Бивши и настоящи съпруги

Дълго време си мислих,че жена му е причината той да не дава пари за детето си и да идва да го вижда само когато тя е на работа.Беше ми по-лесно да прехвърлям вината на нея,но вече съм наясно,че той ако наистина е баща няма сила,която да го накара да не се грижи подобаващо за детето си(единственото в случая).Просто има две категории мъже-бащи и мухлювци.Ако е втората няма бивши,няма настоящи....те са просто такива!

Бившите партньори би трябвало да си дават сметка, че никой няма нотариален акт за друг човек и учредено право на собственост, че хората се променят и развиват и ако тази промяна е отнесла бившия към друг човек, те просто трябва да го приемат с достойнство. Публичните разсъждения по повода каква е новата–новият, няма да отменят факта, че тя-той е бил предпочетен-а, но правят напуснатия партньор да изглежда доста зле. Настоящите пък би трябвало да приемат, че новият им партньор е имал предишен живот и децата, свързани с него, винаги ще бъдат важни, обичани и подкрепяни. Конкуренцията на новия партньор с децата също го вкарва в графа ... хайде да не слагам етикети.

Би трябвало да е просто. Но, за съжаление, този цивилизован сценарий се случва доста рядко 

Точно така. Децата са си деца, не е нужно да бъдат употребявани за придърпване на съпруг. Ако съм бивша, последното нещо, което бих правила е да изнудвам бившия си с децата, за да го задържа. Но ако съм настояща, едва ли бих останала дълго покрай мъж, който пренебрегва децата си. Това би ме отблъснало ужасно. Децата могат и трябва да получават грижи от двамата си родители съвсем добре, дори и те да се разделят.

И понеже децата се спрягат много в темата, да кажа нещо от името на дете, било в такава позиция, макар и в обратната история. Майка ми напусна баща ми след 10 г. брак и 17 връзка, заради друг мъж. Баща ми - един доста пасивен и безразличен родител - я мота почти година с развода, да крепели отношения в името на детето (мен, на 7 г. тогава). Когато видя, че майка ми е твърдо решена да прекрати тези отношения, обърна дебелия край. Реши, че повече няма да ме вижда, защото срещите го разстройвали. Събра ни новата му съпруга - с много усилия при това, след повече от 20 г липса на комуникация. Така, че - моля, опира до хора и наистина ли вярвате, че трети човек може да застане на пътя между родител и децата му, ако той е мотивиран да бъде истински родител?

Що се отнася до това дали човек, който напуска брачния си партнор, е доказан кръчшкач... хора, ама не вярвам някой да вярва, че всеки, който прекратява отношения, е патологичен кръшкач. Има хора, които се бракуват, осъзнават, че изборът е бил неправилен, после намират точия човек и толкова. Патологичните кръщкачи са значително по-малко от онези, които започват нова връзка, докато все още я има и другата. Да мислиш, че партньорът, който те е напуснал, е непременно патологичен кръшкач е просто опит да се справиш с болката, че не си бил достатъчно обичан. Така не се налага да се замислиш дали пък на партньорът нещо не му е липсвало у теб. А-ха, гадно е, дори да го допуснеш, знам   

Чета , чета ...Съгласна съм с всички мнения 
Но все чета за вината  на таткото кръшкач , ( въпреки , че причина за раздяла може да е  не само  кръшкането) ...Свидетел съм на вина на съпруги.... и то доста впечатляваща вина Оставят децата си и си грабват багажа и изчезват на някъде. Но тя е майка и върви доказвай после каква майка е  Мислите ли , че такива  бивши съпруги после след като намерят новия ще се променят? И дали този новия мъж ще се замисли защо аджеба тази майка е оставила детето си на бившия мъж ....  Колко достоверни и какви ли трябва да са причините майката да се откаже от детето си ???

Казвам това , защото имам един приятел , чиято жена избяга с любовника си в Канада и остави 4-5 годишното си дете да го гледа таткото ... Бащата гледа детето вече 6 години. Майката обаче забременява от  гаджето си и нещо майчинското и чувство  е започнало  да се обажда и заведе дело срещу бащата да си вземе правата над  детето  обратно. Но загуби делото ....

И слава Богу, че го е загубила, защото не вярвам, че майчинският й инстинкт е започнал да се обажда или по-скоро е решила да доказва на новия, че може да е майка
Аз лично истински вярвам, че една жена се ражда майка, това не се учи или придобива и че ако не ти е трепвало за  първото, няма да ти трепне и за следващите. Един мъж се учи да е баща буквално, приучава се да е отоворен, да е грижлив, да поставя друго същество преди себе си. Една жена или го има, или го няма. Да, тя може да се приучи да обгрижва до известна степен детето, ако това въобще може да се нарече грижа, но онова майчинското чувство, което се усеща и от майката, и от детето, не се придобива.
Свидетели сме на достатъчно теми из форума, в които майки не са напуснали децата си, но са им съсипали психиката и живота...

Здравейте!
Влязох тук с друга цел, но после попаднах на тази тема и тя ме провокира да пиша. Аз няма да съдя или да осъждам, просто
ще споделя с вас моята тъжна действителност. Имам връзка с женен мъж. Когато се запознахме бяхме само колеги. После приятели, а ето че вече и живеем заедно. От година и половина съм с мъж който си има семейство и остави жена си и децата си, за да живее с мен. Според него, аз съм всичко, което тя никога не може да бъде. Не съм просто украшение, разберете ме правилно, нямам някаква изтръпваща физическа красота и жена му е по - красива от мен. Има две прекрасни момчета, които са много добри и красиви деца. И въпреки цялата тази приказка, 18г. семеен живот - всичко приключи или поне аз така си мислех. До ден днешен той още няма адвокат за бракоразводно дело. Като го питам, кога ще реши този въпрос, защото от финансова гледна точка е добре бившата съпруга да има определена издръжка, за да не го изнудва непрестанно за пари, поставяйки като предлог децата. Въпросната жена не работи. За 18г, брак е работила 2г, като сервитьорка. Секси блонди, 50кг, кой не би се увлякъл по нея...но да възпитава деца, да се грижи за дом и съпруг, това са други качества, които тя не притежава. Той просто е понасял това положение, докато не се появих аз или поне докато вярвах, че така стоят нещата.

Жена му ме намери по скайп преди осем месеца. Заплаши ме, и ме нарече с какви ли не обидни думи. Лошото е, че това се повтори и по телефона. Наехме ново жилище, много далеч от предишния му дом. Но телефона започна да звъни, някой да мълчи, да сумти, да се смее...ужасно ме изнерви това. Коментара му беше, че нямам права да отговарям на позвъняване, понеже не съм дала на никого този номер. Вече дори не го докосвам този телефон. Всичко това ме смути и обиди, но си затраях. Докато една вечер, тя не ме потърси на мобилния телефон. Първият момент чух само - кучка, кучка...сори ако ви се струва цинично. Бях в леглото с температура, след тежък ден, чета книга и се опитвам да заспя. Пак звъни, пак същото. Почаках малко, чудя се кой ли е, може да е грешка. Събрах кураж и позвъних. Получи се десет минутна обидна тирада. Постарах се да я успокоя. Говорихме 2-3 часа. Той си дойде и ме слушаше докато й обяснявах, че не ми пука, че ме мрази или обижда. Говореше ми колко бил лош. Не я искал, а тя го искала. Обичала го още и непрекъснато прави опити да си го върне. Секси дрехи, говори му мило, звъни му,..Накрая ме умоляваше да го оставя и тя щяла да си го прибере. Приятелят ми си призна, че той е очаквал това защото й е подарил своя телефон. Нейния не работел и той докато бил там да види децата махнал сим картата и изтрил номерата, но смс-ите и моите телефони оставил.


Покрай тази драма
Взе да се заседява в офиса, да говори с мениджъра на компанията, която е женена и с деца, но и другия шеф е там. Говори ми, но не ме гледа в очите и схванах, че някак си нещата не са така. Беше изнервен, не можеше дори да спи добре. Проведох много завоалиран разговор в който ми стана ясно, че не говорят за бъдещето на компанията и за сайт, а просто за живота. Показах, че може да ми се довери, да си говори с мен за трудностите, за мечтите си, страховете си и усетих, че отново го имам. Печелиш доверие, печелиш битката! Вече не оставяше на работни заседания след работно време. След два месеца:"Колежката ще се жени!!!"
Оказа се, че жената с работните съвещания, е всъщност секретарка на шефа, разведена с едно дете и ме бил излъгал, защото съм много ревнива и ще взема кой знае какво да си помисля...
край на заседанието!


Появи се и трета, която му пишеше смс, искала сайт, но и тя женена, и с мъж. Пак разговор, не плача, държа се мъжки, разбиращо, подкрепящо, адекватно. Опитах да обясня, че щом е за работа нека да се работи, ако е за празни приказки, как да изчисти кошчето за боклук от десктопа и аз мога да й помогна и тъкмо ще се запознаем, може да дойде у нас на гости или аз пък ще отида у тях. След този разговор тази жена изчезна. Изтри си фейсбука, на който всеки ден слагаше предизвикателна снимка и мойто момче със слаби ангели трябва да види, да разгледа,...Гледам че отново има фейсбук, но вече не са в приятелският състав. Тя пък се оказа бивша работничка в компанията, която от 4г. не работи вече там, но отива всяка сряда в един от магазините за да си види колежките.
край на безплатните съвети за нейния лаптоп!


Днес ми е почивен ден, та имам време да го доизмисля това съчинение.Започнах да пиша заради случката снощи. През уикенда беше с децата извън града. Вечерта телефона звъни, после мобилния...скрит номер. Не отговорих. След един час той се върна, изнервен, сърдит, даже не прави опит да прикрие, че нещо не е в ред. Подава ми чанта с четири бири. Взех да го подпитвам и ми се скара, че все съм се поставяла на първо място. Не съм била център на света. Имал си грижи!
 В по късен етап от вечерта разбирам, че е искал да ме заведе да видя семейството му, но майка му е казала, че не може да стане това, защото си има законна жена. Обяснила му госпожата, че не може да си играе с две жени. Трябва да вземе решение или да се разведе или да се върне при жена си. Почувствал се е зле, защото не иска да се развежда, но иска и да бъде с мен. И вълка сит и агнето цяло...
След цялата тази велика драма в която аз пропуснах моите чувства, сълзи и безсънни нощи съм по объркана от всякога. Не съм си представяла живота така. Имах много дълга връзка с човек, който безумно обичах, изградихме бизнес. Живеехме добре, но аз желаех да имаме дете. Това е темата преобърнала живота ми. Отидох си от него, но какво намерих?!
Много трудно се предавам и съм упорита за всяко нещо, но в отношенията с мъжете до сега съм показала само, че умея да вярвам.  А те си позволяват да ме лъжат за мое добро...


пп. А целта да вляза тук, бе да попитам до колко години давате мляко преди сън на детето си?

bimbo_bimbo - не прочетох целят пост. Но това което най силно ми направи впечатление е, че майка му му е поставила ребром въпроса и до някъде е застанала зад гърба на законната му съпруга. Многоооо рядко се срещат такива свекърви да постъпят по този начин. И браво на жената , това е много голям жест в полза на първата му жена. И правилно, никой не може да си играе с животите на другите, включително и ти.
Но като цяло, съм против постъпката ти да задълбочиш взаимоотношения с женен мъж, при ясното съзнание и условия, че си знаела че той е такъв.

Е като как не ще да се развежда?

Е, че кой иска да се развежда ако и двете го търпят?

Бимбо, ти не си ли му поставяла въпроса ребром?

Да, тъкмо го направих. Преди 40 минути. Каза, че съм се държала детински. Но от психологическа гледна точка той изигра ролята на баща ми, и аз накрая само кимах с глава. А така добре се бях подготвила.
Не ми е в стила да поставям ултиматуми, да тропам с краче и т.н. Показал е че ме обича, доказал го е.
Той ми обясни, че ще вземе отношение по темата, защото по този начин ще даде път на новото семейство, което иска да създаде с мен. Падна на колене, предложи ми да се омъжа за него и това се случи тъкмо сега след рибното меню, пък и аз цял ден писах ли писах това дълго съобщение... Та така.

Бимбо, как така ти предлага брак, след като бигамията не е официално разрешена? Или не сте в БГ?

Здравей,
радва ме, че си взела отношение по моя "случай". Никой от семейството не общува със съпругата по никакъв начин. Само са го попитали, как и кога се е събудил от този неприятен сън?!
Госпожата е жена на място и не може да погледне сина си в очите и да му каже:"Развеждай се!". Дала му е две идеи, той сам да реши.

Ще се омъжа по всички правила на закона, не се безпокойте за това. Но всъщност и не бързам за брак. Съгласих се, но ще изчакаме да мине време, може би година или две. За да не се притеснят децата.

Радвам се за теб! 
 От колко време сте заедно? И колко време е необходимо да свикнат децата с раздялата , пардон-развода, на мама и тате? И всъщност на колко години са невръстните дечица от този нещастен 18-годишен брак? Сигурно са бебета и не разбират. Или тепърва тръгват на у-ще и се изграждат като личности. Или в пуберитета, където е абсолютно наложително да не се разстройват.  Не е важно, разбира се! Важен е жестът-на коляно, с пръстен...(всъщност имаше ли пръстен?), а разводът е дребна подробност, която изобщо няма нужда да се коментира. Поне още няколко години. Заради децата.

Ама как така ще ти предлага, без да се е развел..
Тоя е абсолютен циркаджия..