Смях по границите

Пътуваме за Испания. Аз отивам при мъжа ми и заедно с мен водя племенника - при сестра ми и зет ми. Знам за декларацията за детето и предвидливо по куриерска фирма са ми пратили такава от Мадрид. На чекинга в София подавам паспортите и декларацията и чакам. Служителката ги разгледа и се обърна към своята колежка : "Виж, таткото е дал съгласие, значи да ги пускам, нали?", а другата кима утвърдително. А аз добавям: "Ами тя и майката е съгласна", при което двете   и в един глас: "Ами вие каква сте му?". Казвам "Ами леля съм му". А след това се наложи да чакаме 3,5 часа  - полетът закъсня и хлапето пощуря горе на изхода.

1988 - кацам на летището в Кувейт. Трябва, да ви кажа, че е било голямо безразсъдство от моя страна, да нося и спирт със себе си в страна където алкохола е забранен. Но приятелката ми, която беше вече там, ми каза, да взема спирт, че онзи в Кувейт бил мазен и изобщо било мъка използването му. Аз разбира се, без да се замисля, вземам 2 литра чист спирт, като го преливам в шишета от веро, които по онова време бяха с един грозен зеленикав цвят и непрозрачни. Та кувейтският митничар отваря куфара ми за проверка, а отвътре се разнася една силна миризма на спирт, ужас. Косата ми се изправи (не че е къдрава де), но почва той да рови, а аз само си мисля, дали си е мил ръцете след тоалетна и дано не пипа поне нещата ми в другата половина на куфара. По едно време изравя един пакет с коломаска, оглежда го, поглежда ме строго под вежди и пита какво е това. Аз го поглеждам свенливо, усмихвам се леко и се чудя как ли, да му го обясня. Как е коломаска на английски, още не знам даже. След мен обаче чакаше реда си един иракчанин студент в BG. Та той учтиво обясни на митничаря какво има в пакета. Митничаря огледа пакета още веднъж, погледна мен, върна пакета обратно в куфара и го затвори. Камък ми падна от сърцето. От тогава винаги се информирам съвсем точно за страната, за която ще пътувам и никога повече не съм взела и не бих взела нещо забранено, за когото и да е. Още ми настръхва косата като си спомня за това си лекомислие.

А същата тази моя приятелка, с която работех в Кувейт, беше  омъжена за сириец и има от него 4 деца. Та идва си тя от Сирия за BG и на влизане в Турция в паспорта ѝ записват - 4 деца и 5 люти чушки. Като ми го разказа по телефона не го повярвах, но после ми показа паспорта си. Гледах и не вярвах.

А когато тръгвах за Австрия, реших, че ще са ми необходими много неща и като започнах, да събирам багаж, не му се виждаше края. В един момент се оказа, че съм приготвила 5 големи куфара 2 от които огромни и 4 пътни чанти. Разбира се с толкова много багаж и дума не можеше, да става за полет. Ок, тогава реших, да взема Ориент Експрес, който все още пътуваше и ми беше невероятно удобен, защото се качвах във влака от Пловдив и си слизах на желаната гара. Та качваме се ние с дъщеря ми и сядаме в нашето купе. Да, но толкова много багаж как да го подредя, че да не се забелязва колко е. Поразпръснах го аз отляво, отдясно, по седалките, горе, долу и на мен поне не ми изглеждаше вече малко по-малко. BG границата премина без проблем и чакаме да преминем и сръбската. В съседното купе имаше 4-ма мъже-българи, които играеха карти, пиеха бира, пушеха. Митничаря минава, поглежда в тяхното купе, чука с пръст на стъклото на вратата им и казва: "Групааа", минава покрай нас, оглежда, чуди се, поглежда отново към купето на мъжете, а при тях по една мъничка пътна чанта, ще си каже човек, че само пиенето и яденето в тях, та митничаря отсича: "Групааа" и продължава. Успокоих се. На другите граници освен паспортите нищо друго не ни провериха. Още се чудя, с какъв ум тръгнах с малко дете и с толкова багаж на дълъг път.

Случвали са ми се доста неща по летищата, но никак не ми е било до смях от тях. Само трошах нерви.
Единственно с усмивка приех, че летището в Лондон почти ни съблякоха - обувки, яке, колани, бижута... освен това тогава носех пюрета, бутилка с чай и кутия с мляко за малкия. Караха ме отварям всяко бурканче и да ям от него, пих бебешки чай, хапнах сухо мляко...
Скенерите винаги пищят от мъжа ми - след катастрофа има метал в крака, черепа...

За последните три години съм натрупала порядъчен стаж по летищата, всеки месец имам поне два полета. И тъй като летя из EU, вече съм свикнала с изисквания, проверки, багажи... Всичко тъпча в куфара, а за ръчен багаж оставям само една дамска чанта +лаптоп. Не съм имала проблеми при проверките, но имам и някоя историйка, колкото да не е без хич
Февруари месец, напускам Испания и пътувам за Словакия. Стегнала съм всички дрехи, мазила и остри предмети като по учебник в куфара, в сака с ръчния багаж имам само един чист чифт дрехи и мръсни дрехи от последните три дни.  Чекирам, минавам на скенера и отивам настрани да се обуя и да събера лаптопа и другите дреболии, извадени от джобовете заради скенера. На лицето ми една усмивка, с такава радост си заминах от там. До мен се приближава един униформен и учтиво ме моли да провери сака ми. Съгласявам се, но с едно кофти чувство (е как ще ми рови в носеното бельо  ). Разпитва ме къде живея, къде отивам... С целия си акъл му казах - вече не живея тук! И онзи още по-усилено рови из найлоновите торбички, виждам го как стига до прашките ми. У-Ж-А-С! 
Почнах лееко да се нервя, а служителя: "Пари имаш ли?" "Ами имам пари, няма без пари да тръгна!" "Къде са?" "Е в портмонето ми, къде!?!" "Покажи ми ги" Чинно показвам ( имах 150-200 Евро). "Други пари имаш ли? (Явно очакваше да съм навила две-три пачки от гурбета  ). "Имам" и вадя една двайсетолевка. Онзи ме изгледа страшно и ме остави на спокойствие 

в Йордания ми скъсиха живота с няколко години.
На излизане, минаваме през първи рентген. пускаме куфарите, мъжът ми и големият ми син минават напред - навсякъде опашки и хаос - а аз съм с малкия в количка. той стиска  плюшено куче. Разбирам, че трябва да мина през женския рентген и се засилвам натам с бебето в количката и неговото куче. В женския рентген/той е като стаичка/ не говорят или се правят че не говорят английски. сочат ми количката да мине през другите рентгени. питам защо никой не го е казал отпред, те ръкомахат студено. Връщам сепускам количката, обаче аз и бебето трябва да се върнем на женския рентген. връщаме се - сега пък кучето да минело през другите рентгени. Ядосано хвърлям кучето на земята, викам, ще минем без него. малкият реве за кучето, но ни претерашват и пускат. количката неизвестно къде, кучето остана там, малкият реве, не знам къде е мъж ми. появвяа се той и иска да вземем кучето. Едвам намирам количката. настояват да взема кучето, за целта трябва да се върна през другите рентгени и да мина пак през женския. В женския една баба-инвалид, количката й минава от друго място, с бастун също не я пускат, абе идиотщина....Идва някакъв служител и започва да обясняява на мъжа ми, че аз съм много чувствителна и много нервна и може да си имаме неприятности/не помня как го формулира/. Накрая някак се върнах, взех кучето, минах още една проверка и дим да ни няма. Още настръхвам при мисълта, че можеше да ме отделят някъде, да си изпусна полета, да претърпя незнайно каква още проверка или разговор.....само защото детето ми ревеше и реагирах емоционално... това ми развали цялото впечатление от йордания.


В Испания - пътувам с големия, който беше на годинка и половина. жега, целият самолет се изсипа и си замина, аз и още една българка се мотаем накрая, детето посрано - и тъкмо предвкусваме скорошната среща с мъжете ни, когато двама цивилни полицаи ни спират и ни отвеждат за проверка. Айде всичко от куфарите навън, какви сте що сте, какви са ви мъжете, ....имах два пакета сухо мляко без никакви обозначения по тях, просто пакет от фолио...не го отвориха, не питаха за него, само ни отнеха още половин час и добре подредения ми куфар със запълнено грижливо всяко ъгълче после едвам го събрах.

В началото като млада булка си превозвах събирания с години чеиз от мама. Та смятайте как съм набутала в раницата, чаршафи, калъфки и подобни домакински принадлежности. Пътувах с влака в спален вагон. На хърватската граница влетя някаква тета дето явно и беше скучно. Пита ме имам ли цигари, отговорих и че имам един стек, ама го бях извадила от кашона та да не заема място. Е накара ме да извадя цялото съдържание от раницата после преброи кутиите и ме остави на мира, ама аз точно 2,30 после събирах обратно багажа, добре че бях във влак.

София, едно от поредните кацания без багаж  , отивам да се оплаквам на гишето, подавам паспорта (испанския) и обяснявам, че ми го няма куфара. Попълниха ми данните, дадох координати, връщат ми паспорта и ми казват: испанка, ама колко хубаво говорите български  , а фамилията си ми е българска.

Напоследък, доста време прекарвам на контрола - с друга прическа и цвят на косата, и пада едно взиране в мен, в паспорта, пак в мен, пак паспорта, чак преди 2 седмици в Бостън унформения извика своя колега, да гледат заедно 

    Много хубава темичка  Ние се прибирахме в началото на месеца до България. Та слизаме на летището, стария терминал две ленти за багаж, 4 полета едновременно, стана една веселааа... Слизам до долу до тоалетната, то тъмно, няма крушка, излиза една жена и повтаря няма вода, няма вода, отстрани една повтаря няма сапун, няма хартия, аз и викам е в този мрак за какво са ви и почна едно хилене, то си е за реване де...

Ултра хубава тема  

2006, януари, студ, ама сме решили ще ходим на ваканция. Кацаме на летището в Братислава и на паспортната проверка се вият опашки, струва ми се поне 100 полета са се наредили  , а мен ми се излизаааа. Минавам и притърчквам с крачка напред пред мъжлето към лентата за багаж, а пред мен се изтипосват 2-ма полицаи. "Паспорта, ако обичате!", давам, къде ще ида  . Облещих се (такова нещо за първи път ми се случва, та току що съм минала проверката). "Вие от къде пътувате?", отговарям, "Каква е целта на пътуването ви?", пак отговарям, "А, френски говорите ли?"    притесних се и с целия си акъл изтърсих "Аз не, ама мъжът ми говори"   а те се били закачали с мен  .

Имам изкуствен глезен (и да го знае човек хич не си личи, но създава неразбории при по чувствителна техника като аларми и скенери), та затова често си пищя по летищата  . Прибираме се от Рим и минавам веднъж скенера пищи, събувам ботушите, втори път - пак същото, свалям сакото, трети път айде наново и служителките вече ме гледаха подозрително, защото бях останала по поличка и вталена ризка, а туй чудо продължаваше да дрънчи  ...е, ползваха от онези девайси дето стъпваш на тях. По време на същото това пътуване ходихме в Италианското президенство по случай 50 годишнина на европейския съюз. Страхотна изложба, нашия експонат беше един от най-красивите, привлече ме и се приближих по-близо да разгледам хубаво и в този момент алармата почна да звъни  . Веднага до мен изникна охрана, видя че нищо не се случва и мръдна, а аз пак се приближих и алармата отново дрънчи   човека ме погледна изпод вежди и ми се наложи да мина проверка   изкочиха 10-на ячки младежи  . Извиниха се после и ми обясниха, че алармите са настроени по-чувствително заради експонатите и ме посъветваха да не се доближавам по-бизо от половин метър.  

Ох, че се сетих за пътуване от София и на летището вече ще минаваме на скенера и митничара пита мъжа ми "Говорите ли български", а моичкия наперено "Малко", "Свалете си колана" и мъжлето с изписан ужас на лицето се обръща към мен и вика "Помооощ"  

Супер готина тема  
Преди 2 лета-пътуваме до Бг с две 8 месечни бебета.Натам никакви проблеми,или почти никакви,щото в самолета от Лисабон толкова се бях панирала как ще се оправим с двете пищящи ,ако вземат да ми затрият количката,че на всеки  стюарт и стюардеса подробно  обяснявах,че сме с двойна количка,и че ще сменяме полета в Мюнхен,и ще ми трябва количката на изхода щом пристигнем ...и че ...  ,и накрая  втория пилот дойде лично да ми каже,че количката ми е прибрана,и ще ми я дадат веднаха щом кацнем  
На връщане,обаче,в София,нашите решават,че ще мине количката на големия скенер,щото не минава през стационарния-нали е двойна!Ама и ние да си я занесем-при условие ,че съм с две бебета-ме оставят без количка,а мъжа ми да тича до другия скенер   Да,ама децата спяха.Уж лекичко ги вдигнахме,но те се разсърдиха нещо,и докато  дойде баща им с количката,бяхме оповръщали една митничарка и целия под около скенера  

Вчера се прибрахме от Хърватска, с коли пътувахме. На отиване обаче, на единия ни приятел джипиесът решава, че ще го посъветва да съкрати пътя и го праща през Босна 

Та вече влезли в Хърватска, отиват към хърватско-босненската граница и влизат в проклетата Босна, където граничарят пита:

- Хапчета, нещо, имате ли?


Нашият приятел, разбира се, си носи разни аналгини, хапове за стомах и вика - Имам!

Всички граничари зяпват на това признание, карат го да отбие, тършуват му абсолютно ЦЕЛИЯ багаж, вадят цигарите от кутията и ги душат една по една 
Хващат хаповете против разтройство и го питат - Това какво е?
-Хапове за разтройство, отговаря Пешо.

-Лъжеш ни, не е за разтройство, тук на опаковката пише, че е за деца.

 

Щеше да е смешно ако не го бяха държали час и половина преди да г опуснат...

Имам няколко истории. Един митничар на влизане в САЩ ме пита "Българка? Наденици нали не носите?"  На излизане пък веднъж един заспал американски митничар ме накара да си подпиша паспорта там, където е за удължаване на срока на паспорта. И аз, нали изпълнителна, веднага подписах. И чак после разбрах какво съм направила. 

И най-скандалната ми история е с македонец кондуктор на влак от Солун за Скопие. Качвам се аз с двама приятели американци. Идва кондуктор, подавам билети и паспорти и се усмихвам. Разбира се, че съм българка и кондукторът се затърчава нанякъде. Идва с друг кондуктор и ми казват "идвай с нас". И аз супер стресната и казвам на моите американци да звънят за помощ, ако не се върна след 15 минути. Отвеждат ме кондукторите в едно купе, където ме чака трети кондуктор, ама супер радостен да ме види, защото баба му била българка. Затвориха ме вътре с тоя, донесоха ми кафе и 10 минути слушах на тоя бръщолевенето. Целуна си кръста на врата, тръгна да ме целува,да ме гали,  да ме кани да се женя за него. Абе трябвало е да го фрасна с нещо и да си тръгна вместо да го търпя. Колко време не се бях сещала за тая история...

Сетихте ме за една история на мой познат пак на Хърватсктата граница. Точно така го питали дали има хапчета и дрога, а той съвсем сериозно отговорил, да бе един килограм гнаджа карам в багажника, то нали и да имах щях да ти кажа. Обаче не са го тарашили само майка му са поздравили.

Леле колко ми се е искало винаги да отговоря нещо подобно на така зададен въпрос от страна на граничар - ами да, две торби кокаин и два калашника!

Ама все не смея, че ще почнат да се заяждат и да ни бавят... Няма смисъл да се правиш на остроумна, ако не можеш после да си ядеш попарата. Веднъж се заядох на ферибота в Румъния с граничаря, та се наложи да чакаме 1 час, унижения после, подкуп 50 евро за да минем... Изобщо, свинщина пълна!

Няма какво да се заяждате с митничарите - предполагам, че са длъжни да задават такива тъпи въпроси, за да могат ако намерят нещо да те обвинят в умишлено прикритие !