Празник на осиновителя, Виница- 19.VІ. 9.30

А каква беше паролата миналата година 

и аз така 

Благодаря за паролката, страхотни снимки и страхотни деца   

Аз не съм снимала много, но да - ще кача ... скоро...
Светкавица, разгледах, много са пораснали децата - хубава идея е да сложиш снимките в албума от миналата година!
Само дето ние си прекарахме празника в същата кола, в която го прекарахме и миналата година... Какво да правиш - постоянството може да ни е отличителна черта. 
Ще се опитам да кача снимките до четвъртък - а вечерта да направим разбор.

Ха, това за колата е интересно, не бях забелязала!

Oste_edna, нали последната снимка с децата е на твоя фотоапарат, така каза "моят личен  фотограф", аз най- много държа на нея.

Новите мами, забравих ви никовете, пишете ми на лични, за да ви дам парола на албума.

http://maraia06.snimka.bg/children/marti.363625.19276902
Ето и от мен няколко снимки-тази година сме малко скромни от към снимков материал,но пък купона беше супер

Значи поканата уж беше за всички, които искат да дойдат, но снимки от купона не може да се видят, а?  Е, нищо! Бъдете здрави и дечицата ви също!

Сега пак загадки.Давай паролка на лични ,моля!

Вярно , от много веселба не ни остана време за снимки.
Догодина живот и здраве, пак сме там.

А нали знаете, в "касата" останаха парички, за по една лЕмонада...трябва да се оползотворят, но да види кога, че тази седмица ми е нагорно

Мнооого са ни хубави децата!!!И едни музикалнии,поне моето диваче попя доста.А колкото до колите,май и ние можем да претендираме за постоянство на пистите,даже влязохме в ръкопашен бой .Аз почти не снимах тази година,така че се надявам на вас.

Светкавица може ли и на мен парола?

И аз се моляяя за парола!!! Искам да ви видя колко сте хубави, че ние за пътувания сме малки, а и много се поти в колата/старата фордела нема климатроник/.

благодаря за възможността да пооплакна очи и аз големи сте купонджии, и мами, и деца, верно!

я разкажете повече детайли какво се случва на такава среща? програма гледам е имало, децата се срещат с персонала май, осигурили са на децата играчки, виждат се части от дома ... празен ... всъщност по време на празника децата от дома къде са? а вашите спомнят ли си нещо от там и как им понася контакта?
бе явно домът във Виница е различен ... само като гледам колко е просторно ... не мога да си представя този празник другаде, където съм била ... не мога още да си представя и нас на нещо такова ...

Домът по моя преценка и като се има предвид и двора е огромен!Когато ходехме със сина ми на свиждане, няколко пъти се обърквах като трябваше да ида до кафе-машината, все по други коридори тръгвах.Коридорите и вътрешните зали/ доколкото ги познавам/ са  много интересно и смислено изградени, направо да не повярваш, че е соцстроителство.

В дома има и параклис и вътрешна зала за игра, както и зала за свиждания, при лошо време, навсякъде  с много играчки за децата.

Дворът е на нива, ама така изграден, че трудно се вижда от едно място друго/ ох, как го обясних!/Някои части от двора са пред дома, други-  встрани.Мястото създава усещане за някакъв прекрасен почивен дом с много места за игра на децата, отвсякъде се вижда морето.

Празникът под надслов"Аз и моето семейство" се провежда от 9 години, мисля.За  съществуването му помага и някаква асоциация на осиновители/ познавам няколко дами,  но  аз все още не членувам/От цялата страна и от чужбина пристигат родители и деца, също и осиновители, с децата си от други домове.
В една вътрешна зала са разположени маси , на които всеки носи някаква почерпка, от домакините също има кафе, сокове, лакомства за децата.Всеки от гостите носи нещо и за децата от дома, ако през годината е бил залисан и е забравил за тях.
Обикновено има някаква програма, аниматори, песни, танци, театър, различно  е.Самите деца-  гости също пеят песни, казват стичета.Виждаш се с този- онзи, вкл. и с хора, които отдавна не си се срещал.

През това време, бебетата от дома спят,  а по-големите също са на двора.Има много  колички, къщички, музикални игри.Миналата година имаше и конкурс за фото"Мама и  аз", конкурс за  лазещо бебе  и т.н.

На този ден всеки може да се срещне с психолози,  педагози,  да  получи отговор на вълнуващите го въпроси в една непринудена атмосфера.Децата също постепенно започват да осъзнават своята история в атмосфера на празничност и благоразположеност.
Ние се видяхме със социалните работници, с педагожката от дома, с лелята, която се е грижила физически  за детето.Никоя не му натрапваше "помниш ли ме,  помниш ли това  онова", а го питаха "На колко си години, ходиш ли на градина, хапваш ли това, онова" и т.н.

Директорката разпознава всички питомци  и всяко с-во, аз все  мислех, че ни е забравила/мин. година бях без детето/,  но  тя  помнеше дори рождената му дата.Но и той е едно от най- дълго заседялите се в дома деца,  поради неуредени документи.
Всяка година има  по едно засадено дръвче с надпис на годината.

После  нашата "славна дружина"  по традиция  отива да купонясва на  друго място, пием по бира/ по-специално аз, другите  се  глезотят със сокчета и кафенца / децата обядват, играят, абе, емоции

П.С.  Моето дете  нищо не си спомни, макар, че аз му обясних, че  ето, тук сме се срещнали и сме станали семейство, от всичко само запомни, че бил най-хубавото момченце  и това повтаря.Но му беше интересно като му обяснявахме къде  му е креватчето, къде си е играл и т.н.А повчето от този дом ги вземат още като съвсем малки бебета,  така че едва ли помнят нещо.
Но има и големи деца, на ученическа възраст, ,които осъзнават личната си история и спокойно говорят за нея.

Нов пост, че този много дълъг стана.
В дома има и отделение за  деца с увреждания, които се отглеждат там,  поради невъзможност да се отглеждат в домашни условия.Тези деца къде точно са, така и не разбрах,  но повечето са малки и също през деня спят, вероятно.

От всички  и когато ходих на свиждане с детето, и сега- след почти две години съм видяла само любов и нежност към децата, съвсем искрено го казвам.Чувала съм, че от Община Варна се влагат много средства в дома.Получават се и много дарения.
Има и някаква програма"Дете и баба" или  "Баба  и внуче"-  пенсионерки, които се грижат индивидуално за децата, гледат ги,  разговарят с тях, играят с тях.Повечето са пенсионирани учителки, мед сестри.

Като ходех на свиждане много се дразнех от пруския ред за свиждане въведен в този дом-  не можеше и с минута да се отиде по-рано или в ден, различен от обявения.Има строго определени  дни  за осиновители/ кандидати/  и за биологични родители.По-късно осъзнах, че благодарение на  този ред, който е част от цялата концепция  за дома са постигнати и качествените  неща.

http://media.snimka.bg/3390/013034564.jpg - ето част от двора, но съм го снимала преди тази година.
 http://media.snimka.bg/6536/019327081.jpg а  това беше втората среща с детето преди две години, сега я  намерих и я качих .Пак  се вижда част от двора

много хубаво звучи и сигурно наистина е така! това е, което личният морал и отношение може да свърши, никакви правила, пари и т.н. не могат да го стигнат ... убедена съм, че ДМСГД обетивно са по-човечно място от домовете за по-големите, а явно и домът при вас е определено на висота, в рамката на възможносто за институция, де.
в "нашия" дом директорката говореше преди време, че би искала да организира среща в явно подобен формат (не се е случило още), но то зависи до голяма степен и от родителите и техните желания и нагласи за откритост ... така че евала ви и на вас!