Преди няколко дни се развиках на непознат човек и чувството е още много неприятно. Беше паркирал до мен така, че да не мога да си отворя шофьорската врата. Опонира ми с факта, че неговата кола си е вътре в очертанията и да, така беше. Аз бях също вътре в очертанията, но близо до чертата, защото от другата ми страна не е само стена, долу в ниското има тръба и до стената не можеш да се залепиш. Някак все повече вярвам, че го е направил нарочно. Погледнал е как съм спряла, не е видял какво ми пречи и нарочно ме е затапил. Разбирам, че не са особено добре проектирани разстоянията за колите, и по-тесни паркинги съм виждала. Но си мисля - ок, идваш да си свършиш работа, това е мол, места има, купчина етажи само паркинг, делничен ден сутринта е, и решаваш да се набуташ плътно до другата кола просто защото можеш. Аз също мога да се вкарам плътно до някого, но трябва ли, никога не бих. Дори някой да е спрял погрешно и криво - ми може да е болен, сакат, да е бързал, да е некадърен шофьор, каквото и да е, няма да му попреча нарочно, ще си намеря друго място. Не знам как да го обясня. Реално човекът не е нарушил правило или закон, събрал се е в очертанията. Аз опитах да му кажа, че трябва да се мисли и за другите, но той само ми сочеше как съм можела да се доближа до стената ооооще малко. Имах 15-20см. до тръбата, евентуално бих могла да се наместя по-близо, така е. Обаче може да съм некадърна или страхлива, не мисля, че това е истинският проблем. Все пак и аз съм в очертанията. В друг случай щях да приема, че сама съм си крива заради тая педя разстояние, но толкова места имаше, че не можах да възприема необходимостта от точно това място. Не очаквам от всички да са перфектни шофьори, много хора даже се страхуват да карат, и по никой начин няма да ми хрумне, че 20см. са много или поне достатъчни, за да изкарам другия идиот и да му причиня неудобство нарочно. Ние трябва ли да си създаваме грижи само защото някой е изчислявал да се паркират дребни коли. Ако колата на младежа беше колкото моята, нямаше да може изобщо да влезе. А до някой майбах дали щеше така точно да спре. Хем ме е срам, защото не ми е присъщо да се разправям, хем се ядосвам наново, защото мисля, че единственото противодействие на неуредиците е хората да си помагаме и да мислим един за друг. Това не може да се напише в закон и не знам по какъв начин може да се обясни. Млад човек, чист и спретнат, изглежда интелигентен и възпитан, в друга ситуация дори бих казала приятен. И някаква леля му чете конско. А човекът си е в очертанията. Още ми е криво, че виках. Но пък всеки път ли да мълча.
Вие щяхте ли да се подразните, какво щяхте да обясните, какво щяхте да направите? А на негово място - щяхте ли така да спрете? Аз със сигурност на крайно място повече никога няма да паркирам.
Вие щяхте ли да се подразните, какво щяхте да обясните, какво щяхте да направите? А на негово място - щяхте ли така да спрете? Аз със сигурност на крайно място повече никога няма да паркирам.
