Не губете кураж

Арабела, ти си чудесно майче!    Поздравявам те! Пожелавам ви кърменето да продължи толкова дълго, колкото и двамата желаете, за да му се наслаждавате.   

Винаги съм се възхищавала на такава упоритост. Поздравления!

Моят син (да ми е жив и здрав) много упорито ме съботираше близо четири месеца. Аз му изцеждах с литри кърма, а той не искаше и да я помирише. Почти всичко хвърлях в мивката.
И когато просто ми писна и си казах, че повече няма да се тормозя, тъй като лятото идва, той става все по-голям и иска своето. Аз се изцеждах между 3 и 6 часа на ден в зависимост от това как ми се пълнеха гърдите и това време той си го искаше като игра и внимание.
И така аз и до днес не мога да повярвам, че го кърмя. А той така мило се гушка в мен.
Ако някоя майка ми беше казала нямаше да съм толкова отчаяна.
Затова аз сега споделям съдбата си може и някоя друга майка да е в моето положение.
Макар, че ако синът ми не беше пожелал да го кърмя това щеше да бъде мисия невъзможна.
Но понякога на децата им е нужно време, също като на нас и ние като техни майки им го дължим.

 

Поздравявам те за упоритостта!

Мили майчета, аз имам сходна история.
Моето бебче се роди преждевременно и изкара много силна жълтеница. Първите седмици едва се събуждаше, та камо ли да суче. Изцеждах се и и давах от шише, като буквално и го натиквах само и само да яде неще, че да расте.
Това цели три седмици, че и повече. Тогава се наложи да взема ссемейстото на сестрана на мъжа ми от летището. Много се ядосвах, защото трябваше да разкарвам бебето сама с колата. Докато ги изчаках, тя така огладня, че докато се приберем се скъса от рев. Нямах готова кърма и трябваше да цедя. За по-бързо реших да видя дали ще сучи и... ооо... чудо! Засука си без проблеми. Даже се давеше и повръщаше след това, заради което си мисля, че сучеше по-голямо количество отколкото това, което и давах от шише. И така си продължихме да се кърмим. Та досега. Всичко е въпрос на постоянство и упорство.

Сега имам друг проблем. Май нямам достатъчно мляко и не сучи много активно. Просто се задържа малко на гърдата или само я мляска. Нещо и с качването на кг намаляхме. Реших да я дохранвам. Ама.... мие много кофти. Пробвам много упорито да я оставя само на кърменето. От няколко дена я слагам колкото се сетя на гърдите и май има ефект. Стискайте палци!!!

Чудесно! Радвам се за постигнатите резултати!

Моето бебе остана в болницата 10 дни след раждането си. Аз успях да съхраня лактацията си, цедейки и замразявайки несметни количества кърма  Много се притеснявах дали ще засуче, след като беше хранено с биберон и АМ толкова време, въпреки че вече беше засукала на третия час от раждането. Слава богу, засука все едно не сме били разделяни  За три месеца преминахме през колики, кризи на растежа и всякакви капризи  Устоявам с инат и въоръжена с нерви, защото искам бебето ми да е изключително кърмено поне до 5-6 месеца 

MVinzens, колко е голямо бебето? Аз все давам за пример тези кризи на растежа, но поне при моето бебе периодите, които се посочват за такива по принцип, съвпадат. Точно такова е поведението- вяло сукане, но пък често, мляскане, плюене, дърпане от гърдата или на зърното. Около третия месец пък има още някакъв физиологичен спад в теглото( или поне се намалява качването).

Бебе, което е обречено да бъде кърмено  . Наистина много насърчителна тема  !
И моето имаше доста предпоставки да бъде отбито(първите 10тина дена беше изцяло на шише, а по-късно ми се наложи пак да прекъсна кърменето и пак пиеше от шише), но той упорито си тачеше гърдата така, сякаш никога не е близвал друго освен нея  . За жалост не с всички минава така безпроблемно, но с увереност и подкрепа пак се радват на добри резултати.

реплика точно в целта!

Тарталета, бебето ми е в момента на 7,5 месеца. Коригирана възраст 6 месеца. Това поведение е от около 2 седмици и нещо. Дали не е някакъв период на криза пак? Аз кризата на  третия месец я минах!

arabela62, първо ти благодаря за темата и второ поздравления    Радвам се, че има майки, като теб! Писнало ми е да водя спорове на тема :"имах, ама тя спря" и "моето бебе не иска да суче и кърмата ми спря."
Наистина се радвам, че има упорити майчета като теб!


MVinzens , горе-долу на същите месеци беше моят син, когато не се засищаше достатъчно с моето мляко, може би малко по-малък. Но с постоянството, на което виждам, че си способна, мисля, че ще преодолееш и този момент.    Пък и така като виждам възрастта вече може и да я захранваш, ако не си започнала вече. Като държа да отбележа, че това си е лично мое мнение !

Арабела, шапка ти свалям

И аз искам да дам кураж на майчетата които искат да кърмят.
Първото си дете го родих със секцио, кърмата ми слезе преди да ми донесат бебето, гърдите ми се задръстиха,  дигнах температура, цеденето беше ужасно трудно и болезнено, за капак бях със хлътнали зърна и когато на четвъртия ден ми донесоха бебето то просто не можеше да засуче при цялото си желание. 10 дена се мъчех с хранене със силиконови зърна, с цедене , с гореши бани и дохранване с АМ. На края мъжа ми каза стига с тия зърна, ще го храниш само от гърда и толкова. И така сина ми се мъчи да суче от не добре оформените ми зърна, не се наяде и с много зор го приспах на ръце полугладен, след час, като се събиди пак го започнахме кърмене, докато може и така за един ден спрях добавката и започнах да го кърмя на често през 2 , 2 1/2  Всичко постепенно се стабилизира , кърмих го до година и 3 месеца.
С дъщеря ми също имах малко проблеми със запушените канали, но отминаха по-бързо. Тук обаче предизвикателството беше друго. Трябваше да правим операция на баткото , когато тя беше на 6 месеца. Предстоеше ни раздяла за месец и половина , а не изках това да е края на кърменето.  Знаех за това от рано. Три месеца преди да замина започнах редовно да се цедя така , че да натрупам запаси от кърма , които да и дават докато ме няма. Държа да отбележа , че не съм имала никога излишно много кърма,  А ТОЧНО ТОЛКОВА колкото бебето има нужда. Но благодаренение на доизцеждането успях да събера кърма, колкото да и дават по 2 пъти на ден, а другото беше пюре (захранихме я на 6 месеца) и АМ. През времето което ме нямаше се цедих по няколко пъти на ден (бях си купила хубава помпа, електрическа Medela ) и така успях да поддържам лактация. Като се върнах бебето беше на 8 месеца, беше ме забравила и даже заплака като я взех на ръце и цяла вечер щом се приближах до нея заплакваше. Но още през първата  нощ успях да и припомня какво е кърмене и сукане, с известно упорство от моя страна и някои трикове. Още на следващия ден се кърмехме все едно никога не е имало пауза.  Преди да се захвана с тази нелека задача не съм си мислела , че е възможно, с първото си дете не съм се цедила (след пъроначалните трудности) и не обичах цеденето , но като прочетох и чух, че много майки се цедят месеци наред и дават изцедена кърма , реших и аз да пробвам и ето , че успях. След като започнах и видях първите успехи, как постепено количеството мляко, което изцеждах за замразяване се увеличава, се мотивирах по-силно. А през времето когато бях отделена от бебето и се цедих ден след ден,  вече бях убедена, че не може да стане така , че да се върна и да не мога да я накарам да суче, просто за мен вече нямаше такъв филм.
Затова искам да кажа на всички майчета: кърменето в голяма степен е въпрос на воля и желание от страна на майката. Трудности винаги има, но съм забелязала , че в повечето случаи се отказват майките , които не са достатъчно мотивирани, или нямат нужната подкрепа или не се чувстват уверени. Имайте вяра , че можете да кърмите и това ще стане факт. Искам още да отбележа, че в моя случай стреса, не се отрази на лактацията. Единственият факт , която пряко влияе на лактацията е честотата на сучене (кърмене). Бъдете уверени всичко ще се получи!

Арабела, Сали и аз вярваям, че кърменето е въпрос на упорство.

Мама Нуши, яз момата вече я храня. Давам и по 2 пъти на ден каша и пюрета. От 1-2 дни има подобрение в кърменето. Вече не и давам и добавка. Ми така или иначе не ще да пие много много от шише. Кърмя я когато тя иска и явно когато е гладна си цока добре.  Охх дано и тази криза да мина вече. Криза ли е, намаляло мляко ли е, кой го знае, но упорство му е майката.