Половин месец отмина и малко остана,всяка АПРИЛка очаква да бъде горда мама - 23

Здравейте момичета,
Честито на всички новородили майчета.
На вас благодаря за пожеланията за моето бебче
Добре че бяхте вие и особено vili_nik, с която си изкарах няколкото часа нощни контракции преди да родя, та си имах компания през нощта.
Ние сме в къщи от четвъртък, но чак сега намирам минутка да седна да пиша – грижите покрай бебето не се усещат почти, но покрай баткото имам много, защото се старая непрекъснато да му обръщам внимание и не мога да седна спокойно пред компютъра.
Иначе при нас нещата протекоха много скорострелно и даже не усетих кога отидох в болницата, кога родих. После беше малко кофти, защото ми излязоха страшно болезнени хемероиди, които едва вчера ме поотпуснаха малко.
Бебчо е добре, засука лакомо при първото поставяне на гърда и сега активно се кърмим. Все още спи повече през деня, а се буди нощем по-начесто, та сега съм в процес на обръщане на този режим, защото недоспиването не ми харесва
Това което ме притеснява е многото секрет, който има в очетата и едва ги отваря – направо са слепнали и въпреки че непрекъснато ги почиствам с физиологичен разтвор не помага. Сигурно е лепнал някаква инфекция от мен си мисля, защото нали през цялата бременост се лекувах от какви ли не бактерии и уж последната микробиология ми беше добре, ама...много ми е мъчно като го гледам така – педито каза ако не мине до няколко дни ще слагаме капки, та днес мисля вече да прибегна до тях.
Прегръдки от нас

честито бебче на Тони...да й е жива и здрава

Честита принцеса на тони.то  и на всички майчета, родили след нас, да не изреждам, че сте много! Живи и здрави дечица и много да ви радват!   
Ивееета, моят Марк  като беше бебе акаше на 5-7 дни! Това не се струваше притеснително на педиатъра ни, т.к. бебето е изцяло на кърма, а тя може да се усвоява до 100%. Така че и аз не се притеснявах, а и него не го мъчеше особено. Проблемът дойде след 6-я месец, когато започнахме да се захранваме и той продължи да си ака в същия режим, но с човешката храна това доведе до запек. Доста дълго пихме Дуфалак и слагахме свещички. Така че идеята за помощ с термометъра след 3-я ден не е лоша, за да може да се създаде рефлекс на мускулчетата на дупето.
Имам странен въпрос към ЛЛЛ помощниците [/color] - моля ви за съвет за ограничаване на лактацията.  Аз съм млечна мама и нямам проблем с кърмата, а по-скоро с излишъка й. Бебка е още много малка и не успява да ме изпие. Кърмим се на поискване, вкл. нощем към 1:30, 4 и после 7:30, денем на около 2-3 часа. Имам чувството, че гърдите ми ще експлоадират, принудена съм да ги цедя, като уж се старая да е минимално, но пак по 30-40 мл на гърда излиза. Въпросът ми е - кога ще се регулира кърмата, как да спра да се цедя без да образувам бучки и запушвания?

Здравейте мамчета!
Не съм имала време да ви чета, за което съжалявам, но Елия огладнява много често и общо взето използвам всяка свободна минута да спя...
Честито на новообебилите се!!! Да сте щастливи и благословени с малките си съкровища!!!

На кратко за раждането ми. На 11.04. трябваше да отида в Шейново за повторен запис, че този от предния ден не беше добър. Оказа се обаче, че пак не е добър. И решиха да ме "подготвят за операция". Като го чух лошо ми стана, но ме успокоиха, че това е за всеки случай. Направиха ми клизма  . И пак ме включиха на записи, но този път в предродилна. Пуснаха ми и окситоцин, за да започнат някакви контракции, защото нямах никакви. Това стана в 15ч. До 16ч. почти нямаше промяна. Уж започнаха някакви болки, но съвсем поносими (все пак знам какви са истинските болки). В 16ч. д-ра ми каза, че май нещата вървят към секцио... Хич не ми се искаше... Д-ра ми реши все пак да изчака и ми включи по-силно окситоцина. Ей, такава болка настана изведнъж, но аз се радвах, защото имаше развитие и все пак имаше шанс за нормално раждане. По едно време стана почти непоносимо и почнах да искам упойка, но се оказа, че вече съм с 6-7 см. разкритие и няма за кога. След 10мин, почнаха да ме карат да напъвам. Напънах 2 пъти и тръгнахме към магарето. Там след още 3-4 напъна се появи Елия. Няма такова облекчение и такава радост. Слава Богу с нея всичко беше добре (най-голямото ми притеснение, че нали преносвах). После ми сложиха пълна упойка за шевовете, които са само 2. Излизането от упойката беше много забавно, все едно идвах от друг свят...   Ами общо взето това е - в 15ч. ми включиха системата окситоцин, в 16ч. ми почнаха по-силните болки и в 17ч. бях родила. Не мога да се оплача - за 2 часа родих. Само дето не ми сложиха епидурална, но лекаря ми после каза, че тя само би навредила на родилния процес в моя случай. А и без нея родих и вече забравих, че съм раждала...
Много дълго стана. Ако има някой, който го е изчел   !

Целувки на всички и пожелавам бързо раждане (като моето) на тези, които още чакат най-важното събитие!

Аз днес взех едни капки Саб Симплекс (тези ,които исках бяха 28 лв ) и да видим дали ще ми потрябват.Въпреки ,че досега е спокойно детето,спи си ,яде си добре днес,но както знаете вечер е големият зор
Честито на всички майчета с бебета    Хайде по-бързо раждайте всички ,че нямам търпение да споделяте и вие за бебоците

Здравейте,
ЧЕСТИТО НА НОВООБЕБИЛИТЕ СЕ МАМИ   

На Косьо му давам Ентерокинд ако не се лъжа за коликите... много рядко давам ако много плаче... хомеопатични са Иначе гледам да го преборя със спане по корем върху мен или таткото много добре действа... Алкес също много се успокояваше така А и може спокойно и аз да си подремвам така

Малкия е по-добре вече със сукането Засуква, е понякога пак е по-мързелив... Иначе го изведох още на Великден (тогава той беше на 4 дена) и седяхме 4-5 часа на терасата много хубаво беше времето и нямаше как да не му се насладим... той спинка, а ние на шезлонгите до него... даже се и кърмихме навън... ама от тогава толкова кофти време... само вчера и днес успяхме да се поразходим за по-дълго... даже сигурно след като се накърмим сега ще обиколим малко улиците

Все се каня да ви копирам от "отчетната на Алекс" как мина раждането  айде ще се поразровя и ще ви досадя с разказа си

Здравейте на всички и от нас. Ние от вчера сме си вкъщи. Само да уточня че Доминик се роди 3950гр 52см,ако може някой да поправи на първа страница.

Честито на всички обебели се мами с пожелание за много здраве, щастливи мигове и усмивки.

irina*  добре завърнали се вкъщи. Радвам се че всичко най накрая е добре.

Гале – една приятелка работи в аптека и каза че ми е запазила от този български лактогонен чай. Така че ако не го намериш само кажи и ще и поръчам и за теб. 

tuly – на мен в МД за да ми дойде кърмата ми казаха да пия червени сокове, чая за кърмачки на Хип, да пия минимум 2л течности на ден и да ям ядки. За няма и два дни на този режим ми тръгна кърмата. И както glorybg каза не яж храни които подуват.
А относно сутиените за кърмачки на мене ми вършат добра работа – удобни са, но вкъщи ми е по удобно с ламбади понеже сутиените стягат повече, а и малко са ми омалели откакто ми се напълниха гърдите.

Набързо и аз да разкажа за моето раждане. Както бях споменала от понеделник сутринта ме бяха почнали контракцийки и започна да ми пада тапата. Във вторник към 8 вечерта започнаха някакви по чести болки и аз реших да си засичам интервалите които бяха много нередовни (на 5, 12, 4, 15, 2, 10 мин и т.н.) и аз реших че ще отминат. Към 10 вечерта обаче започна вече да ме втриса и аз се ориентирах към банята да се подготвя. Там се позабавих тъй като изведнъж ми се доходи до тоалетна по голяма нужда, а миенето беше цяло мъчение с тези болки и треперенето на тялото което ме беше почнало . Освен всичко останало успях да повърнала 5-6 пъти точно преди да тръгнем за болницата с мъжа ми към 11 и 20. Там ме приеха в дежурния кабинет към 12 без 15 – започнаха да ми слушат тоновете, дойде дежурния и ме видя на ехограф. Каза че бебо е много голяма глава, че е поне 4200 и ме пита първо раждане ли ми е (защото май се съмняваше че ще успея). След ехографа ме качи на магарето и там ми каза че има 6 см разкритие. Не можех да повярвам. Веднага се оабдиха на моята лекарка и докато тя дойде вече ме преместиха във предродилна. Там тя дойде да ме прегледа и установи 8 см. Каза че съм свършила добра работа до тук и че ще ми пукне водите за другите 2 см. Последните контаркции вече бяха доста силни, но се държах на ниво благодарение на мъжа ми който присъства на раждането и държа ръката ми. Към 1:30-2:00 ме преместиха на магарето и там дойде голямото напъване. Главата на бебо се оказа наистина голяма и излезе много трудно. Напъвала съм час-час и 30. Накрая лекарката ми натисна корема, акушерката ме резна и аз напънах за последно и чудото се случи – извадиха Доминик и това беше най невероятния момент в живота ми. Най хубавото беше че го споделихме с таткото. Неповторимо е чувството!!!Да не забравя да спомена че при мен всичко(около раждането) стана толкова бързо че нямаше  време ни за упойки, нито за окситоцини ( а избегнах и клизмата защото бях свършила работата вкъщи).
Искам да кажа на неродилите мами, че аз си мислех че съм много страхлива и много ще викам или оплаквам, абе въобще все едно отивам на клане, но се оказва че болките са поносими и (колкото и банално да звучи) наистина се забравят когато видиш малкото човече.

Ако имате въпроси относно раждането, ще се радвам да бъда полезна.

Извинете за дългия пост.

Здравейте момичета
Много ви благодаря за хубавите думи и пожелания   Разчувствах се адски много и   Абе голямо зле съм

Иначе при нас нещата "започнаха" на 29-ти, когато ме викнаха на запис на тонове (много скоро след последния, защото доки нещо не ги беше харесала). Та доки ми вика, ела в понеделник да чуем тоновете и "да видим какво ще правим" (последното ми е просто любим израз!). Та легнах аз на запис, който беше ОК според доки и вика дай да видим какво прави малкия и ме метна на видеозона, при което   "Ама той е седалище", аз също   Тя вика не може така, голям е да се ражда така, май ще те приемам за секцио... мен ми причерня, искаше ми се да ревна, толкова ме е страх от секциото 
Разбрахме се отивам на 30-ти пак на тонове и вече решаваме на място наистина какво правим  Тя се посъветва и с един друг доктор, който ме прие предния път като раждах... абе те заедно си работят и той вика, тоновете са ОК утре ще го мислим...
Прибрах се аз на 29-ти и почнах да ровя в нета как да го обърна... правих там едни акробатики с колене на дивана и лакти на пода   Някой ако ме беше видял щеше да си умре от смях... с туй мойто кръшно тяло   Цяла нощ се изкривих да спя единствено и само на ляво... и сутринта със свито сърце хукнах към болницата... Тоновете, пак супер, качваме се на видеозона с другия доктор, Станев се казва и вика дай да го видим младежа... Лягам аз и той... "айде честито днес сме с главата надолу" аз грейнах... то не бяха молби да се обърне, то не беше чудо... "говорих" му, че ако се обърне сам ще си прецени кога да излезе и няма да ме режат мен  Та явно ме е чул, а може и упражненията да са си казали думата...
Но доки каза, че прекалено много се върти, така и не успя да го измери... Каза ми да преценя, но според него е хубаво да предизвикаме раждането, защото прекалено много се върти и не се знае в кой момент малкия ще тръгне и как точно ще е застанал, а е голям за седалищно раждане...
Чуха се с моята доки, обясни и всичко и тя каза, че може веднага да тръгне към болницата и да ме приемат... но докаот разговаряха се обадиха на сестрата, че ще спират водата, че имало авария и така решението остана за 31-ви   Аз викам, ама и утре да има проблем с водата, та да си родя по живо по здраво на 1-ви, както съм планувала
Та пак цяла нощ спах на тръни, пак само на ляво и пак се схванах, но пусти страх да не се завърти пак... този път молбите ми бяха "не се обръщай, не се обръщай"...   Та отивам сутринта с багажчето и моята доки ме посреща с усмивка и вика, май ще раждаме днес  Слушаха тонове, всичко ОК, бебо си беше надолу с главата, но не стабилно слезнал и може да се завърти (а най-опасното е, че от толкова въртене може да стане фал с пъпната връв...
Приеха ме, сложиха ми четвърт хапче (в последствие разбрах за него) и ме тушира и ме опъна да се разхождам в предродилна  от 8.00 до почти 1 не съм седнала.... ходих през цялото време, само 2 пъти легнах за прглед на магарето... краката ядски много ме заболяха, но ми беше гот, заото знаех, че ще раждам и вече нямаше "ще видим какво ще правим"...
В 12.50 при прегледа ми изтекоха водите и се почна по-сериозната мъка, най-вече, защото ме вързаха да слушат тонове и трябваше да лежа  Е преборих си се накрая да си обикалями така лека полека правих разкритие  Не беше по-малко болезнено от с Алекс, нито по-бързо... По-лошо беше даже, защото исках една постоянна болка ниско долу, която така и не разбрахме от какво е... та така дори между контракииите не можех да си почина... Е от време на време и тя стихваше
В 16.50 малкия се роди след 2 напъна от моя страна  Поне това беше по-лесно, защото с Алкес бях изтощена и не можах да напъвам
Доки по едно време много ми се караше, и вика...: не напъвай!
аз: не мога искам вече да се ражда...
тя: нямаш пълно разкритие, цялата ще се разкъсаш, слушай ме!
аз помислих помислих и викам....: ааа нали ще ме зашиете, какво като се разкъсам, само да се роди
тя ме погледна и като избухнаха всички в смях: Е то аз ще те зашия, ама... по-добре ме случай!
Аз да продлжа   Сори, че съм толкова подробна  Сега ще съкратя продлжението....
Малкия се роди с 2 напъна и доки доста се почуди дали да ме шие ама вика, абе дай за всеки случай да сложа един шев  Та този път поне с епизотомията се разминах
Та аз бях захласната от малкия и неонатолога беше един пич и само се базикаха с едната акушерка... Абе обстановката беше много приятна и се чувствах супер... а малкия за капак реши да опика доктора... как иначе да го запомнят... веднага маркира територия детето 
Доки обаче ме върна на земята като ми показа пъпната връв... имаше възел и всички само ми казаха, че сме големи късметлии и аз съм много шастлива, че не се възпротивих да предизвикат раждане, че не се знае какво можеше да стане ако възела се беше стегнал  Но няма сега да го мисля това... Всичко мина добре и ни изписаха набрзо... Аз да чукна на дърво си имам кърма, а малкия не е много ящен та понякога даже в повече ми е кърмата 
Той е спокоен, рядко му се чува гласа... ангелче малко ми е той 
Каката много се радва... само го бебосва и иска да го гушка   и ревнува...баща си! Мен не... хич и не е помислила... даже само ми се хили  ама като видя баща си да гушка бебето и рееееев... докато не я гушна нея не се успокои 


alesya, твоя пост ли е дълъг Извинете ме, че съм толкова подробна... копирала съм каквото съм написала на момичетата

Момичета здравейте  
Благодаря на всички за пожеланията, много сте ми сладки!!!
Ние с Коко от вчера - събота сме в къщи, но имахме баби на гости и си тръгнаха набързо днес.....Сега ми е спокойно вече.
Ще пиша по подробно и ще чета пак назад като ми остане малко време, че сега се притеснявам много с наш Коко, нещо много спи и не мога да го събудя да яде, има дни в които е ял само 3 пъти за ден, и то не се знае колко, защото го кърмя - уж - то и това не става много, от вчера се цедя и му давам...... А толкова въпроси имам, че не знам кой да питам и то къде да започна .... Нашата педиатърка я няма до края на месеца и съм в чуденка. Май утре ще ходим във 22 ДКЦ да търся на Биби педиатърката да ме светне за някои неща, че съм малко объркана и притеснена..
Аз съм добре. Шевове дал бог   Други екстри (хемороиди) имам също, ама важното е че Калоян се роди жив и здрав, по нормален път и ми е голяма мишка. Възстановявам се полекичка, то е рано още де....
Раждах във Втора градска при Д-р Ненов и акушерка Боби - страшен екип!!! Нямам думи колко съм доволна от екипа и въобще от целия престой в болницата. Ако раждам пак някога, пак ще е там 
Ще кача снимки по късно.
Честито на всички мами, които са родили след 14 Април.

Имам въпрос към мамите - колко мл е нормалната доза на едно хранене, изцедена кърма?
Чудя се кто не мога да изцедя повече да дохранвам ли, днес мъжа ми ходи на купи сутринта рано една кутия АМ, защото снощи Коко яде малко - 20 мл. и после пак беше зверски гладен, а аз нямах како да дам.
Не ще да суче и тава е....
Целувки на всички!

добре дошли на завърналите се мамчета, много се радвам за вас че сте добре 

Elichka_mama  и alesya благодаря ви за разказите

             

ДОБРЕ ДОШЛИ НА НАЙ-НОВИТЕ НИ БЕБЕНЦА И БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТОНИТО И НАДИНКА!

Момичета , понеже доста коментирахме храните, които увеличават кърмата да ви кажа, че все пак най сигурният начин за увеличаване на кърмата си е честото кърмене, също така и нощното кърмене е от голямо значение и другото важно за което се сещам е доброто поставяне на бебето на гърдата за да суче ефективно, ако това е така ще чувате и бебето как преглъща. Иначе и някои храни и чайчета имат ефект, но те са само като помощно средство, основното си е честото кърмене, колкото по-често се кърми, толкова повече кърма ще има!

alesya, ти си герой с тези напъни час и половина, а и увертюрата от втрисане и повръщане преди това...Направо не ти завиждам какво ти е било...Не се ли изтощи да се мъчиш да напъваш цял час,че и повече и защо не са ти помогнали още в началото...

валето, през първия ден от раждането бебо трябва да изяжда коло 20 мл кърма, на следващия ден - 30 мл и така за всеки ден се увеличава с по 10 мл отгоре кат одо края на месеца трябва да си изяжда около 100-ина мл кърма...После пък има една формула за месеците на колкото месеца е бебо тази цифра слагаш на мястото на първата нула от 100-те мл, т.е. ако  ена 2 мес. ще яде 120 мл, на 4 - 140 мл. и така...Но всяко бебе си е индивидуално...до скоро моята Радостина едва смогваше да изяде 30 мл /това установих като се цедях и давах с шише/. Иначе в една друга тема четох, че бебето не различава кърмата от сладка вода например и стига да е нещо сладко - приема всичко ....така се случва че понякога след като е нахранено, ако предложиш пак на бебето, топак ше пие, а ние си мислим,че пие от глад...

Звездичка, напълно съм съгласна с теб, но моята бебка заспива след 5 мин. сучене и няма събуждане...как да я слагам често на тия гърди като спи така дълбоко ...


дано се включи някой да ми отговори на въпроса за чаят от копър как се дава
за коликите интересно - http://drmaneva.com/?p=170

благодаря за паролата,имам я ве4е...

irina* e това се казва леко раждане  дано всички имаме такъв късмет.
Аз днес направих една стабилна разходка, за утре си готвя същото.
Днес бяхме на гости при свеки и се натъпках с какво ли не  Тя беше донесла бонбони от Украина, имаше ананас, помело, целувки, плюс хиляда други яденета. Направо срам ме хвана. Най- лошото, е че още се чудя какво да изям 
През нощта пак усетих що е то контракции, но определено бяха нерегулярни/около 1-2 на час/ Наистина като вълна идват и си отиват.
Благодаря на всички за разказите, много са ни полезни. Изобщо не се притеснявайте ако са по- дълги. Мисля, че доста хора ги четат с интерес. Аз редовно изчитах темите на Януарки, Февруарки и Мартенки