Издирва се 7годишния Веселин Димитров Игнатов

 

Трудно ми е да повярвам, че клошар би мъкнал такова дете из София с 24 часово изострено внимание да не му избяга. Вие разбирате ли - тези деца изчезват за секунди, аз например след случая с бягството, като си намерих детето да тича успоредно на булеварда, вече не ходя по детски площадки с нея,освен ако не са пусти,за да не си отвличам вниманието дори за миг. Човек без навици да следи непрекъснато дете с такова поведение,не може да го опази.Аз нямам доверие за такова нещо дори на родителите си.

Господи, моля те върни го здрав при семейството му.

Закъснях, но само тук - пишейки.
Постоянно мисля за Веско, дано намери пътя към вкъщи

  Не спирам да се моля за Веско и родителите му 

взех да губя вяра с всеки изминал ден, в който влизам в темата и няма добра новина 

моля се 

Моят няма аутизъм, обаче е малък още и е много енергичен. Случайно бяхме в кв. Тракия на една инициатива по засаждане на дръвчета- първата гора от поети и го водя при чичковците и лелите да гледа как се садят...добре ама там огромен пясъчник, двайсетина ромчета играят в него, а наоколо хора с фиданки и мотики...По едно време се отплеснах и като обръщам глава към пясъка, където беше погледът ми не го открива. Вцепених се, взех да се оглеждам, всичко наоколо ми се завъртя... Продължи не повече от минута, но така се вцепених " Край, викам изчезна ми детето" А мъжът ми седи по-далече от нас без да е ангажиран с това къде е синът му, даже не разбра, че се паникьосах, аз напразно очаквах очите му да ми кажат къде е. Като обезумяла взех да се озъртам и ...в един момент го виждам при една маса с минерална вода...Така не помня да съм се паникьосвала...
Та да изчезне едно дете по принцип са достатъчни само няколко секунди...

Дали все още се търси някъде или вече не? 
Имам предвид групи хора да го търсят, не Полицията.

Твърде дълък е периода от време за да е в гората или по реката /там са претърсили/ и да не излезе на населено място. В София да го търсят на групи за съжалиние също. Започвам и аз да се опасявам, че детето е прибрано. Дано да е за отглеждане /има и такива случай, майка на която детето е починало, отвлича друго дете. А кой гледа при такъв случай какво е детето?/ Мой приятел каза нещо много по-страшно, да не го споменавам. Но може и да пътува, ако се мести от град на град?? Преди време казаха, че има и сигнал за Враца? Все пак мисля, че в цяла България трябва да се отпечати такава листовка? Ако случая премине само в ръцете на полицията...

Това с пътуването е логично, може и работата да е свързана с ходене в друго селище  
Но пък, ако обръчът се позатегне около жената, кой знае какво ще й хрумне...

Аз като ходех да разлепям си мислех, че едно от първите места където бих отишла да лепя е в метростанциите, автогарите и жп гарите. Но нямах сили да вървя толкова. Може би ако е хубаво времето през почивните дни ще ида. Що народ пътува на ден и що народ минава през тия места. При всички положения повече хора биха видяли съобщението, отколкото на една автобусна спирка. А и все пак е някакъв начин да се информират на вход-изходите на града. В случай, че детето е отвлечено. 

Моля се най накрая Веско да бъде намерен,иначе аз навсякъде виждам разлепени листовки за него,дори днес в зоопарка на няколко места.Има мисля доста информираност по случая и всички хора почти знаят и са видели плаката,но защо няма още резултати
Някой само ще го е прибрал това дете,да не са някой цигани с цел да проси за тях,направо нямам обяснение по случая,но се моля от все сърце да се открие най накрая

Кой малоумник ще тапоса дете насред улицата, чиято снимка е разлепена из целия град? Нали всеки ще го познае това дете? Надявам да има добър развой, или ако наистина някой го е прибрал, просто да не знае, че го търсят...  Ще ми се да вярвам, че от някъде ще се намери.

Според мен разсъждавате много нереалистично.
Какво значи "всеки ще го познае"?!
Кой е този всеки?
А ако детето е обръснато гола глава, преоблечено е в други дрехи, мръсно е и е в компанията на още 5 циганета кой е тоя всеки, дето ще го познае? 

По този повод да споделя още една история с моето дете, което не е с аутизъм, а с ХАДВ (което пак споменавам, е спорно (не съм във фазата на отричане))
На 1-ви юни в Южния парк сме цялото семейство и наши приятели. Всички, които са ходили там знаят детския кът с влакчето прасенца и въртележката от едно време. Близнаците тогава бяха на 3. Синът ми си мислеше, че по водата може да се ходи и нямаше никакъв страх от нея. Качихме ги на въртележката, но нямаше две кончета едно до друго и бяха на разстояние един от друг. Когато въртележката спря, кончето с детето се падна така, че беше на противоположната страна от мен. Чичкото от въртележката просто го грабна и го свали от нея, защото други деца напираха да се качат. Тълпата от деца и родители около въртележката беше огромна! Детето ми просто за миг изчезна в навалицата, а можеше и да бъде стъпкано! Какво да обяснявам на неграмотния човек, който пред очите ми просто го пусна на земята и секунди преди аз да стигна с бутане до него, детето просто все едно се изпари. Ужас! Разкрещях се, събрах очите на хората. Мъжът ми, приятелите ни, които бяха с нас, всички се пръснахме в пет различни посоки, а там и шосето е близко. Няма го! След 15 минути напразно лутане, които ми се видяха вечност, не можех да повярвам на очите си на това, което виждам. Как един мъж изважда кашлящото ми и плюещо вода дете от езерото (което сега е празно, това се случи през 1996 г.), хванал го за тирантите на панталонките! Щях да се побъркам. Когато стигнах до него, за 10-те метра които ни деляха, бях нападната от куп баби(не майки!) колко безотговорна майка съм била, как съм си изпуснала детето и щяло да се удави... бълваха, бълваха, бълваха... Нямах желание и време да им се обяснявам, инак добре бих ги подредила, защото когато става въпрос за това мое дете, хората, които са компетентни по всичко, но всъщност нищо не знаят, ще получат солидна порция от цветистия ми речник!
А той беше притихнал, защото от малък дори и когато падне, или му слагат инжекция, не плаче. Беше ме страх, че ще спре да говори, но слава на Бога, всичко се размина по най-лекия начин. До вечерта беше забравил. Падал е в почти всички езера в София. Беше много бърз и просто искаше да тича по езерото, без да мога да му обясня, че не може! Когато стана на 5, престана.