Публикувана: 22 апр. 2010, 17:14 ч.
Последно мнение: 18 юни 2010, 10:10 ч.

Пазите ли, подхранвате ли детското у децата?

5 200
86
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се чувстват родителите относно телевизията и медийното съдържание?
Какви методи използват родителите, за да запазят въображението на децата си и какво е мнението им относно насърчаването на творчеството в техните деца?
Какви теми се обсъждат в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се чувстват родителите относно телевизията и медийното съдържание?
  
  Много родители имат негативно отношение към телевизията и медийните съдържания, предпочитайки да не гледат телевизия у дома и да ограничават излагането на децата си на отрицателни влияния от медийните формати.
- Какви методи използват родителите, за да запазят въображението на децата си и какво е мнението им относно насърчаването на творчеството в техните деца?
  
  Родителите използват различни методи, като играят ролев игри с децата си, четат им истории, подхранват техните фантазии и не ги ограничават в измислените от тях приказки. Те се опитват да им осигурят детство, пълно с игри и забавления. Родителите са силно заинтересувани да насърчават творчеството в своите деца. Те се стремят да ги подхранват с въображение, като участват в ролев игри, насърчават ги да създават истории и подкрепят техните креативни начинания и въображаеми светове.
- Какви теми се обсъждат в публикациите?
  
  Публикациите обсъждат различни аспекти на възпитанието на децата, включително игри, фантазии и въображение, както и ролята на родителите в този процес.
- Какви са различните гледни точки на родителите относно възпитанието на децата?
- Какво е значението на фантазиите и игрите за децата според участниците в дискусията?

# 15 23 апр. 2010, 09:17 ч.

Мнения: 811

Старая се много да запазя детското и децата ми да имат детство. Помня когато бях малка как сме играли пред блока и какви веселби бяха. Сега гледам децата - не са същите - все някой е сърдит, все някой мрънка или всички едновременно искат да са лидери и се скарват, вместо да се забавляват. Много от децата, с които моите играят често дори не знаят как се играе на "яде ли се яде ли се" или на "ринги ринги рае" или "балонът се надува", да не говорим за "пиян морков" или "дама". Опитвам се да им дам това красиво детство, което аз съм имала, без притеснения, стрес, затова не пускаме телевизия в къщи, освен на детския канал, Carton и Jetix съм изтрила от програмите - не искам да слушам този език от децата си. При нас идва Дядо Коледа, чакаме Феята на зъбките - имаме и една Фея, която идва всеки петък когато децата са слушали и са били добрички през седмицата - тя носи подаръче. Играем на всякакви игри, въображаеми роли, герои от детски, много често мъжът ми като се прибере и се чуди защо си говорим някакви глупости според него - "еми ние играем, тате" е отговорът.

# 16 23 апр. 2010, 09:41 ч.

София
Мнения: 7 671

Старая се, и се надявам да успявам.
Всяка вечер съм крокодила от пастата за зъби/ мечето от другата паста/ въображаем робот...
Говоря с крокодилски/мечешки/ роботски глас а дъщеря ми тотално се потапя в пиесата.
Понякога сме мама-змия и бебе-змия, а всъщност сме взели два гердана; "Гушни ме, мамо-змия" цвърчи с преправено гласче детето...
Всъщност не знам дали е само до възпитание, май че си е до дете.
Дъщеря ми има подарени няколко синджирчета с висулки, златни обеци.
Често ги вадим, за да ги разглеждаме, за нея са някак вълшебни, но не иска да ѝ ги слагам, за да ги носи.
Категорична е, че ще си ги сложи, когато порастне и когато стане принцеса-булка.
А това определено не го е чула от никого.
Някакво нейно вътрешно усещане си е.

# 17 23 апр. 2010, 10:15 ч.

Мнения: 1 404

Много ми се иска, но не успявам така, както искам Confused

Просто не ми идва отвътре, инак се старая-накупила съм разни книжки със забавни идеи, преглеждам Крокотан често, от форума крада идейки...Не знам дали има унаследяване на характер, но голямата ми дъщеря е точно от тези деца, които се държат като умалени възрастни. Телевизия не гледа никаква, не иска, детски дискове много рядко, ходи на градина половин ден, но не знам откъде взема изрази като" причиняваш ми болка с това поведение" Shocked

(никога не съм го използвала-нито в разговор с децата, нито с когото и да било).

# 18 23 апр. 2010, 13:10 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Луда Мара в пт, 23 апр 2010, 01:36

Свръхамбициозните родители като че ли забравят понякога на колко години са децата им.
Мъжът ми не е точно амбициозен, ама понякога изисква от детето такива неща, че се налага да му напомня възрастта му.

Не знам дали е от амбициозност, всъщност за родителите на децата, които ми приличат на малки възрастни не мога да кажа, че са свръхамбициозни. И не съм сигурна дали правилно обяснявам в темата какво точно имам предвид -ето по-горе описанието на Red и много други по-напред /за игрите - как от герданче змия и змиите разговарят, ролевите игри на децата на chevroleta, феите, пластелиновите човечета, оживяването на всеки предмет, все неизменна част от детството според мен, да и джапането в локвите и многото смеене/ ,детството, такова каквото го разбирам. Според мен всичките тези деца и родители, нали, поправете ме, ако греша Laughing

имат ясна представа какво е измислица и реалност, но продължават да играят. Синът ми обясни, че едно дете в детската градина го нарекло "глупак", защото си играел с бетоновозите и те си говорили помежду си "пази се да мина, че ми тежи, ти колко бетон носиш и пр " . Не съм го видяла да си говори с истинската ни кола, значи ясно разграничава въображаем сюжет от действителност, но не спира да играе. Има и съвсем изчистена представа за различните емоции, може да ги назове, не чак така като детето на Bili , но казва ядосан съм,забавялявам се, тъжен съм и т.н Защо някои деца се отказват от играенето толкова рано, кое е по-добрият вариант? Дали ние пък не сме малко инфантилни, та затова децата ни са такива Laughing

? А всъщност странното е, че доста хора са ми казвали, че синът ми им изглежда зрял за възрастта си, може пък аз да не оценявам правилно .

# 19 23 апр. 2010, 13:45 ч.

София
Мнения: 7 671

Всъщност дъщеря ми е напълно наясно, че това е въображаем свят.
Днес като я водех в детската градина, видяхме охлюв. Тя се върна, спря се при него и каза "Мамо, виж - охлю-бохлю! Но защо не ми каза здравей?" Точно се чудех какво да отговоря, когато тя сама добави "А, всъщност той ми каза наужким!", преправи си гласчето и изчурулика "Здравей, Магдаленке!"

Всъщност бих искала да споделя как стоят за мене нещата.
Всичките тези ролеви и ситуационни игри според мен са много много полезни за бъдещия живот на децата като големи.
Защото поставяйки се в различни роли, децата се поставят на мястото на другия, на отсрещната страна. Отигравайки чуждата реакция, интуитивно трупат опит да общуват.
А емпатията от една страна е чудесна, когато трябва да проявяваме разбиране и съчувствие, но от друга много по-често е полезна, когато трябва да се справяме с общуването с хората в спорни и даже леко конфликтни ситуации.
Помага да се намери верният за точното място и ситуация подход.
Смея да твърдя, че аз го имам това нещо, нелош психолог съм, и неусетно съм обръщала нещата в своя полза, изкарвайки положителните емоции на отсрещната страна.
В този смисъл понятието "игра" винаги освен веселбата е съчетано с трупането на житейски опит.
Поне така мисля аз, де Simple Smile

# 20 23 апр. 2010, 14:08 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 506

Цитат на: chevroleta в чт, 22 апр 2010, 20:25

Хм, преди два дни имах идея да пусна подобна тема. Искаше ми се да си сверя часовника и да намеря други "откачалки", които играят с децата си на техните игри.

Преди известно време и аз си мислех нещо подобно. Поводът беше една тема, в която един дядо, завиращ се под леглото и в гардероба докато играе на криеница с внучето си беше наречен иронично "ектремен случай".

Аз лично съм сериозен човек. Поне имам вид на такъв. Grinning

Не се и вдетинявам покрай непознати деца. Инфантилна съм само с моите. Мъжът ми може да бъде такъв с всяко дете.

Иначе у дома ръмжим като тигри, лъвове, крокодили, гонейки се на четири крака. "Строим" къщи от одеяла, възглавници, столове и се свираме вътре, криейки се от крокодили или просто да си разкажем приказка. Търсим се на небето, на луната, във вазата с цветя докато играем на криеница. Боричкаме се, играем ролеви игри с играчки, вживяваме се в ролите на герои от детски филми и книжки....

# 21 23 апр. 2010, 14:26 ч.

Мнения: 3 367

Не познавам човек к би казал на 4 год дете "нали знаеш че според научните факти 1.динозав.са измрели преди много години 2.са имали малко мозък и не да можели да говорят 3. тези к имаш да пластмасова имитация и нито ходят,нито говорят".
Вероятно не разбирам темата,чета-чета и не схващам какво особено има в описаните от повечето поведения.
С дете на 5 се говори като с дете на 5,с ползване на неговите метафори,реалии и параметри,инак просто няма да чуе.
Играя на каквото ме поканят и ми харесва,но купувам ли аз игри к намирам за интересни (мастермайнд последно к напълно игнорираха)-разбира се.
Отказвам ли да участвам в каквото не ми е интересно-да (не обичам да се преобличам и да се правя на принцеса и туй то),но това не им пречи те да си се занимават.
Това което НЕ правя е зорлем да ги пораствам с дрехи,прически,филми "за деца" и пр.Осигурявам достатъчно своб.време за игра,но аз не им измислям сценарии(освен за спец.случаи).
Ролеви игри играем много,но с обучителна цел предимно.

# 22 23 апр. 2010, 15:53 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

ние , родителите, сме доста инфантилни ... така, че децата ни карат да порастваме, не ние тях Laughing

# 23 23 апр. 2010, 15:58 ч.

София
Мнения: 5 079

Интересна тема. bouquet

Записвам се да я следя.

# 24 23 апр. 2010, 16:24 ч.

Бургас
Мнения: 11 025

Цитат на: anette1104

Приятно ми е! Grinning

Обяснила съм точно с динозаврите как стоят нещата/и с много други/на около 4г.
Това обаче изобщо не ни пречи да извадим всички понита,кукли или други пластмасови играчки и да разиграваме сценки помежду им.

# 25 23 апр. 2010, 16:27 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: margo** в пт, 23 апр 2010, 16:24

Цитат на: anette1104

Приятно ми е! Grinning

I na men

Това к исках да каже е че не познавам човек к реагира по описания по-горе начин ако види детето си легнало по корем и водещо диалог м-у 2 динозавъра.

# 26 23 апр. 2010, 16:52 ч.

Мнения: 798

Това е двупосочен процес. Дали ние пазим или те събуждат у нас заспалото детско? Laughing

Фантазиите са нещо прекрасно и никога не бива да се прекъсва тази извор, според мен. Синът ми понякога ми казва: нали знаеш, това са играчки и те не могат да говорят наистина, но сега в нашата игра могат. Така че, с порастването сам прави разликата, но вглъбяването в играта има толкова голямо значение за израстването на човечето, че понякога дори не си даваме сметка. Може би единствено, когато вечер, след вечер измислям приказки за какво ли не, за кого ли не и когато виждам, че вместо да се изчерпвам, се вдъхновявам и слушайки идеите на детето, заедно пътешестваме с главните герои, си мисля че ако нямах тези моменти покрай децата, реалността би ме захлупила...