Честит рожден ден на Рени на Емичка 
Да е здравичка,добра кака и много щастлива 
Да е здравичка,добра кака и много щастлива - Публикувана: 1 юни 2010, 23:00 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2010, 23:01 ч.
Празничен е нашият СЕПТЕМВРИ- пълен с торти и с дни РОЖДЕНИ!
ЧРД на Рени!
Здраве и весели, безгрижни игри и щастливо детство!
Люси, страхотен е Тино. Съселче, а? Съска ли?
Борето пък много мрънка, мрънка, нещо си иска, диалог не става,
махаме с ръце и крака и пак понякога не се рзбираме,
той продължава да се тръшка, майка му държи строг тон, щото по нЕкой път й липсва търпение.
Петка, Петка, тия дни гледах снимки във фейса
имала съм зрителна друга представа за теб:)
Викаш Яна, трудно заспива, спомням си дълго продължава това.
Борис заспива лесно, лягам до него, тупам по дупето, правя масаж,
обича да го галя по лицето.
Чистим с длани пода/брадичката,
стените/бузките, тавана/ челцето, прозорчетата/клепачите
и накрая врътваме ключа/нослето
За породените ще разкажа
Ама ти ме настъпи по мазолЯ - спането с децата...
Нямах нищо напротив, със Стефан не съм спала толкова,
но откак се роди Борис има няма, седмица или две, дa бях спала с мъжа ми в едно легло,.
отделно спалната ни идваше тясна, оtделно стефан си крещеше и някак си не идваше да причиняваме това на бебето. И така почти цели две години. Накрая вече стана почти непоносимо, спането в различно легло, поне на мен особено се отрази.
Преместихме се в новия дом,
Сега пък аз дойдох в тяхната стая, или по скоро подтичвам от стая в стая, щото в тия жеги се пие много вода, следователно се пикае и всикчо това става по два пъти.
В крайна сметка, всеки си спи в леглото, само майката се прави на партизанин и ятак.
По-едно време зимата, някои по – специфични упражнения бяха мисия невъзможна, наистина невъзможна.
Та така, Петка. За синдрома на породените – другия път, че много съм се разписала.
Здраве и весели, безгрижни игри и щастливо детство!
Люси, страхотен е Тино. Съселче, а? Съска ли?
Борето пък много мрънка, мрънка, нещо си иска, диалог не става,
махаме с ръце и крака и пак понякога не се рзбираме,
той продължава да се тръшка, майка му държи строг тон, щото по нЕкой път й липсва търпение.
Петка, Петка, тия дни гледах снимки във фейса
имала съм зрителна друга представа за теб:)
Викаш Яна, трудно заспива, спомням си дълго продължава това.
Борис заспива лесно, лягам до него, тупам по дупето, правя масаж,
обича да го галя по лицето.
Чистим с длани пода/брадичката,
стените/бузките, тавана/ челцето, прозорчетата/клепачите
и накрая врътваме ключа/нослето
За породените ще разкажа
Ама ти ме настъпи по мазолЯ - спането с децата...
Нямах нищо напротив, със Стефан не съм спала толкова,
но откак се роди Борис има няма, седмица или две, дa бях спала с мъжа ми в едно легло,.
отделно спалната ни идваше тясна, оtделно стефан си крещеше и някак си не идваше да причиняваме това на бебето. И така почти цели две години. Накрая вече стана почти непоносимо, спането в различно легло, поне на мен особено се отрази.
Преместихме се в новия дом,
Сега пък аз дойдох в тяхната стая, или по скоро подтичвам от стая в стая, щото в тия жеги се пие много вода, следователно се пикае и всикчо това става по два пъти.
В крайна сметка, всеки си спи в леглото, само майката се прави на партизанин и ятак.
По-едно време зимата, някои по – специфични упражнения бяха мисия невъзможна, наистина невъзможна.
Та така, Петка. За синдрома на породените – другия път, че много съм се разписала.
Честито на всички рожденници през изминалите дни! Да са живи и здрави и мноооого щасливи!
Петка принципно аз много държах Криси да си спинка в нейното си легълце(кошарата), но от месец обстоятелствата са такива, че вече спи при мен на спалнята. И аз честичко си заспивам с нея и ставам посред нощите да простря някоя перялня или нещо подобно. Дето се казва на дърти години я научих да спи при мен. Но съм решила след 1-2 месеца като се приберем към Бургас да си я отделя в нейната стая в нейното си легло.... знам че ще е трудно.
Петка принципно аз много държах Криси да си спинка в нейното си легълце(кошарата), но от месец обстоятелствата са такива, че вече спи при мен на спалнята. И аз честичко си заспивам с нея и ставам посред нощите да простря някоя перялня или нещо подобно. Дето се казва на дърти години я научих да спи при мен. Но съм решила след 1-2 месеца като се приберем към Бургас да си я отделя в нейната стая в нейното си легло.... знам че ще е трудно.
Ане, направо фучи като нещо не му изнася. Хвърля се като пантера и захапва най-удобното, което му попадне. Оня ден се кефеше на каскадната батерия на ваната и се плацика докато не спрях водата. Няма да казвам друго - просто побесня и захапа батерията и почна да къса със зъбки като зверче... 
А на вън е като агънце пред чужди хора...
За спането да споделя и аз..
Тино го приспивахме върху един от двамата и го премествахме в неговото легълце
От скоро обаче го приспиваме на спалнята и тъй като той заспива към 11 вечерта и се буди най-късно в 7 сутринта най-често го оставяме при нас. Хем ми харесва, защото иначе ни се събират средно 3 часа на ден заедно, хем си мисля, че не е добре да свиква така ....
Сега един въпрос към всички ви - децата ви обичат ли да танцуват? Чудя се дали е от възраста, но Тино влиза в магазини където има музика и започва да се кълчи ....
В квартала е известен като "танцьорчето". Като бяхме на море влизаше по заведенията да танцува или блокираше тротоара пред сергии за дискове ако му хареса парчето.. 
Хубав уикенд момичета!
А на вън е като агънце пред чужди хора... За спането да споделя и аз..
Тино го приспивахме върху един от двамата и го премествахме в неговото легълце
От скоро обаче го приспиваме на спалнята и тъй като той заспива към 11 вечерта и се буди най-късно в 7 сутринта най-често го оставяме при нас. Хем ми харесва, защото иначе ни се събират средно 3 часа на ден заедно, хем си мисля, че не е добре да свиква така ....
Сега един въпрос към всички ви - децата ви обичат ли да танцуват? Чудя се дали е от възраста, но Тино влиза в магазини където има музика и започва да се кълчи ....
В квартала е известен като "танцьорчето". Като бяхме на море влизаше по заведенията да танцува или блокираше тротоара пред сергии за дискове ако му хареса парчето.. Хубав уикенд момичета!
Честит Рожден Ден, Рени! Расти щастливо и здраво дете, бъди радост и гордост на мама и тати!
Маги спи, ами не знам точно. Има си легло (истинско, не кошара) долепено до нашето. Пие си млякото в нашето легло и като й се спи се прехвърля в нейното. Понякога, но много рядко през нощта идва при нас. Не пречи на креватните изпълнения, кучето е далеч по-голяма пречка.
Луси, и Маги не спира да танцува. Мисля дори да я запиша на спортни танци като стане на три.
Маги спи, ами не знам точно. Има си легло (истинско, не кошара) долепено до нашето. Пие си млякото в нашето легло и като й се спи се прехвърля в нейното. Понякога, но много рядко през нощта идва при нас. Не пречи на креватните изпълнения, кучето е далеч по-голяма пречка.
Луси, и Маги не спира да танцува. Мисля дори да я запиша на спортни танци като стане на три.
нека са живи, здрави и много да радват мама и тате 
Момиячта не съм писала от цяла вечност, но имам една много основателна причина, долу в лентичкта ми може да се види. Наминавам аз през чакащите декемврийки Отново съм в онова трепетно очакване, което всички ние споделяхме преди 2 години и повече, задружно 
Не че е същото, поне не за мен. Сега неизвестните са минимални и някакси трепета е по различен, но отново ме чака голямото предизвикателство да започна всичко отначало. Искам да ви благодаря за искренните и прекрасни пожелания, за моето вече голямо момиче. 
И да честитя на всички празнужащи. Да бъдат много обичани и обичащи.
Ето и малко снимки на Нона, Нонда или Нонди (както тя сама се нарича)
Отново съм в онова трепетно очакване, което всички ние споделяхме преди 2 години и повече, задружно Не че е същото, поне не за мен. Сега неизвестните са минимални и някакси трепета е по различен, но отново ме чака голямото предизвикателство да започна всичко отначало. Искам да ви благодаря за искренните и прекрасни пожелания, за моето вече голямо момиче. И да честитя на всички празнужащи. Да бъдат много обичани и обичащи.Ето и малко снимки на Нона, Нонда или Нонди (както тя сама се нарича)
Сидониа,страхотна новина Много леко да ти мине бременноста,а раждането супер леко А какво ще е бебчето?Нона е голяма красавица 
Много леко да ти мине бременноста,а раждането супер леко А какво ще е бебчето?Нона е голяма красавица Много ти благодаря
Бебчето ще е момче 
лека бременност ти пожелавам!!! 
Честит рожден ден на трите лъвчета- Любо, Тео и Нико! Да бъдат здрави, весели, с много късмет и енергия!
cydonia, честита бременност! Радвам се, че Нона ще си има братче. Много са хубави снимките!
Забелязвам, че се умножават бъдещите втори бебчета в нашата тема- май ще трябва да отворим специален раздел за тях на първа страница.
Галина74, къде изчезна? И двете госпожици са прекрасни, толкова са нежни!
моарейн, чудесно е това с втората работа на мъжа ти! Дано и на съпруга на Мимолетка скоро да му провърви!
Ние караме вече последните си дни на морето. На 25-ти се връщаме в София. Ще пътуваме до Верона за един концерт, после ще се върнем във Влас колкото да приберем децата /извинявам се, ако съм писала вече за това и се повтарям
/. Имам чувството, че и три месеца да прекарам на морето, пак няма да ми стигнат. 
От друга страна се поуморих от роднинското съжителство и ми се иска вече да се прибирам.
Престоят ни в Бургас пропадна, тъй като племенникът ни е болен от варицела, а те живеят в същия вход и нямаше да можем да предотвратим контакта. Свекърва ми не даде и дума да се издума да водим Галина там, за да не се зарази и да се разболее, докато ни няма. Жалко, защото аз си обичам много Бургас. Първо тези жеги, после варицелата....Живот и здраве, догодина.
cydonia, честита бременност! Радвам се, че Нона ще си има братче. Много са хубави снимките!
Забелязвам, че се умножават бъдещите втори бебчета в нашата тема- май ще трябва да отворим специален раздел за тях на първа страница.
Галина74, къде изчезна?
И двете госпожици са прекрасни, толкова са нежни! моарейн, чудесно е това с втората работа на мъжа ти! Дано и на съпруга на Мимолетка скоро да му провърви!
Ние караме вече последните си дни на морето. На 25-ти се връщаме в София. Ще пътуваме до Верона за един концерт, после ще се върнем във Влас колкото да приберем децата /извинявам се, ако съм писала вече за това и се повтарям
/. Имам чувството, че и три месеца да прекарам на морето, пак няма да ми стигнат. От друга страна се поуморих от роднинското съжителство и ми се иска вече да се прибирам. Престоят ни в Бургас пропадна, тъй като племенникът ни е болен от варицела, а те живеят в същия вход и нямаше да можем да предотвратим контакта. Свекърва ми не даде и дума да се издума да водим Галина там, за да не се зарази и да се разболее, докато ни няма. Жалко, защото аз си обичам много Бургас. Първо тези жеги, после варицелата....Живот и здраве, догодина.