за Миленка и Али 
Не е сложно, просто е по-трудоемко Мястото на което бяхме се намира точно над Тихия кът, но сега ми убягна името 
Там има малко гьолче и около него две хубави полянки с беседки и масички с пейки. Мъжът ми отиде сутринта с брат ми и качиха всички съоръжения за игра, заеха едната полянка, на която има една беседка и две три масички с пейки. Брат ми остана да надува играчките а ние се качихме на втория курс заедно с нещата за хапване. Гостите се ориентираха лесно - някои от тях бяха ходили на същото място, а на някои давахме и упътвания по тел. Но местенцето е лесно откриваемо така че няма проблеми. Има си и малък паркинг за колите Тези дни бяхме пак там и сега предприемчиви хора са турнали една сергийка на бариерата с кебачета, царевичка, безалкохолни и бира, кафе...та може и да не носите нищо предварително 
Най-трудно ни беше за тортата - никоя фирма не искаше да се качи до там, въпреки заплащането на транспорта - предлагаха ни да я закарат до някъде и да се чакаме, което също беше вариант, но наши близки приятели предложиха да дойдат по-късно и решиха проблема. Хапките си ги направих предишната вечер, барбекюто се направи на място, масички и пейки си имаше, купихме от тези найлоновите покривки за рд, украса, пластмасови чашки и чинийки, повечко торбички за боклук /наложи се да позачистим полянката и сутринта 
/ и така...Определено беше хубаво, не сме се ограничавали с бройката на поканените /място имаше колкото искаш /, хапване имаше на корем и децата бяха много щастливи. Заслужава си усилията 
Колко много рожденни дни съм изпуснала.... Много искрени пожелания на всички пораснали деца, да са здрави, да играят и пакостят на воля. 
Звънна се на вратата и една почти клошарка пита за Ани. С целия си акъл казах, че съм аз и тя ми връчи калъфчето за лични документи с цялото съдържание - визитки, кредитна и дебитна карти (блокирани отдавна), разни бележки, картички, снимки, даже и СИМ карта Прима. Веднага почнах да измислям разни сценарии как проверяват дали още живея там и понеже и ключовете ми бяха в чантата - ще правят опит за обир. Не можах и да реагирам адекватно, чудех се дали е редно да я черпя нещо, ако ще ме обира И всъщност как изобщо ги е намерила сега 
Тя каза, че са били в една кофа недалеч от нас, в която търсела хляб за кучетата. Но първо бяха чисти, второ - за 3г е изпразвана хиляди пъти. Сега съм на тръни. И ми е гузно, че поне заради върнатите емоционално значими неща не й благодарих подобаващо. 
Сега остава почерпката и, Блуууууууууу, тортата Мъжът ти какво мисли по въпроса? Ти разбрала ли си, когато са ти откраднали вещите, видя ли кой го е направил? 
много съмнителна е тази история, дори и за мен , а аз съм много доверчив човек Пораснаха си децата,а тепърва какво ни чака
И аз се чудя какво искаше тази жена и въобще искаше ли нещо освен да ми върне нещата Част от ключалките са сменени, но все пак имаше ключове от входните врати 
За работата писа, браво! И за това, че се води по специалността 
Аз не знам какво ще правя. И в БАН даже няма как да се върна, нищо че ми бяха обещали ако го реша - сега ги карат да взимат всеки месец по няколко дни неплатена отпуска, на фона на огромната заплата 
, сливат институти, въобще... ББ оправи науката. 
