дете от семеен мъж Тема 2

Старата тема няма изчитане! 

няма и смисъл.

Относно клина - много трудно се намира нов клин, защото все сравняваме новите мъже с г-н "Идеалния". И тъй като към него имаме един неосъществен стремеж, ни се струва, че никой не би могъл да бъде като него. Особено ако имаме чувства и господинът много е вдигнал летвата.


Просто... влюбени жени

E Елиии,детето е отговорност,може и фигурата да си развалиш случайно,не може ли друга да ги ражда и да му гледа...А инвитрото пари струва-що да не ги изхарчи за себе си...

Или прости,влюбени жени   

Здравейте момичета,
след дълго четене на темата, ето че и аз се реших да пиша. Имам 4 годишна връзка с женен мъж, който има две деца, не живее със съпругата си, но и няма официален развод с нея. От известно време обсъждаме варианта за наше общо дете, но за жалост обстоятелствата не са никак лесни и има доста неща, които ни спират! След прочетеното от вас, вече се чудя- мога ли да съм щастлива в една такава връзка за в бъдеще, дали ако имаме дете един ден то ще е достатъчно обичано? Имам и си задавам много въпроси, на които имам отговори, но като че ли ми е по- лесно да се залъгвам сама себе си.
По- голямото му дете живее тук в София при него, а по- малкото в провинцията при майката. Жена му знае за мен, но децата му не или поне не от неговата уста. Той твърди, че намеренията му към мен са сериозни и аз съм склонна да му вярвам, но в същото време постоянно отлага това да каже на децата си за другата жена в живота му, при което ние не можем да се виждаме свободно или да ходя по всяко време в квартирата му. Това много ми тежи и напоследък избухвам често, на моменти се държа неадекватно, говоря неща, които не мисля... изобщо съм станала кълбо от нерви. Искам от него да действа бързо, а той се бави  Искам от него да е искрен към децата си, за да не живеят в лъжа, но истината е, че го е страх и незнае как да им каже. А аз усещам вече как майчинското ми чувство се обажда и искам да гушкам бебче вече! На 25 години съм, а той на 38.

Благодаря, че отделихте време да прочетете накратко и моята история. 

Миличка,мъжете са много нерешителни същества...Може това да е проблема на твоя човек.Не знам какво да те посъветвам,но едно знам-колкото повече го притискаш-толкова повече ще отлага.Има само една правилна стратегия,но е много трудно осъществима(поне за мен беше така).Опитай се да се държиш като пълен непукист,спри да говориш на тази тема.Живей собствен живот,в който той няма място,ако не можеш-прави се ,че имаш и друг живот.Аз много добре знам как те оплитат в мрежата си такива мъже.Не го допускай,не позволявай да разбира,че е център на вселената ти.Не бъди за него прочетената книга-тя не е интересна.Аз го направих и загубих!!

А аз някъде бях прочела, че ако мъжът не се разведе до 6 месеца от момента на влюбване в другата жена, няма да го направи никога.Не знам така ли е, може би трябва да кажат тези, заради които мъжете са се развели.

shaka_kan, наистина не знам какво да те посъветвам.Не споменаваш доколко си обвързана ти, като чувства имам предвид.Както вече си разбрала, аз и за секунда не съм съжалила за своето решение....Но ти си съвсем млада, мисля, че живота е пред теб и може би наистина си губиш времето с този мъж.Освен ако, разбира се, искрено не вярваш, че той е голямата ти любов и искаш да се бориш за него.

Деси, през последната година много го притиснах, осъзнавам това! През последните няколко месеца се държах и като непокист, но и от това ефект никакъв. Знам, че просто той сам трябва да реши кога ще действа, но аз започвам да си мисля, че време много няма... както бях на 21 години, изведнъж неусетно станах на 25...като се обърна вече може да съм на 30 и положението да е същото...пък и той не е в първа младост. Просто ми писна и искам нещата да станат "тук и сега". Искам да съм до човека, който обичам и уважавам, искам семейство, искам него! Страх ме е ако забременея да не бида случайно се изплаши и избяга от детето. Знам какво е най-добре за мен- да го оставя и да си тарся щастието другаде, осъзнала съм и това, но съм решила за себе си- "хванала съм се на хорото и ще го играя до край", пък каквото ще да става!

shaka_kan, аз ще кажа същото като Eliema и част от *Dessy. След като се е разделил със съпругата си /дори и да нямат развод/ просто ти трябва да му поставиш въпроса за изясняване на нещата. Децата му знаят, че родителите не живеят заедно така, че отлагането на казването, че баща им си има приятелка най-малко ме безпокой. Притеснявам се, че отлагането не проблем в съпругата му/тъй като предполагам, че тя не мисли, че мъжа и няма приятелка. Не знам колко са големи децата... Може човека извинявай, да си попълва част от нещата който му липсват...на 38 с две деца...Просто трябва и ти да живееш своя живот. Въпросът е, че не съм много убедена, че той ще бъде успореден с неговия. А и мисля, че добре разбираш 2 деца+бъдещето твое е по-сложно.
*Dessy, за този твоя възлюбен просто нямам думи! Къде го намери мила? Или той те намери?

Щом си решила, играй хорото .Обаче виждаш, че резултата може да е като при нас.Много рискуваш.Знаеш какви са всичките възможни развития на връзката ви .Няма смисъл да изреждам вариантите.Деси е права-с притискане няма да постигнеш нещо.С ултиматуми-също.Със забременяване-я постигнеш, я не, а и не е това начина, защото това също си е притискане.Според мен ако има шанс да се разведе, трябва нещо да го провокира, нещо да го разтърси.Примерно съпругата да му постави ултиматум да избира(а тях обикновено ги е страх да го направят).Ти не си в позиция за ултиматуми.Мисля, че ти би могла да го притиснеш само ако му биеш дузпата, или поне го оставиш с това впечатление.Не-ако не се разведеш, те напускам.Ами-напускам те, защото вече съм сигурна, че никога няма да се разведеш, а аз имам право на щастие и семейство и прочее....Естествено, той няма да е готов, или ще се съгласи , или ще се опита да те излъже.Аз мисля, че ако имаш шанс с него е, да го зарежеш, така да се каже -стратегически.Да повярва , че те е загубил, да види какво е без теб.И да си вземе решението.А ти да изчакаш колкото дълго трябва, а не да хукнеш да му се молиш.Но за това се иска много сила, защото рискуваш той наистина да си тръгне.Обаче ако той си тръгне, и не се върне с твърдо решение, значи нямаш шанс за друго, одвен да си любовница.Така мисля.Освен ако няма намесени пари и имоти както при нас .Какво е положението в това отношение?

Не, за теб не е късно да смениш хорото и мисля, че трябва да го смениш. С ББД, бяхме заедно 3г.и 7месеца. Ако забременееш, то трябва предварително да си убедена, че детето ти ако бъде само твое...Лесно се дават съвети, но мноето мнение е че трябва да си намериш друг приятел. Моята оценка за този човек е че той счита че основните задължения в живота си ги е свършил /жена и 2 деца/ и че май няма да се хваца на това хоро отново? Дано да греша...но...

Eliema,точно твое мнение исках да чуя, защотото именно ти си авторката на темата и твоята история много ме докосна. Що се отнася до моите чувства...оффф много любов! Ако не изтръпвах винаги, когато го видя, ако не потрепервах, докато ме докосва, ако сърцето ми не биеше толкова силно за него, никога нямаше да се обвържа с него, никога нямаше да си позволя да се обвържа емоционално толкова много. Разума ми казва- остави го, ще страдаш ти и ако имате дете един ден, а сърцето казва бори се, това и правя. Всеки ден се "боря" с всички околни, с моите мисли... Слагам си розовите очила и се усмихвам на живота. Родителите и близките ми са против тази връзка и с право. ( майка ми и баща ми са с малко консервативно мислене- щом е женен с две деца, бягай настрана )

Трябва да си свалиш розовите очила. С тях не се живее цял живот.

Не знам, толкова е сложно...след толкова години страдания сега си мисля, че си е заслужавало и не съжалявам , че нещата се развиха така.От друга страна, ако трябва отново да мина по същия този път, със същата болка и сълзи, за да стигна дотук-не, не бих го направила, няма да имам сили....Но ако съм в началото, всъщност няма да съм така изморена да се боря...Май всичко това звучи абсурдно.