Мен ме преглеждаха много пъти в окръжна(Пелев и много пъти Хатър)в 5 месец след което загубих бременността.
Притеснявам се малко, защото ходя при тази гинеколложка по здравна каса на ЖК.
- Публикувана: 27 май 2010, 08:21 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2012, 15:52 ч.
Раждане в Окръжна болница Пловдив
Съжалявам за това, което си преживяла!
Притеснявам се малко, защото ходя при тази гинеколложка по здравна каса на ЖК.
Ами хайде и аз да разкажа малко за преживяването си в ОБ.
Леле аз се олях с приказките.
Дано не съм ви досадила с дългия си разказ.
Ако някоя мама има въпроси относно отделенията, докторите и престоя - ще се радвам и аз да помагам.
Поздрави от нас двете с бебка и успех на всички бъдещи мамита.
[/b][/color]
Скрит текст:
Втората половина от бременността ми (от 6ия месец) бе следена от д-р Бачуров. Изключително доволна съм от него във всяко едно отношение. Отговаряше спокойно и подробно на всеки глупав/по-глупав въпрос, който съм му задавала. Малко обича да постряска бременните, но не прекалява, а и ние май си имаме нужда. Той ме отказа от епидуралната упойка обяснявайки ми възможните неприятни изходи от употребата й.
Та сега по същество:
Терминът ми беше 21.07 - около седмица преди това на рутинния преглед имах 3 см разкритие, но нито следа от родова дейност. Признавам си какво ли не правех за да предизвикам раждането по естествен начин - пиех люти чайове (джинджифил), танцувах, тръсках се при слизане по стълби, изкачих Альоша и всичко друго за което бях чувала
но уви - госпожицата си знаеше нейната. Бяхме се уговорили с д-р Бачуров ако не родя до термин - на 22.07 направо да ме приема в ОБ и да я предизвикаме вече с медикаменти.
Речено - сторено. Рано сутринта на 22и аз и мъжът ми (който трябваше да присъства на раждането) потегляме към ОБ с мисълта, че ще ме приемат и ще ме сложат на системи и ще раждам. Е да ама явно от притеснение ли какво - точно преди да излезем от вкъщи получих силно сърцебиене. Обадих се на доки да го питам мога ли да пия Валидол (все пак ми предстояха изследвания и раждане), но той каза да полежа малко и да идвам. Ем полежах си, пооправих се и потеглихме.
Пристигнахме в ОБ - прегледа ме доки; каза, че имам прекрасни изгледи за нормално раждане, но го притесняваше това сърцебиене (бях получавала и преди 1-2 пъти). Запрати ме при кардиолози и в общи линии пулсът ми беше доста учестен (148 удара в минута) и доки реши да изчака. В крайна сметка се разбрахме да дочакаме следващата сутрин да ми направят още някакви изследвания и тогава да се решава как ще раждам.
Приеха ме в патологична. Настаних си се удобно и прекарах цялата неделя там. Вечерта милото дойде да ме заведе на вечеря в кварталните кръчмички
Хапнахме, погушкахме се и аз си се прибрах.
Мина си времето, наближи полунощ, започнах да се нагласям за сън, но знаете как е - деветия месец, корема огромен, тежи, леглата корави - ръбят. Любимата възглавничка за между краката я няма, нагласях някакви чанти с багаж между краката търсейки начин да си го направя удобно (неуспешно
). И изведнъж в 12:15 (вече дата 23.07) усетих силна болка ниско долу. Толкова силна, че трябваше да стана от леглото и да се изправя. В първия момент си помислих, че това е резултат от страшно неудобното легло. Но все пак реших да изчакам известно време права и ако пак ме заболи...да му мисля. Ем повисях си права десетина минути и хоп - пак така ме заболя. Този път със сигурност не беше от леглото. Викам си ще изчакам да видя дали ще се потрети - еми потрети се и вече извадих телефона и започнах да засичам. Контракциите бяха регулярни на 8-9 мин.
Отидох при сестрата и й казах - бе така и така силни болки ала бала. Попита ме тя на колко минути са - казах и на 9, при което тя ме отряза и ми каза "Обади ми се като станат на 3 мин"
Еми върнах си се аз в стаята обаче не ме свърташе на едно място, а и не исках да притеснявам съквартирантката и започнах да бродя по коридора с телефон в ръка и програмката за засичане на контракции. Към 1:30 се разбуди народа - бяха извикали дежурния лекар да прегледа една бременна, че водите й бяха изтекли или и аз нз какво и сестрата ме вижда и ми вика ела и теб да те погледне. Отивам аз, отварям краката, бърка докторето и ми вика "мдааа отивайд а стягаш багажа" Опулих се аз (защото все още не ми се вярваше, че най-сетне започва). Видя ми той физиономията и вика "отивай и стягай, имаш 5см разкритие). И тука вече се нахилих и хукнах да стягам багаж
Звъня през това време на милото - той не вдига милия...звъня звъня звъня...викам си ако не успея да го събудя ще си изям трибуквието от яд. На третия път обаче той вдигна! Чух му сънения глас и въпреки вълнението, което изпитвах, започнах тихо и кротко да му говоря, че трябва да стане, да се измие, да се разсъни, да запали колата и да дойде, защото съм на път да родя дъщеричката ни. Няколко пъти повторих, че НЕ е необходимо да бърза, че със сигурност ще го изчакаме (за всеки случай, за да не се притесни и да тръгне да кара като луд в просъница). Обадих се и на доки, събудих и него и потеглих към предродилна.
Отивам там за сега бях сама - нямаше други родилки. Започнаха да се приготвят. Подметнаха ми, че трябва да си пусна косата. Аз в първия момент си викам "тия са луди как в тая жега ще си пускам косата" и не ги отразих. Но след малко вече ми скръцнаха, че задължително трябва да си пусна косата. Цитирам "ние тук сме много ..................................... и не искаме вързани коси, за да не се завърже раждането". Е окей явно трябваше да свалям ластика за мой ужас.
И хайде легнах на леглото. Ръгнаха ми окситоцина. Появиха се докито и мъжа ми. Не ни сложиха в татковата стая, защото бяхме сами. Така че си бяхме в общата предродилна. Милото го бяха опаковали с манта и калцуни и ръкавици и маска
Като ми включиха окситоцина започна зора. За съжаление никакви болкоуспоителни не можаха да ми сложат, защото като дойде докито вече бях със 7см разкритие. Часът беше 2:30. Та започна се зора. На милото малко му прилоша от начало - полегна си 
но бързо се свести и ми държа ръчичката през цялото време. Д-р Бачуров също не мръдна от нас. Погърчих се малко на леглото и хаайде към родилна зала.
Предварително бях разбрала, че в родилна няма да ме покрият с нищо докато раждам (т.е. таткото ако влезне ще вижда цялата "приказност"). Като се качих на магарето започнаха да викат таткото, но аз твърдо отказах да влиза макар че всички бяха много настоятелни да влезнел
Но аз бях желязна и не позволих! 
Започнаха напъните. Раждахме трима човека - аз, доктора и акушерката Накрая изскочи малката принцеса в 3:40 (тук искам да подчертая времето за което родих - от 00:15 първата контракция до 03:40, когато малката проплака за първи път са точно 3 часа и 25 мин ). И както си я гледам изведнъж доки казва "Ела да срежеш пъпната връв" и мъжът ми се появява от някъде зад мен хваща ножицата и реже В последствие разбирам, че към края на напъните доки го е вкарал зад мен и кажи речи пак всичко е съпреживял ^^
Eee и видях си аз рожбичката, не отделях поглед от нея мислейки си - разгеле свърши зора. Е да ама ай ся раждай плаценти Излезе благополучно плацентата - викам си е ся вече свърши...е да ама не - дай сега няколко шевчета
Накрая викам "Докторе искам една дума да чуя от вас!" и той ме попита коя е тя и аз с разтреперен глас му казах "Свърших!" - това беше думата, която исках да чуя от него обаче той упорито отказваше да ми я каже
А забравих да ви кажа, че по време на контракциите в предродилна по едно време го попитах "Айде бе докторе няма ли да спре да боли?" защото бях чувала, че като получиш пълно разкритие и уж не боляло вече. При което получих доста учуден отговор "В кой форум го чете това?!" и тук разбрах, че явно няма да спре да боли скоро
Абе в общи линии си беше забавно. Честно казано пожелавам на всички бъдещи мами да имат раждане като моето. Всичко стана толкова бързо, че съм готова вече да го повторя. Не знам аз като първескиня родих за 3 часа и половина....второто, което уж трябва да е по-бързо за колко ли ще го родя?
За престоя в следродилна не ми се коментира много защото беше доста неприятен. От тази тема бях останала с впечатлението, че ще ни обръщат внимание и ще ни помагат и обясняват. Е за съжаление такова отношение получавахме само от една от сестрите. Другите грам не ги вълнуваше какво се случваше с нас... което беше много жалко.
Та сега по същество:
Терминът ми беше 21.07 - около седмица преди това на рутинния преглед имах 3 см разкритие, но нито следа от родова дейност. Признавам си какво ли не правех за да предизвикам раждането по естествен начин - пиех люти чайове (джинджифил), танцувах, тръсках се при слизане по стълби, изкачих Альоша и всичко друго за което бях чувала
но уви - госпожицата си знаеше нейната. Бяхме се уговорили с д-р Бачуров ако не родя до термин - на 22.07 направо да ме приема в ОБ и да я предизвикаме вече с медикаменти.Речено - сторено. Рано сутринта на 22и аз и мъжът ми (който трябваше да присъства на раждането) потегляме към ОБ с мисълта, че ще ме приемат и ще ме сложат на системи и ще раждам. Е да ама явно от притеснение ли какво - точно преди да излезем от вкъщи получих силно сърцебиене. Обадих се на доки да го питам мога ли да пия Валидол (все пак ми предстояха изследвания и раждане), но той каза да полежа малко и да идвам. Ем полежах си, пооправих се и потеглихме.
Пристигнахме в ОБ - прегледа ме доки; каза, че имам прекрасни изгледи за нормално раждане, но го притесняваше това сърцебиене (бях получавала и преди 1-2 пъти). Запрати ме при кардиолози и в общи линии пулсът ми беше доста учестен (148 удара в минута) и доки реши да изчака. В крайна сметка се разбрахме да дочакаме следващата сутрин да ми направят още някакви изследвания и тогава да се решава как ще раждам.
Приеха ме в патологична. Настаних си се удобно и прекарах цялата неделя там. Вечерта милото дойде да ме заведе на вечеря в кварталните кръчмички
Хапнахме, погушкахме се и аз си се прибрах.Мина си времето, наближи полунощ, започнах да се нагласям за сън, но знаете как е - деветия месец, корема огромен, тежи, леглата корави - ръбят. Любимата възглавничка за между краката я няма, нагласях някакви чанти с багаж между краката търсейки начин да си го направя удобно (неуспешно
). И изведнъж в 12:15 (вече дата 23.07) усетих силна болка ниско долу. Толкова силна, че трябваше да стана от леглото и да се изправя. В първия момент си помислих, че това е резултат от страшно неудобното легло. Но все пак реших да изчакам известно време права и ако пак ме заболи...да му мисля. Ем повисях си права десетина минути и хоп - пак така ме заболя. Този път със сигурност не беше от леглото. Викам си ще изчакам да видя дали ще се потрети - еми потрети се и вече извадих телефона и започнах да засичам. Контракциите бяха регулярни на 8-9 мин.Отидох при сестрата и й казах - бе така и така силни болки ала бала. Попита ме тя на колко минути са - казах и на 9, при което тя ме отряза и ми каза "Обади ми се като станат на 3 мин"
Еми върнах си се аз в стаята обаче не ме свърташе на едно място, а и не исках да притеснявам съквартирантката и започнах да бродя по коридора с телефон в ръка и програмката за засичане на контракции. Към 1:30 се разбуди народа - бяха извикали дежурния лекар да прегледа една бременна, че водите й бяха изтекли или и аз нз какво и сестрата ме вижда и ми вика ела и теб да те погледне. Отивам аз, отварям краката, бърка докторето и ми вика "мдааа отивайд а стягаш багажа" Опулих се аз (защото все още не ми се вярваше, че най-сетне започва). Видя ми той физиономията и вика "отивай и стягай, имаш 5см разкритие). И тука вече се нахилих и хукнах да стягам багаж
Звъня през това време на милото - той не вдига милия...звъня звъня звъня...викам си ако не успея да го събудя ще си изям трибуквието от яд. На третия път обаче той вдигна! Чух му сънения глас и въпреки вълнението, което изпитвах, започнах тихо и кротко да му говоря, че трябва да стане, да се измие, да се разсъни, да запали колата и да дойде, защото съм на път да родя дъщеричката ни. Няколко пъти повторих, че НЕ е необходимо да бърза, че със сигурност ще го изчакаме (за всеки случай, за да не се притесни и да тръгне да кара като луд в просъница). Обадих се и на доки, събудих и него и потеглих към предродилна.
Отивам там за сега бях сама - нямаше други родилки. Започнаха да се приготвят. Подметнаха ми, че трябва да си пусна косата. Аз в първия момент си викам "тия са луди как в тая жега ще си пускам косата" и не ги отразих. Но след малко вече ми скръцнаха, че задължително трябва да си пусна косата. Цитирам "ние тук сме много ..................................... и не искаме вързани коси, за да не се завърже раждането". Е окей явно трябваше да свалям ластика за мой ужас.
И хайде легнах на леглото. Ръгнаха ми окситоцина. Появиха се докито и мъжа ми. Не ни сложиха в татковата стая, защото бяхме сами. Така че си бяхме в общата предродилна. Милото го бяха опаковали с манта и калцуни и ръкавици и маска
Като ми включиха окситоцина започна зора. За съжаление никакви болкоуспоителни не можаха да ми сложат, защото като дойде докито вече бях със 7см разкритие. Часът беше 2:30. Та започна се зора. На милото малко му прилоша от начало - полегна си но бързо се свести и ми държа ръчичката през цялото време. Д-р Бачуров също не мръдна от нас. Погърчих се малко на леглото и хаайде към родилна зала. Предварително бях разбрала, че в родилна няма да ме покрият с нищо докато раждам (т.е. таткото ако влезне ще вижда цялата "приказност"). Като се качих на магарето започнаха да викат таткото, но аз твърдо отказах да влиза макар че всички бяха много настоятелни да влезнел
Но аз бях желязна и не позволих! Започнаха напъните. Раждахме трима човека - аз, доктора и акушерката Накрая изскочи малката принцеса в 3:40 (тук искам да подчертая времето за което родих - от 00:15 първата контракция до 03:40, когато малката проплака за първи път са точно 3 часа и 25 мин ). И както си я гледам изведнъж доки казва "Ела да срежеш пъпната връв" и мъжът ми се появява от някъде зад мен хваща ножицата и реже В последствие разбирам, че към края на напъните доки го е вкарал зад мен и кажи речи пак всичко е съпреживял ^^Eee и видях си аз рожбичката, не отделях поглед от нея мислейки си - разгеле свърши зора. Е да ама ай ся раждай плаценти
Излезе благополучно плацентата - викам си е ся вече свърши...е да ама не - дай сега няколко шевчета Накрая викам "Докторе искам една дума да чуя от вас!" и той ме попита коя е тя и аз с разтреперен глас му казах "Свърших!" - това беше думата, която исках да чуя от него
обаче той упорито отказваше да ми я каже А забравих да ви кажа, че по време на контракциите в предродилна по едно време го попитах "Айде бе докторе няма ли да спре да боли?" защото бях чувала, че като получиш пълно разкритие и уж не боляло вече. При което получих доста учуден отговор "В кой форум го чете това?!"
и тук разбрах, че явно няма да спре да боли скоро Абе в общи линии си беше забавно. Честно казано пожелавам на всички бъдещи мами да имат раждане като моето. Всичко стана толкова бързо, че съм готова вече да го повторя. Не знам аз като първескиня родих за 3 часа и половина....второто, което уж трябва да е по-бързо за колко ли ще го родя?
За престоя в следродилна не ми се коментира много защото беше доста неприятен. От тази тема бях останала с впечатлението, че ще ни обръщат внимание и ще ни помагат и обясняват. Е за съжаление такова отношение получавахме само от една от сестрите. Другите грам не ги вълнуваше какво се случваше с нас... което беше много жалко.
Леле аз се олях с приказките.
Дано не съм ви досадила с дългия си разказ.
Ако някоя мама има въпроси относно отделенията, докторите и престоя - ще се радвам и аз да помагам.
Поздрави от нас двете с бебка и успех на всички бъдещи мамита.
[/b][/color] 
Аз искам да знам в стаята ли се храниш или има столова?
Във ВМИ ни оставяха яденето в стаята,но имаше жени които ходеха в столова.
Във ВМИ ни оставяха яденето в стаята,но имаше жени които ходеха в столова.
Аз искам да знам в стаята ли се храниш или има столова?
Когато преди два месеца ходих на ОВ правеха столовата и казаха, че скоро ще ги отварят. Предполагам, че вече работят, но в сипсъкът им пише, че трябва да си носим вилица, лъжица и т.н.
Лично аз също не ям болнична храна и ще ми носят, както във ВМИ миналата година - хапвах си само в стаята
Decu честита ти малка принцеса
Аз искам да знам в стаята ли се храниш или има столова?
Във ВМИ ни оставяха яденето в стаята,но имаше жени които ходеха в столова.
Във ВМИ ни оставяха яденето в стаята,но имаше жени които ходеха в столова.
Храната ти я носят в стаята. Има нещо като "столова" (маси със столове) в коридора, но не се ползваше. Честно да ти кажа не разчитай на болничната храна. Менюто беше следното:
закуска - кифла с мармалад/шоколад;
обяд - 2 филии с резен сиренце между тях или парченце шунка;
вечеря - кифла с мармалад/шоколад.
Във ВИП стаята имаше комплект прибори, но така и не ни се наложи да ги ползваме.
Честно казано аз наблягах на сокчета и лесно смилаеми храни, за да мога да се изходя по-лесно, че с тия шевове имах чувството, че никога няма да мога да ида до тоалетна
И тия хлебища, които ни даваха така и не ги опитах 
В интерес на истината не виждам как щяха да ме накарат да седна на твърдите столове в столовата в положението, в което бях... а и като гледам цялото отделение бяхме така.
Превити на две едвам ходещи. Единственото положение беше легнало и в никакъв случай седнало. Повечето родилки бяхме с шевове, с които е невъзможно да седиш седнал на твърд стол първите дни след раждането 
Decu да ви е живо и здраво малкото съкровище! Дано и аз успея така бързо да родя нашата принцеса! Термина ми е 20.09. Как се каз ва малката принцеса, колко голяма се роди?
ва малката принцеса, колко голяма се роди?Малката се казва Габриела и се роди 3920гр. и 52см. Хич не е малка ама на педя човек - как да му викаш
И на теб бързо и безпроблемно раждане
Чувството е превъзходно и смятам че осмисля живота ни
babyAty Честит ти младеж да е жив и здрав и много послушен много да ви радва.
Decu честита ти принцеса да порасне умна и красива здрава и много послушна.Разказа и аз го прочетох и ми се дощя и аз да ви розкажа как мина и си права че след нормалния следродилен сектор не всички са любезни ти чу ли репликата "Те циганкитене ни питат как да ги закърмят та вие ни питате"но живи и здрави да са важното е че сме добре вкъщи сме и се гледкаме.
И ето накратко какво стана с мен в ОБ имах подготвителни контракции 3 дни но нищо сериозно и когато на 30.06 ми изтекоха водите към десет и половина не бях сигурна води ли са що са но казах на мъжо и потеглихме имах идна контракция когато тръгнахме и една пред болницата мислех си че ще се развикат като ме видят посред нощ без съществини родови дейности но нямаше такова нещо приеха ме на смяна бяха др.Бабаков др.Демирев и акушерката Станка Георгиева дано не е объркам прегледа ме др.Бабаков установи че наистина са ми изтекли водите и два сантиметра разкритие като чух това лошо ми стана с щерката бях отишла с два см и е родих чак на след 36ч излезнах да си взема багажа и казаж на моя да се прибира че няма да е скоро.Върнах се вътре сложихаме на запис на тоновете така до един и нещо настанихаме сама в стая да чакам и тези контракции като по заповед станаха по чести на 8м и по болезнени др.Бабаков ме извика да ме прегледа два пъти като на втория път към шест и половина сутринта бях с шест сантиметра разкритие и ме вкараха вече в предродилна малко след това ми включиха и системата и се почна веселото смяната на др.Бабаков свърши и застъпи др.Минчев (доста младичък) почнаха напъните преместиха ме в родилна акушерката отпред др.Минчев ми помага да напъвам и след десетина минути малчо проплака 3250г и 51см.И аз не се разминах без шевове но най-хубавато беше че докато ме шиха др.Минчев настоя да гушкам бебчо беше уникално да гледам този малък човек и болката почти не е усещтах.После ме преместиха донесоха ми младежа.Имахме проблем със кърменето първите ден-два но после се нормализираха нещата.Това е от мен за разлика отпървото раждане това мина за 8-9 часа. МАЙ ДОСТА СЕ УЛЯХ.
Decu честита ти принцеса да порасне умна и красива здрава и много послушна.Разказа и аз го прочетох и ми се дощя и аз да ви розкажа как мина и си права че след нормалния следродилен сектор не всички са любезни ти чу ли репликата "Те циганкитене ни питат как да ги закърмят та вие ни питате"но живи и здрави да са важното е че сме добре вкъщи сме и се гледкаме.
И ето накратко какво стана с мен в ОБ имах подготвителни контракции 3 дни но нищо сериозно и когато на 30.06 ми изтекоха водите към десет и половина не бях сигурна води ли са що са но казах на мъжо и потеглихме имах идна контракция когато тръгнахме и една пред болницата мислех си че ще се развикат като ме видят посред нощ без съществини родови дейности но нямаше такова нещо приеха ме на смяна бяха др.Бабаков др.Демирев и акушерката Станка Георгиева дано не е объркам
прегледа ме др.Бабаков установи че наистина са ми изтекли водите и два сантиметра разкритие като чух това лошо ми стана с щерката бях отишла с два см и е родих чак на след 36ч излезнах да си взема багажа и казаж на моя да се прибира че няма да е скоро.Върнах се вътре сложихаме на запис на тоновете така до един и нещо настанихаме сама в стая да чакам и тези контракции като по заповед станаха по чести на 8м и по болезнени др.Бабаков ме извика да ме прегледа два пъти като на втория път към шест и половина сутринта бях с шест сантиметра разкритие и ме вкараха вече в предродилна малко след това ми включиха и системата и се почна веселото смяната на др.Бабаков свърши и застъпи др.Минчев (доста младичък) почнаха напъните преместиха ме в родилна акушерката отпред др.Минчев ми помага да напъвам и след десетина минути малчо проплака 3250г и 51см.И аз не се разминах без шевове но най-хубавато беше че докато ме шиха др.Минчев настоя да гушкам бебчо беше уникално да гледам този малък човек и болката почти не е усещтах.После ме преместиха донесоха ми младежа.Имахме проблем със кърменето първите ден-два но после се нормализираха нещата.Това е от мен за разлика отпървото раждане това мина за 8-9 часа. МАЙ ДОСТА СЕ УЛЯХ.