Приспиването ме влудява

crazy chick, всичко, което досега си споменала като грешка го няма при нас. Спи в отделна стая от 6 месец ( а преди това аз спях в същата стая), слагам я към 20:30-21:00 часа (понякога има и изключения), спи средно 11 часа на денонощие, в стаята има климатик (т.е. не е горещо), има си ритуал и т.н. Рядко се случва обаче да не плаче и тогава се започва едно превъртане в кошарата, сядане, лягане, удря се в решетките, все едно, че място не може да си намери, не може да се отпусне някак си. Това аз го свързвам с нервната й система и нищо друго. Проблем с приспиването имаме още от самото начало. Даже педито ме посъветва да я оставям да поплаче (тогава беше на около 3-4 месеца), но и това не помогна. Ти как мислиш, на какво се дължи? А и другите мами ще се радвам да се включат особено ако са запознати или имали подобен проблем.
Днес за обедния й сън я приспивах 5 часа  , спеше й се зверски, едва гледаше, протърка си очите, но не заспиваше. Рев , рев, и само като я вдигна се усмихва и след 10 мин. пак прозявки, търкания и т.н. В чудо се виждам. Днес си поръчах една книга по интернет, надявам се да ми помогне с нещо. Иначе не ми пречи да я приспивам четейки, пеейки или нещо си друго, пък дори и с часове да е, но само да не плаче, а да си е спокойна. Тази вечер пробвахме таткото да я приспи, но пак едни истерии и само ме спасява кърменето, въпреки че за мен това не е решение, защото като я сложа в кошарата и пак реве.

Маймун, а пробвала ли си да я оставиш да спи при вас? Това със спящо бебе, което при слагане в кошарата започва да реве ми е много познато, но не можеш ли да я приспиш с кърмене на вашето легло и после да я оставиш там и да не я местиш?

heureuse, да, пробвала съм да спя с  нея на едно легло, но не мога да мръдна, събужда се от най-малкото. И съм забелязала, че спи по-спокойно, когато е сама в стаята, затова и на 6 месеца я отделих, че тогава пък се будеше на всеки 20-30 мин. цяла нощ .

А ти какво правиш в този момент, оставяш я все пак да заспи сама, или я взимаш на ръце и т.н.?

Ама, чакай... нима може да се намери бебе, което да не постъпи по същия начин?  Аз не мисля, че съществуват деца, които с радост оставят майчината или бащината прегръдка, дори и да са на 15 години. Ти си го кърмила, гушкала, а после и държала на ръце 40 минути - че то това си е целия му сън, как няма да се събуди после? И друго... внезапният преход на повечето новородени от плътния уют на нечий скут към безбрежния простор на огромно и студено легло е задължителна предпоставка за мигновено събуждане. Затова се и препоръчва малките бебета да спят в малки легълца, на съвсем малко пространство, за да се създава аналог "утроба-прегръдка-легло". Нашите деца спяха в портбебета, както бях споменала, в първите си 2-3 месеца. Дъщеря ми също спеше първоначално при мен на спалнята, но в портбебе. Хем усещаше присъствието ми, хем беше лесно да я залюлеем и приспим, хем се гушеше като буба вътре. Така или инак и с двамата сме изпитвали ужаса на безкрайното приспиване, деликатното оставяне на пръсти в легълцето и секунда по-късно - пронизителния звук. Никога не ми е хрумвало обаче, че това са високи нужди или че децата просто не могат да заспят без нас...


А за този педиатър, какво да кажа... Информирах се надлежно, но историята ми остави неприятен привкус. Жена, прекарала целия си съзнателен живот в непрекъснати бременност, раждане и кърмене /поне 25 поредни години/, която на 4-тото породено дете очевидно е грохнала психически и физически, и мъж, превърнал семейството си в експериментална площадка - това видяха моите очи. То не бяха изследвания, то не бяха жички по главата на незнамкоепоред бебе, за да се докаже в крайна сметка нещо, доказано преди десетилетия - че когато двама души спят заедно, дишането и позите им се уеднаквяват. Това е тенденция при всички хора, а не само при майките с бебета. Както и да е, аурата на въпросното семейство не ми допада и не мисля да размислям по-дълбоко върху хипотезата им /щото в материала няколко пъти се споменава, че това тяхното е хипотеза и че изследваните от тях бебета в полза на тази хипотеза всъщност са две/.


maimun77, опиши наистина малко по-подробно ситуацията, както те е помолила Arizona, а също и кажи възрастта на детето.

crazy chick, ти ли пишеш ?

Три от четирите ми деца не са постъпвали по същия начин Когато Бяха дълбоко заспали, можех да ги оставя в креватчето и да продължат да спят. А "детето ми с големи нужди" сме го пробвали да го слагаме и на тесни пространства без ефект.
А семейството на този педиатър не ти харесва (аргументите ти срещу тях са култови )... ами аз и други автори съм чела и общо-взето натам бият. Кои са книгите които дават противополоожни съвети? Интересува ме, ако може, и в кои години са издадени и къде са издадени.

Спок и Додсън дават противоположни съвети. Чак до 80-те е продължила модата на разделното спане и самоприспиването.

Между другото, моята дъщеря не само, че не се будеше, ако няма никой при нея, а можехме да я местим от едно място на друго, да я преобличаме в заспало състояние... от ден първи, до ден днешен. Мислех, че с възрастта ще започне да спи по-леко и да се събужда, но не би. Последната зима всеки ден ми заспиваше в ръцете на връщане от занималнята, аз й събувах ботушите, махах палтото, шапката, шала, пуловера, панталона, чорапогащника, обличах пижама, слагах памперс и я оставях в леглото. Всичко това без да се събуди. Местили сме я от кола в легло, от количка в кола и т.н., никакви проблеми. До година и половина заспиваше както си играе, независимо къде се намира. Няколко пъти съм я щракнала, като я намирах заспала на килима в хола, докато аз изобщо не съм била в стаята.
Само че заслугата не е моя и не е на възпитателния ми подход. Нито родителите на не толкова дълбоко спящи деца с нещо са виновни.

Този израз "дете с големи нужди" никак не ми звучи добре.

Доколкото съм чела, такива проблеми от самото начало и толкова продължителни може да се дължат на някакъв физически проблем - рефлукс или алергия. Така че най-добре да се изключат.
Ако детето стане неспокойно в периода на коликите или никнене на зъби и родителите започнат да дундуркат, люлеят тогава мисля че доста лесно детето свиква по този начин да заспива и после дори когато проблема отшуми може да има трудности с отучването, но това не значи че детето е нещо по-особено от всички останали, а просто навиците са му такива.

Някои препоръчват ограничаване на движенията, родителя ляга до детето и му хваща ръцете така че да не може да шава, има ефект и от това нещо, зависи си и от възрастта.
Трудното заспиване и неспокойството е симптом на рахит, но за деца след 1 годинка е малко вероятно да го имат, така че мисля че са навици, перумора и други неща  за които много се писа в темата. Но родителите на по-малки деца  с такива проблеми може да обърнат внимание и на рахита като възможност.

Додсън и Добсън - това 2 различни личности ли са?
Защото Добсън, в книгата си "Децата със силна воля", препоръчва бой с пръчка или колан при неподчинение?
Btw книгата е одобрена от Министерството на образованието като учебно пособие за педагогическите институти.

Едит: ах, че тъпо - информирах се кой кой е, но не мога да си изтрия постинга. Много се извинявам за безплодното включване, голяма излагация

Не знам.   Специализирана литература за детеотглеждане не съм чела. Винаги се осланям на информация и наблюдения от първа ръка и първо око, а в случая - на педиатри от плът и кръв. Двама от старата генерация /едната вече е толкова възрастна, че не практикува/, друг от българското съвремие и неколцина модерни, чужбински. От тях също знам, че педиатричните течения се менят като модата в шапките и че е желателно педиатърът да консултира детето при кашлица, варицела или изкълчен крак, а родителите да ползуват главата си за останалите решения. Толкоз по въпроса за книгите. Един препоръчал бой с пръчка за нещо си, друг за същото - галене с перо. Това са просто две гледни точки на две отделни личности и моя е работата да избера. Днес Макаренко, утре Спок, вдругиден Бльок и тъй до края на света. Този Сиърс ми звучи смахнато и толкоз - промотира личния си лайфстайл, за да продава личната си частна клиника и личните си търговски продукти. Семеен бизнес, с други думи. Но дори и да допусна, че е супер и че е божествен лекар, това пак не означава, че смятам думата му за съвместно спане за логична и последна. Семейна позната така загуби бебето си преди няколко години /задуши го с тялото си/, от ей такива мъдри слова...

И последно, за бебетата... Моите нямаха нищо общо едно с друго като навици на спане и заспиване, а също и хранене, и игра. Едното спеше като пукал, другото се будеше по-лесно. Едното се тъпчеше като невидяло, другото - едва. Едното врякаше и търсеше постоянно внимание, а другото си беше съвсем самодостатъчно. Както казах обаче, не ни е хрумвало да мислим, че някое от тях е с по-специални нужди или е физически зависимо от нас. Не сме и очаквали да бъдат еднакви, просто се съобразявахме и използвахме различен подход. То и досега е така, де. Но с всички тези беседи аз всъщност не искам на никого нищо да доказвам и никого в нищо да убеждавам. Изказвам си личното, субективно и непрофесионално мнение, а оттук насетне всеки може да си смята децата за трудни, нуждаещи се, зависими или прочее, колкото си иска.  

Признавам си, че не изчетох цялата тема, но в първия пост авторката все едно описва моят син до преди два-три месеца  Голяма мъъъъкаааааааааааааа Който не го е изживял на свой гръб, не знае за какво иде реч 
Та по темата- след като преминах през перипетийте на авторката и буквално ме докарваше до истерия всеки път, когато се опитвах да го приспивам, някъде около 1.2г. 1.3г., реших да махна обедния сън и да го приспивам само следобяд. В началото беше ад- много изморен, много изнервен- едва изтрайваше от 11.00ч. до 13.00ч. , а мен просто не ме питайте, да не говоря как съм му пробутвала обяда - той почти задрамял на столчето за хранене  Хубавото в случая е, че се научи да заспива легнал до мен на спалнята  Вярно е, че се прави на маймуна, опитва се всячески да се самоубие, а като това му омръзне, започва да ме тероризира, но аз твърдо се правя на дълбоко заспала. По някое време му писва, ляга до мен, кротва се и заспива  Не казвам, че е лесно, но това е начина според мен. Отначало заспиването му отнемаше около час, час и нещо, сега за 15-тина минути е готов  /не винаги, де, но в повечето случаи /.
Успех на авторката в тази битка, както и на всички други в това положение 

Аз заради това те питах, а иначе това което и аз искам да кажа е че най-важното е майката да следва нуждите на детето си, а не някакви общи положения, представени като норма. Примерно аз смятам че е излишно да гледаме таблици по колко време трябва да спи едно дете. Виждате че дори и в тази тема се цитираха два източника, които дават различна "норма". На авторката на темата й пожелавам успех, съчувствам й много за трудностите. Дано успееш да се абстрахираш от това което "трябва" да бъде и да намериш тази уникална формула, която ще проработи за вас.

Как се радвам, че не съм пускала теми по подобни поводи 

Stelfy, тук всеки си пише за собственото дете и ако случайно някое друго реагира по друг начин, значи ти си виновна, че не си му създала навици  не го приемай навътре, не е в теб причината, децата са различни и минават растат по различен начин, при някои няма никакви външни промени, при други са леки, при трети силно изразени.
Опита ли по-късното лягане?
А игнориране пробвала ли си? Да пожелаеш лека нощ, целувка и след това просто да лежиш до него, да се правиш, че спиш или да си обърната с гръб?

Heureuse, благодаря ти за подкрепата

Не се сърди, човече, не съм го приела навътре и не се чувствам виновна ни най-малко (освен, за това, че съм си изпускала нервите).
Иначе да, правила съм се на заспала 100 пъти. Резултата е, че той става и си отива на леглото, започва да скача, като му писне идва и се пльосва върху ми като Трите Хикса. Ако продължавам да спя започва да ми рови с показалец в едното око. После в другото. След това започва съсредоточено да ми натиска очните ябълки навътре. Ако дори и с това не ме е събудил, ме прескача трупешката и отива към края на спалнята, откъдето е готов да се хвърли, а ако си е в леглото (изправен де), започва да вдига крак да прескача и без друго ниската решетка и да се прави, че ще се самоубива ритуално При тези положения просто няма как да не протегна ръка и да не го хвана в последния момент, а той да се изкефи, че все пак съм будна

Иначе, при нас има подобрение. Днес е 4ти ден, в който си заспива в... леглото (!) По негово собствено желание при това, аз нямам участие при вземането на това решение Не че не съм легнала на самото ръбче на спалнята, а-ха да се търкулна в кошарката, но технически аз съм си на нашето легло, а той - на неговото. Естествено пея песни в захлас (включих нови в репертоара) и люшкам ли люшкам. Средно около половин час отнема да заспи... Дори днес не го люшках с ръка по гръбчето, а направо цялото креватче, което е с колелца. Песните пък ги почвам още след банята вечер, докато го обличам, да се настройва психически един вид
Мисля, че сам най-накрая осъзна, че тялото ми вече е прекалено омаляло, ръбесто и неравно за да лежи отгоре, а гушейки се в мен е много по-горещо, отколкото ако се въргаля на хладните чаршафи. Мисля, че затова се е мятал и борил с мен - от неудобство и от незнаене какво да направи. Но преди хиляда пъти съм му предлагала да даде шанс на леглото, а пък той от това почти в паника изпадаше.

Сега си лежи и ако тръгне да се изправя му казвам "покажи как спинкат дечицата" и той услужливо полага главица на чаршафа
Ако му повторя два-три пъти и той продължава да вири главата тръгвам да го хващам под мишниците в стил "а-а, щом ще ме разиграваш идваш при мене" и това сработва за да продължи да лежи.
Иначе друго, което се е променило е че го извеждам по-рано и го прибирам по-рано (продължителността навън е все толкова), но си мисля, че така уж по-спокойно преминаваме към хранения/игра/почивка/заспиване, отколкото ако от вратата се юрнем да ги правим едно след друго нещата.
И други неща пробвахме, но имаха временен, частичен или никакъв ефект.

Ами това е засега... Не смея да се зарадвам... Пу-пу