Днес ми е мъчно защото става 1 месец от смъртта на моето бебче,а вчера трябваше да стане на 2 месеца, все още не мога да осъзная че го няма, все едно е в другата стая и като отида ще го видя, личицето му е постоянно пред очите ми, малките ръчички, все едно довечера ще го къпя, сякаш ако протегна ръка ще го гушна и целувам, много е тежко...много ни липсва!
- Публикувана: 17 юли 2010, 00:07 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:03 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 13
Мъчно ми е ,защото днес нашето дакелче си отиде 
.Беше толкова добро кученце 
беше член на нашето семейство.Преди да почине го гушках и го помолих да бъде до детето ми и да го пази,а то душичката с големите си кафе очи сякаш наистина ме разбираше.Тази година е ужасна за мен........ Синчето ми ,баща ми ,баба ми сега и кученцето ми .....колко още мога да понеса.....май вече нямам сили!Осъзнах,че една животинка може да ти даде много повече спокойствие и душевен мир от колкото човешко същество.За моето дакелче ,за моят Чочко.
.Беше толкова добро кученце беше член на нашето семейство.Преди да почине го гушках и го помолих да бъде до детето ми и да го пази,а то душичката с големите си кафе очи сякаш наистина ме разбираше.Тази година е ужасна за мен........ Синчето ми ,баща ми ,баба ми сега и кученцето ми .....колко още мога да понеса.....май вече нямам сили!Осъзнах,че една животинка може да ти даде много повече спокойствие и душевен мир от колкото човешко същество.За моето дакелче ,за моят Чочко. 
nelsiana първите месеци за най трудни мила... ,не,че после спира да боли,но някак живота ни повлича....много ми е мъчно,че трябва да отброяваме тези черни дни,вместо да празнуваме с живи и здрави бебенца,за тази болка утеха няма,мога само силно да те 
diana наистина много ти се събра милавсе си мислим,че нещата ще се оправят и за нас ,а живота е безмилостен и продължава да ни шамаросва без дори да ни остави дъх да си поемем,много добре разбирам колко те боли,само човек ,който не е имал животинче в къщи няма да те разбере,нищо,че не могат да говорят понякога те ни дават повече,винаги са с нас и са ни предани до края,а не като някои хора,които ти объщат гръб когато са ти най нужни.Моето куче почина минала година и колкото и странно да звучи,но аз трябаше да родя същия месец,но тази година...това е нещо,за което често мисля....нямамм търпение вече тази ужасна година да свърши най накрая и дано следващата да ни донесе всичко,което тази ни е отне(е, почти всичко,) Прегръщам те силно и искрено се надявам живота,съдбата,Господ или каквото е там най накрая да се сети,че нямаме вече място в сърцата за още болка,ще се пръснат и да ни прати поне малко надежда и радост 
,не,че после спира да боли,но някак живота ни повлича....много ми е мъчно,че трябва да отброяваме тези черни дни,вместо да празнуваме с живи и здрави бебенца,за тази болка утеха няма,мога само силно да те diana наистина много ти се събра мила
все си мислим,че нещата ще се оправят и за нас ,а живота е безмилостен и продължава да ни шамаросва без дори да ни остави дъх да си поемем,много добре разбирам колко те боли,само човек ,който не е имал животинче в къщи няма да те разбере,нищо,че не могат да говорят понякога те ни дават повече,винаги са с нас и са ни предани до края,а не като някои хора,които ти объщат гръб когато са ти най нужни.Моето куче почина минала година и колкото и странно да звучи,но аз трябаше да родя същия месец,но тази година...това е нещо,за което често мисля....нямамм търпение вече тази ужасна година да свърши най накрая и дано следващата да ни донесе всичко,което тази ни е отне(е, почти всичко,) Прегръщам те силно и искрено се надявам живота,съдбата,Господ или каквото е там най накрая да се сети,че нямаме вече място в сърцата за още болка,ще се пръснат и да ни прати поне малко надежда и радост Мъчно ми е за Яна Бургазлиева. Такова красиво младо момиче, голяма трагедия, ужасен удар за близките й.
Нека почива в мир тя и детенцето им! 
Ужасно е това което преживяват близките на Яна Бургазлиева .Силно се надвах да се оправи,но явно е вярна приказката която баба ми на времето казваше"родилката е с единия крак в гроба когато ражда"късмет и това е което трябва да имаш в живота но....
.Силно се надвах да се оправи,но явно е вярна приказката която баба ми на времето казваше"родилката е с единия крак в гроба когато ражда"късмет и това е което трябва да имаш в живота но.... като чета и слушам такива случаи, още повече ме е страх да забременея, как да преодолея този огромен страх, постоянно си мисля, че при следващата операция няма да се събудя Господ да пази всички ни 
