И аз не съм забелязвала снизхождение към такива майки-напротив, всички им се радваме. Лично аз-възхищавам им се. Едва ли мога да поема такава отговорност.За майките с три деца си права-всички ги възприемаме като многодетни, ама той и закона ги тълкува така.И на тях се възхищавам-че успяват да се справят финансово, физически и психически.
- Публикувана: 22 юни 2010, 04:01 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2010, 14:51 ч.
Отношението към породените деца
Сисе, ти недей гледа форума. Я питай бабите пред блока 
Хм, смея ли? Най-проклетата от тях има три деца.
Какво значение имат бабите пред блока, нали става въпрос за форума? А и не вярвам Дидитка в САЩ да има блок, че и баби пред него, на които да им пука за майките у нас.
Имам 3 деца през 2 години всяко. Това за породени ли минава?
Като сме в Бг, погледите на непознатите по улиците са весело-учудени, гледат ни с интерес и ни се радват, понякога се спират да питат всички ли са мои. От бегли познати и далечни роднини получавам дежурното "майка герой, как се справяш", което мега много ме дразни, но не реагирам видимо негативно. Приятелите и родата са ни свикнали, радват ни се.
В една Бг институция чух негативен коментар по отношение на семейното си положение. Случката е следната.... свършвам си аз работата с чиновничката, казвам "благодаря и довиждане" и излизам от стаята. На вратата се спирам да си оправя документите в ръцете и чувам зад гърба си следния коментар:
Обслужилата ме чиновничка към колежката си:
-Тая дали е циганка, ма? С тия имена пък и светла? И трите деца от един мъж? Може и да не е.
-Ааааа, аз какви руси циганки съм виждала. Циганка е.
Влязох и им казах - Не съм. И затворих вратата. Още им помня тъпите физиономии.
Като сме в Бг, погледите на непознатите по улиците са весело-учудени, гледат ни с интерес и ни се радват, понякога се спират да питат всички ли са мои. От бегли познати и далечни роднини получавам дежурното "майка герой, как се справяш", което мега много ме дразни, но не реагирам видимо негативно. Приятелите и родата са ни свикнали, радват ни се.
В една Бг институция чух негативен коментар по отношение на семейното си положение. Случката е следната.... свършвам си аз работата с чиновничката, казвам "благодаря и довиждане" и излизам от стаята. На вратата се спирам да си оправя документите в ръцете и чувам зад гърба си следния коментар:
Обслужилата ме чиновничка към колежката си:
-Тая дали е циганка, ма? С тия имена пък и светла? И трите деца от един мъж? Може и да не е.
-Ааааа, аз какви руси циганки съм виждала. Циганка е.
Влязох и им казах - Не съм. И затворих вратата. Още им помня тъпите физиономии.
Не съм забелязала странно отношение. Двата най-често задавани въпроса са: "Трудно ли е?" - на което напълно искрено отговарям, че с едно ми беше много по-трудно, защото трябваше АЗ да го забавлявам, а сега се забавляват един с друг. Вторият въпрос е: "Близнаци ли са?", което малко ме обърква - не си приличат въобще, да не говорим че имат една глава разлика във височината
Предполагам, че хората по-скоро изпитват съжаление - случвало ми се е да ме коментират познати и непознати, докато бях бременна с номер две - колко ще ми бъде трудно. Но после стана очевидно, че съм късметлийка и мога кротко да си дремя по пейките, докато сме навън, а децата си играят. Така че отдавна и съжалителни погледи не съм отнасяла.
Предполагам, че хората по-скоро изпитват съжаление - случвало ми се е да ме коментират познати и непознати, докато бях бременна с номер две - колко ще ми бъде трудно. Но после стана очевидно, че съм късметлийка и мога кротко да си дремя по пейките, докато сме навън, а децата си играят. Така че отдавна и съжалителни погледи не съм отнасяла.
Дидитка, според мен негативното отношение към тези майки в България е факт и се дължи по-скоро на разбирането,че при такъв избор на контрацептиви, те подобно на ромките са разчитали на господ едва ли не да ги пази от забременяване.Аз лично не познавам нито една майка с породени деца, от които второто да е планирано. В САЩ не съм забелязала подобно нещо, така че не изпитвай притеснения 
.Ама и аз се изказвам от позицията на майка на двама сина със 17 год.разлика...
.Ама и аз се изказвам от позицията на майка на двама сина със 17 год.разлика... Тая дума "породени" за пръв път я чух тук, във форума. Никога не ми е правило впечатление дали разликата във възрастта на децата на една жена е година, година и два месеца, година и половина, или две.
И до каква разлика се смятат за породени?
И до каква разлика се смятат за породени?
Ами ако след раждането изобщо не ти дойде.
Мисля, че около година. 
Не съм забелязала особено отношение към породените деца. Аз брат ми и сестра ми имаме по 1 година разлика (родени сме в три поредни години, с малкото уточнение че аз съм им доведена сестра и съм по средата ). Тъй като тези подробности хората не ги знаят, единствените коментари досега са били на възхищение към майка ми, че е успяла да ни отгледа тримата заедно, което си е така. Даже до последно искаха с татко да си имат още едно детенце.
Аз имам близнаци, не съм усещала някакво снизхождение или съжаление от околните. Понякога ми казват, че не съм била в ред, защото възнамерявам да имам още поне едно дете, живот и здраве.
Сестра ми пък чака третото си дете (а първото е на 4г.; второто е на 1г.). Мога само да й се радвам! И не не сме цигани, и никога не сме разчитали основно на майчинство, детски и пр. за да си отгледаме децата. Абсолютно грамотни сме относно контрацептивите , просто сме свикнали на голямо семейство 
). Тъй като тези подробности хората не ги знаят, единствените коментари досега са били на възхищение към майка ми, че е успяла да ни отгледа тримата заедно, което си е така. Даже до последно искаха с татко да си имат още едно детенце.Аз имам близнаци, не съм усещала някакво снизхождение или съжаление от околните. Понякога ми казват, че не съм била в ред, защото възнамерявам да имам още поне едно дете, живот и здраве.
Сестра ми пък чака третото си дете (а първото е на 4г.; второто е на 1г.). Мога само да й се радвам! И не не сме цигани, и никога не сме разчитали основно на майчинство, детски и пр. за да си отгледаме децата. Абсолютно грамотни сме относно контрацептивите
, просто сме свикнали на голямо семейство
Не съм забелязала някакво отрицателно отношение към мен или децата ми, освен веднъж, и то в родилното. Децата ми са с година и няколко дни разлика и като ходих да раждам второто, сестрата, която вписваше данните ми в листа възкликна "ама ти да не си циганка, че да раждаш всяка година, жена с висше образование, пък едно след друго". Явно жената се уплаши, че и следващата година ще се появя с корема.
Но че е имало по-особено отношение - да. Най-често е ожалването от това колко ще ми е трудно. Вярно, трудно е, според мен и по-трудно отколкото да се гледат близнаци, защото хем са на бебешка възраст, хем само за една година разликите между развитието, изискванията и възможностите на децаса са като между 8 и15-годишни деца.
Най-смешно беше, когато децата бяха бебета и ползвахме количка за близнаци. Представете си, едното бебе на шест месеца, другото на година и половина. Едното се губи в седалката, а на другото му висят краката. Много често чувах възклицания "я, гледай, близнаци, пък защо така единият близнак е по-малък?".
Второто дете не беше планирано. Дори се съмнявах, че някога мога да родя пак. Така че, беше си жив късмет, за който съм невероятно благодарна на съдбата. И за секунда не сме се съмнявали или чудили дали да се роди това дете. Само малко ме хвана страх в началото какво ще правя с две бебета на ръце, сякаш второто още утре щеше да се роди. Но, както се изрази майка ми тогава, една чаша вода в тенджерата и сърце да е широко!
Но че е имало по-особено отношение - да. Най-често е ожалването от това колко ще ми е трудно. Вярно, трудно е, според мен и по-трудно отколкото да се гледат близнаци, защото хем са на бебешка възраст, хем само за една година разликите между развитието, изискванията и възможностите на децаса са като между 8 и15-годишни деца.
Най-смешно беше, когато децата бяха бебета и ползвахме количка за близнаци. Представете си, едното бебе на шест месеца, другото на година и половина. Едното се губи в седалката, а на другото му висят краката. Много често чувах възклицания "я, гледай, близнаци, пък защо така единият близнак е по-малък?".
Второто дете не беше планирано. Дори се съмнявах, че някога мога да родя пак. Така че, беше си жив късмет, за който съм невероятно благодарна на съдбата. И за секунда не сме се съмнявали или чудили дали да се роди това дете. Само малко ме хвана страх в началото какво ще правя с две бебета на ръце, сякаш второто още утре щеше да се роди. Но, както се изрази майка ми тогава, една чаша вода в тенджерата и сърце да е широко!
За децата,които са породени мисля,че е по-добре.Имат по-близки интереси и евентуално ще се разбират по-добре.За отглеждането-на майката определено и е по-трудно.Не съм забелязала негативно отношение нито към породените деца,нито към многодетните майка.Аз лично ги уважавам,защото аз не съм способна нито на едното,нито на другото.А трите деца са новия бг модел семейство според мен и това е много хубава тенденция.
Никога не съм чула реплики точно за породени.Негативно отношение съм усетила и когато съм била с едно дете , несъобразителност или отявлена злоба/прост пример-къде съм тръгнала с тази количка на пазара или в автобуса /
Ожалването е типично независимо от бройката деца.И с едно са ме жалили и с корема после и с две, все някой за нещо ще намери да изцъка с език.
Моят личен модел е семейство с две деца.За три нямам ресурс и капацитет.Материален.Не поддържам тезата, че дете се гледа с още една чаша вода в манджата.
/Ожалването е типично независимо от бройката деца.И с едно са ме жалили и с корема после и с две, все някой за нещо ще намери да изцъка с език.
Моят личен модел е семейство с две деца.За три нямам ресурс и капацитет.Материален.Не поддържам тезата, че дете се гледа с още една чаша вода в манджата.