Публикувана: 1 юли 2010, 01:37 ч.
Последно мнение: 28 юли 2010, 19:31 ч.

Ийит Озшенер: Мелодията на сърцата ни / Yiğit Özşener: сега и в "Ezel" - 68

34 692
737
1

Отговори

# 195 7 юли 2010, 22:14 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

какво правите маймунки Hug

аз днес си поиграх със субовете на "През юли" на Фатих Акин(беше огромно удоволствие),че имаха разни грешки и разминавания...сега ги вграждам и след малко ще ви пусна на линк филма тук,с вградени субки,за да няма засечки.Филма е меко казано ПРЕКРАСЕЕЕЕН...просто ВЪРХА!!!
Абе обичам го тоя Акин(и той се появява във филма),и това си е Heart Eyes

очаквайте включване Mr. Green

# 196 7 юли 2010, 22:16 ч.

Кралица-майка ВлъхоУсойница
Мнения: 20 055

Цитат на: emely в ср, 07 юли 2010, 20:54

Цитат на: Зизу в ср, 07 юли 2010, 20:30

...Изненааааааааадааааа...едвам намерих темата!

Като влезеш във форума,кликвай на "нови отговори на моите публикации"

Емка, тва беше образно казано...темата беше на 2-ра страница.

# 197 7 юли 2010, 22:44 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!!!

п.п. кликнете на снимката,за да свалите филма

# 198 7 юли 2010, 23:10 ч.

Мнения: 40

Лакун, филмът е върхът! / с VLC player нямах проблем със субовете, които даде/Много ти благодаря! Гледам го вече за трети път, откакто постна линка преди два дни, много ми "влезе под кожата" Изтеглих си песента, че и тя нещо ме разчувства... Hug

Снощи/ доста късно беше/ започнах и Solino, обаче заспах Embarassed

, не ме грабна веднага нещо, но той си е много различен сякаш А юлския, четох, че е май вторият филм на Ф.Акин. Зариби ме ти Peace

# 199 7 юли 2010, 23:28 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

Да там Акин е младо яре още,ама как се е справил не е истина....
и мен Солино не ме грабна...тия дни и на него ще му видя субките,да ги наглася и ще го пусна в темата

сега ще пусна и Храна за душата,че са го свалили от торентите...ако някой го е изпуснал да си го дръпне и да гледа

А относно През юли,каста е убийствен...всичките ми любимци в един филм и то на любимия ми режисьор в последно време,като видях и сръбкинята от Черна котка бял котарак,и вече виех от удоволствие.На тая мома и давам 10 години зад решетките само за физономия Laughing

виви,от къде свали песента бе душо?да си я дръпне и дедо поп...

# 200 7 юли 2010, 23:38 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

ХРАНА ЗА ДУШАТА

ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!!! Hug

# 201 7 юли 2010, 23:42 ч.

Мнения: 40

Ами с GOM Playera- тук някой / дори си мислех, че си ти /, преди време беше казал/ да не би да е бланка или късметчето newsm78

/ Та във връзка с гифчетата, беше,де там като влезеш на Audio, има една опция Advanced Audio Capture Така обясних, мале, мале Embarassed

# 202 7 юли 2010, 23:47 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

Ааааа,и аз така си помислих първо,ама се зачудих да не би да си намерила оргинален вариант Peace

благодаря ти!ще я дръпна и аз така Hug

# 203 7 юли 2010, 23:57 ч.

Мнения: 3 098

Оле,оле,оле,олееееее......Еспаня би,много съм подкефена,тук атмосферата е невероятна,адски ме кефят тия хора....Дай Боже да станат шампиони!!!
4ерпя ви бира по слу4ая:

# 204 8 юли 2010, 00:08 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

И аз бях за Испания Peace

но честно казано в неделя искам Холандия да победят...просто така,за да се разпишат и те,защото го заслужават

# 205 8 юли 2010, 00:11 ч.

КиТ
Мнения: 2 493

Марица

Обаче,аз бях за Германците
Световното свърши за мен
Особено и като паднаха Бразилците

Ще се напъна и ще го кажа-нека твойте поне да бият тъпите лалета Sick

# 206 8 юли 2010, 00:53 ч.

Мнения: 3 098

Муцанки мили4ки... Hug

Лакун4е,аз държа за испанците,разбираемо.
Плами,от твоите уста в Божиите уши! Praynig

# 207 8 юли 2010, 01:03 ч.

... ъраунд, инсайд, снизу...
Мнения: 864

Фатих Акин е роден на 25 август 1973 г. в Хамбург в семейството на турски имигранти. Завършва специалност “кино” във Висшето училище за изящни изкуства. Снима няколко документални филма, появява се като актьор в телевизионни продукции и филми на свои колеги, най-често в ролята на келнер – турски емигрант. Първият му игрален филм се нарича “Кратко и безболезнено” (1998). Героят, 20-годишният Габриел, турчин от хамбургския квартал Алтона, излиза от затвора. И се среща със старите си приятели – гърка Коста и сърбина Боби. “Това е историята на трима балканци, пише Zeit . Кръчми с червени фенери, заведения, в които се сяда по турски, и сръбски сватби – Акин рисува живата картина на един градски квартал, където властват дребните гангстери, преследващи великите си цели.” Филмът е добре приет на доста германски фестивали и отличен с няколко награди.

“На Скорсезе и на другите италоамериканци им бяха необходими около 70 години, докато започнат да правят филмите си. Алжирските французи имаха нужда от около 30 години, докато започнат със cinema beur . Ние сме най-бързи от всички”, обявява Акин, след като чува аплодисментите за дебюта си. И пак подхваща темата, засягаща адаптацията на турските емигранти към Западна Европа.

“След успеха на “Кратко и безболезнено” всички ме питаха: “А сега какво? Вторият филм обикновено се оказва грешка. Ти какво ще направиш? “Кратко и безболез- нено 2”? Ще останеш ли верен на средата?” Така ме натикаха в чекмеджето “турско кино”. А аз си рекох – добре, мога поне да сменя жанра. Дебютът винаги казва: “Ето ме, тук съм!”, а с втория филм човек заявява:”Ето, мога да правя и това!”, разказва Акин в интервю за Morgenwelt .

Вторият му филм “През юли” (2000) влиза в жанровото определение road movie. Продавачката Юли се влюбва в младежа Даниел. Кани го на купон и му обещава, че там ще срещне жената на живота си. Има предвид себе си. Но Даниел среща красивата туркиня Мелек. На следващата сутрин обаче тя тръгва за Истанбул. Даниел решава да я придружи. Потеглят с кола. На пътя се изпречва стопаджийка. Даниел спира и взима... Юли.

Две години по-късно Акин снима следващия си филм “Солино”, който отново е за имигранти в Германия. През 60-те италианско семейство се заселва в германския град Дуизбург. Търсят начин за преживяване и стигат до идеята да отворят пицария. 10 години по-късно на двамата братя Джиджи и Джанкарло им е омръзнало да се занимават с пицарията. В същото време се оказва, че майка им е болна от левкемия. Някой трябва да се грижи за нея, да осигурява средства за лечението й.

“Винаги съм мечтал да бъда комерсиален режисьор, ще признае Акин след този филм. Искам да кажа, че колкото повече хора гледат филма ми, толкова по-добре. Убеден съм, че е възможно едновременно да останеш верен на себе си, на идеята си за изкуство и в същото време да си касов. Или поне се надявам да е така.”

Бюджетът на “Солино” би трябвало да е 15 милиона марки. Налага се обаче да се заснеме с 10 милиона. “И тогава в главата ми изплуваха филмите на неореализма, казва Акин в интервю за filmszene spezial . Киното на Пазолини, Фелини, Де Сика живее от ясните, чисти образи. Няма никакви ефекти. Този стил бе подходящ за моя филм.”

2004 е звездната година на Акин. Филмът му “С глава в стената”, който отначало е бил отхвърлен от селекционната комисия, но по-късно все пак включен в състезателната програма на Берлинале, изненадващо печели “Златна мечка”. Немски филм е бил отличен със същата награда точно преди 18 години. А през юни по време на традиционното раздаване на националните кинонагради “Лола” филмът си тръгва с пет отличия.

“С глава в стената” застава срещу затвореността на турската общност, която пречи на имигрантите от второ и трето поколение да се интегрират към средата, в която са принудени да живеят. Те не са вече истински турци, но все още не са станали и германци. Какви са всъщност, питат се младите хора. Коя е тяхната родина и по чии правила да живеят. Родителите им ги дърпат назад, а германското общество все още не е дозряло за момента на пълното им приемане. Раздирани между миналото на родителите си и съвремието на връстниците си, те сътворяват нови закони за оцеляването на имигранта. “Искам да се чукам с мъже. Не с един, а с много мъже”, заявява още в началото на “С глава в стената” героинята Сибел. И го прави, ако и това да има трагични последици за нея. Но успява в едно – да се откъсне от опеката на родителите, да формира живота си сама.

“Турските сватби за мен винаги са били огромно мъчение. Винаги по един и същи начин, винаги еднакво скучни. Никога не съм вярвал, че това е светъл миг в живота на младоженците”, казва Акин. И затова във филма му има епизод, в който преди сватбата младоженците се затварят в една стая и смъркат дрога. И после – жените, естествено, отделени от мъжете, обсъждат сексуалните възможности на съпрузите си. Лицемерието на традицията е извадено на показ.

Във всичките филми на Акин се говори на няколко езика. “Моето поколение вече не знае добре турски, обяснява той. Но не може и да говори отличен немски. Затова си измисля свой език с лексика, обединяваща турския и немския.” А когато героите му стигнат в Истанбул, се оказва, че говорят мъртъв турски, който никой там не разбира. На помощ идва английският.

Героите на Акин идват от Западна Европа, но винаги пътуват към Турция. Защо? “Това е пътуване от дома до дома, обяснява той. От родината А до родината Б. И е много важно какво се случва помежду. Търсенето на родината е нещо безсмислено, но пък пътят към нея е това, което оформя живота ни.”

Но когато през февруари тази година взе в ръка “Златната мечка”, Акин възторжено извика: “Това е награда за моята родина Хамбург!” Така бързо и безболезнено даде отговор на въпроса коя е неговата родина. А на пресконференцията добави: “Моята родина е там, където печеля парите си. Аз съм немски режисьор, защото снимам филмите си с немски пари. В моя речник думата “гастарбайтер” не съществува. Не се чувствам такъв.” Пак на пресконференцията Акин заяви, че за него най-голямата награда била, че родителите му са харесали филма, ако и там често да се псува и да има “неприлични” сцени, те са съумели да ги преглътнат. А това е голям успех за турските емигранти, добави той.

Навсякъде по света имигрантските общности обогатяват местните културни традиции, коментира Welt явлението Фатих Акин. Маями е обхванат от латинотреска, в Лондон се ражда привлекателната симбиоза от индийското и западното и това засяга както културата, така и кухнята. Само в Германия пребиваващите два милиона и половина турци досега сякаш оставаха незабележими в културно отношение. Вероятно защото и германците и пришълците са се залъгвали, че всичко това е временно и един ден турците ще се приберат у дома. Но второто и третото поколение имигранти не мислят така. За тях връщане назад няма. “Немската култура се задушава в собствения си сос. За разлика от германците, имигрантите са пълни с енергия, имат свежи идеи и са обладани от воля за успех”, заключава вестникът. Фатих Акин е потвърждение на правилото.
Следващият проект на режисьора се нарича Soul Kitchen и по първоначални данни в него трябва да играе Хана Шигула. Това ще е втора част от трилогията “Любов, смърт и дявол”, започнала със “С глава в стената”. “Гледам на себе си като на кинорежисьор и затова не се занимавам нито с телевизионни филми, нито с реклама, казва Акин пред Stern . И като режисьор искам да разбера дали доброто наистина е добро и злото – зло. След 11 септември светът се раздели на две – на християни и мюсюлмани, на ден и нощ, на бяло и черно. Бесен съм на всички, които го казват. “С глава в стената” застана срещу този двойствен морал. Затова филмът ми може да се определи като “пънк”, той е яростен и деструктивен. Когато правех първите си филми, светът беше окей. Сега обаче не е така. Ще продължа да правя гневно кино с надеждата, че ще върна света към състоянието му на окей.”