Жени-мениджъри и семейство

Има една статийка по въпроса с прекаленото самочувствие и самоизтъкване на лидерите и техния ограничен потенциал  

Level 5 Leadership: The Triumph of Humility and Fierce Resolve, Jim Collins, Harvard Business Review, януари 2001.

Не мога да закача pdf-файла, но предполагам изтъкнатите мениджърки четат имат достъп до тези списания и говорят езика.

А моята теория е, че всичко това може да се постигне и по безброй други начини освен робство в офиса и чувството, че заплатата ти трябва, за да го постигнеш.
Блъскаш с ума, a не задължително с физическата си способност да издържиш 24/7.
Примерно:
- инвестиции, които докато си текат имаш време за дом, семейство, деца, социална дейност, работа за простото удоволствие от работата, дообразоване и т.н.
- свободна професия или собствен бизнес - често много по-доходно занимание от работата на заплата
- работа по проекти
- работа в много нишов отрасъл
- преподаване
- консултиране
- виртуална работа - която е все по-популярна в Щатите

Това не е ли също кариера? Или само работата на заплата е кариера и осъществяване?? 

Извинете, но докато една майка си гледа детето, може да изкара примерно една магистратура - време, през което среща много нови хора, нови идеи, открива различни хоризонти; може да се посвети на някое хоби, от което може и пари да изкарва. Не ми казвайте, че защото не й викат "Шефе" това не се брои.

Лошото е да виждаш възможностите само в един офис. Първия ми урок в училище, който потвърдих многократно, е че сменяйки работата на няколко години, печелиш много повече. Вътрешното израстване е винаги с по-малко ROI и то е за хора, които се адаптират при всякакви обстоятелства към една определена ситуация като уникална възможност.

За мен основният смисъл на живота ми е да съм щастлива. Не мисля, че е лесно да открием това, което ни прави щастливи. Лесните отговори обикновено не са верни. Всъщност съм забелязала, че много хора (особено мъже) въобще не се познават и не знаят какво ги прави щастливи. Стремят се към пари, нова кола, по-яко гадже - а като ги получат, им се радват за кратко и после пак търсят нещо друго.

Може би кариерата носи щастие на някого - всякакви хора има. За мен носи някакво удовлетворение, но със сигурност не може да запълни живота ми. Надявам се винаги да е така.

По-миналата година трябваше да поема един голям проект, който беше тръгнал здраво надолу и набираше ускорение. Екипът (предимно мъже) ме посрещна с доста недоверие - спусната отгоре шефка - лоша работа. Е, справихме се. След месец недоверието изчезна - просто видяха, че работя повече от тях. Работих осем-девет месеца непрекъснато - събота, неделя, вечер до 11-12. Веднъж заспах в колата на паркинга пред нас - след като се бях прибрала в 2 през нощта.

През това време правих ин витро и ходех на вливания на разни медикаменти. Ходех в болницата със зарядното - че батерията на телефона ми свършваше.

В деня на пункцията ми (неделя) отидох на работа два часа след нея - още не ме беше пуснала добре упойката - и работих 18 часа през прекъсване. Три часа сън и после още 12 часа.

Радвам се, че когато в четвърти месец прокървих, имах достатъчно здрав разум да си изключа телефона, да вляза в болница и да спра да мисля за проблемите на фирмата. Това, разбира се, не я събори. Никой не е толкова незаменим. Освен детето ми, разбира се. 

Тоест работата по проекти, преподаване, консултиране  и т.н е свързана с "блъскане с ума", но  24/7 е хамалска задължително и интелект не е включен в нея? Странно  

Аз също работех на такава длъжност цели две години.През това време минах през добро и лошо,но в крайна сметка всичко си имаше граници,които в един момент бяха прекрачени.Бях отдадена изцяло на фирмата.Стояла съм до посред нощ във фирмата,прибирам се в нас-душ,час-два сън и пак обратно.Имах един период,в който не бях мигвала 4 денонощия-само работа.
Резултатът от всичко това,в момента ,в който съобщих на колегите,че ще ставам майка-всички се нахвърлиха срещу мен.В един момент прогледнах,че няма приятели,а всичко е фалш.Търпях така няколко дни и накрая си подадох молбата за напускане.Никой не ме и спря.
След време чух какви приказки са се изприказвали за мен,но вече не ми пукаше за въпросната фирма.

Та,сама си прецени кое е добро и кое лошо в случая.Направи си равносметка какво печелиш и какво губиш.

вие пък какво го направихте все едно това е най-глупавото и безсмислено нещо да работиш по толкова много
ми искали сте, работили сте...
всички сме работили по 18-24-48 часа без прекъсване с тази разлика, че някои съжаляват, други не.
аз примерно не съжалявам за нищо, научила съм много, разбрала съм много неща за себе си и приоритетите си и съм в мир със себе си - това няма как да се постигне със съвети от форуми

becky bloomwood, може би съм се изказала неподготвена по темата, но аз работя изключително за себе си и затова имам това време и защото други хора също работят. Няма киснене в офиса 

Тоест не. Идеята ми, че дълги периоди на безкрайни часове работа не са полезни, особено ако работата е да те прекъсват през нощта и през 5 мин по телфона или пък непродуктивни срещи, които могат да се свършат за 5 мин. Концентрацията отива по дяволите, заряда да мислим продуктивно отива по дяволите, влизаме в матрица и в един момент вече просто забиваме. Вече не мислим толкова добре. Трябват ни много повече часове да свършим каквато и да било работа. Но това е дълга тема...

ОК! Приемам, че това е твоето виждане на нещата и ти не си човек, който би загубил лично свободно време в името на работата, особено ако тя е  24/7, "на заплата" и в офис. Не бих те съдила за избора, защото разбирам, че хората са различни. Ти защо не приемаш жени като Герчо? 

А защо мислиш, че не приема? Просто посочи, че има и други начини да не гледаш цените в магазините.

Или че и да ги гледаш, пак не е задължително да си нещастен. В което пък Герчо изглежда твърдо не вярва.

Да посочиш веднъж е ОК. Но да посочиш още веднъж, два и три пъти, че има и други начини да не гледаш цените в магазините, на мен лично ми се струва като опит да убедиш противника в собствената си правота.

Ок, разгледай постовете на Герчо и на Беки и ми кажи кой стил ти се струва по-агресивен и дори често груб към тези с различно мнение.

Да не говорим, че да убедиш някого чрез възпитано излагане на аргументи не е като да не приемаш, че той може да е прав за себе си. (Това е твоята теза, нали - че "Ти защо не приемаш жени като Герчо?")

Тук имаше и други мнения на жени, които - поне за момента - слагат ударение върху кариерата си. Но неслучайно никой друг не предизвика такъв "отпор" - сигурно има причини. И те едва ли са, че всички вкупом завидяха на Герчо, че не ходи в Китен.

jp, няма да влизам в спор с теб, най-малкото защото ми харесва това, което пишеш в някой други популярни теми