не бих казала, че едно хоби ще реши проблема. Дори не виждам къде в графика си бих могла да го вместя 
Не съм си го представяла точно така, но се налага.
Така забързани и този месец си мечтаем за един скорошен уикенд на вилата 
Открадвайте по малко временце лично за вас.  

Ние и двамата работим много. Излизаме рано, връщаме се късно.
Особено той, защото често е и в командировка някъде.
Свикнала съм. По-трудно ми е да си представя какво бих правила ако не работя интензивно.
Домакинството не ми тежи - върша къщната работа колкото мога и както мога.
Не съм перфектна домакиня и винаги има нещо неопрано, неизмито, разхвърляно, но не си го слагам на сърце.
Приемам, че в момента работим много, защото сега ни е времето и се надявам някой ден да намерим по-добър баланс и повече свободно време.
Надявам се ако дойде ден да имам свободно време, да знам какво да правя с него.

Самотно ми е понякога.Особено зимата-рано притъмнява, дълги вечери...При мен хобито решава проблема-фитнес, цветя, плетки...Има периоди, когато той се прибира рано-това при нас означава, че няма работа, а щом няма работа-значи финансово закъсваме.С времето си изработихме някаква лична тактика-с децата прекарваме цял ден при него. Той има автокъща с огромен двор-цветя, райграс, площадки, езеро, барбекю, и малка зоологическа градина от пернати, АТВ-та, извън града е. Чист въздух, зеленина-при хубаво време откарваме от сутрин до вечер там с децата. Те си водят приятелчета, аз садя цветя и ровя по градинките за удоволствие...Смесваме малко работата с удоволствието, обаче при положение че няма как да отделим двете едно от друго-и това е решение.
 И , Не се сърди човече, много зависи какъв е бизнеса...И той , и аз, имаме собствен бизнес, но моят не налага да стоя по 15 часа на работното си място.Неговият обаче-да.През лятото неговите клиенти започват да идват след 17ч , след работно време, когато не е такава жега, и позахладняло, точат се до 21ч, остават да разгледат, приятно им е.Не можеш да "врътнеш" ключа и да кажеш ,че обекта работи до 18ч.

И моята и на мъжа ми професиите са такива, че може с дни да не се засечем вкъщи. Не ми тежи. Това е животът. Не всичко е цветя и рози и романтика в стил турски сериали.
Когато сме си вкъщи си говорим. Има и телефони. Това, че съм сама вкъщи в никакъв случай не значи, че съм самотна.
Гледаме се с детето, гледам филми, чета, говоря с приятели. Използвам времето да се видя с приятелки, които не са семейни или просто така по женски.

Явно има много други като нас, то всъщност и аз работя понякога до  9 вечерта, само че от вкъщи, понеже мога да си разнасям бумагите и компютъра.. В тази ситуация всичко е въпрос по-скоро на оцеляване 

И на мен ми тежи това ежедневие, още повече, че и годинките взеха да си казват думата...
Ставам много рано,работя до 17ч.,тичам за детската градина,прибираме се пеша,за да сме максимално на въздух,после пазарувам,стоим около 30-40 минути в градинката на люлките,после готвя,гладя,пускам пералня,сервирам с помощта на децата,таткото отсервира и мие чиниите - и денят свършва
Заспивам рано-рано,защото на другия ден всичко се повтаря.
Взех да си мечтая за пенсиониране

Жената само попита тежи ли ви....
Не помоли да и разказвате колко сте организирани в живота си... тук не сме на интервю за работа, а и тя не спомена да не се справя.
Просто и тежи....
Само се чудя-когато говорим за хоби, как успявате да се занимавате с него?- В момента, в който се захвана с нещо подобно или някой се е наакал, или някой е гладен или са се скарали децата и трябва да се намесвам. А аз такова хоби на пресекулки не признавам-за да се насладя максимално на момента, трябва да имам време да му се насладя.

Яна, колко си права ако знаеш..

Това ти беше питането-това ти отговаряме-има и други като като теб, оправяме се кой както успее...
 Яна, зависи какво ти е хобито-аз обичам да шия гоблени-не съм шила откакто съм родила, щото точно това се получава-сядай-ставай...Обаче да се грижа за градинки и цветя по терасата също е хоби, което може може да се съвмести дори и с малки деца.От народните танци и трекингите се отказах, защото няма кой да гледа малката,обаче си направих домашен фитнес и си тренирам , докато бебка си разхожда куклите около мен.Така че зависи от хобито...

Мила, момичетата са ти казали - има и други като теб. И съм една от вас Моят мъж е с по-сложно работно време - една седмица работи, една седмица почива. Когато е на работа не се виждаме, тъй като пътува и отсъствието му е свързано с работата. И на мен ми тежеше много в началото, но вече свикнах и се нагодих към неговия график, няма начин, криза е, а и то са кредити,е много в началото, но вече свикнах и се нагодих към неговия график, няма начин, криза е, а и то са кредити, абе чудо ...  Когато съм сама през седмицата опитвам да уплатня времето си след работа, разходки с приятелки, домакинстване, вечер - телевизия, интернет и така в очакване да си дойде любимия Важното е че се обичаме, разбираме и по някакъв начин успяваме да се справяме с трудния живот.

А защо е нужно да вярваш?Просто приемете, че има И такива хора.Хубаво-ти не би издържала, има други, които издържат.А и не е нужно да Издържаш, ако това е бил рътъма ти от началото на трудовата ти реализация си се нагодил отдавна.Много сте странни като започнете да се тръшкате на чуждото.Ето, ние например сме минали през много варианти.В началото и тези със смените.Получаваше се така, че аз сутрин излизам за работа, а вечер, като се прибера той излиза за нощна.Това е  била възможността за тогава-така е би9ло толкова, колкото е необходимо.Всеки търси по-добър и ненатоварен вариант все пак, но докато се появи-така.Последва реализация в една сфера и в години, в които не висиш ли-не става.Дам, в извънработно.Да не говорим, че поддръжка на банки се прави нощем, докато няма служители и клиенти.Примерно само.Приемете, че не всички могат да се клюофнат на професия със закотвено работно време.Ми най-малкото-няма места за всички, хахаха, а и е до интереси.Аз какво да кажа-напусни, стани бакалин, за да ми се прибираш в 5...не е сериозно просто.Към днешна дата съпругът ми даже Няма работа тук.Наложи се да работи за Чужбина.Това го прави липсващ често, а когато си е тук-няма работно време в този смисъл, в който вие си представяте, сутрин от 8....защото му звънят от цял свят, даже в 3-4 се е случвало конферентен разговор да води.Това му е работата, такава му е професията.
А аз?Аз просто не драматизирам.Да, случва се да ми липсва, случва се да ми е трудно, пък като ми затруднее-спирам бе, не е толкова сложно.Никой не иска от мен да се правя на мъж, като си се прибере-ще направи той нужното.От друга страна се чувствам спокойна, че за елементарни неща и не чак толкова сама ако се наложи мога да се оправя.Не се треса в параноя, какво би станало ако...Не се гърча в непосилни задачи, знам си капацитета.И гледаме всичко да превръщаме в забавление с децата.Ето, че нито съм се тръшнала в безсилие, на децата ежедневието върви идеално/пу-пу.Знаеш-имам ученичка и ясленче, аз самата ходя на работа, записах да уча задочно и нещата спорят.Всичко е в главата.Ако си недоволна по подразбиране и те дразнят тези неща-ще сипеш огън и жупел, ако си в мир със себе си и си създал едно русло, в което вървите уверено-драма няма.Не е нужно постоянно да се сочи и да се отрича чуждия Начин и Избор с репилики тип-има нещо гнило, аз не бих, аз не разбирам и бла-бла-бла.Ами-не е и нужно да разбираш, нито някой ви кара да реализирате същото.Направете си го както вие искате, усещате и успявате.Ние така успяваме-вие по друг начин.Разбира се има моменти на невървеж .Всеки, с каквото и да е ежедневие и ритъм има.Тогава, като усетя, че ми прелива и идва нанагорно-спирам.Оставям нещо.Приоритетите пренареждам и така, изчаквам по-подходящ момент...А това ще ми се случва дори мъжа ми да ми е до гъза 24 часа в денонощието.Т.е. това не зависи от неговото присъствие у дома или неговото отсъствие.Аз крушката мога и сама да си сменя дет се вика, но нямам намерение да се катеря, чакам си чинно-да се прибере.От друга страна съм доволна, че имам независимостта , ако се случи нещо-да мога да реагирам адекватно, а да не чакам на появата на някой, па било той и съпруг.Чудно ми е съпругите на хирурзи, които провеждат операции сложни, дали им бройкат секундите и не е ли цъфнал до 18.00 вкъщи-значи му е гнила работата и не се вписва в семейството...Сигурно има и такива.Но не се чудя защо и как е възможно.
С най-добри чувства...

По питането на авторката-понякога тежи, понякога си улисан с нещо приятно и не тежи.Зависи от твоя характер.Зависи доколко си свикнала да е до теб също.Ние никога не сме били нон-стоп заедно така че огромна тежест и непосилна за мен лично не е.Пък когато натежи, както казах-изчаквам сгоден момент и наваксвам.Грешка би било да мрънкаш за подобно нещо.Да поговорите и ако той е отворен за промяна на работата с такава, която да ти го прибира у дома по време, по което ти искаш-няма лошо.А когато ми тежи да си призная, то не е от липсата му точно.Може би аз с две деца съм достатъчно ангажирана.Чак хоби, прелива и пр. не правя.А се е случвало да ми е терсене и самотно и без да го няма, да си е при нас.Това състояние е предизвикано от съвсем различни случки и ситуации.Принципно депресивните настроения не са ми присъщи.

Е то оставаше и плетки да завъртиш-нали учиш задочно...Плетките ги дадох като пример за нещо встрани от работата, занимание у дома.Учене, хоби, срещи с приятели-това са еквивалентни занимания в случая