Познахте ли си изоставеното дете?!

тц, криза е, нема газ. налага се да се мисли за алтернативни методи.
немо, плещиш душа пълни глупости. с извинение...

Със здраве. И без друго включването ти не донесе нищо стойностно за темата...

Припомням ти, че преди 2.5 години родих сина си, но аз съм се родила преди почти 34.  Продължавай да разсъждаваш. 

ПП Не, че съм нарцис, но някак превръщането на повечето теми от теми за нещо друго в теми за мен силно ме ласкае. Разведрява животът ми на домакиня, за което съм искрено благодарна на всички участници. 

не знам кой и защо, и с кого си ги мери, а и неам нерви да чета, но последното изказване е много сладурско. и май доста вярно послеписът де...

С това съм съгласна.

Предразсъдъсите са много мощен фактор в нашето общество. Хората имат предразсъдъци  за качеството на децата с ромски произход, за качеството на "децата създадени в епруветка", за качеството на децата с увреждания или някакви заболявания,, за качеството на осиновените деца и т.н. Майките на такива деца трябва с нокти и зъби понякога да се борят за да защитят децата си от преки хули и нападки. И много добре знаят колко боли от хорски приказки.

Това което мен ме учудва в подобни теми обаче е че именно майки, които знаят какво е да се бориш с обществени предразсъдъци, без да дори да се опитат да осъзнаят своите, по най-безмилостен начин си играят с чувствата на други майки.

По темата мога само още да кажа, че проблемът "изоставяне на дете" аз го разглеждам предимно в емоционален, личностен аспект. През бъдещите страдания на детето от раздялата с биологичната му среда. Проблемът за мен е как да се прекрати практиката на толкова лесно "отказване от дете" в нашата страна. Да има колкото се може по-малко майки които изоставят децата си доброволно, още при раждането. Да се работи за превенция на изоставянето с жените, които се колебаят и с всички, които заявяват желание да го изоставят още докато са бременни.

Знам че се работи в тази насока и че се изнасят данни за успехи, но другите статистики - че средно около 4 деца на ден биват изоставяни от биологичната си майка са ужасяващи за мен.

И само да напомня, че ако мислим за "рестрикции", то те ще трябва да обхванат всички родители, които изоставят децата си, не само ромите.

След двайсет години, когато се вдигне стандартът на живот и се смени поколението, тогава може и предразсъдъците да понамалеят. Но няма да се изкоренят, особено що се отнася до етносите.  етническите предразсъдъци са най-здравите и най-разпространените. Те са много по-различни от предразсъдъците за децата в епруветка или хората с увреждания, защото включват в себе си основен компонент "култура". Може да се омекотят, но едва ли ще изчезнат.

В тези постове е истината, причините и решенията за преливащите у нас институции и хилядите изоставени деца! За изоставянето на деца всеки божи ден! Изоставянето е прието за нормално, много, много от изоставящите искрено вярват, че правят добро на децата си. И аз съм се питала, за детето от гетото, от мизерията, не му ли е наистина по-добре там, нали е обуто, облечено, три пъти на ден има топла храна, има сигурен покрив над главата си. Истинският отговор на това, най-добре го дава момичето от случката в поста. То не е благодарило на „загрижената си майка”, било е опустошено. Не храната, не дрехите и покрива, на нея й е липсвала майката, персоналната грижа и обич, липсвала й е принадлежността, идентификацията, коя е, чия е, това погубва децата в домовете.
Напоследък все повече не вярвам в това, че ако се приемат по-ясни и строги правила, за затваряне входа към институциите, щели да се напълнят кофите (примерно) с изхвърлени деца и изобщо ще последват страшни и апокалиптични картини. Защо, ами защото изхвърлените деца в боклука, оставени във влака, пред църквата, в гората...., това са децата без родители по домовете. Тези деца, без родители или с отказ, са стряскащо нищожен процент от децата в институции, ако не беше дори и едноцифрено число. Не от тях са преливат институциите, не причините за тези изоставяния са огромния проблем, и не този проблем трябва да преодолеем. Трябва да се преодолее разбирането и вярата на много хора, че правят добро на детето си, като го завеждат и оставят на отглеждане в дома. Те нямат идея, никаква, че причиняват огромна вреда, че извършват някаква жестокост спрямо собственото си дете. Циганите изоставят най-много деца, не само защото живеят бедно, неграмотни са, образованието не е ценност, здравеопазването и т.н., а защото си мислят, че правят добро на детето си, като го оставят на държавно отглеждане. Не вярвам, че са лоши и зли хора, които биха започнали да убиват децата си, ако се наложат други правила и подход към изоставянето. Ако, когато дойде с детето за ръка, и каже, че иска да ги изостави, се разговаря с нея и й се обясни какво ще причини на детето си, обяснява се, разказва се, убеждава се, много няма да го направят или поне ще се замислят този или следващия път. Следващото като мярка, ако все пак решава, изоставя го, въпреки всичко, не да й се каже, ами ок, щом така си решила, а да й се постави условие. Добре, изоставяш го, но трябва да знаеш, че до два месеца, ще изгубиш автоматично родителските си права и детето се вписва за осиновяване. Това трябва да е в СК, а не безумията, които записаха сега предишните, буквално на юруш в празна зала, без никакви експерти, дни преди слизането от власт. Това, което е сега като условие, 6 мес., защитава интересите на родителите, а не на детето.А целта е защита на най-добрия интерес на детето, не на родителя. Убедена съм, че при такова условие, 2 мес. и губиш правата си, ако от първата мярка, разговор и убеждаване, ще се откажат определен процент майки, то от тази, следваща мярка, процентът дето ще се обърнат и ще се приберат обратно вкъщи с децата си, ще е огромен. И много ще се замислят при следващата бременност, дали ще родят, след това ще се замислят и за превантивни мерки. Дори нищо чудно изобщо да няма нужда и от санкции като губене на права за социални помощи, например. Те не искат да се отказват от децата си, те просто ги оставят на държавно отглеждане, за тях това е добро, правилно и няма нищо лошо. Статистиката в домовете го показва, децата които не ги искат изобщо и са се отказали от тях напълно, се броят на пръстите едва ли не, всичко останало са деца на държавно отглеждане, без отказ..

Термина „изоставени деца” у нас е крайно неточен и обърква хората за проблема и причините, децата по нашите домове не са изоставени, те си имат родители, които просто са ги оставили на отглеждане там.


Много точно казано. Образно обяснено, нека сега си представим чисто хипотетично, че всички ние решаваме и прибираме децата от институцииите, осиновяваме ги, ставаме приемни родители. Децата са ок. 8000, грубо, 8000 потребители тук решаваме и го правим, прибираме всички деца. След месец, два, като се обърнем да видим какво сме направили, решили ли сме проблема, ще видим, че институциите са отново пълни догоре, с нови деца. За това става дума, да  се реши проблема в основата, да се предотвтрати случването, а не да се борим с последствията, защото ще помогнем днес, но утре ни чака същия проблем и след всяка година става все по-дълбок и сериозен.
Проблемът не е в дефицита на кандидат осиновители, желаещите да осиновят деца са ок. 200 000, спрямо 8000 деца, изобщо не е и в претенциите на хората, много по-сериозни са нещата, хората изобщо не са виновни, и нямат нищо общо с причините и проблема.

Когато ТЕО7777 , просто нямам думи да допиша и половин ред!

Не случайно цитирам поста!
Моля, модераторите да се съобразят с желанието ми повечко хора да го прочетат! Още веднъж!

Не е въпросът кой на кого прави услуга, като си оставя детето на отглеждане при държавата.
Въпросът е, когато те засърбят гащите, да не се пръква поредното отроче с неясна съдба и живот, една брънка в порочния кръг на безотговорността. Особено във века на всевъзможните и най-разнообразни методи за контрацепция.

teo777, 

аз не мога да разбера, защо "родителките" не дават съгласие за осиновяване на изоставените си деца? та те въобще после не ги търсят... въпросът не е риторичен, просто наистина не мога да вникна в тяхната логика, ако има такава...

Във филма забеляза ли коментара на "майката", когато очевидно беше попитана ".... ако синът и замине за Швеция.....", а тя се ухили беззъбо и отговори със задоволство: "Ми, да ходи, те вече не мо'ат го осиновят, той голям"

Понеже съм имала такива контакти, ще отговоря на този въпрос.
Не дават съгласие, защото се надяват един ден да могат да си вземат децата. И не виждат нищо лошо,че са ги оставили държавата да им ги гледа, защото това, което те могат да им предложат  дори не може да се нарече мизерия. Така че... и те си имат своята истина.
Когато аз исках да взема едно дете , бащата ми каза: Не, не съм съгласен да го осиновяваш, аз ще си го взема!" И като му обясних колко е лошо в домовете, как ще я тормозят, възползват от нея, и как аз ще и дам  нормални условия, семейство, дом... той се разплака и се съгласи. Човешки съдби...майката му я е оставила и е избягала, а той е влязал в затвора за кражби и я е оставил в дом. Излезе, с надеждата да си я вземе, но.... пак влезе в затвора... и така. Как да си я гледа, ни дом има, ни семейство.. Не иска да се откаже от нея в същото време...живее с надеждата, че един ден ще може да си я вземе..
Кога ще стане това- не ми е ясно. Тя е на 9 и вече тя няма да иска да отиде при него.
Искам да кажа,че всеки си има своята причина да изостави детето си и такава да не се откаже от него.

Съгласна съм с теб, но да се объркаш 18 пъти за това дали ще успееш да отгледаш детето си.... Май не е съвсем същото като в твоя пример, нали....  

А как стои въпросът с приемната родителска грижа. Чувала съм, че в цивилизованите държави за да приемеш дете в дома си и да го отглеждаш като свое без осиновяване се извършва срещу някаква сума пари, която се дава от държавата, за да се покрият разходите по детето. В България този въпрос уреден ли е по някакъв разумен начин или се разчита на благотворителност от населението.

Всъщност се оказва, че и превенцията има няколко аспекта.
Единият вече го коментирахме неколкократно, а по отношение на другия аспект, обаче нищо не се казва.
Освен въпроси.
Как да се избегнат честите забременявания и раждания в малцинствените групи.
И честно да ви кажа, пак ми е трудно да погледна с онзи благороден поглед и да видя загрижени родители в онези, които се редят на опашките за детски помощи, с които на практика се издържат.
За тези хора това е просто бизнес, нищо лично към децата им.