Приспиването ме влудява

  • 14 902
  • 227
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 547
Като ще си говорим за рев, да кажа и друго  Simple Smile Моята дъщеря например не плачеше, когато е гладна - именно поради тази причина направих грешка с кърменето й в първите три месеца, която доведе до ненаддаване. Едва с осъзнаването на тази нейна особеност и с пренебрегването на всички педиатърски брътвежи за рядка кърма и прочее грандиозни псевдодиагнози успяхме да коригираме положението. Тъй че плачът за мен не означава непременно нито щастие, нито тъга, ни глад  Laughing Синът ми пък ревеше основно от скука. До ден-днешен е такъв - стане ли му скучно, започва да търси всевъзможен начин за привличане на внимание.

Но за първите 6 месеца изобщо не съм съгласна - аз ги възприемам като жизненоважни, защото именно тогава се установява ритъмът на бебето. Според мен може не само да бъде научено на много неща, но и да се поставят като цяло бъдещите му дневни и нощни навици. Щерка ми спа при мен на спалнята до 6-ия месец, но точно тогава свикна, че макар да не съм постоянно до нея, мога да бъда повикана. При първа възможност се пренесе в кошара, а после и в съседната стая. На годинка и половина вече заспиваше в голямо легло, без никакви драми и без допълнителни екстри.

# 196
  • София
  • Мнения: leet
Още нещо исках да те питам - ти, за себе си, как си обясняваш опита на heureuse, при която едното от 4те ѝ деца е било супер спокойно и неизискващо внимание, а следващото не е слезло от ръцете ѝ цялата първа година?
Това са деца на едни и същи родители, предполага се с еднакви разбирания за родителството, гледани при едни и същи условия и т.н.

Весел ден на всички.

# 197
  • Мнения: 47 352
crazy chick, дискомфортът може да се изразява по ралзични начини, не само с плач. Може и да има, но дете, плачещо ей така, защото е решило не съм виждала.

# 198
  • Мнения: 4 554
Но за първите 6 месеца изобщо не съм съгласна - аз ги възприемам като жизненоважни, защото именно тогава се установява ритъмът на бебето. Според мен може не само да бъде научено на много неща, но и да се поставят като цяло бъдещите му дневни и нощни навици.
Е какви навици, цял живот ли човек трябва да спи колкото 6 месечно бебе? С възрастта и часовете на лягане и продължителността на спане се променя. В пъти.

# 199
  • Мнения: 1 547
Това са деца на едни и същи родители, предполага се с еднакви разбирания за родителството, гледани при едни и същи условия и т.н.

Във втората част на изречението се крие отговорът. Децата са различни, да, но с тях трябва да се променят и разбиранията на родителите, и условията, в които са гледани. Навиците могат да бъдат еднакви, но трябва да се изграждат по различен начин. Сблъсках се с това съвсем рано, както описвам по-горе, та оттогава целите ми са винаги едни и същи, но не и подходът. Имаме семейна позната с 5 деца, вече големи мъже и жени, която някак ги беше възпитала абсолютно перфектно и идентично, тъчейки обаче на пет стана едновременно. За мен нейният опит беше и е особено поучителен.


Ескарина, продължителността на съня не е навик. Навик е начинът на заспиване, ритуалите преди лягане и изобщо съпътстващата атмосфера.

# 200
  • Мнения: 4 554
Ескарина, продължителността на съня не е навик. Навик е начинът на заспиване, ритуалите преди лягане и изобщо съпътстващата атмосфера.
Тези неща също се променят много с годините.

# 201
  • Мнения: 47 352
... продължителността на съня не е навик. Навик е начинът на заспиване, ритуалите преди лягане и изобщо съпътстващата атмосфера.

На теория е така, но има деца, които не приемат ритуали, на една жена може да й се паднат 5 деца с еднакъв темперамент, а на друга 2 или 1 с различен. Моето пожела ритуал едва на 3-4 г., преди това всичко беше отхвърляно с рев, искаше просто да заспи.

# 202
  • Мнения: 1 547
Тези неща също се променят много с годините

Ами, възможно е, но не е задължително. И едва ли ще стане без желанието и съдействието на участниците в тях. У нас например нищо не се промени за седем години, като изключим разреждането на дневния сън и преместването в големи легла.


Аз предлагам повече да не обсъждаме приликите и разликите в темперамента на децата - ясно като бял ден е, че на този свят не съществуват две еднакви същества, били те родени в едно и също или в различни семейства. Аргументът, че на еди-кого си децата били с еднакъв нрав, пък на друг били с нееднакъв, за мен е несъстоятелен.

# 203
  • Мнения: 47 352
... Аргументът, че на еди-кого си децата били с еднакъв нрав, пък на друг били с нееднакъв, за мен е несъстоятелен.

Това беше и моето мнение ... до преди няколко години.

# 204
  • Мнения: 1 199
Това са деца на едни и същи родители, предполага се с еднакви разбирания за родителството, гледани при едни и същи условия и т.н.

Във втората част на изречението се крие отговорът. Децата са различни, да, но с тях трябва да се променят и разбиранията на родителите, и условията, в които са гледани. Навиците могат да бъдат еднакви, но трябва да се изграждат по различен начин. Сблъсках се с това съвсем рано, както описвам по-горе, та оттогава целите ми са винаги едни и същи, но не и подходът. Имаме семейна позната с 5 деца, вече големи мъже и жени, която някак ги беше възпитала абсолютно перфектно и идентично, тъчейки обаче на пет стана едновременно. За мен нейният опит беше и е особено поучителен.


Мога ли да се изкажа и аз за подхода ни с нашите деца Simple Smile Стаята ни беше наредена месеци преди да се роди бебето. До моята страна на нашата спалня бeше нощното ми шкафче, креватчето и то в стаята, ама по-далеч, там където ни се струваше подходящо. Първата нощ след като взехме бебето, в полунощ сме размествали мебелите. Бебешкото креватче беше преместено до нашето легло и дълго време служеше само като преграда бебето да не падне, а бебето спеше до мен на нашата спалня. За да мога да поспя малко... Беше абсолютен шок след онова кротко бебе което имахме преди това. Ама човек без сън не може. Спомням си че гледайки предишното си дете бях превела един роман когато беше на 3-6 месеца. Със следващото ако някой не ми го вземеше от ръцете, не можех да се нахраня и да се изкъпя. Подходът сме го сменяли според нуждите, нещата бааааааааавно, с много търпение се нормализират. Сега същото "бебе с по-големи нужди", което дълго време баща му приспиваше дълго и мъчително, на тъмно, с песни и люлеене, си спи в своето креватче, долепено до нашето легло и със свалена решетка (детето е на 2 г. 10 месеца). Както вече споменах, заспива на запалена лампа, докато ние си четем книга или гледаме филм. През деня вече няма и следа от онова зависимо от нашето физическо присъствие дете. Вече правим планове нощем да го отдалечаваме още повече, самото дете ще подскаже с какво темпо да процедираме. Бавно, но славно Simple Smile
Крейзи Чик, при този ник предполагам четеш английски, вземи все пак прочети поне първите два параграфа (кратки са) от историята на педиатрите Сиърс, че иначе разговорът просто не е сериозен:
http://www.askdrsears.com/html/5/T050200.asp
Много голяма популярност имат, а и по въпроса цяла книга са написали. Аз те разбирам че след като твоят опит противоречи на това което други споделят, ти не вярваш. Още повече че и както д-р Сиърс споделя, и той, въпреки че е бил педиатър, е смятал че майките които се оплакват от "трудни" бебета, преувеличават. Докато не се родило четвъртото му дете... Прочети де, да не разказвам Simple Smile

# 205
  • Мнения: 613
Да повторя още един път - специално за Ирена - ние не спим с детето си в едно легло. Той има креватче, долепено до спалнята ни. Заспи ли - премествам го там. Коя точно част не разбра?


Защо хората винаги си мислят, че нещо се отнася конкретно за тях? Никъде не съм писала, че спите в едно легло с детето си и някакви подобни. Не ми харесва да ми се приписват мисли и думи , с които нямам нищо общо.

# 206
  • Мнения: 1 547
heureuse, как разбрахте, че бебето е зависимо конкретно от физическото ви присъствие? Казваш, че още първата нощ след изписването от родилния дом сте преживели абсолютен шок и сте размествали мебели... Предполагам, че е било по-плачливо? Ще ми бъде интересно да проследя пътя, по който се стига до присъдата "трудно" бебе, и начина, по който сте елиминирали възможността да има просто по-различен биологичен ритъм от останалите или пък различно усещане за топлина, студ, глад и т.н.? Благодаря ти предварително, наистина съм любопитна.

Педиатрите Сиърс не ги знам, но знам други едни педиатри, които твърдят обратното. Как да реша кои са пО педиатри, че да им се доверя?  Wink

# 207
  • Мнения: 4 554
Това го има и на български - http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=893

# 208
  • Мнения: 2 886
Прочетох цялата тема, след това се върнах на първия пост. Съгласна съм с всяко едно нещо написано от crazy chick.
Грешни навици на детето са създадени още от най-ранна бебешка възраст. Доколкото схванах от първия пост детето преди един месец за първи път е започнало да заспива не в ръцете на някого и без дундуркане, т.е. на възраст година и 1 месец. Навици започват да се изграждат не след 6 месечна възраст, а още със самото раждане.
Една от възможните грешки е детето да е преуморено и тогава да се слага да спи, друга - за бебета е да се приспиват насила, когато нямат нужда от сън, по описаните затормозяващи методи. Нищо не пречи да се изчака половин час, когато заспиването ще стане без проблем. Прекалено многото занимавки, контакти с родители и други хора изнервят бебето и превъзбуждат нервната му система. Не е зле да се остави да будува на спокойствие, или да се занимава само с каквото пожелае. Доста родители смятат че трябва участват в игрите на децата си - резултата е дете което не може да си играе и да се забавлява само. Всичко това са навици създавани от родителите.
На авторката и предлагам като за начало да не се меси в дейностите на детето през деня, да не го занимава - с песни, танци, маймунджилъци и пр. Да не се преуморява с прекалено продължителни разходки и да измести с половин час напред слагането за сън. Детето да сложи в собствено легло, с плюшена играчка, която то да приспива (може да е новичка, за да се радва и да му е интересно). Като за начало някой може да легне наблизо и да има визуален контакт, но без игри и песни. Ако приказва - да му се покаже че трябва да пази тишина, защото е нощ всички спят и т.н.
Пробвай и виж дали няма да има поне малко напредък, ако няма пиши да мислим други варианти на действие.

# 209
  • Мнения: 1 199
Крейзи чик, по-плачливо не е точната дума. Имаше колики, но те не бяха нещо драстично. Бебето ми беше НЕСПОСОБНО да спи без да има възрастен човек до него. Как го усещаше дори в дълбокия си сън, така и не разбрах. Оставях го дълбоко заспало (примерно на нашето легло, след кърмене, след като съм чакала 20, 30, 40, всякакъв брой минути (експериментите ни бяха наистина много) и то до няколко минути вече плачеше. Ако останех да лежа до него, вече нямаше проблем. Когато беше будно също не търпеше да бъде само. Ако го оставиш в шезлонга или на активната гимнастика, плачеше. Ако го вземеш на ръце, млъкваше. Не ме питай как се гледа такова дете, но с много търпение и любов нещата се нормализират.  "Трудно" бебе като израз не ми харесва, предпочитам и аз "бебе с по-големи нужди". Като прочетох какво пише д-р Сиърс за този феномен, все едно пишеше за моето дете. На кои педиатри да се довериш си е твоя работа. Но да твърдиш че такъв феномен няма само защото ти и твоите познати не сте го срещнали, е несериозно.
Който знае английски, информацията от последния линк който дадох не се покрива напълно с тази от линка който е дала Ескарина, така че няма да е излишно да го прочетете и на английски.  Но ако не знаете английски, и българският текст ще ви даде добра идея.

Общи условия

Активация на акаунт