Публикувана: 13 апр. 2010, 21:10 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2010, 23:07 ч.

На Вас тежи ли Ви това?

6 187
83
1

# 45 14 апр. 2010, 23:10 ч.

София
Мнения: 12 606

Цитат на: Wild_rabbit в ср, 14 апр 2010, 23:07

Цитат на: Gery007 в ср, 14 апр 2010, 22:42

Е, моят е от тези дето работят от 8 до 17 - от понеделник до петък. То пък един мъж . . . . . дручко си е да работи по 16 часа. Само мъже, които работят по 16 часа са истински мъже. Чудя се къди ли го намерих тоя боклук. Ще го връщам на майка му и ще си търся някои, който ще виждам вечер за половин час.

[/i]

Предварително се извинявам за заядливия си пост - ама, от вътре ми идва Mr. Green

- няма как да не си учителка, така като те чета..., дано не си по български, че лошо...
Казах, че не може всички мъже да са такива, а не че няма нужда и от такива - на някой им е нужно малко , за да са щастливи...

[/quote]

Мне, не е учителка по български, поради откритите правописни грешки. Поне се надявам, де Mr. Green

Но че е права жената е права.

# 46 14 апр. 2010, 23:23 ч.

София
Мнения: 2 742

Моят мъж излиза сутрин в 9 и вечер се прибира м-у 23 и 00 часа.Може и по - късно.В общи линии с дъщеря ни го виждаме само в Неделя.Честно казано, сякаш вече съм свикнала,защото не ми липсва страшно много и не се чувствам самотна.Тежи ми,че никога неможе да отсъства и досега не съм разчитала на него почти никога,когато детето е болно или трябва да се води някъде.Ама...късмет.

# 47 14 апр. 2010, 23:49 ч.

Мнения: 669

Да, темата не е за самотните майки. Те знаят, че са сами, те не чакат никого да се прибере, не таят надежда, че "милото" може днес да си дойде малко по-рано. Отвратителното за мен в случая, който описва авторката е това, че в един момент се питам има ли смисъл да работим като луди, да не се виждаме, да сме зверски уморени, за да живеем един наложен ни живот в който трябва да покриваме зададеният регламент от-апартамент, кола, финансова стабилност(разтегливо понятие, защото парите никога не стигат,изискванията нарастват) и т.н и т.н. Аз съм голям кариерист, обожавам работата си, чувствам се призвана да правя точно това. Мъжът ми също, Но бързайки и преследвайки набелязаните цели, осъзнавам, че може би един ден ще погледна човека до себе си и ще разбера, че любовта е преминала просто в едно съквартиранство, в което бизнес темите са много повече от истинските разговори. А именно тези разговори не се случват за 1 час, за 2 часа. За тях трябва време и близост, която в един момент изчезва, защото близостта и любовта са и общуване, но пълноценно, което се случва все по -рядко в този тип семейства....Казвам моето мнение, защото ,честно казано, за мен в момента такъв тип живот не е много нормален и естествен за човешката душа, за нейните нужди.И го казвам, въпреки ,че го живея.....

# 48 15 апр. 2010, 00:08 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Ангелина в ср, 14 апр 2010, 23:49

Да, темата не е за самотните майки. Те знаят, че са сами, те не чакат никого да се прибере, не таят надежда, че "милото" може днес да си дойде малко по-рано. .....

Това ми звучи грубо! Confused

Това,че знаят ,че са сами и че не чакат "милото" да се прибере по-рано,значи ли,че не им тежи всичко останало,а и липсата на "милото " като цяло? Rolling Eyes

# 49 15 апр. 2010, 07:19 ч.

Мнения: 9 990

А защо ти звучи грубо?Не се обиждайте.Както казах-години писах в подфорума на самотните.Не в семейния.

Теми от подобен род напоследък се изродяват много бързо, много.Един се намери още в началото да отрича и квалифицира и лавината тръгва.Жалко.Нито работещият по-малко мъж е лош, нито работещият много се скатава и не уважава жена си.Спрете с простотиите.

Темата е за тези, чиито съпрузи се прибират късничко, но не от кръчмата-чувства и емоции.Темата не е за битовото-сменяме ли крушки вместо мъжете си.
Темата не е по-самотна ли е разведената жена.Нека не става кой е по-по-най и тук, моля.Тамън си мислех, че съм си намерила темата, където съпруги с пътуващи мъже споделят ежедневието си, то пак се намери някой да сочи с пръст, ии да се цупи, или да се прави на ощипан.

# 50 15 апр. 2010, 07:26 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Ecstasy в ср, 14 апр 2010, 22:54

Цитат на: Jizzlobber в ср, 14 апр 2010, 22:25

Темата не е за самотните майки.

Ами мисля,че тази тема води към следващата...за самотните майки или разведените.Затова дадох един семпъл пример как се справят тези жени . Мъжете им не се прибират в 21ч,а изобщо никакви ги няма.На тях не им ли тежи? Wink

................Така по темата ли съм?
п.п Самотата си е самота,можеш да имаш мъж до себе си и да си най-самотната жена на света.

Ами не, не си по темата, защото си на принципа-кво се жалвате бе.....
Ако си разведена, говори от свое име, не от съществуващи някъде разведени, без да им знаеш ежедневието.Ето тогава ще си по темата.
Самотата има различни нюанси и именно раздялата дава един уклон, а присъствието на съпруг-друг.Приятелките ми, които са разведени например не са най-самотните жени на света и не им тежи.И именно защото писах години в съседния подфорум мога да усетя тънката граница, и нюансите в самотата.Знам какво е да си отхвърлена и самотна, знам какво е да си желана и да ти липсва човека до теб, защото просто е заминал или е на работа.Има разлика.Изпитала съм го на собствен гръб, затова го и пиша.Затова, когато пускате реплики от сорта-какво се жалвате, знаете ли па на едикой си какво му е-моля-недейте-говорете от свое име, споделете свои чувства и преживявания-така може и да се получи диалог. Peace

# 51 15 апр. 2010, 10:31 ч.

Мнения: 669

Разбира се, че на самотните майки им е трудно!! Но според мен темата е за това, какво е усещането да имаш мъж до себе си, но да не можеш да бъдеш с него, толкова, колкото имаш нужда, поради други обстоятелства(работа) и дали това тежи! Абсолютно съм съгласна с Jizzlobber, че има много самотни жени и в семейните такива.

# 52 15 апр. 2010, 10:44 ч.

Мнения: 884

Цитат

Не казвам, че при вас е така, но доста хора познавам (и мъже, и жени), които нарочно се оправдават с много работа, само и само да не са вкъщи и да си поемат другите отговорности.

Тя темата се изроди още от първата страница.

Цитат на: Ecstasy в ср, 14 апр 2010, 22:54

Цитат на: Jizzlobber в ср, 14 апр 2010, 22:25

Темата не е за самотните майки.

Това пък изобщо не е вярно-тази тема не води към темата за самотните майки, излишно е да се плаши така авторката например.
Познавам много бивши семейства, при които съпрузите са били известно време като "дупе и гащи"-ако няма любов, и това не е гаранция за щастлив семеен живот.
А колко дами ми завиждат, като разберат ,че съпругът ми се прибира толкова късно, че и отсъства за по седмица доста често...

# 53 15 апр. 2010, 10:51 ч.

Мнения: 123

А колко дами ми завиждат, като разберат ,че съпругът ми се прибира толкова късно, че и отсъства за по седмица доста често...

Аз съм от тях Peace

# 54 15 апр. 2010, 11:05 ч.

Мнения: 884

Господи, дано не си, те кроят мръснишки планове какво биха правили докато са сами Joy

# 55 15 апр. 2010, 11:07 ч.

Мнения: 4 300

Би ми тежало ужасно. В момента сме в различни градове- направо луда станах с детето. Може би е защото ми се наруши ежедневно утъпканата пътечка и график, а може би наистина ми е трудна задачата- не знам кое от двете. Но резултатът е един и същ. Не бих искала това да ми е ежедневие. Заради това с повече компромиси и мислене винаги може да се намери начин. Въпросът е да се желае от всички- има ли проблем, има и решение.

пп. да пукна пък ако разбирам за какво има да се завижда, че някой го няма. Ами нали ако искаш да го няма най простото е да сте отделно, да не би някой да те натиска с чатала по врата.

# 56 15 апр. 2010, 11:11 ч.

Мнения: 884

Ами и аз така съм си мислела, и ми е било винаги вного смешно-то ако има желание човек-дали съпружието е край мен или го няма, нищо не би ме спряло.

# 57 15 апр. 2010, 11:33 ч.

Мнения: 1 298

Не, не бих се чувствала дълго време комфортно с мъж, прибиращ се след 21.00 часа всеки ден.
Та кога се виждаме? Кога споделяме? Кога правим нещо заедно?
И най-вече, кога този мъж вижда детето ни.

В момента мъжа ми работи на 80км от къщи и пътува много. Прибира се към 20.00 и това ужасно му тежи.
Иска да вижда дъщеря си, иска да вечеряме заедно на масата и пр.
Уговори се да работи 4 дни, за да може поне да компенсира вечерите с още един ден.
Добре, че е временен проект.

# 58 15 апр. 2010, 12:11 ч.

Мнения: 123

Рокси,завистта ми е породена от възможността ММ да не ми се пречка в краката,когато съм заета с друго Joy

Да, искам почивка от него,а не развод...

# 59 15 апр. 2010, 12:33 ч.

Мнения: 2 556

Не знам, моят мъж ще отсъства почти цялото лято, аз също работя по цял ден и вечер си гледам децата. Имаме работа по морето и все единия ще трябва да я свърши,а другия да гледа децата. На мен честно казано не ми тежи. Пък и как се скучае и самотува с две деца - не знам. Лятото мъжът ми ще взима и децата за повече време да поизкарат и те море покрай него, ще съчетаем работата с почивката малко Simple Smile

Иначе нормално сме си заедно тук, случва се да се прибере рано, може и много късно, зависи от работата. Ние имаме собствен бизнес и няма как да седнем спокойно у дома от 17 часа. Но аз май съм си голям темерут по природа, защото не си спомням някога да ми е липсвало да си поговорим с мъжа ми или нещо такова, в смисъл и разговорите по скайп или тел. ми стигат, ако се наложи. Все пак в тази криза като знам колко усилия влагаме в работата, да седна да страдам, че мъжът ми не е е до мен ми се вижда пълна загуба на време. Не би ми било по-хубаво ако е у нас от ранен следобед, но си броим стотинките, така че това е положението.

Препоръчани теми

КГБ = Клуб на Готините Баби - 244

Дискова херния при бременност

Beaute Privee.fr - помощ

Да си купя ли жилището от свекървата -дайте &

Причина:

Причина: