Tess,и си права,и не си.Права за това,че няма смисъл да е цял ден в къщи само и само за да е с теб и децата и да броите стотинките,но от друга страна-много е хубаво след 17.00 ч.всички да сме си в къщи,да поиграем с децата,да пооправим къщата и да седнем на ракийка със салатка-да се отпуснем и да си споделим деня.
- Публикувана: 13 апр. 2010, 21:10 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2010, 23:07 ч.
На Вас тежи ли Ви това?
Но аз май съм си голям темерут по природа, защото не си спомням някога да ми е липсвало да си поговорим с мъжа ми или нещо такова, в смисъл и разговорите по скайп или тел. ми стигат, ако се наложи.
Тц, не си темерут. За мен това поведение е напълно нормално. Другото вече ми идва малко в повече.
Рокси,завистта ми е породена от възможността ММ да не ми се пречка в краката,когато съм заета с друго 
Да, искам почивка от него,а не развод...
Да, искам почивка от него,а не развод...
Последният човек съм, който ще отрече нуждата от лично пространство, но описаното от авторката изобщо не ми се връзва с това.
Така че пред мен този вариант изобщо не седи.
А всъщност зависи кой какво влага в "опъване" на каиша също така.За мен да прибера децата от някъде не е опъване.С него-без него-аз Искам Аз да го върша така, че да налагам контрол пак така, какъвто аз го разбирам.Контакт с преподавателите/госпожите.Също така искам да се видя с няколко приятелки на по лаф на прибиране в някоя градинка.Това не е опъване за мен.Вечеря почти не правя, тук-там да сготвя нещо, салатите са си салати.Не робувам на къща.Реално ни е нямало цял ден-не е измърсено и разхвърляно, мацване с парцала и прахосмуч набързо е напълно достатъчно и в тази връзка нямам тежко домакинстване, т.е. нямам работа след работния ден.Единственото, което ми тежи е "изяждането" на времето в трафика.За справка, когато съпругът ми си работеше тук, на договорче, тръгвайки си от Бизнес-парка веднага след работа-по-рано от 19.30 не можеше да се прибере, а ако му поръчам и пазар-смятай 20.30.Ако остане , макар и половин час да довърши нещо-смятай. 
Затова никога не е имал възможност да се прибере в 17.00,след като на договор е минимум до 18.00, а следва трафика.И без личен бизнес това е непосилно-не се материализираме веднага пред входната врата-има път да пътуваме.
Затова никога не е имал възможност да се прибере в 17.00,след като на договор е минимум до 18.00, а следва трафика.И без личен бизнес това е непосилно-не се материализираме веднага пред входната врата-има път да пътуваме. Ами не, не си по темата, защото си на принципа-кво се жалвате бе....
Мисълта ми е,че на една жена и тежи и е самотно,защото мъжа и все е на работа.Тя свиква в един момент да живее по този начин,после вече и е все тая,но винаги идва един момент, в който се замисля........Уж имам мъж,а него все го няма.Прибере се,хапва нещо и си ляга,защото утре пак е на работа,а аз пак съм с детето. Тя вече е сама.И разбира се,че и тежи........но се свиква.
Свиква се да гледаш как щастливи семейства играят с децата си в градинките ,а ти си пак сама или с някоя приятелка,защото мъжа ти е на работа.
И не,не съм на този принцип,но съм го преживяла и ми е тежало и ми е било неприятно,но не се примирих с това,работата и парите,да са над всичко.
Мъжа ми излизаше в 7 и се прибираше в 1 ч през нощта!!!Сега говоря от свое име
А реплика като "Кво се жалвате бе..." няма как да бъде изречена от моята уста....
Виж, ако е жена по майчинство е едно, ако е жена вече работеща-друго.Пак е в главата и пак е характер.Аз, когато бях денем с децата-един баща не съм видяла и да, майките бяха сами денем....
Всеки има правото на собствен избор, но не и в насаждане на неговия като единствен.И моя мъж се е прибирал в 1-2-3-4-5, че и не се е прибирал.По онова време точно бяхме Най-сплотени.Проблема ни дойде, когато остана с повечко свободно време.
Така че-всичко е в начина на приемане изначално на нещата.Никой не говори за свикване и примиряване тук.Ако това води по пътя на примирението-да, нещата няма да са добре и няма да вървят.Когато човек го прави, защото така иска и това че натежава понякога не е проблем-той се изговаря този проблем, той се решава и т.н.
Всеки има правото на собствен избор, но не и в насаждане на неговия като единствен.И моя мъж се е прибирал в 1-2-3-4-5, че и не се е прибирал.По онова време точно бяхме Най-сплотени.Проблема ни дойде, когато остана с повечко свободно време.
Така че-всичко е в начина на приемане изначално на нещата.Никой не говори за свикване и примиряване тук.Ако това води по пътя на примирението-да, нещата няма да са добре и няма да вървят.Когато човек го прави, защото така иска и това че натежава понякога не е проблем-той се изговаря този проблем, той се решава и т.н. Тиха вода, за да е ясно какво коментирам съм цитирала не ми слагай думи в устата.
не ми слагай думи в устата. Аз, когато бях денем с децата-един баща не съм видяла и да, майките бяха сами денем....
Всеки има правото на собствен избор, но не и в насаждане на неговия като единствен.
Никой не говори за свикване и примиряване тук.
Всеки има правото на собствен избор, но не и в насаждане на неговия като единствен.
Никой не говори за свикване и примиряване тук.
И съм си говорила с тях.Някои жени работят почасово,други са останали да си оправят на спокойствие из вкъщи,трети са на разходка или на фризьор.
Никой не насажда нищо,изобщо не те разбирам.
Никой не говори за самотни и разведени майки тук,за свикване и примиряване......... за какво изобщо става дума тук ? Темата би могла да бъде много по-обширна,отколкото е сега.Няма нищо лошо в това ,а не само да се споделя.
"Ми да мъчно ми е,щото мъжа ми работи до късно!"
Да, темата не е за самотните майки. Те знаят, че са сами, те не чакат никого да се прибере, не таят надежда, че "милото" може днес да си дойде малко по-рано. .....
Това,че знаят ,че са сами и че не чакат "милото" да се прибере по-рано,значи ли,че не им тежи всичко останало,а и липсата на "милото " като цяло?
Никак даже не е грубо.
Доста по-грубо е да очакваш "милото" да свърши нещо, или да се прибере по-рано и да те погледне с любов, или пък да вечеряте заедно, и всеки път да се разочароваш.
Никой не може да ме убеди, че по-самотна е т.нар."самотна майка", отколкото съпругата, която винаги и навсякъде е сама.
Никой не може да ме убеди, че по-самотна е т.нар."самотна майка", отколкото съпругата, която винаги и навсякъде е сама.
п.п Самотата си е самота,можеш да имаш мъж до себе си и да си най-самотната жена на света.
Важно е КПД-то! Някои мъже вършат дадена работа за 12, 14, 16 часа други за 8. Това, че мъжът ми работи по 8 изобщо не значи, че се задоволяваме с малко. Взема доста добри пари. За справка на съседката съпругът и работи на три места и почти не се прибира и носи вкъщи 1/3 от заплатата на мъжа ми.
П.П. Не съм учителка - хич не мога да се меря с такава интелигенция като вас - безгрешни откъдето и да ви погледне човек! Аз съм простовата жена - надявам се това да не е порок!
П.П. Не съм учителка - хич не мога да се меря с такава интелигенция като вас - безгрешни откъдето и да ви погледне човек! Аз съм простовата жена - надявам се това да не е порок!