Публикувана: 25 май 2010, 14:32 ч.
Последно мнение: 25 юни 2010, 01:07 ч.

Как се справяте с "ужасните" две години?

10 106
134
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представляват "ужасните две" и как да се справим с тях?
Как мога да помогна на дете, което не иска да се облича, яде или спи?
Какви са най-ефективните методи за справяне с дете в периода на 'ужасните две'?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представляват "ужасните две" и как да се справим с тях?
  
  Терминът "ужасните две" се отнася до периода на бебешки пубертет, когато децата проявяват неподчинение, отказват да слушат и изразяват силно желание за независимост. За справяне с този период родителите могат да приложат различни методи като отвличане на вниманието, предлагане на избор, последователно обяснение, дисциплинарни мерки или игнориране на нежеланото поведение. Важно е да запазите спокойствие и търпение, избягвайки повишаването на гласа си и ненужните конфликти.
- Как мога да помогна на дете, което не иска да се облича, яде или спи?
  
  За справяне с дете, което отказва да се облича, яде или спи, родителите могат да използват различни стратегии. Например включването на детето в избора на дрехи може да направи процеса по-приятен. За хранене предлагането само на едно ястие и избягването на прекомерни опции може да помогне. За сън създаването на рутина и спокойна среда преди лягане може да улесни процеса. Важно е да запазите търпение и да избягвате принудата над детето.
- Какви са най-ефективните методи за справяне с дете в периода на 'ужасните две'?
  
  Най-ефективните методи за справяне с дете в периода на 'ужасните две' включват отвличане на вниманието, предлагане на избор, последователно обяснение, дисциплина или игнориране на нежеланото поведение. Важно е да запазите спокойствие и търпение, като избягвате повишаване на гласа си и ненужни конфликти. Освен това включването на детето в семейния живот и домакинските задачи може да помогне за установяване на по-послушно поведение.
- Какви са някои методи за справяне с избухванията на децата?
- Какви са някои методи за справяне с избухванията на деца на обществени места, включително 2-годишни?

# 90 16 юни 2010, 22:55 ч.

София
Мнения: 15 227

Хайде не започвай и ти с буйните и кротките деца, моля те.
Какво последствие е да броиш до 20 в ъгъла- това си е чист майтап. Laughing

Последствие е ако хвърли нещо да му го прибереш, например. Ако си забелязала децата нарушават правилата, за да се забавляват, а като им отнемеш възможността да реализират това забавление отпада нуждата да ги биеш и наказваш. как става това. Първо запазваш присъствие на духа, защото половината от забавлението е мама да се изнерви. Второ, ограничаваш достъпа до предмета, помещението или зоната на "нарушението". Трето, отстраняваш детето и вместо да броите го караш да стигне до извода защо не бива да прави така. Пример:
Детето се опитва да удари теб или някой друг. Не му даваш възможност да го направи и го отвеждаш на място за спокоен размисъл, където провеждате следният разговор:
Майката: Ударите причиняват болка. Ти искаш ли да ме боли?
Детето: Да. Mr. Green

- Сигурен/а ли си?
- Да Mr. Green

-А приятно ли ти е теб да те боли?
-Да.
-А помниш ли днес, когато си удари крака как плака. Щом ти е приятно защо плачеш?
- Confused

-Явно не ти е приятно да те боли.
-Да
-Е и на мен не ми е приятно и ме боли точно както теб те боли. Това е недопустимо, неприемливо и не се толерира никога и при никакво положение. Ясно ли е?
-Да
-Обещаваш ли да не удряш повече?
-Да

Важно е детето, което няма опитност в емпатията да разбере за какво става въпрос, а най- важното е да изрече гласно обещанието си да прекрати нежеланото поведение. Същото се отнася и за други ситуации. И в ранна възраст е важна превенцията на белите, а не наказанията. Ако 100 пъти кажеш на детето Не за едно и също и то продължи да го прави явно е било по- добре да мълчиш. Още след първият път възможността да се нарушава правилото трябва да бъде отнета. След това действат и само думи.

# 91 17 юни 2010, 09:53 ч.

Мнения: 3 993

Бояна, постът ти звучи като цитат от книга. Всичко, което си написала, е чудесно, но е теория. Реалността е различна, поне у нас.
Пример :

Цитат на: Бoяна в ср, 16 юни 2010, 22:55

.....
Пример:
Детето се опитва да удари теб или някой друг. Не му даваш възможност да го направи и го отвеждаш на място за спокоен размисъл, където провеждате следният разговор:

Ако моята се е развихрила и посяга да ме удари, нито мога да я спра, нито да я отведа някъде, а да проведем какъвто и да е разговор в такъв момент, е невъзможно също. Първо, за да ми посяга да ме удари, ще да е разярена от нещо преди това и вече е неконтролируема. За да я спра да ме удари, трябва примерно да хвана ръката й във въздуха като ми посяга. В такъв момент тя ми бяга по тъча, което си е част от играта, и трябва да я гоня, за да я хвана. Да речем, че я хвана и я спра, отвеждането й на "място за спокоен размисъл" е твърде съмнително. Тя се дърпа и мята- не иска да я държа за ръката - и истерясването вече е в действие. Дотогава вече хленчът е преминал в рев, с което се жалва на целия свят колко е онеправдана. Та след всичките гореописани действия провеждане на какъвто и да е разговор е невъзможно. Трябва да изчакам да й мине и да се успокои и чак тогава да й поговоря. Но тя след като се успокои рязко преминава в обичайното си ведро настроение и фазира нанякъде да си играе. Все едно нищо не се е случило. Заиграва се веднага и не ми обръща повече внимание. Вече има друга беля наум. Simple Smile

Ей така се случва при нас и няма нищо общо с дадения от теб пример.

Цитат на: Бoяна в ср, 16 юни 2010, 22:55

Важно е детето, което няма опитност в емпатията да разбере за какво става въпрос, а най- важното е да изрече гласно обещанието си да прекрати нежеланото поведение. Същото се отнася и за други ситуации. И в ранна възраст е важна превенцията на белите, а не наказанията. Ако 100 пъти кажеш на детето Не за едно и също и то продължи да го прави явно е било по- добре да мълчиш. Още след първият път възможността да се нарушава правилото трябва да бъде отнета. След това действат и само думи.

И това не работи при нас. Тя изрича гласно обещанието си да не прави повече така и веднага отива да повтори белята. Laughing

За казването "не" за едно и също нещо, също не съм съгласна. Зависи какво е нещото - белята. Ако е опасно за здравето на детето, няма да престана да казвам "не" и след 100-ия път. Peace

# 92 17 юни 2010, 09:57 ч.

Мнения: 7 947

Естествено, че написаното на книга звучи разумно и така лесно, но всъщност децата са много далеч от подобен модел, така лесно "обработваем".
Малкия повтаря обещания, знае кое е правилно, кое как трябва и е добре да стане и ако просто не е на кеф - хоп, прави си точно обратното. каквото и да се опитваш в тия моменти да обясниш - няма полза. Но от друга страна ако родителя си намери начина, неговия начин - да се справя с детето - това е най-важното, па макар да е далеч от книгите.

# 93 17 юни 2010, 10:17 ч.

Мнения: 3 993

Цитат на: viliko в чт, 17 юни 2010, 09:57

Добре го обобщи. Hug

# 94 17 юни 2010, 10:20 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: vesi21 в ср, 16 юни 2010, 22:41

Аз пък съм за наказанието и не заради създаването на страх, а за да се научи детето, че всяко действие има последствие ...

А ако не го научи? На моето до 3 г. наказанията му минаваха през ушите и никакво впечатление.

По темата - никак не се справях. На 1,5 г. някой ми "смени" детето с друго и на 3 г. като с вълшебна пръчка ми върна старото.
Само търпение и избягване на ситуациите, които водят до истерия. Също установих, че успокояващите думи и обяснения при рев, само го засилваха. така че ги оставях за след като се успокои. Ако не се нормализира ситиацията - прибирахме се вкъщи.

# 95 17 юни 2010, 12:11 ч.

Мнения: 6 792

Ето един цитат от психоложката в съседния подфорум д-р Димитрина Проданова- струва ми се, че жената си разбира от работата. На мен ми хареса какво казва тя на друг потребител, не съм си записала от коя тема е обаче:

Цитат

Разбирам вашия пацифизъм, но съгласете се с мене, че понякога може само агресията, да неутрализира агресията, но това е дълга тема...

# 96 17 юни 2010, 12:42 ч.

София
Мнения: 15 227

Цитат на: Little wingels в чт, 17 юни 2010, 09:53

Бояна, постът ти звучи като цитат от книга. Всичко, което си написала, е чудесно, но е теория. Реалността е различна, поне у нас.

Постът ми е моята реалност. Ако вашата е различна това е ваш избор. Ако някой е способен да опита и да прецени дали му върши работа, а ако не- ваша работа. Изобщо не желая да пропагандирам и споря.

Цитат на: Лурдес в чт, 17 юни 2010, 12:11

Цитат

Разбира си от работата безспорно. Laughing

Няма да обсъждам опитите на психолозите да обслужват познанията си собствената си психопатология. Всеки си има своите проблеми. А след тях идват и оправданията.

# 97 17 юни 2010, 14:13 ч.

Мнения: 7 947

Абе - какъв избор??? Като ти се затръшка детето - точно ти е до избор ooooh!

# 98 17 юни 2010, 14:37 ч.

Мнения: 1 192

Аз пробвам най-различни начини- отвличане на внимание, имитация, игнориране, пошляпване, като кака Сийка казвам, да прави точно обратното на това, което трябва..., но най-големи успехи имам като обърна нещата на майтап чрез гримаса, някаква реплика, промяна на гласа... Това в повечето случай стопява ледовете при нас и отваря врата за комуникация.

# 99 17 юни 2010, 14:49 ч.

Мнения: 3 993

Цитат на: Бoяна в чт, 17 юни 2010, 12:42

Цитат на: Little wingels в чт, 17 юни 2010, 09:53

Ами да беше написала в поста си, че това е твоята реалност и споделяш собствения си опит. Не да даваш примери по принцип, които са описани в книгите. Всеки може да си купи такава книга и да си ги чете и препрочита. В даденият от теб пример от никъде не става ясно, че разказваш ситуация между теб и твоето дете?

# 100 17 юни 2010, 14:51 ч.

Мнения: 7 947

Детето се опитва да удари теб или някой друг. Не му даваш възможност да го направи и го отвеждаш на място за спокоен размисъл, където провеждате следният разговор...

И, това също е реалност,а? Как по-точно не му позволяваш да те удари, кое е това място за размисъл и чак пък този спокоен разговор...то ако е такъв разговора - детето въобще не се налага, тръшка и тн - за което говорим в темата...

# 101 17 юни 2010, 14:56 ч.

Мнения: 3 993

Точно така е viliko. Peace

Аз затова писах по-горе, че моето дете ако е стигнало до там да посегне да ме удари, значи вече е разярена/ядосана/изнервена и т.н. състояния, които предвещават тръшкането и истерията. В такива моменти е неконтролируема и виждам, че няма смисъл да се опитвам дори да я озаптя, чакам да отмине бурята и да се поуспокои и тогава евентуално може да поговорим, ако иска да ме слуша, де. Simple Smile

# 102 17 юни 2010, 16:36 ч.

София
Мнения: 15 227

Цитат на: Little wingels в чт, 17 юни 2010, 14:49

Цитат на: Бoяна в чт, 17 юни 2010, 12:42

Цитат на: Little wingels в чт, 17 юни 2010, 09:53

Защо трябва да става ясно? Ако искате ползвайте идеята, а ако не искате не я ползвайте. Хич и нямам желание да стигаме заедно до единственият правилен извод, защото такъв няма. Хубав ден!

# 103 17 юни 2010, 16:54 ч.

Мнения: 3 993

Цитат на: Бoяна в чт, 17 юни 2010, 16:36

Цитат на: Little wingels в чт, 17 юни 2010, 14:49

Цитат на: Бoяна в чт, 17 юни 2010, 12:42

Цитат на: Little wingels в чт, 17 юни 2010, 09:53

Защото звучи като преписано от книга. А темата е за споделяне на личен опит кой как се справя с "ужасните" две години. А не какво пише в книгите, че трябва да се прави.
Приятен ден и на теб! Peace

# 104 17 юни 2010, 16:56 ч.

Мнения: 7 947

Е, няма лошо - в повечето теми Бояна така си пише, аз свикнах.

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Адаптация в детска градина

Бебешки пубертет или кога е време да потърсим специализирана помощ?

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Причина:

Причина: