Много се смях навремето на една приказка на Драго Симеонов по повод на т.нар. теории за преражданията. Запитан, дали вярва, той отговори че му прави впечатление как всички се оказват я прероден велик предводител, я красива хетера, я нещо друго авторитетно....Не си спомням точно думите му, но тогава каза нещо от сорта, че винаги се е чудил, защо за никой не се казва, че в предишен живот е бил местният идиот, например..Нали и такива е имало....
Та по този повод и на мен ми е интересен общият патос, задължително да се установи принадлежност към някоя велика нация или култура. Между другото братята чехи доскоро полагаха неимоверни усилия да си докажат келтски корен, за македонците - то е ясно там.
Признавам си, че и на мен като българка би ми било приятно да знам, че съм потомък на народ и култура, оказал сериозно влияние в Европа и на не само....И кво и от тва, обаче? Освен да се фукаме пред чужденците и то в частни разговори /защото за другите не ни стиска и с готовност се отказваме и от история и от претенции леко само да ни стиснат за гърлото/, друго не правим. Не виждам особено да си ценим миналото, да вадим дивиденти и да се влияем от него. Та в тази връзка, какво значение има дали сме славяни или сме от богоравен произход...
