Отношението към породените деца

  • 9 661
  • 221
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 871
Изобщо, ама изобщо не ме интересува кой какво отношение има към породените деца тук във форума. Аман от съдници. Пък за годините, през които пиша и чета тука съм се наслушала на "умности". Мнението всеки си го има, като задника е Mr. Green

Най-интересното е, че разпъват локуми най-много тези, които идея си нямат от породени деца Joy...манталитет български Mr. Green

# 31
  • Мнения: 1 547
Имало било някакво специално отношение към породени деца ли? Колко странно, никога не съм го забелязвала... Освен, че им викат Хензел и Гретел, и ме питат по 200-300 пъти дневно близнаци ли са, друго аз не съм индикирала. Сигурно щото изглеждам особено зла, затова  Laughing

Вярно, че не е лесно за родителските единици, но ако трябва отново да се върна и направя избор, определено ще е същият. В момента малката разлика между децата е голяма предпоставка за близостта им.

# 32
  • Мнения: 817
С брат ми сме "породени" / и аз за пръв път чух тази дума тук/, цялото ми детство мина просто страхотно. Ужасно близки бяхме и сме си. Мисля, че за децата това да са толкова близки като възраст е едно страхотно начало за добри отношения и близост.

# 33
  • Мнения: 7 082
Все ми е тая общо-взето кой кога ражда, като могат да се справят, да си ги раждат така.
На мен лично ми се струва трудно и бих предпочела да не ми се случва, ако въобще реша да раждам и то повече от едно.  Rolling Eyes

# 34
  • Мнения: 1 547
Все ми е тая общо-взето кой кога ражда, като могат да се справят, да си ги раждат така

О, започвам вече да разбирам за какво иде реч в темата  Laughing Laughing Laughing "Да си ги раждат" е по-подходящо за котки или плъхове, ама нейсе.

# 35
  • Мнения: 9 990
Темата за -"ОХ, колко ми е трудно !"ли е?Или пак не съм разбрала...

# 36
  • Мнения: 2 906
Децата ми са с година и седем месеца разлика. Най-щателно планирани, за ужас на кварталните клюкарки. Една, дето най-много недоумяваше и раздаваше съвети, дъщеря и после роди с 11 месеца разлика.
Трудно беше гледането, защото бях сама, всички работеха, а беше кризата през 1990г. Сега като им разказвам, питат това филм на ужасите ли е  smile3511 Ставане в 4 сутринта, редиш се за мляко на квартания супер, който отваря в 7 и ти дават по 4 млека. бегом вкъщи, щото гледачите тръгват на работа, следва прането, че има режим на водата и после малко алпинизъм с две бебета - 8 етажа без асансьор, щото го спряха за икономия. Но не съжалявам! Ако бях малко по-смела още едно щях да родя, но.....

Еовин, съжалявам, че мислиш така. Но сега младите са свикнали на екстри и удобства.

 
На мен лично ми се струва трудно и бих предпочела да не ми се случва, ако въобще реша да раждам и то повече от едно.  Rolling Eyes

 Е, това вече не го разбирам.

# 37
  • Мнения: 6 791
Никога не съм виждала някакво негативно отношение! Shocked Според мен е трудно да се гледат деца и с по-голяма разлика, докато са малки децата (и двете) трудностите са едни (да има ги!), като имаш кисел тинейджър и бебе - виж това за мен е по-трудно от породени!  Crazy

И кои точно са породени, с 1 година ли разлика?? С две?? С 2.5?? newsm78

# 38
  • Мнения: 431
Не се тревожи, Дидитка, винаги ще имат за какво да те ожалят.

Ако нямаш дете - защото нямаш дете

Ако имаш деца - защото имаш деца

Ако имаш само момиче - че нямаш "наследник"

Ако имаш само момче - няма да си имаш кукличка и момчетата по-трудно се гледат

Ако имаш и от двете - не могат да си износват дрехите Grinning

Над две - цигания

Само едно - ще израсне егоист

Точно две - как ше поделят имотите?!

Хората са незадоволими, гледай си своя живот и да не ти пука.

# 39
  • Мнения: 12 722
Темата за -"ОХ, колко ми е трудно !"ли е?Или пак не съм разбрала...
Темата е по-скоро Нямам какво да правя и си измислям проблеми. Или  Какво е в САЩ, какво е в България с уклон Колко е по-   в САЩ.
Доколкото знам, авторката няма деца, и ако проима, те ще са в САЩ.

"Да си ги раждат " аз го разбирам - няма аз да им ги гледам и да ги мисля.
Ако въобще реша да раждам - ми не е задължително.  Еовин беше писала, че мисли да осинови дете. Макар че, е млада, май леко разочарована.  Ще намери мъжа  на живота си.  Laughing

# 40
  • Мнения: 7 082
Не го разбираш, сигурно защото не си срещнала поне 3-4 мъже, които да ти кажат, че не искат деца, ама нищо, обичат те.
Еми нямам сили повече да се боря с тях и да плача, щото никой не иска дете и да ги чакам да стана на 150, докато се решат да имат. Мерси.
Предпочитам да си осиновя сама след няколко години.

# 41
  • Мнения: 3 405
Доколкото знам, авторката няма деца, и ако проима, те ще са в САЩ.

Тюх! Пък аз се убих да давам съвети  Grinning

# 42
  • Мнения: 6 913
Дидитка, имам приятелка, която реди двете си деца едно след друго заради цял списък с причини:
- с второто все още имаш тренинг от първото;
- няколко години си в лудница, но после рахатясваш веднъж завинаги;
- децата си играят заедно, износват си дрешките, играчките им са подобни;
- водиш/взимаш от едно и също училище;
- по-безпроблемно е да ги настаниш в една обща стая;
- в ресторант и на почивка децата си правят компания и родителите няма нужда нон стоп да се ангажират с тях;
- .................... и още подобни. Simple Smile
Когато приятелката ми сподели с мен пълния списък с причините за калкулиране на зачеванията й, останах много учудена от начина, по който е разграфила децата. За много неща е права, но аз например съм с по-друг характер и не мога да мисля за децата си (т.е. детето ми, имам само едно дете) по този начин. Може би това, което ти наричаш 'нагативно отношение' към породените деца, е по-скоро противопоставяне на някакъв такъв тип разсъждения? Иначе аз лично не мога да си представя как може някой да има негативно отношение към възрастта на чужди деца. Simple Smile)))))

# 43
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 143
не съм срещала лошо отношение... Нито сега - имам няколко познати с породени деца, нито при мен и брат ми (пак сме породени).
От къде ти хрумна, Дидитка?

# 44
  • София
  • Мнения: 7 672
Темата е по-скоро Нямам какво да правя и си измислям проблеми. Или  Какво е в САЩ, какво е в България с уклон Колко е по-   в САЩ.
Доколкото знам, авторката няма деца, и ако проима, те ще са в САЩ.
Мда.
Два варианта:
а/ колко съм невероятна, че живея в САЩ, пък вие сте мно'о  зле; демек вижте ме и ми се почудете;
б/ търся под вола теле, за да си докажа колко е по-по-най да си живея в САЩ; щото може и да не е точно така.

Общи условия

Активация на акаунт