Толкова далече се чувствам от всякакви щуротии, които 'вълнуват' така нареченото 'общество'. като почнеш от сериалчетата /само косопад зная, ще ме простите за невежеството/, новинките в деветнайсет, в двайсет, в двайсет и два, някава криза /Нея
я усещам мнооого добре, ама някак не ми пука Пукам четвърта гума тая година, изпсувам дълго, купя си 'нова' - втора употреба, пусна една жалба в общината, дето няма отговор 2 месеца, и някак ми минава, не се втелявам, не ми е злобно, не искам да убивам Премиера... нито да го сменям... не го харесвам, не харесвам стария, нито ще харесвам следващия... аман от тях.
та - имам въпрос - и при вас ли е така, или мен ме е обхванал НЕЧОВЕШКИЯ НЕПУКИЗЪМ към всичко, освен към това да са ми усмихнати децата?
да вървя ли на лечение някакво




/
Та си се прибрах у дома и сега реших малко да ви удостоя с присъствие

Дано и нас , останалите, да сполети подобна радост. 
от друга страна, знам, че са добре при него, пък и аз събирам сили за следващия 'тур'. Като си дойдат на първо число, пък ми трябват 5 дена да вляза в час. абе голем смех.
