Явно някой си пада по българската история.
Като е така, нека и аз да си призная ; Имаме си Климент и Ангел, имаме също и Симона. Един Наум ни липсва и тази зима мислим да си го наваксаме 
за техните майки. 
Трето: таткото ни бачка яко и почти не може да помага за децата, а аз ще поседя в болницата поне седмица, после ще ми е нужно малко време да се възтановя от секциото......и така...сложно е! Разбира се не е само черен дявола - баткото ни е голям и помага много, ходи си на градина, децата са ми слънце - кротки и оправни, има едно момиче което ги гледа понякога след работа, остава и до късно вечер като се наложи, а майка й идва да помага веднъж седмично с чистене и гладене, финансово се оправяме. Замислям се даже дали да не взема жена временно да е в къщи денонощно, но макар и широк - живеем в апартамент и не знам как ще стане...пък и чужд човек...знам ли..... 
Съжалявам за дългия пост и за многото тюхкане, но се надявам тук да полъча разбиране, съвет или просто подкрепа, знам че на никоя от вас не й е леко!l:Възхищавам ви се...Страхотни сте! Беше много ентусиазиран и май лятото ще правиме опити за бебенце. Проблемът е, че ще трябва и то да има братче или сестриче, близко по възраст и се чудя дали да не направя инвитро за близнаци, че ако трябва да бременея и пети път, това означава 4 години от живота ми да съм с голям корем 
Моите второ и трето детенце са с 2 години разлика, родени със секцио. Синът ми също беше привързан болезнено към мен, освен това и още го кърмех, когато влязох да раждам малката. Водеха ми го в болницата всеки ден по 2 пъти, за да го гушкам и кърмя, държеше се "мъжки" - без рев, без хленчене, а беше ужасно ревлив докато не се роди бебка. Така че не се притеснявай за мъника! Моята свекърва дойде само 1 ден преди раждането и остана седмица (5 дена бях в болницата и след изписването си тръгна на следващия). Така че и аз не успях да разчитам по-стабилно на нея за помощ, докато се възстановя. Ако наистина можете да си вземете човек да ти помага денонощно, ще е супер! Някой да става да ти дава бебенцето през нощта, ако си изтощена и да завива малкия батко...Защо не говориш с момичето, което идва да гледа малките? Ако не е ангажирана със семейство или гадже, няма да й е проблем да остава. Моят мъж пътува много и редовно оставах сама с двете бебета и каката, доста нанагорно ми идваше 
Просто се възползвай от всяка дори и малка помощ в началото след раждането, а после някакви неподозирани сили завладяват женското тяло и ум и справянето се получава. Поне при мен така беше след раждането на второто - мама беше само за една седмица при мен, таткото все на работа и аз рева как ще се оправя с ревнив малчо, който се тръшка за всяко нещо, бебе и всичките си телесни болки и душевни терзания, ама...като видях, че няма на кой да разчитам все едно ми се включи някакъв резервен генератор и припнах като младо яренце. И до ден днешен се справям сама с децата, много рядко се случва да имам помощник, но с времето си свикнах, даже така ми е по-добре. 
Сигурна съм, че ще успееш да се справиш по твой уникален и успешен начин! 
,....седнах да пия едно кафе...., 
Ако тази жена продължи поне баткото да води до градина, с малкия и бебето все ще се справите. Ще се научи детето, че има и още едно по- мъничко детенце и че мама трябва и за него да мисли. Вярно е, че се тревожим винаги предварително, но не го мисли от сега. Всичко ще си дойде на мястото.
Умрях от срам Пийнах и половин чашка бяло вино 
,ама какво да направя,много ме изкушиха....Обаче след хорцата бебо нещо много се раздвижи,усещам го много по-силно вече 
))) чак на моменти се питам нормално ли е бъра-бъра не усетих времето как мина... ехххххх да бях и аз дете 
аз мога много да ти разкажа защото разликата на моите бебета е точно като при теб обаче и много време ще отнеме. Нашия Чочи е много мило и кротко дете, докато бях бремена ме разплакваше чак защото като разбра,че имам бебенце в корема идваше и ме целуваше по него. С носенето проблема и при мен беше голям. Но последните месеци разчитах на другите деца, те го пренасяха като се наложеше. Когато се роди бебата обаче и се прибрахме в къщи, Чочо започна да ме блъска, да пищи и да се крие при баща си. Направо бях съсипана 
, но тази реакция беше за два дни сега идва при нея, гали я по главичката и я целува - адски трогателна картинка. Сега за помощничката При раждането на всяко от децата ми, мама идваше на помощ , с първото - един месец, тогава бях много зле, но едва дочаках да си тръгне, с второто две седмици още по изнервено, с третото една седмица бях на ръба на нервна криза, за четвъртото не дойде. Много ми помагаше, много я обичам и много се разбираме, но за една домакиня е кошмар друг да поеме функциите и, ако ме разбираш, затова реших, че мога да се оправя и сама. Трябва да ти кажа, че едва тогава оцених какво е било мама да е до мен макар и за една седмица и не толкова заради помоща, колкото заради куража, който ми даваше Много ми беше трудно, особено първите дни - не знаех къде се намирам после малко по малко си стъпих на краката и така ще се изненадаш от себе си и от това на какво си способна ще видиш
........Честита дъщеричка и тайно ти завиждам за това,че успяхте да постигнете баланс при децата!!!!! Дано Бебка да е кротка и спяща,че да успяваш да си свършваш работата!!!!) кой каквато помощ може да ти окаже - приемай! Поне в началото докато се стикова организацията в къщи.....Ще се справиш, за всякакви душевни терзания и плаквания - ние сме насреща! Можеш тук да споделяш и да ти олеква.....
