Познахте ли си изоставеното дете?!

наскоро имаше репортаж за приемните семейства. Там хората твърдяха, че парите, които се отпускат за гледането на приемно дете са недостатъчни за издръжката му, защото освен храна, това дете трябва и да се лекува като се разболее (знаем всички как стои въпросът с направленията и цените на лекарствата), да се купуват пособия за училище и други разходи. И какво излиза, за да отгледата приемното дете, хората се бъркат допълнително в джоба, извън офи Май заплащането на професионалните приемни родители е доста ниско.

Не всичко на този свят е пари  .
Приемен родител ставаш, когато сърцето ти на родител е готово да постави наравно до твоето собствено дете, друго дете, което биологично ти е чуждо, а реално ти е непознато.
Преглътнеш ли тези различия, няма да ти пука особено дали като купуваш Нурофен за своето дете, ще ти се досвиди да купиш и за "чуждото".

Azzy, този "бизнес" го подарява държавата. Така или иначе Айшето никога няма да стане продавачка нито в Мола, нито кварталната бакалия, защото няма кой да я наеме на работа. В момента се правят разни проби ала тип "да пробваме, пък да видим" и децата, които не ходят на училище, прекъсват социалното финансиране в семейството. Та поне има стартирала промяна към по-добро образование и гарантиран престой в училището. И принципно има индикации, че има промяна към добро, но това времето ще го покаже.
Факт, който ме облещи , бе че в едно от големите ромски гета в София, ромчетата ползват интернет от къщите си.

Лъвице, именно тук идва онази социализация и интеграция, за която говори Бояна.
И в този процес на социализация има много съществена роля социалната политика на една държава, която трябва да намери начин да стимулира и подкрепя този процес, защото е доказано, че тези хора могат да работят и работят добре, при определени условия.
Политиката, за която споменаваш- обързаностите на помощите с образованието, също са много съществен елемент от въпросната интеграция.
Но наистина трябва време.

Абе, не е съвсем така. Нали имам две деца, зная какви са разходите като се разболее всеко от тях. И то, разбира се, всеки е на различни лекарства и се води при различни лекари. Не е до Нурофена, дето могат да го пият и двамата. Като няма направления съм принудена да ги водя на частно, да пускам изследванията платени, като стане зор да се дава антибиотик, и антибиограма правя (а всяка струва по 30 лева!). После са лекарствата... Да не говорим, че много често минаваме през ЛЛ колкото да даде насоки или като си знам какво е най-вероятно, директно отпрашваме към съответния платен специалист, за да не се бавим излишно с бюрокрации и висене за талон, който няма да ми дадат.а А и много лекари изобщо не работят със здравната каса. Колкото и да ми е широко сърцето, докторите, лабораториите и аптекарите искат пари, а не широко сърце! Разходите за две деца са двойни, защото всяко дете е отделен индивид и отделен обект на лечение, за който се плаща всичко отделно. Няма намаления или две в едно. Ако взема приемно дете, значи ще се умножат тези разходи по 3. Е, какви доходи трябва да имам, че да покривам и за още едно дете? Според мен ставането на приемен родител е лукс, който не всеки може да си позволи. Може и да греша, ама на мен така ми изглежда.

Лионес, парите не са за подценяване. С трици маймуни не се ловят. Проблемът е, че средностатистическото българско семейство живее на екзистент минимума. Ако държавата осигури една поносима месечна издръжка, съм сигурна че ще има много повече желаещи да дадат приемна грижа. Това може да са млади пенсионери с деца в чужбина, безработни хора от Северна България и т.н. Помня още преди години, когато за пръв път в България се заговори за приемните семейства, даваха по една телевизия интервюта с такива родители. Помня колко негативни бяха журналистическите въпроси и колко нападки събраха тези хора, говорейки за парите, които са нужни за тези деца и младежи. Едва ли не тези хора бяха нападани, че не са достатъчно милосърдни в акта си на вземане на дете от дом.
Има толкова много български семейства, които останаха с по едно дете, защото смятат че финансово не могат да се справят с отглеждане и предоставяне на качествен живот на второ дете. Тези хора имат място в сърцата си за още деца. Ако държавата реши въпроса с парите, ще има много повече прибрани в семейства и качествено отглеждани дечица.

Лого5ка,  абсолютно съм съгласна с всичко, което си написала! Така е наистина! И определено това е подигравка:
" от 0 до 7 години -165 лв на месец (83 евро на месец)
от 7 до 14 години  – 192 лв на месец (96 евро на месец)
от 14 до 18 години  – 220 лв на месец (110 евро на месец)!"

взето от тук: http://reachout.bg/?cid=40

 Но помисли и за следното  - какви да са парите, при положение, че те никога не стигат, а разходите за детето са адски много (освен преките, които са неминуеми, има и мноого "косвени"). Нали се сещаш, че държавата никога няма да ги покрие на 100%, камо ли да плати заплата и на приемния родител, затова, че предоставил изключително добра социална услуга на дете в риск.

В същото време ако Хатиджето стане приемен родител на племенницата си, за нея 165 лева помощ ще й дойдат чудесно, предвид мизерните месечни приходи в семейството й.
Голяма част от българите живеят бедно, за тях и 1200 лева няма да са достатъчни, за да поемат още едно дете в семейството си.
А има и не малко хора, които получават прилични заплати, живеят без особени лишения и ставайки приемни родители, не биха усетили сериозни катаклизми в семейния бюджет.

Има и 200 000 двойки, които копнеят за детски смях в къщите си. И дават мило и драго да преборят проблемите си, за да се сдобият със собствено детенце.

Знаеш ли кое ги обединява всичките ми примери? Това, че не могат да превъзмогнат инстинктите си да приемат "бремето" на чуждия човек в собствената им къща.

Иначе, пак да се върна на поста ти - финансовата част е от значение, определено! Но на първо място за мен е това, което написах.

Може да ми е убягнало, но се съмнявам дълбоко това с Хатиджето да стане! Приемният родител не си избира децата, още повече да са роднински. Да не говори,м че дете, настанено при роднини не е в приемно семейство, а в роднинско такова. Роднините, грубо казано, имат морален ангажимент към близките си и не са приемни родители. Откъде-накъде ще получават издръжка, за да гледат племенниците си? То, така, ще се отвори нова ниша за бизнес - аза си изоставям детето, обаче казвам, че ще го гледа леля му и затова дайте пари за издръжка. Да не забаравяме, че това са пари за издръжка на самото дете, а не лелята да си допълни доходите и от тези пари да храни и своите си деца!

Не съм съгласна и за това за хората с прилични заплати, дето нямало да ги усетят тези лишения. А и някак ми е трудно да си представя точно хората с толкова големи заплати да се юрнат да стават приемни родители. Мисля, че те си имат достатъчно ангажименти лични, служебни, и със своите си деца и едва ли ще се захванат да решават материалните, физически и душевни проблеми на приемните деца. Защото, хайде да не си каривим душите, голяма част от приемните деца са със сериозни проблеми от всякакво естество. То не опира само до милосърдие и пари (да приемем, че има такива хора), а и до посвещаване на време и усилия.
Предполатгам, че хората, които искат собствено детенце, искат да осиновят, а не да са приемни родители.

Да.Приемен родител може да стане човек, необременен финансово и времево.Т.е по възможност с плаващо или никакво работно време освен това.Да, така може да се реализира един млад пенсионер.Дали?
Аз съм майка на две деца и с ръка на сърце казвам, че ако се налага да ходя по институции, по процедури, по психиатри и пр. поради потребността на едно ново дете-то аз трябва да напусна работа.Тогава и собствените няма да мога да изхранвам.

Не чак 1200 лв. ама 500 лв ако даваха, аз лично бех се нагърбила да поема две дечица на този етап от живота си. Винаги съм искала да се погрижа за още деца, освен своето, но определено финансовият проблем си е проблем. В крайна сметка грижата не включва само подслон и храна -такова си има и в дома. Въпросът е да се повишат жизнените стандарти като се осигури добро образование, създаване на културни ценности, евентуално развитие на таланти, бъдеща реализация. Всичко това само със сърце не става.

За мен приемната грижа не опира в голяма степен до финансите, а до желанието и способността на дадено семейство да отглежда още едно дете. Не всеки е способен на това, а и не е необходимо. казвам това най- общо без да се отнася до конкретните финанси отпускани на приемни семейства, защото по този въпрос нямам информация, съответно и мнение.

Добре, Бояна, но помисли. Едва си се изджобила да осигуриш курс по английски на детето си, както и нужните уроци за подпомагане на вземането на изпитите с добри оценки. Като правиш компромис и спираш уроците по китара, просто защото финансово не издържате на толкова много допълнителни разходи извън храната и режийните. Какво правим с другото прието дете? То само живее с нас и е ням свидетел на това как се стимулират интелектуалния потенциал и творчески заложби на завареното дете или лишаваме роденото от нас от гореспоменатите екстри, за да дадем равен старт, защото може и да сме бедни, но сме милосърдни.

За мен в България приемната грижа опира изцяло до финанси. Аз съм максималист. Искам най-доброто по най-добрия начин. Ако знам че не мога да се справя с нещо, така както си го представям в съвършения му вид, изобщо не се захващам.

Така мисля и аз. Не бива един бизнес да се преобразува в друг. Не мога да се съглася, че ще разделя себе си на даваща милосърдие, и недаваща повече пари от тези, които са ми отпуснали за отглеждането на това дете /в случай че ги имам достатъчно за да осигуря на детето нещо повече от минимума.../

Лого5ка Права си. Специално уточних, че не говоря за това. Познавам хора със сравнително скромни финанси, които освен своите две деца отгледаха и едно приемно. Тези хора трябва да бъдат подпомагани, но подпомагането няма да промени драстично процента на онези, които ще вземат такова решение. И сега има достатъчно състоятелни хора, които не отглеждат приемни деца. От друга страна, ако се дават солидни суми за приемна грижа ще има риск определени хора да се заемат с такава грижа с цел материална изгода.

Може и да бъркам. Както казах, нямам достатъчно информация, а изказвам някаква хипотеза.

Това казвам и аз. Но ако за някой минимума е храна, легло и чисти дрехи, за мен минимума е всичко това плюс качествено образование, допълнителни курсове, спорт и т.н.

Професионалната приемна грижа Е работа. Доколкото зная хората си имата договор и заплата. Различно е от доброволната приемна грижа. Пък и защо да става въпрос за солидни суми? Достатъчно е да се покриват разходите за основните неща, ако щеше да се осребряват фактурите за учебници, лекарства, дрехи и други. Ясно ми е, че държавата няма да тръгне да плаща частните уроци на детето. хората, които професионално ще се захванат с приемна грижа едва ли са с високи доходи. И те ще гледат на това точно като на работаа, колкото и да са мили и загрижени.