дете от семеен мъж Тема 2

Въпреки, че по документи е женен, фактите го доближават до разведените
Тогава поне угризенията, че ще ти развалиш нечие семейство отпадат.
НО... дали наистина е така? Какво го спира да те приеме в дома си?
Дали жена му наистина знае, или само той така казва пред теб? Ако тя знае - най-вероятно и децата да знаят.
Или просто той си работи в столицата, а като си отиде в провинцията- са си пак семейство, а пък ти да си само за в София, а жена му за в провинцията?
Или да има и друга софиянка, че не иска да ходиш в квартирата му?
Миличка, ако това ще стане, няма да го спре нито брачното свидетелство, нито нищо...

Май и ти ги виждаш нещата, но не смееш да ги признаеш. Четири години са си доста време - не ти се иска да ги загърбиш ей така.
Склонна съм да се съглася със Снежа:

Не е абсурдно просто е логично. След време ще започнеш да го приемаш и за нормално.

haka_kan като те чета си мисля, че твоя човек си е построил живота идеално. Две пораснали деца, съпруга която му е дала свобода да прави каквото си иска, но един ден ( в старостта ) евентуално ще го приеме отново и ти да му задоволяваш емоциите. Обсъждате въпроса за бебе защото ти звъни биологичния часовник, и той ти казва това което искаш да чуеш, но на дела - нищо. Притесняваш се, че ако имаш дете то няма да е достатъчно обичано, мисля че обичта към децата не се измерва в количество - или я има или я няма. Според мен по сериозния проблем е самотното майчинство и финансовата страна на нещата, защото той може и да поеме отговорност ( никога не се знае до кога ) но може и да не поеме. А ти сигурна ли си, че и неговото семейство не е като някой разделени по иконимически причини семейства, той разделен със съпругата, но тя и идея няма за това.
Аз съм съпруга, но не на бащата на синът ми и искам да ти кажа, че ежедневието ми е един непрекъснат баланс между двамата, един стремеж да има относителен мир и постоянна питанка - аз правилната позиция ли заемам. Поста ми цели да ти каже едно единствено нещо - преди да се решиш да имаш дете помисли това ли е правилния човек, това ли е съпругът за теб, това ли е бащата за детето ти. На 25 г. изобщо не гониш последния влак, но ако държиш точно той да е човекът от който ще имаш дете помисли дали си готова за последствията описани в двете теми.
Каквото и решение да вземеш трябва да си убедена, че за теб това е правилната стъпка.

Shaka_kan,не искам да те разочаровам,но мненията изразени по-горе са много точни.Според мен той работи в София,а съпругата му идея си няма какви ги върши.Ако те обича наистина щеше да се разведе досега.Знам,че сега те боли от думите ми,мислиш си че нямам право да ти разбивам мечетите.Може и да си права...Ще ти кажа само едно-ако сега имах право на избор-НИКОГА,ама НИКОГА няма да се обвържа със семеен мъж.Аз имам дете,припознато е,но той е при жена си.Знаея ли колко безсънни нощи съм имала,колко съм плакала и колко пъти съм се питала"не обича ли достатъчно детето си?защо не е при него сега?"Знаеш ли колко е жестоко да влезеш с детето си в болницата,а той да не знае,защото е при жена си.Или пък да искаш да искаш да споделиш за първото вдигане на главичката,за първата усмивка,но да няма с кого...Той ляга до нея,а твоето легло е празно.Ще започнеш да се питаш "аз нямам ли право на щастие,това дете не заслужава ли татко,който да го обича?"Ще видиш семейства сдеца,ще те боли,многоооо боли,повярвай ми...Бягай момиче,бягай докато имаш време...

Благодаря Ви много момичета за искренните мнения. Що се отнася до това дали жена му наистина знае за другата му вразка- да, сигурна съм, че знае. Нещата между тях никога не са вървели, брака им е преключил още преди да започне ( това го знам не само от него, но и неговите близки, пред всичките ме е представил- освен децата) . Просто са се обвързали по стечение на обстоятелствата, но това е отделна тема. За него да има жена до себе си е нещо ново... аз съм му втората. Ще ми зададете въпроса как може да съм сигурна? Вярвам му, просто не е такъм човек, пък и както споменах не веднъж съм обсъждала темата с негови близки. Искам да споделя, че с всички тях се разбирам страхотно и сме в много добри и приятелски отошения. Не се чувствам гузна за отношенията с жена му, тъй като нямат никакъв сексуален контакт 2 или 3 години още преди да се познаваме с него. Една от вас ми зададе въпроса- от каде съм сигурна, че като си иде не продължава някакви взаимоотношения и с жена си? Сигурна съм, защото не си е ходил от Коледа, а на Нова Година и Великден бяхме заедно, какво по-хубаво от това за мен да прекарам тези красиви и светли празници с любимия човек. Споделям всичко това, защото това чакане ме убива...Да, млада съм и мога да продължа живота си и без него, но как да изтръгна тези чувства от сърцето си, как да кажа КРАЙ при наличието на толкова любов? Просто понякога губя вяра във всичко и имам нужда да споделя на някого, а никой от познатите и приятелите ми не ме разбира, защото не са изпадали в такава ситуация. Що се отнася дали това е човека- ДА, мога да кажа, че това е човека, който съм търсила и с който искам да остарея. Някой може да ме обвини, че съм твърде млада, за да преценя дали това наистина е любов... имала съм и други връзки, който са продължавали с години и мога да твърдя, че с никой не съм се чувствала по този начин, за никой не ми е пукало толкова, на никой не съм била толкова предана, на никой не съм се вричала в любов, в никой не съм влагала толкова надежди!

имала съм и други връзки, който са продължавали с години и мога да твърдя,

Shaka_kan .....нещо не разбирам....Колко връзки си имала преди него(сериозни).Не си ли твърде млада?

*Dessy, преди него съм имала 3 връзки. Не мога да кажа, че имам голям опит, но не е и без хич. Исках само да кажа, че мога да различа истинските чувства, а не да хвърлям фокуса върху другите ми връзки.
Прочетох думите ти, сигурно е тежко да отглеждаш детето си сама и да знаеш, че баща му е в нечие друго легло, съжелявам! Не искам и с мен да се случи така, не искам тази болка, която изяжда и твоето сърце... Eliema, мисля, че си много права за "оставянето"- просто да види какво е да си сам. Защото ние наистина всеки ден сме заедно, макар и да не заспиваме в едно легло- само когато има възможност!

Shaka_kan,ако не искаш да опознаеш нашата болка на своя гръб-бягай от него.Сега не ме разбираш,но след време ще осъзнаеш,че съм ти го казвала за добро.Намери сили да си тръгнеш.Ако той те обича истински света ще обърне за да е с теб.Ще те намери,където и да си.Тогава ще дойде свободен,без ангажименти към съпругата си,ще дойде заради самата теб.Не се задоволявай с по-малко.Едно дете не обвързва двама души,дори и да родиш това не е гаранция,че ще спечелиш.Детето не събира хората,събира ги любовта,а то се явява плод на тази любов.Жалко,че едва сега го разбирам!

Shaka_kan, миличка, та ти си едва на 25год. Целият ти живот е пред теб и не си струва да го проваляш като се занимаваш с този мъж. Той си е отгледал деца и хич и няма да му се занимава да гледа отново бебе. Не знам какво да ти кажа. Минали са 4 години, не позволявай повече времето да си губиш. Каква любов, какво чудо. Времето всичко ликува, живота ще те срещне с друг човек който да те направи истински щастлива, без подобни притеснения. Ако наистина държи на теб и иска да бъде с теб и да имате семейство вече да е с теб. Така му изнася да живее, има жената, децата и нещо младичко за да му запълва времето. На твоята възраст и положение хич не бих обърнала внимание на такъв мъж с неуреден статут и живот. Използвали потенциала си за нещо по-смислено вместо да се бориш за тази безмислена кауза.

shaka_kan, мисля че нещо се обърках. Една Нова година и един Великден! Аз съм пък карала един 8-ми март/да не кажа къде беше жена му/. Съпругата му също знаеше за връзката /не от мен разбира се, има и усложливи хора/, но когато забременях нещата започват да изглеждат по друг начин! Човекът има голямо дете, но да си започнеш живота отначало? Що се отнася дали спят заедно, ти въобще не можеш да кажеш/както се казва не си им светила/, какви са отношенията им също/имаш само гледната точка на едната страна/. А и въобще, за да не се разтрогне този брак след твоята поява и четири годишна връзка??? Аз когато реших да родя детето на мен ми се каза "Ти не си ми зашила и едно копче?"Аз съм била в семейство в което и двамата са си имали любовници и то дългогодишни...Знаеш ли когато попитах бившия си възлюбен от кога изневерява на жена си/досега се смея на това/ какво ми отговори "за първи път, когато синът ми беше в количка" а синът му беше на 21 години? Но това е частен случай. Може пък ти и той да имате късмет! За съжаление да разчиташ само на късмет?! Знае ли човек. Все пак доста добре тябва да обмислиш нещата, въпреки, че и добре обмислените неща не винаги вървят по план. Не помня кой е казал "Живота е това което ни се случва когато правим други планове". Все пак тук пишат повечето за които въжи мисълта на Далай Лама "Когато губите, не губете и урока"и "Помнете, че когато не получите това, което искате, понякога е голям късмет" Искрено ти желая ти да получиш това което искаш и да е голям късмет!

След като прочетох това, което се обсъждате сега, реших и аз да споделя своето мнение. Shaka_kan, намери сили в себе си да продължиш напред без този човек. Сега сигурно си много щастлива с него, но когато родиш детенце и той не е до теб, за да сподели всички болки и радости заедно с вас, когато излезеш наъвн и погледнеш, че си сама с детето, а него отново го няма, тогава ще разбереш, колко е голяма болката, как ще усещаш празнота и самота. Къде ще е той, когато поникне първото зъбче, когато проходи, с вас ли ще е на всичките празници.
Може и да не ти харесва това, което пиша, но вярвайте ми, всичко това го споделям само и единствено от моя болезнен опит и не пожелавам на никой подобна съдба. Ако сега мога да върна времето назад, бих избягала от него още при първите признаци, че той не е готов да поеме такава отговорност.

За нея това не е изгубена кауза.Тя има чувства към този мъж и то явно силни.Разбирам я,а и той явно знае как да разгаря тези чувства.Жалкото е,че тя ще поредната пеперудка,изгорила крилцата си на пламъка на неугасващата мъжка суета.

Благодаря ти *Dessy за адекватните и много бързи отговори! Няма да позволя в цялата моя ситуация да се направи точно сега бебе. Може сега да страдам, но няма да позволя моето бебе да си няма татко. Ще се отделя за няколко дена от него, ще си замина за провинцията, за да реши за себе си какво ще прави. Така е, ако ме обича ще ме потърси. Не веднъж съм му казвала, че решението е негово, защото аз знам какво искам за себе си. Искам него, но също така няма да родя дете на мъж, който по документи "пренадлежи на друга жена"  И няма да позволя да забременея, докато той е с нея. Единствено ако ми каже, че няма да се разведе и че няма да заживеем заедно тогава ще се оттегля! Дразни ме факта, че хем ме иска за себе си, хем не предприема действия, с които да ми докаже. Не мога да се оплача обаче от неговото държание, напаснахме се много като характери, а и той се държи добре с мен.  Иска време, което аз вече не искам да му дам, защото много се проточва това. Още веднъж искам да споделя, че нямам за цел да забременея, за да го задържа или да излезна победител във " войната". Детето ми един ден трябва да има родители, който се обичат и уважават, мама и тати, които ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО и дават заедно любовта си към него. Ако разбера, че това няма да стане, ще се "пусна от хорото" и ще продъължа сама, колкото и да е трудно!

Ами аз съм била на 23-24 години когато го срещнах.Хлътнах до ушите.При първата целувка усетих това, което бях гледала само по филмите-бях на седмото небе.А преди него, със съпруга ми, както и с 3 годишната ми ученическа любов, си мислех, че не обичам да се целувам.Беше ми неприятно.Все пак не съм и вярвала, че тези чувства ще се запазят толкова много години.Все още ми се обръща стомаха когато го срещна случайно.Просто няма изтрезняване и това е.И, повярвайте ми-бременността, раждането, майчинството са толкова по-силни като усещане, ако детето е от голяма любов.Какво друго да кажа?Ами задавала съм си въпроса-ако имам избор между мъж, който много ще ме обича, който и аз ще обичам, но приятелски, а не с тази силна любов,ако с него мога да съм всеки ден,спокойно,сигурно в стабилно семейство...но без такава любов.....и мъж, който никога няма да е напълно мой, но когато съм с него ще изпитвам такива чувства, каквито в другия случай ...кое ще предпочета?Не мога да си отговоря.Обаче съм почти сигурна, че не можем да имаме и адски силна любов и стабилно семейство.Или може би е много рядко срещано.Или просто не можем да имаме всичко в този живот.

Да, но това е много жалко. Усещат се , но твърде късно и после страдат и плачат много.
Да си кажа честно много ме кефят тези жени, който знаят как да си гонят своите интереси и ги гонят до дупка. Тези жени успяват да си намерят мъже които ги гледат в очите и живеят по-добър живот, пред тези които гонят чувства. И аз прозрях някои нещо, но твърде късно. Тези мъже избиват комплекси за наша сметка, а ние сме толкова тъпи, че да им се хващаме. Аз след развода ми не искам и да помисля, че мога да срешна друг, просто  не знам. Явно нормалните мъжа са  отдавна обвързани  и си гледат семействата.