дете от семеен мъж Тема 2

Не всички са с несъгласието на татковците. Даже като чета малко са такива.
Още по малко разбирам или точно казано въобще не разбирам, как могат тези "татковци" да изпращат съпругите си за диагностика на деца, които не са тяхни и при случай, че другата не иска нищо от него.
Още по-малко разбирам, че след време започват да използват и двете жени. Може би както е било и досега, но всеки разбира нещата доста късно.
Това според мен въобще не са мъже камо ли татковци!

Снежа63 той не е изпращал никой на оглед.Тя сама дойде след като и пратих дългоочаквания смс.А той ще се гърчи и страда заедно с нея.Майка му също.Когато най малко очаква ще го оцеля там където най много боли.Не става дума за детето му(законното),защото той няма да се трогне кой знае колко,ако изобщо ще се трогне

оооох нещо не можете да разберете, Елиема ти по-конкретно, че делото за бащинство не е за да уредите, отмъстите, направите гадно на бащата и да изнервите жена му, а е заради правната защита на децата ви.

 Вашите отношения са едно, защитата на децата ви съвсем друго. Не може да не си защитиш детето, защото те е страх да не те напусне. Не може да лишиш детето си от наследство, защото много обичаш баща му и ти трепери под лъжичката.

и последно по темата, щото хич не ми е работа, ама ще го кажа право куме в очи -

Ели, утре ако ти падне тухла на главата, какво става с детето ти? Ти разбираш ли, че в този случай таткото не само няма задължение да се погрижи, ами по-лошото е, че няма право да се погрижи, защото по документи е никой. Голямото ти дете има баща - добър, лош ама го има. Има при кого да отиде... с малкото какво правим ...айде родителите ти ще го гледат, ама те не са първа младост, нали ...

събери си акъла, да не си пропуснеш законните срокове и си оправи бащинството на детето, та ако ще да не го видиш повече тоя човек ... Ако е истински загрижен и иска да си вижда детето нещата ще се уредят мирно и тихо без грам скандали и сръдни. Ако не - просто направи мининума - заведи иск за установяване на бащинство

направо не е за вярване как се оставяш да те лъжат

                  Хипотетично да предположим:
  Бащата припознава детето , с майката се случва нещо с фатален край.Бащата след като си е дал името , по закон трябва да се погрижи и гледа детето от любовницата.До тук нещата са ясни,само че има пак едно но.
Бащата въпреки законовото си право над детето , може да го захвърли в някой дом, по простата причина че законната може да откаже грижа за детето на любовницата.В този случай хич, ама хич не вярвам че бащата ще си вдигне чукалата от семейният дом, и ще отиде с т.н извънбрачното си дете да живее другаде , щото трябва да изпълни родителският си дълг.Нещо което не е правил до този момент.
С въпроса за онаследяването-бащата пак може да лиши от наследство извънбрачното си , има такива вратички , и не е невъзможно.
Ако бащата държи да остави нещо на извънбрачното си дете , може да го направи и без то да носи имената му.
Всичко е до самият човек ,характер и съвест.

Saidah, така е, но също така става въпрос и за месечна издръжка, която в някои случаи е жизнено необходима на майката.

            Това изобщо не го оспорвам, така е.
             Но и от тази издръжка няма голяма полза , ако не се изплаща своевременно.
            Аз например не съм получавала такава от 18 мес.Да , ще извадя изпълнителен лист , но каква полза като бащата е някъде
            в чужбина.
            А и днес повечето безотговорни родители се оправдават с кризата, липсата на работа и т.н.
           

Сайда, ако бащата го няма в акта за раждане, ако нещо се случи с майката, той НЯМА ПРАВО, нищо да прави, ако ще да прелива от желание и добри намерения.

Нито издръжка да плаща, дето се вика детето на разходка не може за изведе, защото не му е никакъв. Незнам дали си давате сметка за това.

И стига с това клише "който иска да се грижи, ще се грижи и без принуда", защото постъпвате страшно безотговорно спрямо децата си.

Пред очите ми се разиграва една подобна драма - сещайте се овреме за тези неща, за да не се патят децата ви един ден  

За съжаление Fussii  е права, защото ако се случи нещо с майката и няма близки, следващото е 100% сигурно.
При приемане на името, все пак има някакъква вероятност за детето. Второ, дори и издръжка от 50 лева на месец след като я натрупате с годините все пак са пари с който може да помогнете на детето си /не дай боже да се наложи/.

Добре де вие не помислихте ли за всичко това преди да решите да имате дете от семеен мъж, който след н броя години не е пожелал да има по-сериозни отношения с вас.
Защото в такъв случай излиза, че вие постъпвате безотговорно.
Не ви упреквам, просто се чудя, защо сте така настроени към бащата, вие дадохте ли му право на избор да има ли или не извънбрачно дете

Не, не съм му дала право на избор, защото аз нямах право на избор. Не мога да си дам живота, че другия е мислел, че три дена пред и след не се забременява. Той също добре е знаел, че е семеен /много повече отговорност носи от мен/ и като не желаеш да имаш деца не трябва да правиш неща за който другия само да отговаря, защото един аборт въобще не се равнява на едно "Аз не искам това дете". Като не си искал имало е начин да не се получи, а сега аз не искам, не оправя нещата. Така, че за действията трябва да си носиш последствията! Това е резултата от твойте действия и поне можеш да направиш това което казах в предния пост, без някой и да те подканя. Мисля, че човек трябва да има поне малко достойнство!

                Това изказване че не сме мислели преди да създадем дете ,  ми идва малко 
                 Моето дете , чиито баща го заряза не беше семеен, искаше детето в началото ,
                 а после реши че не е готов за баща , кой сега е безотговорен ?
                              Тук нещата са 50/ 50. Дали ще му даде име или не , ако нещо се случи с майката, биологичният пак може ако иска да гледа детето.Вярно , ще трябва да пребори институциите , но една ДНК / ако не е припознато детето / , ще му позволи да се грижи за детето. И пак повтарям-всичко зависи от характера и съвеста на този баща, а не от това дали си е дал името.Моят син също носи имената на баща си , и какво от това , като вече 15 год . не му е виждал очите , не знае как изглежда детето , а и въобще не го интересува.Та ползата от припознаването  е единствено куп проблеми , с документен произход.
                    Тук също може да се поспори.Защото , ако не можете да откриете този човек ,дори и след навършване пълнолетие на детето , каква е файдата от натрупването на тази издръжка.Това да не е някоя спестовна сметка? Със сигурност и при тези натрупвания има срок на давност.
Хипотетично -бащата се появява ,когато детето е навършило да речем 30 год., нима очаквате че тогава ще имате законово право да търсите натрупаната издръжка  и то при положение че са минали 12 год от навършване на пълнолетие на детето ?
Незнам , но за всичко трябва яка консултация с адвокат , и следене на законите по тези казуси.
И честно казано , с риск да ме засипите с камъни , ако мога да върна времето назад НИКОГА ,ама никога не бих приела имената на бащата за детето си.
Плюя на кирливата му издръжка , защото тя не замества бащината любов в сърцето на едно дете.А и с 50 лв . колко дни ще храниш детето си, да не говорим че децата нямат нужда само от храна.
А и неискам един ден т.н баща , да се обърне и да каже на детето ми ,че животът му е зависил и го има , заради тези 50 лв.

Права си Saidah, твоя и моя и може би на всички случая е частен, както и издръжката. Наистина няма ли първото, второто не е толкова важно,но при точно определени ситуации се замислям и за второто/ просто живота е такъв/. Кагато стигнеш до ръба и 50 лева са много. Знаеш ли, като изчислих годините на сина ми х 50, знаеш ли тази сума в момента какъв проблем щеше да разреши! Просто нещата понякога са много лични и пречупени през различни ситуации в живота.

Saidah, какви 30 години като навърши детето, бе, жена, 3 месеца да не плаща и му слагаш запор, да плаща всеки месец. То това бебе не е станало само.
Освен евентуален проблем с разрешение за излизане в чужбина (което се решава с едно дело), аз не виждам негативи от припознаването. Никой не говори за любов, отношение и грижа. За съжаление, в живота има и други неща и голяма част от тях са свързани с пари.
А и не е най-хубавото нещо на света в акта ти за раждане да пише баща неизвестен.

Fussii е права от първата до последната буква, дано я четете внимателно.

Fussii смята, че е задължително и е за доброто на детето то да носи името на баща си.Това е нейното мнение и не е задължително да е правилното.Никой не може да знае кое е правилното в случая.Има много плюсове и много минуси.Ако бащата желае, и ще се грижи за детето, и ще го признае, и ще му остави наследство ,ако нещо се случи с детето.Ако не желае, няма да го направи въпреки че то носи неговото име.
Свидетел съм как след развод, вече мноооооого години сестра ми не може да събере издръжката от бащата на сина си , макар че живее в България, той е неоткриваем.И е неизвестно защо се бави и огромната сума, която уж трябва да получи от държавата.Същото това дете чака с нетърпение да стане на 18–още само година, за да си смени имената, и да не носи тези от баща си!!!!!!!!Така че,моля ви, нека си даваме съвети, но да не правим крайни изводи кое е правилното, кое -не, и как ощетяваме децата си правейки това, което ние мислим за правилно.
Fussii, мислиш, че го правя за да не загубя бащата.Защото много го обичам.Да, обичам го и не мога да си представя живота без него.НО, едновременно с това, не по-малко, и не по-слабо искам най-сетне всичко това да приключи!Искам тази връзка да приключи.Затова и непрекъснато го провокирам и го подтиквам да прави гафове спрямо нас, за да ми е по-лесно.....Да ме е страх ,че ще го загубя?Ни най-малко!Толкова пъти го прежалвах, толкова пъти съм изстрадвала раздялата, че мисля, че съм готова да я понеса.Дали ме лъже сега-ами ще се разбере съвсем скоро.
Когато казах преди време, че ако го притисна, той ще ни зареже, някой изрази мнение, че ако ни обича, ще остане с нас.Не, аз го познавам достатъчно добре.От много години той не говори с майка си, не знам точните причини...Нали е ясно, че не може да не я е обичал и да не го боли и до ден днешен.И въпреки това я подминава на улицата...Както казах, аз съм готова за този момент, жалко ще бъде за детето-че няма да го помни...

                 Не оспорвам правотата на никого.
                 Както каза и Снежа 63 , на всеки случаят е различен и се гледа от друг ъгъл.
                 А колкото до запора , хайде как ще направите такъв , ако бащата е в чужбина, и не можете да разберете
                 адреса на точната месторабота.А дори и да знаете този адрес , как ще сложите точно запора върху заплатата
                 му  
                 Изключвам евентуално от списъка имотните притежания , защото те лесно могат да се прехвърлят на друг.
                 Според мен всички тези проблеми , които тормозят мамите , най-лесно могат да се разрешат при добро желание от страна
                 на бащата.Останалото е бягане по съдебни институции, хабене на нерви , и понякога всичко това напразно.    
                 За мен по -важно е годините на детето ми да са изчислени в любов и ласка , а не х 50.Защото ,колкото и гадно да звучи ,
                 той не се е родил , за да го превръщам в пари , и да си решавам финансовите проблеми.      
                      

             Повярвай ми , понякога е за предпочитане в акта ти за раждане да пише баща - неизвестен.Отколкото да носиш  бащино име,което  да ти носи куп проблеми в живота , и само заради името да плащаш родителските грешки.
Малко или много ,говоря от опит .
Друго , синът ми също чака да навърши 18 , и да си смени името.Казва че предпочита да казва че не знае кой е баща му , отколкото да носи фамилията на човек когото не иска дори да види.