Защо изоставени? Заради това, че са пет и ги гледа майка им в едно село? В статията не се споменава децата да са тормозени, да са гладували или майката да не се интересува от тях! Ако тръгнат да прибират всички деца, които се гледат само от майките си и са бедни, само защото е станал инцидент, то половината деца в страната сигурно трябва да са по домовете! На мен децата са ми падали от креватите дори като съм била на половин метър от тях. А едно 2-годишно дете може да направи голяма беля и да си до него. Достатъчно е да светне по главата по-малкото с някоя по-остра или по-тежка играчка. Хората са го обяснили - едното дете е стоято на стол в двора, другото е бутнало стола и е хванало една пръчка, а майката точно в този момент я е нямало. Тези неща стават за секунди!
- Публикувана: 1 юни 2010, 20:35 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2010, 10:54 ч.
Познахте ли си изоставеното дете?!
Tова, което е написала мишона изобщо не е вярно. Тео-също!
Не е вярно,че по всяко време могат да ти вземат детето.
То се настанява със съдебно решение за определен срок. В моя случай- 4 години. В случая на Пиппо- до навършване на пълнолетие. След година и половина ( в моя случай) ще се направи нов социален доклад и ще се прецени дали е в полза на детето да бъде реинтегрирано. НАИСТИНА се гледа интереса на детето. Ако родителите имат желание и възможност да го отглеждат и детето е съгласно ( Еми ще е на 10 години и ще зачетат волята и)- ще я върнат в семейството и. Ако няма воля от една от страните- ще отсъдят нов период за настаняване-обикновено до пънолетие.
Никога не съм чувствала детето си като стока, нито познавам такъв родител . А съм близка с не един. Нямам никакви страхове- и не само аз. Не се чувствам и несигурна, а щастлива. Ако един ден тя пожелае да се върне при родителите си, аз ще съм щастлива, че съм и дала 4, 5, 10 или колкото там щастливи години, а не съм я оставила безучастно да издевателстват над нея в поредния дом. Тпва би ме направило пшо-щастлива, отколкото решението и да се върне при родителите си- нещастна. Децата не ни принадлежат, е казал Халил Джубран
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък
http://www.facebook.com/notes/detski-centr-sladuri/tlkuvanie-na- … -oso/400995040565
Не е вярно,че по всяко време могат да ти вземат детето.
То се настанява със съдебно решение за определен срок. В моя случай- 4 години. В случая на Пиппо- до навършване на пълнолетие. След година и половина ( в моя случай) ще се направи нов социален доклад и ще се прецени дали е в полза на детето да бъде реинтегрирано. НАИСТИНА се гледа интереса на детето. Ако родителите имат желание и възможност да го отглеждат и детето е съгласно ( Еми ще е на 10 години и ще зачетат волята и)- ще я върнат в семейството и. Ако няма воля от една от страните- ще отсъдят нов период за настаняване-обикновено до пънолетие.
Никога не съм чувствала детето си като стока, нито познавам такъв родител . А съм близка с не един. Нямам никакви страхове- и не само аз. Не се чувствам и несигурна, а щастлива. Ако един ден тя пожелае да се върне при родителите си, аз ще съм щастлива, че съм и дала 4, 5, 10 или колкото там щастливи години, а не съм я оставила безучастно да издевателстват над нея в поредния дом. Тпва би ме направило пшо-щастлива, отколкото решението и да се върне при родителите си- нещастна. Децата не ни принадлежат, е казал Халил Джубран
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък
http://www.facebook.com/notes/detski-centr-sladuri/tlkuvanie-na- … -oso/400995040565
Много е красиво това, което си написала Монда! За съжаление живота е доста по-прозаичен и труден, и точно затова приемната грижа у нас не се развива. Тя има нужда не просто от социални доклади, а от реална подкрепа и стимули, социални и финансови, от права и предимства, за приемните родители. Това вече би означавало да се гледа НАИСТИНА интереса на детето, и не просто да се гледа, ами и да е приоритет.
Много е красиво това, което си написала Монда! За съжаление живота е доста по-прозаичен и труден, и точно затова приемната грижа у нас не се развива. Тя има нужда не просто от социални доклади, а от реална подкрепа и стимули, социални и финансови, от права и предимства, за приемните родители. Това вече би означавало да се гледа НАИСТИНА интереса на детето, и не просто да се гледа, ами и да е приоритет.
Но пък междувременно в домовете растат хиляди деца, които не могат да чакат по-добри условия зародителите! Те се нуждаят спешно от семейства! Иначе и те ще бълват деца за домовете някой ден.
Колкото до стимулите - най-важен е този, които идва от сърцето! Имам щастието да познавам 5 семейства с приемни деца (аз също съм приемен родител) и петте са водени единствено от този стимул!
Колкото до нарушаването на личния ми комфорт - няма такова нещо! Намираме време за всичко, което ни е приятно. Дъщеря ми е вече голяма, а малкият ми син расте заедно с новия си батко - и двамата се обичат безкрайно!
Забавляваме се заедно и сме истински щастливи! Нищо повече не искам!
Тео, знаеш че си те обичам, но как да тълкуваме факта, че интереса на детето се гледа тук-там, и не се гледа тук- там..../личен пример/. Може значи, някак става, НО ако има желание да се работи. Защо никой не пише кой е градът с най- развитата приемна грижа???
Потърсете! Пък аз ще кажа защо е така според мен...
Pippo , този стимул се опитваме да обясним. От сърцето е всичко...
Потърсете! Пък аз ще кажа защо е така според мен...
Pippo , този стимул се опитваме да обясним. От сърцето е всичко...