добър фотограф и диджей за сватба

Сериозно ли? За този кич?

Всеки има право да харесва или да не харесва всичко.

Така е. Просто изразих учудване предвид предоставяната услуга.

Има хора дето го харесват, а не харесват някой друг, който ти би харесала примерно.

Явно е така.

http://www.boyanpavlov.com/ аз бих препоръчала този, за мен снима уникално добре 

alina_si, благодаря за информацията, почвам да ги разглеждам  

Известните сватбени фотографи вече са заети. Аз харесвам Линда, но нея сигурно са я резервирали преди година. От тези, които ми потвърдиха, че са свободни са Ивайло Христов, Любомир Любенов, Владимир Станев, Гриша Стефанов и Мартин Алексиев. С DJ- ите същото - Свободни са Найден Найденов /беше се объркал за моята дата/, Младелин Димитров, Владо Русев и Ангел Маринов. Само на Владо гледах клипчета и ми допадна, за другите нищо не откривам.


На мен също ми харесва. За съжаление за моята дата е зает от повече от година

За мен един от най добрите сватбени фотографи е Бони Бонев.
Той е създател на един от двата най-големи форуми за фотография - Фото форум

Била съм на курсове при него - любител съм  и освен, че е страхотен човек и много фобър фотограф.

http://www.bonibonev.com/

Моята сватба преди 7 години я снима Мони Франсез, но той е моден, а не сватбен фотограф и снимането на сватбата ми беше по изключение. Дойде в 10 часа в дома ми да снима подготовката и си тръгна в 2.00 след полунощ. Направи великолепни снимки.

Сватбата ни беше миналия октомври и се доверихме на Калоян Спасов. Огромна грешка. Излишно е да казвам колко много държахме снимките ни да са великолепни. Месеци по-рано проучвахме бургаските фотографи. Изчетохме десетки форуми. Отзивите за Спасов бяха много добри. Решихме, че трябва да се уверим от първа ръка, че наистина е толкова добър, колкото носи мълвата; затова три месеца преди сватбата отидохме при него за семейна фотосесия. Впечатленията ми бяха смесени. Снимките бяха добри, но ми се стори малко арогантен и незаинтересован и останах с чувството, че претупа работата без да влага сърце. Той тогава се извини с това, че е болен и не се чувства добре. Повярвах му и отдадох претупването на моментното му състояние. Решихме да му се доверим за сватбата. Беше малко вероятно да се случи болен отново, а и кой нормален фотограф (да не говорим за такъв с добра репутация) ще си позволи да претупа сватбени снимки?

Когато наближи големият ден, инициирах среща с него, за да обсъдим детайлите. Той даваше вид, че ме слуша внимателно и дори си записваше нещо. Описах му каква ще е сватбата и как си представяме снимките. Тържеството ще е скромно, празничен обяд с 15-ина човека - без игри, без хора, без фойерверки. Няма да е традиционната тежка сватба, а по-скоро събиране с хората, които ни обичат най-много и се радват искрено за нас. Нееднократно поставих акцент на това колко много държим на снимките и как мащабите на тържеството не трябва да го спират да снима много. Нямахме таван на парите, които бяхме готови да му платим - за нас снимките бяха (и винаги са били) нещо, за което не се скъпим.

Другото, в което сватбата ни се отличаваше от традиционните е, че не държахме на снимките на младоженците. И двамата с мъжа ми сме срамежливи и предпочитаме да сме зад камерата, не пред нея. Ето защо го помолих да не снима нас през цялото време. Няколко наши снимки за спомен стигат - останалото трябваше да са близките ни. Обясних му, че там ще има четири поколения и че е много вероятно това да е последният ни шанс да снимаме всичките четири заедно. Обясних му, че вместо стандартните за сватби веселяшки снимки, аз държа на документалните, ако ме разбирате правилно - арт фотоси, уловили онези най-трогателни моменти в семейното събиране - прегръдката с разплаканата ми майка, дядо ми с двете ми деца на коленете си - всички онези неповторими емоции, които преизпълват хората на сватби. Всички онези красиви спомени, които ще висят на стените или отлежават в албуми и ще извикват сълзи в очите ни, когато хората вече ги няма сред нас. Изрично му казах колко много държа да запечата тези моменти. Изрично го помолих да снима много децата ми. Изрично заявих волята ни (моя и на съпруга ми) да снима не толкова нас, колкото всички любящи и сияещи лица около нас. Нееднократно настоях да снима много, колкото се може повече, защото сме от хората, ненаситни на снимки. Колкото ме е чула стената зад него, толкова ме е чул и той.

Преди да си тръгна от офиса им същия ден, пак повторих колко много държа и на количеството снимки, освен на качеството. Съпругата му ми каза така: "О, това да не те тревожи, ще има снимки. Онзи ден снимахме детско парти за рожден ден и направихме 800 снимки, та цяла сватба ли ще остане без?!" Фотографът добави, че снима според вдъхновението си, но че с по-малко от 400 няма да останем. Спокойна, аз си тръгнах.

Резултатите: 240 снимки всичко на всичко. От тези 240 снимки, 90% са на младоженците. Има не повече от десет снимки на децата ми. Майка ми е "фон" на две или три, но реално няма нейна снимка. Няма нито една снимка спомен, включваща дори двама души заедно, какво остава за моите четири поколения. Нито общи снимки на дядо ми и децата, нито семейни, нищо! Не защото са мои, децата ми бяха приказно красиви - нищо друго да не го бе вдъхновило, поне тях да бе снимал! Единствените общи фотоси са задължителните в Ритуална зала, но в тях креативност, раздвиженост или оригиналност, колкото у лявата ми обувка. Такива снимки правеха чичковците през СОЦ-а, но те не се изживяваха като артисти, за разлика от този претенциозен господин. Няма грам артистизъм в неговата работа. Няма нито една снимка с каквато и да е художествена стойност - нито една!

От ресторанта имаме една обща снимка на всички гости. ЕДНА! Когато приключихме с фотосесията на младоженците в Морската градина, фотографът ни изчезна. Уговорката беше да тръгнем към ресторанта и да се видим там. Трябваше той да ни чака в ресторанта, за да заснеме украсата и след това нас, когато влизаме. Всички гости, и ние, изпаднахме във възторг, когато видяхме украсата и този вълшебен миг трябваше  да е на снимките. Фотографът ни го нямаше. Дойде 20 минути по-късно и ми обясни, че отишъл да обядва. Беше предвиден в празничния обяд - нямаше да го оставим гладен. Щеше да заснеме влизането ни в ресторанта и после да се черпи на воля. Но да ходи да мачка дюнери и да пропусне такъв момент от сватбата за мен е поредно доказателство колко несериозно се отнася. От ресторанта имаме 10-15 снимки и той си тръгна по средата на тържеството - преди торта, преди всичко. И през ум не ми е минавало, че ще ни остави с 10-15 снимки - иначе никога нямаше да се съглася да си тръгне толкова рано. Пусто, като съм човек имащ вяра в професионализма на всякакви...

Снимките са посредствени. Чисто технически като изпълнение са добри. Но в тях изцяло липсва креативност и, по-лошото, сърце. Личи си от километри, че е работено без сърце. Такова грозно претупване на работата не съм си представяла и в най-лошите си кошмари. На всички ни направи впечатление, че снима много малко, но близките ми ме успокояваха, че явно знае какво прави и не му се налага да снима много. Е, не е така. Той просто се подигра с нас, това е грозната, болезнена истина. Човекът се изживява като артист и снима само това, което го вдъхновява. Много хубаво, само дето в този случай да ходи да снима и да прави изложби в Тейт Модърн, не да снима сватби. Като си станал сватбен фотограф, трябва да се отнасяш със същото уважение и професионализъм към всяко събитие, без значение колко е скромно. Защото професионализмът не е само в боравенето с камерата - то е и уважение към хората, то е и в това да ги изслушаш, да се съобразиш с желанията им и да работиш със сърце. Аз изрично го предупредих, че сватбата ще е скромна и го попитах той има ли проблем с това. Заяви ми, че за него скромни сватби няма и че работи еднакво професионално на всяка. За съжаление делата опровергаха думите. Сватбеният фотограф няма правото да бъде или не бъде вдъхновен или поне това не трябва да личи от работата му. Той трябва да разбира, че - по вкуса му или не - този ден е изключително специален за младоженците и близките им и съответно е длъжен да го отрази по-най добрия възможен начин. Всичко друго е липса на професионализъм и липса на уважение към клиента. Да се каже, че сме разочаровани е много меко казано.

Може би най-обидното в цялата работа е, че след сватбата аз му написах писмо, в което изтъкнах как се чувстваме и защо, а той дори не си направи труда да отговори. По-голямо доказателство за липсата му на отношение не би могло да има. Всеки уважаващ себе си човек и професионалист щеше да отговори по някакъв начин - или да се извини, или да обясни защо е действал така или поне да каже, че съжалява, че се чувстваме подведени, но че пред съвестта си е чист, защото го е водил еди си какъв мотив... Нещо, разбирате ли, нещичко да беше обяснил. Някакво извинение за стореното. Все пак той не ме е настъпал в претъпкан автобус. ПРОВАЛИ СВАТБЕНИЯ НИ ДЕН. Лиши ни от нещо, на което много държим. Нещо невъзвратимо, защото сватбеният ни ден няма да се повтори. Отвратена съм. Знам, че има много доволни от него, които сега ще ми излязат насреща, но с нас той се отнесе така. Дойде, нищо не свърши, прибра си парите и сега се прави, че не съществуваме.

Никога не пиша по форуми, но това много ми тежи и искам да предупредя хората, на които им предстои сватба. Не казвам, че е лош фотограф, защото не е. Не казвам: "Не ходете при него!", защото има и много доволни. Казвам само да си имате едно на ум, защото с нас постъпи крайно непрофесионално и некоректно. Горчиво съжалявам, че му се доверих след онази първа фотосесия. Трябваше да последвам здравия разум и да си дам сметка, че претупаната работа няма да е единичен случай. Дано все пак си е взел забележка и в бъдеще не подведе друга двойка.

Пожелавам на всички бъдещи младоженци вълшебна сватба и много щастие!

П.С. Извинявам се за огромния пост. Исках да разкажа всичко и да се аргументирам, за да не реши някой, че злословя и руша репутации ей така. Едно такова предупреждение преди сватбата ми щеше да ми спести ядове и разочарования, дано споделяйки опита си да помогна на друга двойка.

Quentin,

Разбирам какво имаш предвид. И съжалявам, че си разочарована, защото този ден наистина е важен и неповторим.

Много от фотографите се изживяват артисти. И не трябва да снимат сватби. Убедена съм в това, защото този тип фотографи искат да контролират това което снимат, а една сватба не е нещо, което да може да се контролира - светлина, поза, фон... всичко се случва бързо, непредсказуемо и неочаквано. И трябва да се улови - вмоцията, изражението, позата. Тук не говоря за фотосесията на младоженците сред природата, сред руините, до морето. Те, ако фотографа е добър, ще станат хубави. Говоря, за сълзата, която фотографа улови, че се стича по лицето на баба ми, която днес не е между нас. Говоря за очите на баща ми, когато дава ръцете ми на мъжа ми за да танцуваме първия си танц. Говоря за всички уловени моменти, които само един добър фотограф може на направи, а не тези "псевдо артисти", каквито се изживяват фотографите напоследък. Слав богу не всички...

За Бургас сватбена агенция "Финес".Предлагат всичко.Много са добри и точни!

Здравейте, на мен също ще ми предстои сватба....в момента разглеждам фотографите. Спряла съм се на най-скъпия пакет при един фотограф, тъй-като в този пакет са включени 2-ма фотографи. А аз искам събитието да е запечатано от поне 2 ъгъла
Обаче, като прибавя и видео оператор нещата стават много солени 

За снимане на видео, къде ще ме насочите?

В кой град? Защото гледам, че пише край Дунава и ако ти пратим софийски видеооператор и съвсем ще стане цифра

  Извинявам се, за София става дума. 

На мен ми бяха препоръчали този: http://www.matushev.com/, но аз реших да нямаме видео и нямам реален опит. Aila от форума го ползва за нейната сватба, можеш да и пишеш за повече информация