Пазите ли, подхранвате ли детското у децата?

  • 5 194
  • 86
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 6 999
.... Дали сте склонни да играете с тях, да мечтаете заедно....

Аз специално рядко. При това не защото искам да ги изкарам от света на детството, а защото ми е трудно аз да го направя. За щастие имат бащи, баби, дядовци и една друга - мечтаят, играят, рисуват и т.н. Аз съм от майките, които не шият дрехи за кукли, не играят на 'гости' и пр.

valerie, даденият от теб пример няма общо с порастването. Майката на въпросното дете го товари с вина, чрез която да го държи в зависимост и подчинение, по същия начин, по който майка, която иска да прегърне детето си му казва: "Аууу, не искаш да ме гушнеш?... Мама страда, мама ще плачка..." Просто две страни на едно и също нещо...  Peace

# 61
  • София
  • Мнения: 62 595
А какво означава един възрастен да запазва детското у себе си? Да може да играе с детето си? Ами, това е част от родителството и е начин на възпитание.а Разбира се, че един родител ще играе с 3-годишното си дете, как иначе ще го научи на някои неща, как ще общува с него! За по-големите е по-различно - играта на шах, монополи или на футбол с 8-10-годишно дете е нещо нормално, но не и да играе на кукли с дъщеря си или да прави бръм-бръм с количките на сина си.
Така, както аз го разбирам, за мен е безсмислица един възрастен да запазва детското в себе си. Какъв възрастен е тогава? Децата точно защото са деца са незрели, понякога смесват въображаемото с действителността, крият се от неприятностите и прочие. Ако един възрастен е незрял, то що за възрастен е? Питър Пан? Да, всеки или почти всеки възрастен покрай децата си се вдетинява или изпитва нужда да се върне назад към детството си. Но това за мен не е запазване на детското. По-скоро може във възрастните си години човек да иска да изживее някои неща, които е искал като дете, но или не е можел, или не са му разрешили.Но това е по-скоро някакво компенсиране на загубите на точно недоизживяното детство.

# 62
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Примерът е показателен и ограбва детството, защото лишава детето от майка.
Тази жена, в този момент и ситуация не знам колко е била груба, но със сигурност не е била майка. Вероятно не от хубаво, но е факт.
Жената е очаквала от него реакции, отговорност, дисциплина и прочие, неприсъщи за дете  на 3. А също и студенина и безхаберие. Децата са деца докато им липсват. После порастват поради тежки условия примерно - като в случая.

ПС не са двете страни на едно поведение. Защото детето се чувства добре в прегръдката на майка си. Дори когато ти отстрани я намираш за ужасно лоша майка.

Andariel, Децата винаги са заети, радват се на всичко и са добронамерени. Не  е лошо начало Simple Smile Ако смяташ, че децата са незрели, това май обяснява питането ти...
Точно добре изживяното детство позволява да си останеш дете  - добър човек, и не приемащ се прекалено сериозно Simple Smile

# 63
  • София
  • Мнения: 62 595
Арт мама,
Децата СА незрели! Това е присъща черта на децата! Факт! Именно затова децата се нуждаят от грижи и възпитание от страна на родителите си.
Децата не са някакви ангели неземни, че да са винаги добронамерени! Те са човешки същества, при които незрелостта се изразява точно в липсата или слабите задръжки според възрастта на детето! Децата се водят повече от емоциите си, защото все още не е добре развит контролът върху тях и съответно поведението! Мозъците им са незрели поне до достигането на полова зрялост!
Какво означава това човек да не се приема насериозно! Ти несериозно ли се приемаш? Изживяното пълноценно детство дава възможност на детето да порасне като нормален възрастен човек. Иначе има нещо недовършено. Не може човек да прескача основни етапи в развитието си, защото това го тормози през целия му живот. Преждевременно порасналите, както и зорлем натискани в детството си деца не могат да станат пълноценни възрастни и цял живот се опитват да наваксат пропуснатото.

# 64
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Децата са малки, не незрели.
Обикновено са добронамерени. Между другото и възрастните са така в повечето случаи и ако не са безмерно нещастни.
Не приравнявам задръжки и зрялост.
Мозъците няма да ги коментирам ,че ще стане дълго...

А ти прекалено сериозно ли се приемаш?  И как намираш баланса -  човека срещу теб по подразбиране по-глупав и неопитен ли е от теб? Или допускаш, че може да има знания и опит, които ти липсват... дори да е дете...

# 65
  • Мнения: 24 467
Децата не са нито добронамерени, нито злонамерени, особено най- малките, те нямат понятия /морални и правни/ за добро и зло, нито изградена цялостна ценностна система. Те са просто естествени и следват естествените си подтици, на които родителят не следва да пречи, дори с прекомерната си помощ. Родителят следва да намери точният баланс до къде помощта му е наложителна и от къде се явява вече пречка. Пречка е необърнато подходящо внимание, пречка е и прекомерното навзилане в личния живот. Пречка е всяко отношение, което не съответства на възрастта, личностната степен на развитие на детето и темперамент.
Под "незрели" се има предвид не глупави или с недовършен мозък, естествено. Ако детето се ражда "зряло", природата нямаше да му "измисли" родител и то дори двама, които да следва да го обгрижват и възпитават до възраст най- голяма сред животинския свят. Под зрял индивид се има предвид такъв, чието развитие на физиологията е преустановено, който е добил минимум знания, умения и възможности за самоконтрол в степен, че да умее да се грижи сам за себе си, да прави сам нужните логически заключения, да отличава правилното от неправилното и "доброто" от "злото" /колкото и относителни понятия да са те/. Тези качества не са придобити, а се развиват и за целта са нужни време и  съответно родителско отношение. Последното е хубаво да бъде във възможно най- висока степен балансирано- нито вдетиняващо и инфантилно, нито прекомерно сериозно, грубо и въобще- несъответстващо на възрастта и самото дете.

# 66
  • Мнения: 13 211
Пазя детското у детето си със старанието, с което бих пазила съкровище!

Да "подхранвам" не бих могла, защото "подхранване" означава външна намеса на възрастен към дете, за нещо което си е по правило качество на детето.По-скоро детето подхранва  припомня детското у мен.А ако трябва да бъда точна- аз давам свободата и условията детето ми да си запази своите си детски усещания, възприятия и фантазии.

Например- през есента вървейки по улиците заравяме  краката си в падналите листа и се смеем.Сама не бих го направила, но с малкия- да.Той много се радва на моето вдетиняване, аз също се чувствам прекрасно.

На плажа, на който ходим има люлки, отдалечени от самия бряг. На връщане от люлките по някое време аз се затичвам припявайки" Кой първи ще стигне, кой първи ще стигне".Малкият се затичва и така надбягвайки се и пеейки се връщаме до мястото ,където ни е багажът.

Вчера детето ми си поиска пица/Не ме нападайте, знам че не е здравословно, но той е изключително злояд и на столетието веднъж си пожелава нещо/Но като се прибрахме у дома и измихме ръцете си, каза "Не я искам" .Не искаше и нищо друго. Тогава седнах до него и му разказах приказката за прочутия флорентински готвач, който само веднъж приготвил лоша пица, защото мелничарите, докато играели карти забравили чувалите с брашно... и т.н.Не се чудете коя е приказката, абсолютна измишльотина  от мен на момента, просто да привлека интерес към храната.

И ред такива неща, да не ви отегчавам.
Пазя детското, защото това е неповторимо време и защото според мен свободата да се себеизразява детето вкл. и чрез на пръв поглед елементарни неща е по свой начин ценна и обещаваща в бъдещото му изграждане.

И още, защото аз самата съм едно голямо дете, въпреки сериозната си професия и въпреки сериозните си години.

Не искам детето ми да пораства "зорлем" преди да му е дошло времето.Не си говорим за "гаджета" и за коя ще се ожени.Говорим си за приятелчета и лудории, които правят заедно.Не чувствам потребност да знае детето ми да чете и пише "изпреварващо".То и самото няма особено желание, но и аз не се "пъна".Защото все ще се научи да чете, но никога няма да "чете" по неговия си начин- да вземе книжката и да преразкаже чутото  с абсолютно променени ситуации, диалози и т.н.,влагайки целият си фантасмагоричен свят и усет.

На мен много ми харесва темата, по начина по който аз я разбрах.И през ум не ми е минало, че авторката говори за лигавщини, страх от действителността и т.н. , а точно за съхраняване на онези неповторими чудеса и вълшебства, които обитават света на децата на 1 и на 101 години Simple Smile

# 67
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Judy, това, което си написала е известно на повечето хора тук, посещаващи училище.
Уважавам правото ти да се придържаш към него.
Както вярвам, и че повечето интелигентни хора имат спососбността да уважават и мнение различно от тяхното.
Аз не писах за физиологична или социлна зрялост. Даже ако трябва да опиша каква май ще бъда доста пространна. Но мога да започна с това, че мъниците определено имат понятия /морални/ както и основите на адекватна за върастта ценностна система. Това е мое убеждение, което не те задължава с нищо.

# 68
  • Мнения: 24 467
До тук някакви съществени мненеви различия няма. Не разбирам, ако има спор, то за какво е. Вероятно затова, че понятието "детско" е различно за някои и че някои тук писахме, че детското е понятие относимо основно към децата и е нормално не да се "подхранва", а да му се даде шанс да си съществува и развива по естествен път. Ако става въпрос за наличието му при възрастни може да се обсъжда нещо по- различно.
Например по въпроса, че
[....мъниците определено имат понятия /морални/ както и основите на адекватна за върастта ценностна система. Това е мое убеждение, което не те задължава с нищо.
излагаш мнение, което лично аз и други сме изписали вече, макар и по друг начин.  Къде е драмата? Аз обсъждам не само съществуването на "понятия" /които изначално въобще не са налице при съвсем малките деца/, а наличие на "изградена цялостна ценностна система", което пък става доста по- нататък.
Ако е случката, по която взех отношение, за мен тя се крие в грубото отношение на един родител към неговото дете и няма отношение с толкова със скоростта на растежа, а със залагане на проблеми и грешки в по-нататъшното развитие на детето. Такива грешки, макар и от по- различен вид, са и неотделянето от мама до късна възраст /имахме момиче от блока, което ходеше с куклата и майка си доста след ДГ/, задушаване на детето с прекомерни грижи и т.н.
За мен, например, незрялост е описаното в предходния ми пост и също споделям становището, че от раждането си детето не я придобива мигновено и в цялост. Незрялостта не е обида, не влагам емоции в понятието.

# 69
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата са малки, не незрели.
Обикновено са добронамерени. Между другото и възрастните са така в повечето случаи и ако не са безмерно нещастни.
Не приравнявам задръжки и зрялост.
Мозъците няма да ги коментирам ,че ще стане дълго...

А ти прекалено сериозно ли се приемаш?  И как намираш баланса -  човека срещу теб по подразбиране по-глупав и неопитен ли е от теб? Или допускаш, че може да има знания и опит, които ти липсват... дори да е дете...

Напроти,в съвсем съзнателно го написах това с мозъците, защото физиологично е точно така! До настъпване на полова зрялост мозъците на децата се развиват и физически, чрез нарастване на масата на мозъчната тъкан (и затова един от показателите за нормалното развитие е размерът на обиколката на главата на бебето и детето), и физиологично, което се изразява с появата или отпадането на връзки между неврони и отделни части на мозъка. Природата така го е измислила, че за да може да се роди едно човешко бебе без буквално да убие майка си при раждането (големината на таза и прочее, то точно се ражда с много, много недоразвито и незряло тяло и особено мозък. Този мозък буквално расте и зрее бурно до завършването на етапа по придобиване на полова зрялост. По същия начин е и с други органи - с възрастта се развивата и добиват зрялост.
Толкова по въпроса с лекцията на тема детски развитие. За останалото си има популярни и специализирани книги, можеш да ги прочетеш, ако искаш.

Относно приемането на прекалено сериозното. За мен това с "аз не се вземам насериозно" е една поза, която всъщност показва колко асуетен е човек. Аз съществувам, имам нормално пасихическо развитие и състояние, следователно осъзнавам съществуването си и се приемам сериозно като всеки друг човек.

# 70
  • Мнения: 7 837

Ще ти дам друга идея /лично и многократно изпитана/- често едно дете казва, че заниманията на друго са "глупави", защото самото то не участва в тях, примерно, защото няма съответната играчка, защото в момента нещо е обидено и сърдито на другото и т.н., а не защото непременно някой го е порастнал насила.

А, така, кажи им го, нали това беше провокирало темата (да не говорим, яе това е една от първите думи, които научават и благодарение на книжките с приказки, поне в 3 от нашите, се среща думата "глупаво" или "глупак") Но пак няма да го разберат. Защото, въпреки вдетиняването си, гледат с очите на възрастен. И то, с оценяващите и категоризиращи очи на възрастен.

# 71
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Andariel, да ми беше отоговорила вместо да ме квалифицираш Simple Smile
Поне този път си прочела обаче и не изпускащи важни за смисъла думи..
После обаче пак коментураш без тях Simple Smile

ПС За мозъците ако имах предвид обема и т.н нямаше да пиша, че е дълго. Мислех че това е ясно. Не, не съм толкова невежа, че да трябва да ми обясняваш.
А това би подкрепели съмнението, че е възможно да се вземаш прекалено сериоазно след като не само вярваш, че на някой са неизвестни, но и му обясняваш елементарни факти.

# 72
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Нищо не пазя, с нищо не наклонявам. Само казвам кое според мен е ок и кое не е. От там нататъка сами си развиват мисленето. Имам честта да съм горда като гледам как се развиват децата ми. Иска ми се да го кажа и след 10 и 20 години. За сега контрол упражнявам само, когато е наложително. За протокола- 5,5 и 8,5.

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Andariel, да ми беше отоговорила вместо да ме квалифицираш Simple Smile
Поне този път си прочела обаче и не изпускащи важни за смисъла думи..
После обаче пак коментураш без тях Simple Smile

ПС За мозъците ако имах предвид обема и т.н нямаше да пиша, че е дълго. Мислех че това е ясно. Не, не съм толкова невежа, че да трябва да ми обясняваш.
А това би подкрепели съмнението, че е възможно да се вземаш прекалено сериоазно след като не само вярваш, че на някой са неизвестни, но и му обясняваш елементарни факти.

Светът е шарен, Арт мама! А и аз останах с впечатлението, че не ги знаеш тези неща, поне по това, което си напинала преди. Аз не мога да зная какво знаеш ти и съдя по написаното от теб. А то е някаква смесица от обща култура и необосновани твърдения от сорта, че децата били доброжелателни. В една ситуация са доброжелателни, в друга не са. И децата точно са незрели, защото са деца! Не зная ти какво разбираш под малки.

Колкото до сериозността, това как се възприемам аз не е твоя работа, а моя! Не си ти човекът, който ще ме определи колко сериозно се вземам, нито кое е прекалено. Можеш само да изкажеш субективна оценка, а не твърдение за мен!

# 74
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Естествено, че не ме вълнува колко сериозно се възпримаш!
Още по-малко да го коментирам. Дадох пример, за приемане доста сериозно. Явно неудачен.

Зададох ти два риторични въпроса, на които не държа да знам отговора никак. Само и единствено за да ти обясня какво разбирам под "да се възприемаш прекалено сериозно" и след като ми обясни, че вероятно съм асуетна, което явно е твоя работа Simple Smile
Мир?

Общи условия

Активация на акаунт