Бременни майки в чужбина - 28 тема

mickey_82
 тя на курорт ли е дошла, или да помага?
По принцип с бременността на човек му е по-топло и мъжут ми все вика: Дали да не затворим вратата/ прозореца, че подухва?" 

То сега щом не помагат какво сотава акто се родиш?!


mimkis

как се разсмях с"trudnice" Аз с чаяве не се моря, че ... тогава се имам за сериозно болна.

Но явно дечко приста мехура, че съм като парцал тези дни, а колко още остава! Но като си легна да спя , нарочно ужасно уморена,  ставам поне 3-4 пъти през час до 00 и после не мога да заспя... и накрая ртамън се омая и синът се събужда.


Rally_Y
 их, как си го написала, все едно на пазар си ходина! Пу-пу!

       Звезди, ми прави са си сърбите да наричат така бременните, то не е хич леко ми се е трудно Казват също в "drugom stanje", което е буквално ''в друго положение". А за чая на мен ми помогна, явно на време го почнах. То и аз си ходя през нощта по3-4 пъти, но мен по ме мъчеше, че един ден просто ми го беше притиснал тотално и имах постоянно усещане, че ми се пишка, а иначе не можех като отида до тоалетна, и чая ми помогна въпреки натиска, след това се мръдна и не усещам да ми тежи толкова точно там вече.
     mickey_82, то от свекърви помощ рядко се вижда, ама ти си се нагърбила с много работи, я ги остави да се оправят.
     Rally_Y, браво, радвам се, че е минало леко раждането. Сега се замислих, че и аз като теб викам няма да е на 28 октомври ще стискам , че свекърва ми е тогава. Сега сменям тактиката ще си викам да се роди тогава, пък то ще се заинати
 

Здравейте момичета! Открадвам си малко време да споделя с вас раждането (после ще си копирам поста за в другия форум, че няма време да пиша наново  )
Та значи - ето минаха вече две седмици, но няма да забравя никога щастието от раждането на нашата Леа Ерика! Всичко започна сряда сутрин, аз бях от вторник вечерта в болницата, и сутринта на 21-ви започнаха с процедурите по предизвикване на раждането, защото вече беше и за френските термини попреносена бебелина (42 навършени седмици си е бая). Та хормона, който ползват задейства контракции, но не и разкритие. Целия ден лежах между контракциите, опитвайки да поспивам, за да събирам сили, а по време на контракциите обикалях като "глу'а кучка", както казва баба ми времето се съкращаваше - дори имах надеждата за вечерта да ме сложат в пред-родилна, но нищо като разкритие и ми казаха да спя ... нощта даже май писах във форума, 4-5 часа мисля беше, като се събудих и към 6 бяха на 2 минути контракциите и разкритие - НЕ мръднало от 1-ня см, както си беше от една седмица връчиха ми една престилчица, с връзки отзад и по голо дупе - щрапа-щрапа към залите зад специалните врати. Влизам аз и понеже си знам къде е пред-родилна - завивам на ляво, е да , ама не - казаха ми - ааа, ей там си е вашата родилна зала приготвена, еее, ми аз искам при ваничката да си полежа - ааа, няма вече искам туй-онуй, няма време за вани, нито водно раждане. Добреее, влизам аз в "моята" зала - ми тя страшна бе! Едни апарати, едни чудесии...обаче и радио - добрее, наместих се аз и като ме навързаха - тонове на бебето, контракции, на мен кръвно - това от едната страна, а от другата - една система, ама с 3 тръбички - окситоцин, някакъв разствор да ме храни и нещо трето, но забравих какво И започнахме с дозирането - на всеки 30 мин повичавахме дозата, защото беше поносимо, даже до 00 ходих със системите   Траях до към 11 и казах "перидурал, моля", няма да се правя на герой, явно бая сили ще ми трябват, по-добре да не ги губя за сражение с болката, а да си пазя за напъните. Изгониха мъжа ми докато слагат упойката. И вече няма мърдане. А аз си пея с радиото от сутринта - едно чудно - само стари популярни, дето ги знаем от първите звуци. Мног се хили екипа с мен заради това пеене и махане с ръце, както и с инфото за някои песни - коя година, кой албум, ей с такива неща ги занимавах. Към 11:30 нямах и 2 см още разкритие и ми спукаха водите, на мъжа ми му ме видели чисти, но после в "рапорта" за раждането пишеше "леко обагрени" (втората степен след чисти, после е мекониумни, последната е "други"). Ей, закучи се работата, а и както ми преливаха и хранителния разствор - акушерката вика "сега ще ви изпразня мехура", ...ааа, ми на мен не ми се прави нищо, какво ще ми изпразва таз жена - "ааа, ама вие нямате усещания сега заради упойката" хохохо и верно се оказа, да. Ами то няма кой да мисли по това време. Да знаете, добре че мъжа ми беше до мен и помага - не зная как бих се справила без него! Защото след като видяхме, че не върви така, ме сложиха седнала, а мъжа ми подава сигнал "сега" (като гледа монитора с контракциите) и аз правя едно дишащо упражнение - та да напреднем с разкритието, иначе не знам После 12:30 - 3 см, леле каква радост ние продължаваме и то контракциите яки ви казвам, крещя аз "защо ме боли с упоиката оооо", идва акушерката "ами защото е на малки дози за по около час" -  и аз викам "хайде слагайте още, че ще изпуснем момента да дишам с тия болки", а по радиото Елтън Джон, онази песен със свещите и вятъра за принцеса Даяна... "сестра, бързо да не ми палите свещи после" , а тя вика "ама няма такива глупости да говориш, ей", а на мен ми смешно   Идва след 1 час за нова упойка и гледа разкритието - 8 сантиметра моля! Ей, как се зарадва таз жена, все едно тя ражда! И вика една друга акушерка и една стажантка (аз бях разписала да идват да гледат, че нали тръбва да се учат ), обясни им какво правя с дишането, защото ме гледаха малко оцъклено в началото - омотана в кабели , седнала и като някой дракон пуфтях  
В 14:30 вече с 10 см и алилуя, вижда се главата, викнаха мъжа ми да я види и той вика "ааа, приготвила се е с опашки, наистина!". Колко коса има това бебе, голям смях Аз така я сънувах наистина Обаче не излиза, с напъните мръдне навън, после се върне.... и к'во сега, нали тръабва да е пълна програма - идва до мен (до главата ми) акушерката и казва "ами тя се обърна с лицето нагоре, вместо надолу, аз ще опитам да я обърна, но може и да не мога, и да знаете, че ще се роди с една цицина , която после ще изчезне". "добре, казвам, ама няма ли за излиза това дете?", "ами ей сега .... и така 2 часа, егати мързела, накрая ми идеше да вия, но по-добре беше с песните, страшно настроение...излезе стажантката, топло и било и малко лошо а на мен какво ми е, да не ми е хладно , ама пък ми е хубаво и дойде докторката...ай, закучила се е работата, разбрах. Жената поседна до мен - ние си напъваме с акушерката и мъжа ми, а докторката ми обясни, че трябва да помогне на бебето да излезе, защото е късно за операция...добре, казвам, ама какво още моще да и направим на беба - шпатули се оказа варианта , не форцепс, защото няма как да я захванат - седи много нависоко и се връща, вместо да излиза...РАК ви казвам, от класа ... 8 часа преди зодиака да мине в ЛЪВ (0:22 м на 23 юли 2010 беше за Марсилия). А по радиото - Фреди -  we are the champions  Идва акушерката с едни пакети, разопакова и като изпусна едното желязо връз другото - мъжа ми пребледня, а аз не ги виждам, само чувам   защо ли - защото си стиснах очите, така де, нЕма нужда да се плаша, да става каквото ще, ще се роди, никой не си е останал вътре   и храс - храс , напъване, второ - и главата излезе, мъжа ми реве, на мен ми казаха "ето можете да я пипнете главичката" ...няма такова чувство, просто неописуемо..........още един напън и за раменете и после излезе и направо аз си я взех върху гърдите - ей, тогава ги видях какви железа са наръгали да вадят бебето, ъъъ НО всъщност беше страхооооотно....мале какъв кеф, като оргазъм! После бебето връща разни течности върху мен, изплака и този първи звук наистина се запечатва в главата на майката и тя завинаги ще знае и познава гласа на детето си. После и таткото я нацелува нея, после и мен, така де , и аз да намажа той през цълото време ме прегръщаше и целуваше, дето се казва - и той напъва с мен. След известно време таткото и една акушерка отидоха да я облекат и измерят, а ние зачакахме плацентата, която не щя да излезе доброволно...междувременно си ми дадоха бебка облечена и я сложихме на гърда веднага...след 30-мин изгониха таткото с бебето и започнаха само с плацентата да се занимават - голямо търсене и удариха, накрая я намериха и извадиха ръчно, ама нЕма страшно, забравя се. Бърборихме си с докторката за музика, естествено много готин екип ми се падна хванаха ме, че доста френски песни не ги зная и с дъщеря певица като Леа ще ги науча Да видим!

Много дълъг пост, но бях обещала, е ... на сега

Боби, чудно се го пресъздала, доста си се мъчила, но си имала стабилна подкрепа в лицето на половинката , и песните са ти внасяли настроение, а ти пък на персонала
Браво , много се радвам за вас Да пуснеш снимки на малката , да я видим хубавицата

bobi40
 
Героиня си!
И Боно не пя на кой беше, не се сещам вече... Ама Боби и Леа са поздравени като шампионки!


mimkis

 ама те наистина точно са си го казали.

боби, страхотен разказ  . Много ме разсмя това за рачешкия характер, дето главата тамън слезе и се прибере - нали и моето раче прави същите номера  . (Аз пак да помоля за паролка за снимките ако може)

Рали, много ме усмихват разкази като твоя  . Две приятелки имам родени на 01.08 - хубави хора се раждат тогава   

мики, пази си силите за бебето, че то не остана  . Вашата комуна нямаше ли да заминава за Бразилия, че да си починеш малко?

Леле Боби героиня си  Страхотни сте с малката Леа Много да я нагушкаш и нацелуваш

Агент страхотна хубавица е дъщеря ти! Така ако порасне, съвсем няма да има значение с какво е облечена, нали знаеш приказката за хубавия кон (колкото и нелепа да е аналогията)  

Мики никак не ти е лесно, но Джут правилно ти е казала, пази си силите за бебчо! Търпение ти пожелавам, мила!

Добро утро на всички ранобудни, ще дадете ли юзър и парола за албумчетo, pls..?

Боби, браво радвам се че си успяла да бъдеш толкова положително настроена дори при толкова трудности  Герой си ти 

Звезди, Боно на моето раждане трябваше да пее  Ама на пусто, само с тай чи музика за релаксация, минах 

Боби, БРАВО! Голяма куражлийка се оказа...моите искрени адмирации
А, разказа е направо страхотен - изтърпяла си много, но и резултата е налице
Много щастливи моменти от сега нататък с Леа

  на всички тумбаци

Journey
 невероятен красавец! Толкова е добре оформен. не можеш да кажеш, че е бебче на седмица!

Мммм да, разкошно бебе!
И аз трудно бих предположила,че е на седмица.

Journey, пленителен е! Снимката с крачетата е много сладка