Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

...
Пожелавам на всички тук включително и на себе си да успеем и един ден да държим в ръцете си живо и здраво бебче.

Мила kory, добре дошла! Прегръщам те силно! Много е важно наистина да чувстваш, че не си сама в трагедията си!  Не, не и не! Не си сама! Шареният живот ни носи такива изпитания, за които и не подозираме, че можем да преодолеем! Ако се обърнеш назад в дните след медицинското прекъсване сигурно ще си спомниш, как Светът те е премазал! Как шокът от вестта, че детето ти е безнадеждно увредено те е олюлял, как ти е причерняло, как ти се е струвало, че това е лош сън и не се случва именно на теб, как......е угаснала звездичката на твоята радост и надежда.

Ето те обаче - оживяла! Кой би повярвал? Аз не вярвах, че ще го преживея!? Но е факт! Отшумяха оглушителните писъци на съвестта ми - имах ли право да прекъсна живота на детето си, за да му спестя доживотно страдание? Отшумя физическата болка. Затихна и примря и болката в сърцето ми - заключих я!

Сега остана Страхът - съвсем закономерен в нашата ситуация. Сега трябва да преборим големите му очи! Вчера изгубих своето второ бебе след спонтанно отхвърляне в шестата седмица. И това ще преживея, както и предишната трагедия, защото именно предишната неволя ме е закалила!

Какъв приятелски съвет бих искала да дам на теб и всеки с нашата нелека съдба?

 Цени живота си, такъв какъвто е, дори да нямаш дете. Искрено се надявам, че имаш пълната подкрепа на партньора си! Настрой се, че детето не е единственото, което осмисля връзката ви! Забрави за дните на цикъла - кога, дали, защо ще се появи или не. Радвай се на ласките на своята половинка, така, както само една зряла жена на нашите години може да им се наслади. Нека мечтата за дете се появява само в интимно прошепнатите думи на тъмно между вас двамата, но не позволявай тази мечта да се изроди във фикс - идея, която да те преследва и заради която правиш любов по задължение. Тази формула може и да звучи поизносена от повтаряне, но тя работи! Няма да закъснее и новата бременност, а с нея и новата надежда. Чак тогава, след като се преодолее това първо стъпало, ще му дойде ред на следващия страх - дали няма да се повтори ужасът от предишния път. Дотогава за този страх си струва да мислиш само по една причина - готова ли съм или не да се подложа на такова изпитание, каквото е бременността и майчинството? И ако си отговаряш с да при все, че си преживяла това, което само ти си знаеш, тогава ДЕРЗАЙ!

Здравейте,мили момичета!Не можах да се сдържа като видях темичката,просто спомените ми изплуваха и усетих нужда да пиша....През януари 2009 год. родих моето момиченце в 28 г.с.,след като му установиха тежки,несъвместими с живота аномалии-атрезия на хранопровода и малформация на сърчицето,вследствие на синдрома на Даун....Беше толкова очаквана и жадувана рожба,светът ми се сгромоляса за няколко дни...Бременността ми се развиваше повече от добре,правих скрининги,ехографии,пазех се стриктно,но нея не успях да опазя...Имах надежда,че ще се окаже лош сън,кошмар,от който щях да се събудя и пак да я усетя в себе си,но не би...Не успях да я видя,нито да я докосна,страшно и жестоко беше после,когато и млякото ми потече,а нямаше кой да нахраня...Усетих,че съм бременна през ноември....Казваха ми колко съм силна,че съм го преодоляла бързо,как съм се възстановила,но никой нямаше представа какво беше вътре в сърцето ми,колко пусто и черно остана след нея....Преживях амниоцентезата отново,само аз си знам как съм треперила от ужас докато чуя резултата,как броях всеки ден и как те молех да запазиш рожбичката ми този път,Господи!Сега синът ми спи в креватчето си,а аз плача и пипам пръстчетата му....Роди се през август и никога няма да забравя как се усмихвах по време на най-ужасните болки,защото знаех,че ще го гушна,знаех,че ще е до мен,знаех,че ще съм мама!Всеки път,когато видя блажената му усмивка насън ,си мисля,че вижда сестричката си и го моля да й каже,че я обичам и не съм я забравила....