Изнервящи ли са за вас и децата дългите разходки?

Никога не сме били навън цял ден.Прибирахме се за следобедния сън и после пак излизахме.Не защото ми е изнервящо,а просто ми е по-комфортно така/на дъщеря ми също/.

С дъщеря ми като бебе лятото  бяхме по цял ден на вън. От 8 ч. до 17ч. Приготвях й обяда, предната вечер или пюрета ядеше. Спеше в количката, ходех на Аязмото с още няколко майки с бебета. За нас готвех вечер, като се приберем, то и за чистене нямаше кой знае колко, като няма никой в апартамента през деня.
С две деца и да искам не мога да съм по цял ден на вън. Само на село като отидем се прибират, само за спане.

В нашето семейство само таткото се нерви на разходките хич не му се върви.
за сметка на него обаче ние с децата много обичама да сме навън, и те от малки свикнаха и на доста ходене. ако не сме навън вкъщи е ужас
събота и неделя излизаме сутрин, прибираме се за следобеден сън и към 17ч пак сме навън
делничните дни след градина разходка за около час /два с кафе и приятели/ и като се приберем има време и  за малко дом. работа и така......
и всички са доволни
въпрос на навик и тренинг

Въобще не са ми изнервящи дългите разходки, зависи къде са - в парк или планина е страхотно, по градските улици - отвратително.
До 1 г. възраст на детето ми бях по 2 ч. мин. през зимата навън, а лятото, но не в големите жеги, се е случвало и 8 ч. да прекараме в парка - тя си спи в количката, аз се разхождам, чета си книга, хапвам нещо.
Това време ми липсва, откакто съм в офиса, и сега гледам да наваксам събота-неделя. Понякога излизаме за 2-3 часа преди обяд в парка, но се случва при хубаво време да излезем към 11 ч., тя играе или се разхождаме, хапваме и после спи в количката, а ние продължаваме разходката. Към 18 ч. сме си вкъщи - т.е. - 7 ч. навън. Поне единия ден го прекарваме така, по този начин най-много си почивам. Но - имам чистачка, която идва в събота, затова и гледам да се изнесем, освен това същия ден не готвя, а ядем навън. С готвене и чистене на главата е сложно, разбира се.

 
От 7.30 до 10ч. имам преодостатъчно време да оправя всички стаи, да пусна прахосмукачка, да измия съдовете след закуска, малката да гледа филмче, при добро желание да изгладя, ако липсва, то тогава вечерта, принципно остава време и да се сготви, но тъй като по обед не сме вкъщи е напълно излишно.
Не мога да си представя при хубаво време да си седя вкъщи и да робувам на къщата, а съм от педантите на тема чистота.

ако сте седяли 3 часа на едно кафене, нищо чудно, че са се поизнервили децата. ако ги помъкнеш из градския пазар, още повече ще се уморят и изнервят.

иначе, абсурдни ми се струват умозаключенията ти, че престой на открито над час и половина е изморителен и вреден за децата.

За годинка и половина - да, 3 часа навън на крак са си множко. В количката ако стои детето - май е различно, но лично аз не съм го правила.
Иначе с малкия сме излизали по градинки, но то се усеща кога се изморява детето и му писва - и се прибираме веднага. Вечерните ни излизания сега вече нямаме проблем, но с тях започнахме като стана на 3 години, че дори ипо-късно. Стояли сме буквално до нощите, ама след здрав следобеден сън и при желание от негова страна. Където и да ходим всъщност - аз си следвам режима, тоест трябва да има обяд и следобеден сън, което само по себе си определя и времето ни за разходка.
Пък да не говорим, че на малкия му писва повече от час на едно място, дори градинка да е.

Изнервящо не бих казала, че ми действат, по-скоро стресиращо.. и уморително
Стресиращо, защото винаги логистиката за излизането е много голяма, дори само обличането на 2ма ни ме сдухва, защото докато облека детето и тръгна себе си да преобличам, той вече се е изпотил и драпа по мене да го гушна скимтейки, а аз се сбърквам в това време него ли да гушкам, дрехи ли да обличам. Преди това сме бързали и да яде и да приготвя чантата за навън, което добавя още стрес. После вадене на количка от общата стая във входа (без асансьор сме), разместване с другата ужасно тежка и неманеврена количка и евентуално 2 байка на съседите.. всичко това с детето в едната ръка и с чантата с памперс, връхна дреха, вода, храна (+ 5 ката тежки и обемни дрехи през зимата).

После юруш към градинката, която е на поне 15 мин. пеша бърз ход (да не губя време в сноване по натоварените булеварди в центъра). В градинката се натъкваме на другия ми голям, много голям стрес за мен - детската площадка. Обича да ходи там, но за мен пренаселеността й (на 50 кв.м. има 10 деца на различна възраст + 1,5 възрастни към дете) ме натоварва, а дори от самата идея за сложността на общуването там ми се свива корема. Защото виждам супер много намръщени физиономии, много оценяващи погледи, най-различни родителски стилове, много от които са фундаментално различни от всичко в което вярвам, безчет ситуации, за които се изисква на секундата да измислям политически коректно решение и да бъда гъвкава. И изобщо това жонглиране със ситуации, родители, деца и т.н. определено ми действа адски натоварващо... Но и на мен пък прекалено ми пука от и за всичко... На повечето хора не би им направило впечатление вероятно и това е здравословно

След това физическата умора - общо взето след разходка съм като труп, понеже около 3 часа не съм подвила крак (детето ми не е от кротките), носила съм го не малко, а най-вече съм го забавлявала и съм си играла с него, люююю-люююшкала съм го силно като големите, пързуууууууллллл-пуфваала съм го 20 пъти, повдигайки 10кг му тяло до върха на пързалката след всяко спускане (защото е малък и по стълбите не може, а и има някаква дупка между тях и улея и ме е страх да не падне), брали сме жълтурчета, пипали сме струята на фонтана, обиколили сме 10 пъти поляните на градината на шир и на длъж, хванати за ръчичка - това, отговаря и на въпроса ти как си прекарваме времето навън

Затова и излизаме само веднъж дневно... около 3 часа средно, +/- 1. Понася му чудесно и повече би стоял с удоволствие. Периодично се изморява де, тогава кратка почивка - разходка в количката или следобедната закуска му дават нови сили.

Иначе и два пъти на ден сме излизали, но определено не го умея това. Не знам другите как го правят, но аз трябва 1000 неща да свърша в къщи, да се храним адекватно (доста трудно напоследък), да ползваме тоалетна, да си почина, той да спи на обед...и в комбинация със спомена за физическата и емоционалната умора от едно излизане, просто не мога да предложа повече на този етап, уви

Е, аз вода, памперс, храна, играчки - не съм носила с мен. Ако ожаднее -  купувала съм на място. Градинки съм избирала наблизо. А 10 деца - сте си направо късметлии - ела на нашата площадка вечер - групата на сина ми е там от детската с родителите, плюс още толкова деца непознати 

Дъщеря ми може да стои навън цял ден и й се отразява много добре (на 5 г. и половина е). Тя така или иначе не спи следобяд и стига да има хапване, няма проблеми.
За мен обаче става все по-досадно да вися по градинките и площадките.

Не, не са изнервящи. Но винаги трябва да бъде съобразено мястото с възрастта на децата.

За мен и децата разходка над 90 мин е изтощаваща. Откакто тръгнахме да вървим пеш, без количка изобщо. Ако се заиграят повече, рискувам да не мога да ги прибера. Днес дъщеря ми направо преплиташе краката от умора, а бяхме на вън малко повече от час.
След някои разходки пък нервната ми система е в срив, нон стоп съм на щрек и гледам в две посоки кой къде е и какво прави.
Цял ден навън сме го правили, когато бяха децата с количка с предварително подготвени памперси, храна, вода, одеалца и т.н.

Еее какви изявления.
Разбира се, че темперамента и издържливостта при децата е различна, както и при всички. В нашия случай, децата са неуморни и никога не им стига играта.
Аз спокойно си обикалям с часове с тях , но те, както и аз съм свикнала и за нас движението е удоволствие. Следобдният сън  обаче е не задължителен, но наложителен.
Предпочитам  обаче да се движим, а не да висим по кафенетата.

А аз обратното, обичам кафенцата. Затова съм си набелязала няколко заведения с детски кътове 

Големият ми син , пет и половина годишен е неуморяем ... казвам го съвсем сериозно ... но ние си ходим по повече ... та, преди празниците ходихме до Южния парк и обратно пеша... общо пет часова разходка , без да спираме и сядаме за почивка ....аз с количката с бебето, мъжа ми с колелото, баткото тичаше напред-назад през целия път , така че едва ли не два пъти мина маршрута...  отидохме до езерцата с патетата, погледахме ги, обиколихме парка и се прибрахме...  след разходката, ние големите бяхме мн уморени и легнахме да поспим... баткото не пожела, не бил изморен и вечерта си легна късно... аз не мога да го оставям вкъщи, защото полудява...има мн енергия да изразходва- кара кънки и колело или тича навън.... почти никога не седи до мен