



Преди дооооста години,на нашето Черноморие,с компания,вечер-





Идеална вечер.
Ние-млади хора,жадуващи да усетим от всичко.
И изведнъж- виждаме човек в инвалидна количка./Имаше нужда от помощ/.
И някои от нас,му помогнахме да се качи от улицата-на тротоара.Поговориме си с него.
искаше компания,цигара и т.н./Да не разказвам всичко./
После,ние,младите,почнахме разговор.И аз като най-голяма шматка казах следното----Че ако живота ми зависи от други хора,по-добре да умра,че не съм можела да очаквам и филия хляб от друг и т.н.



Големи простотии казах тогава.
И -----------на Другият Ден аз,умната

И бях зависима не само за филия хляб и чаша вода.....ами и до тоалетна имах нужда някой да ме заведе.
От тогава си казвам-Голям камък хвърли-Голяма дума не казвай.
И наистина го спазвам това.Ако, и Да съм сигурна в нещо,Не го казвам,докато не се изпълни.

НЕ разбирам хора,които си правят план Със Живота..
След няколко години какво щели да бъдат.Ми никой не знае.Добре е да искаме ,да се стараем.Ама да сме сигурни,че това ще стане.....ЕЕЕЕ,,,,,,,,,,, нее...
И пред мен са много примери,доказващи тезата ми.
През ден или месец си менят желанията и мечтите.
Някои се усетиха навреме.Ама някои още витаят в облаците.
Промени ме страшно много тази случка.Влизам в спорове не само с мъжа ми,който най-редовно казва неща,в които не вярва.А и с познати и с непознати.
В онази вечер и аз помогнах на човека.Но само аз казах тия думи.И на мен се случи да се видя колко съм :силна:

Беше ми добър урок.Наистина.И добре,че се случи като бях млада и се осъзнах навреме.
П.С.А защо не спя в този час ще разкажа като съм сигурна.Не е за вярване ако това,което мисля се случва.
