Отношението към породените деца

Спокойно, тя да свиква, че ей на, в една съседна тема се гледа с лошо око на децата, оставени целодневно я на градина, я на училище. От миг първи-я му клепнали ушите, я много червендалесто бебето, та до последния дъх-баш ся ли реши да умиргаш, че и погребение да мислим-все е лошо.Така излиза.

Деца, родени бързо едно след друго.Не се наемам да поставям граница обаче колко бързо едно след друго.Някои са наричали и моите деца породени, предвид, че имат годинИ разлика.

Един съвет към авторката-ти може много неща да искаш, ама да не се осъществят.Прост пример ще ти дам-и аз исках породени, ама не стана баш така.Второто го позачакахме повечко време.

Пиша специално за авторката,която може би има притеснения по темата.Първо ще кажа ,че трябва да тръгваш от себе си и твоя комфорт(душевен и физически),доколкото за мнението и приказките на хората,ако това те притеснява ,тях винаги ще ги има.Нека разкажа своята история,защото съм го изживяла и притесненията и радостите.Децата ми са с 1год.и 10 м.разлика.Когато първото ми дете беше на около год.всички майки с които заедно разхождахме децата започнаха да се връщат на работа.Така и аз си правех планове.Но....Закисняваше ми,а аз никога не съм имала проблеми.Реших да изчакам,но няма.Чувствах ,че съм бременна,но и в същия момент не можех да го приема.Лягах и започвах да мисля ,какво ще говорят (от сорта циганска работа),може би съм болна от нещо,как ще ги гледам,не толкова за отглеждането им ,а чисто във финансов аспект.Но нито за миг не си помислих за аборт.Тук искам да кажа,подкрепата близките е от голямо значение.Мъжа ми както винаги в трудни моменти ми даде сила и подкрепа.Той също не е говорил за аборт и сега си мисля,че ако го беше направил щях да се срина тотално.2-3 м.не бяхме казали на никого.Притесненията ни бяха напразни,родители те ни подкрепиха,а сприятелките ми дори си поплакахме заедно.Родих едно прекрасно момче и като го гледам си казвам какво щях да правя,ако не го бях родила.Няма такова нещо като идеална разлика между децата .Не е срамно да родиш и отглеждаш,срамно е да ги изоставяш.Такива не трябва да раждат.Както майка ми тогава ни каза,,Всеки идва на този свят със съдбата си.

Здравей!
Както се вижда и аз живот и здраве и аз ще съм с породени деца 
На 24 съм, не съм ромка, не "бързам" и второто е напълно планирано. Искам децата ми да са с малка разлика за да са си близки и да пораснат заедно. Имам 2 приятелки с породени деца и много им се радвам  . И те не са ромки, нито са застаряващи, че за това да "бързат". За мен фактор е също и ревноста, която се създава у децата, когато разликата е над 2-3 години. Имам много познати с деца с такава разлика и в началото им беше много трудно с по-голямото дете.


Около мен срещам само шокирани погледи. Ама как толкова рано, и т.н. ЛЛ и ЖК ме питаха първо "ще го оставяш ли". Но преди това разбира се твърдяхаа, че докато кърмя не мога да забременея, цикъла не ми бил още редовен и т.н...


Надявам се да съм ти помогнала
Не търси хорското мнение, а следвай собственото си чувство 

Интересно. Аз пък никога не съм забелязвала, нито проблем с породени деца,  нито проблем с майките на такива. Аз и брат ми сме породени, разликата ни е 1г.4м. Мога да се сещам с много радост за детството ми поради това. Игрите ни бяха денонощни, бяхме ръка за ръка и коса за коса-ако ме разбирате Не съм чувала за подмятане от  сорта  "Гледай я тая-пак бременна"
Сега моята дъщеря е на 4г. много исках второто ми дете да е породено, но за съжаление не стана. В момента съм бременна и смятам, че ще ми е доста по-трудно да се справя с положението. По-добре две на куп дет се вика, от колкото, тъкмо отърсила се, да се започне всичко от начало.

Май колкото и пъти да го кажа, пак няма да бъда чута... Не питам от притеснение. Питам от обърканост и любопитство. Не знаех причините за предразсъдъка, който бях забелязала, и ми беше интересно да науча какво тези хора виждат в идеята за породени деца. Толкова ли е трудно да се разбере това? И не съм си сложила живота на пауза, за да чета във форума. Питах и чета, защото ми беше интересно. Останалото - като му дойде времето. Който го дразни темата, моля да не пише в нея.

П.П. Сийке, бях ти голям фен, докато не ме зачекна тук така съмнително и безпричинно  Нещо съм ти крива аз на теб, то е ясно, въпреки че нито съм те обидила, нито съм се карала с теб. Каквото и да е, не е по темата (особено "боят на негрите" пък, никаква връзка няма), така че стига толкова. Ако не съм ти симпатична, не ми чети темите - и без това не пиша често.

Нямам какво да кажа по темата, но защо се връзваш на Сийчето? Говори много затова що за човек е. Аз например бих се зарадвала, че "кумирите" ми са развенчани.  А защо го прави, мисля се сещаш  и аз имам вина там. Хорската психика е нещо разбираемо, но правейки го дали ги извисява в собствените им очи не мога да разбера. Както казва една моя приятелка-сложи и кръстче,  и да аз също живея в  САЩ, и да виждала съм и по-безумни теми в "Клюкарника".

Права си... Не трябва да се връзвам  Но пък много искам мирни отношения със съфорумци, и наистина внимавам да не засегна някой, даже си махнах местожителството от профила, но ето на, някой запомнил, казал, и тя пак стана една. Трябва да свикна че винаги ще има по някой да ти развали настроението.
Благодаря за разбирането, между другото 

О, намерихте се, прегърнахте се - прекрасно!   
Дидитка, оставям те в добри ръце - Цонка е твоят човек. 

ПП Жалко, че отказваш да разбереш какво исках да ти кажа, ама карай. Като пораснеш...
Ако.

Сиич, не става въпрос в порстването, а в твоето отношение. Карай.... Ние и на други места се прегръщаме, и тук таме сдърпваме. Не в това е въпроса.

Колко пъти трябва да натъртя, че нямам никакво отношение към породените деца, нито към всякакви други, които не са на мои близки? И не само аз, върни се и прочети всички постове.
Но не, Дидитка е решила, че има такова отношение и точка. Тези, които отричат - лъжат, а тези, които признават, си мълчат, защото така била тръгнала темата.
Извинявай, но толкова предубеденост ми идва в повече.
И пак ще попитам - какво значение има кой какво казал или може да каже за един млад, съвременен човек със здравословна доза самочувствие? Никаква. Тогава?
Просто темата избива на "Вижте се какви сте задръстени там, та даже породените деца ви дразнят и недейте отрича, че е така, защото аз знам, че имате негативно отношение към тях. Аз казах!".

Дидитка, приеми, че не всички плащат данък обществено мнение, поне не в толкова голяма степен, та да се закъхарят дали имат или нямат фенове във форума. Пиша това, което мисля в момента, а не това, което на някой му се ще. А на който не му харесва, да не ме чете. 

ПП Ако личността ми и мнението ми са толкова интересни за вас, пуснете си друга тема и ръфайте на воля, недейте оспамва тази. 

Аз покрепям мнението на Кака Сийка...ама на, темата се навъртя чак до 15стр.

Здравей, имам породени деца с година и малко разлика, Никога,ама никога не съм усетила нищо като реакция от околните,близки и далечни.Момичета са и двете,хората само им се радват.Това,което на мен ми идва в повече понякога е,че в рейс,или на разходка,просто не можеш да останеш незабелязан,с количка тип влакче ги разхождах,отгоеори на  въпроси на колко години са,колко им е разликата, как се казват и трудно ли се гледат ми идеше да ги напиша на плакат- питаха ме буквално непрекъснато.Не че ме е дразнело чак,като виждам че човека който пита го прави с добри намерения нямам нищо против,но си е малко отегчително понякога.Като бях бременна с второто и разхождах първото, другите майки ми помагаха - непознати в парка,сваляха я от пързалка,люлееха я..та това се сещам,никой не е поставял под съмнение тази идея да имам деца с малка разлика, да ме е разубеждавал или увещавал.Малката е на година и половина,вече ми се иска трето,но като цяло плана ми е третото да е когато каките са около първи клас.Трудно е, изнервящо е,но като ги видиш да се прегърнат,или да се хванат за ръка,или като спят една до друга,или като целуват тати и мама, и знаеш,че си е струвало. че винаги ще си струва.
Моите лични размисли бяха по скоро на тема дали ще мога да обръщам качествено внимание и на двете, но се изненадвам че въпреки че каката скоро е минала по същия път, пак чакам със трепет всяко зъбче,всяка думичка,всяко ново научено нещо от малката,в същото време голямата ми е много интересна,че прави изречения,че може да ми разкаже какво става в яслата.Това е.