Публикувана: 13 апр. 2010, 21:10 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2010, 23:07 ч.

На Вас тежи ли Ви това?

6 189
83
1

# 30 14 апр. 2010, 15:03 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

И моят мъж няма работно време в нормалния смисъл на това понятие. Работи по 12-14-16 часа. Стандартно работи по 12. Свикнала съм вече. Не мога да кажа, че ми тежи. Напаснали сме се, свикнали сме. Винаги е имал частен бизнес, никога не е работил с работно време от 9 до 17. Аз не бих могла да съществувам с мъж чиновник. Предполагам, това би ме побъркало. Има моменти, в които ми става чоглаво и тежко. Но е рядко. Свикнала съм да се справям сама, да съм независима и организирана. Това ми харесва. Не мрънкам, не хленча, не се тръшкам за щяло и нещяло. Освен това, обичам и да имам своето лично порстранство. Не ми пречи, че той липсва по много. Спокойна съм си, докато го чакам. Като се върне си наваксваме. Когато усетя, че е преуморен го оставям, ако си е ОК - говорим, разказвам му разни неща или просто сме си заедно. Стига ми толкова.

Нямам време за хобита, а и нямам потребност от такива. Децата, работата ми, къщата, кучето, книгите ми ми стигат и си се чувствам добре. Изобщо не съм склонна да драматизирам и да страдам, че мъжът ми работи по толкова. Предполагам, той би се чувствал нещастен също, ако почувства, че има ограничения или се усети притиснат. Едва напоследък усещам, че на момчетата им липсва бащата, но работим в тази посока. Иначе, лично аз си се чувствам общо взето добре.

Последна редакция: ср, 14 апр 2010, 15:26 от dara

# 31 14 апр. 2010, 15:16 ч.

София
Мнения: 138

Ами да, тежи ми. Често вечер се прибира към 20 часа. А дали ще е 20 или 21 не виждам голяма разлика. Стоя по цял ден сама с детето. А и имам нужда от помощ, трудно ми е сама за всичко. Да оставим,че няма с кого да общувам.

# 32 14 апр. 2010, 15:21 ч.

Мнения: 811

Уха, колко много ми тежи, имам чувството понякога, че и без него пак същото - пак аз ще тичам за децата, с тях по градинки, по магазини, по гости сами. Време за себе си - почти никакво, камо ли вечер като си дойде половинката да му се зарадвам - или аз съм заспала с децата, или той заспива преди да сме си разменили по някоя дума, как ни е минал деня. Пишем си бележки и ако в събота/неделя не е на работа - наваксваме. Понякога, ако успее да дойде към 18 ч. той се занимава с децата (на които също им тежи липсата на татко), а аз релаксирам. Има моменти когато даже е кеф да измия прозорците без да слизам непрекъснато я заради пишкане, я заради някоя играчка или някаква друга задачка от дечурлигата ... Ама това е положението, поне за сега.

# 33 14 апр. 2010, 17:16 ч.

Мнения: 9 990

Oще малко.Гледам децата ти са на аналогична на моите възраст, едно към едно, набори са.Не слизам ни за пишкания, ни за нищо-сами се обслужват. Sunglasses

Също така за сега успях да ги науча да не са нетърпеливи до припадък.Има моменти, в който като кажа-не мога сега, изчакай-чакат....но ми костваше доста усилия, докато го проумеят.
Сега, връщайки се назад, чисто физически ми тежеше прибирането на децата от някъде си...като цяло-развеждането по техните там места.Е, предадох се тук, качих се на кола, чисто и заради безопасността ни.И принципно това е период, който е пряко обвързан с развозане на децата по мероприятия, а това гълта уьасно много време при мен, поради локацията ни и пренаселеността на иначе хубавия ми роден квартал.Това ми изяжда много ценно време, да речем за лични удоволствия като ходене на фризьор.
Самотата съм избутала някъде назад в случая, защото пък тези отсъствия на мъжа ми ми дават възможност да си забърквам маски, да се боядисвам и да полагам грижи за себе си докато го няма, чакайки го, някак сама себе си радвам..

# 34 14 апр. 2010, 17:40 ч.

Мнения: 1 761

Не съм в твоето положение и няма как да ми тежи.

Обаче не пих понесла да се чувствам пренебрегната.

Преди да се оженя активно упражнявах артистичната си професия.Имах колеги- мъже,които след репетиция обикаляха баровете,докато жените им свършат работа и наготвят и чак тогава се прибираха у дома.За мой ужас, някои от тези съпруги дори не подозираха,че след 1 следобед /почвахме в 10/ мъжете им бяха свободни.
Веднъж попитах един от тях защо не си ходят, а той ми отговори :"да не съм луд,жена ми ако знае,че не съм на работа ще ме кара да чистя,да пазарувам.Сега ми е супер."

Моят мъж работи много,но всяка вечер пуска миялната и дори и посред нощ да се прибере си върши задълженията.

# 35 14 апр. 2010, 17:52 ч.

Мнения: 8

Jizzlobber, и моите са така - общо взето сега водя-прибирам само малкия, баткото се справя сам със всичко. Сега се налага да решаваме тестове заедно - нали е 7 ми клас Sunglasses

. В повечето семейства явно е така, просто на определени моменти мъничко се натъжавам - като на рожденния ден на баткото - татко му така и не успя да се прибере преди 10 , но пък момчето е достатъчно голямо и разбира положението Rolling Eyes

# 36 14 апр. 2010, 17:59 ч.

Мнения: 9 990

Ако това ще те успокои-нашия въобще не бе в страната на Рд на малката.Мислиш ли, че на него не му е дотежало?И това няма общо с това Помага ли в домакинството или скатава.Това са съвсем различни Усещания.Мисля, че темата е не за скатаващите се мъже...

# 37 14 апр. 2010, 18:04 ч.

Мнения: 8

Цитат на: Jizzlobber в ср, 14 апр 2010, 17:59

Точно..той не се скатава, има ли възможност ми помага, нито пък аз се тръшкам или мрънкам, просто споделям Wink

# 38 14 апр. 2010, 18:07 ч.

Мнения: 9 990

Да, еми-супер,значи не съм объркала темата.Просто някои често бъркат отсъствието със скатаване и гледат да го напомпат в подобни теми.
Друго по темата-в момента с децата мислим Изненада за татко.Това допълнително ни дава заряд и внася едно радостно усещане, когато се прибира. Grinning

# 39 14 апр. 2010, 19:57 ч.

Мнения: 275

Дали ми тежи? Мисля, че ме задушава...
И моят мъж работи с не регламентирано работно време. Сутрин излиза около 7.30-8.00 часа и ако се върне по-рано от 21.00 часа - с детето сме най-щастливите на света!!! Има свой бизнес и е не мислимо ( поне на този етап) да реорганизира работното си време. Почива много рядко в неделя... И така е от години. Имало е периоди, особено през зимата, в които така жестоко се подтисках от този факт, че се разплаквах от най-дребните неща. Нищо не може да компенсира тази празнота, независимо, че на ден се чуваме по сто пъти. Със синът ми обикаляме, скитаме по разни места, събираме се с приятели, обаче тати ни липсва. Надявам се, че ще дойде момента в който и при нас нещата ще се нормализират. Остават ни пълноценните почивки покрай официалните празници и най-вече лятната ваканция.

# 40 14 апр. 2010, 22:13 ч.

Мнения: 0

Хубавото в случая е,че мъжете ви ходят на работа и изкарват пари,за да може вие да гледате децата.Сигурно тежи,знам,че е така,тогава какво да кажем,за самотните майки,които ходят на работа,за да издържат себе си и детето си,нямат време за абсолютно нищо и вършат всичко онова ,което вие сте описали,че и повече. Wink

......???

# 41 14 апр. 2010, 22:25 ч.

Мнения: 9 990

Темата не е за самотните майки.Познавам достатъчно такива.Самотата там е по-различна.Две години, ако не и повече писах в подфорума на самотните.Темата е за семейните, чиято половинка липсва по някакви причини във време, което ние имаме нужда да е до нас.А не сме се разделили окончателно с лошо , скандали и мъки.Повечето ми разведени приятелки се справят завидно.Повечето са и с по едно дете.Тя и детето-идилия, финансово наистина са ок.Част от тях са си самодостатъчни.Не са мъже, жени са си.Имат други мъже около себе си, за Мъжката работа, помага им се.Друга част не са си самодостатъчни и търсят.Излизат, забавляват се и търсят.Една единствена имам, която страда, самотна е и именно липсата на Мъж я тормози, и то Мъж за Компания, Мъж за Нея, а не Мъж в семейството и внесен.Там е малко по-различно.

# 42 14 апр. 2010, 22:42 ч.

Пловдив
Мнения: 15

Приеми, че за някои работното време е от 9 до 21. Не може всички да са зад гишето или на бюрото от 8 до 17. Още по-малко пък мъж - ако е и със собствен бизнес пък - забрави...
Точно пък тези които работят от понеделник до петък от 8 до 17 - пък едни мъже....айде няма нужда.
[/quote]

Е, моят е от тези дето работят от 8 до 17 - от понеделник до петък. То пък един мъж . . . . . дручко си е да работи по 16 часа. Само мъже, които работят по 16 часа са истински мъже. Чудя се къди ли го намерих тоя боклук. Ще го връщам на майка му и ще си търся някои, който ще виждам вечер за половин час. Joy

# 43 14 апр. 2010, 22:54 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Jizzlobber в ср, 14 апр 2010, 22:25

Темата не е за самотните майки.

Ами мисля,че тази тема води към следващата...за самотните майки или разведените.Затова дадох един семпъл пример как се справят тези жени . Мъжете им не се прибират в 21ч,а изобщо никакви ги няма.На тях не им ли тежи? Wink

................Така по темата ли съм?
п.п Самотата си е самота,можеш да имаш мъж до себе си и да си най-самотната жена на света.

# 44 14 апр. 2010, 23:07 ч.

тук-там
Мнения: 4 366

Цитат на: Gery007 в ср, 14 апр 2010, 22:42

Е, моят е от тези дето работят от 8 до 17 - от понеделник до петък. То пък един мъж . . . . . дручко си е да работи по 16 часа. Само мъже, които работят по 16 часа са истински мъже. Чудя се къди ли го намерих тоя боклук. Ще го връщам на майка му и ще си търся някои, който ще виждам вечер за половин час.

[/i]

Предварително се извинявам за заядливия си пост - ама, от вътре ми идва Mr. Green

- Gery007 няма как да не си учителка, така като те чета..., дано не си по български, че лошо...
Казах, че не може всички мъже да са такива, а не че няма нужда и от такива - на някой им е нужно малко , за да са щастливи...

Последна редакция: ср, 14 апр 2010, 23:12 от Wild_rabbit

Препоръчани теми

КГБ = Клуб на Готините Баби - 244

Дискова херния при бременност

Beaute Privee.fr - помощ

Да си купя ли жилището от свекървата -дайте &

Причина:

Причина: