Сиси 
прегръщам те!За твоето момиченце,за малкото ангелче 
прегръщам те!За твоето момиченце,за малкото ангелче - Публикувана: 17 юли 2010, 00:07 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:03 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 13
Сиси, nelsiana, много мъчно ми стана като прочетох написаното от вас, момичета. Искам да ви кажа толкова много неща, а знам, че на този етап ще звучат не на място. Искам да ви кажа как мъката завинаги ще си построи дом в сърцето ви, но с течение на времето наистина ще се научите да живеете с нея. Как никой и нищо няма да запълни празнинната в душите ви и в майчините ви прегръдки, но как също така един ден ще се появят мънички същества , които ще осмислят по нов начин живота ви и ще върнат усещането за радост и щастие. Как никога няма да збравите, но надеждата ще ви вдъхне сили и то по-скоро отколкото очаквате. Как споменът и мъката ще станат неизменен спътник в живота ви, но също така как бъдещите ви рожби ще ви научат да се усмихвате и вярвате отново. Истината е, че орисията ни не е никак лека. Истината е, че животът не е само розов. Но не е и само черен. Толкова искам да ви накарам да вярвате в това,а знам ,че е твърде рано. На мен самата ми трябваше много време... Бих искала за пореден път да цитирам любимата си мисъл: Най-тъмен е часът преди зазоряване. И както неведнъж съм казвала, ще кажа и сега: тъмно вече беше, време е за зазоряване! 
Прегръщам ви, момичета!
много мъчно ми стана като прочетох написаното от вас, момичета. Искам да ви кажа толкова много неща, а знам, че на този етап ще звучат не на място. Искам да ви кажа как мъката завинаги ще си построи дом в сърцето ви, но с течение на времето наистина ще се научите да живеете с нея. Как никой и нищо няма да запълни празнинната в душите ви и в майчините ви прегръдки, но как също така един ден ще се появят мънички същества , които ще осмислят по нов начин живота ви и ще върнат усещането за радост и щастие. Как никога няма да збравите, но надеждата ще ви вдъхне сили и то по-скоро отколкото очаквате. Как споменът и мъката ще станат неизменен спътник в живота ви, но също така как бъдещите ви рожби ще ви научат да се усмихвате и вярвате отново. Истината е, че орисията ни не е никак лека. Истината е, че животът не е само розов. Но не е и само черен. Толкова искам да ви накарам да вярвате в това,а знам ,че е твърде рано. На мен самата ми трябваше много време... Бих искала за пореден път да цитирам любимата си мисъл: Най-тъмен е часът преди зазоряване. И както неведнъж съм казвала, ще кажа и сега: тъмно вече беше, време е за зазоряване! Прегръщам ви, момичета! Сиси, nelsiana, много мъчно ми стана като прочетох написаното от вас, момичета. Искам да ви кажа толкова много неща, а знам, че на този етап ще звучат не на място. Искам да ви кажа как мъката завинаги ще си построи дом в сърцето ви, но с течение на времето наистина ще се научите да живеете с нея. Как никой и нищо няма да запълни празнинната в душите ви и в майчините ви прегръдки, но как също така един ден ще се появят мънички същества , които ще осмислят по нов начин живота ви и ще върнат усещането за радост и щастие. Как никога няма да збравите, но надеждата ще ви вдъхне сили и то по-скоро отколкото очаквате. Как споменът и мъката ще станат неизменен спътник в живота ви, но също така как бъдещите ви рожби ще ви научат да се усмихвате и вярвате отново. Истината е, че орисията ни не е никак лека. Истината е, че животът не е само розов. Но не е и само черен. Толкова искам да ви накарам да вярвате в това,а знам ,че е твърде рано. На мен самата ми трябваше много време... Бих искала за пореден път да цитирам любимата си мисъл: Най-тъмен е часът преди зазоряване. И както неведнъж съм казвала, ще кажа и сега: тъмно вече беше, време е за зазоряване! Прегръщам ви, момичета!
много мъчно ми стана като прочетох написаното от вас, момичета. Искам да ви кажа толкова много неща, а знам, че на този етап ще звучат не на място. Искам да ви кажа как мъката завинаги ще си построи дом в сърцето ви, но с течение на времето наистина ще се научите да живеете с нея. Как никой и нищо няма да запълни празнинната в душите ви и в майчините ви прегръдки, но как също така един ден ще се появят мънички същества , които ще осмислят по нов начин живота ви и ще върнат усещането за радост и щастие. Как никога няма да збравите, но надеждата ще ви вдъхне сили и то по-скоро отколкото очаквате. Как споменът и мъката ще станат неизменен спътник в живота ви, но също така как бъдещите ви рожби ще ви научат да се усмихвате и вярвате отново. Истината е, че орисията ни не е никак лека. Истината е, че животът не е само розов. Но не е и само черен. Толкова искам да ви накарам да вярвате в това,а знам ,че е твърде рано. На мен самата ми трябваше много време... Бих искала за пореден път да цитирам любимата си мисъл: Най-тъмен е часът преди зазоряване. И както неведнъж съм казвала, ще кажа и сега: тъмно вече беше, време е за зазоряване! Прегръщам ви, момичета!Светле, благодаря ти
Мъчно ми е, защото...
Днес едно дете остана без баща, преди да навършило 13 години. Една жена остана остана вдовица на 32, Един човек си отиде в разцвета на силите си само на 36 години. Безсилието е едно от най-смазващите чувства...
Пиша тук, защото цял ден не говоря. Опитвам се да запазя умът си бистър и действията адекватни, за да мога да съм полезна по някакъв начин, но все още всичко ми е като на филм.
Тази сутрин към 8.15 се тропа на нашата врата много настоятелно. Аз още по пижама отворих и гледам комшийчето вика бързо, на татко нещо му става. Влизам и гледам на спалнята жена му реве и раката й захапана от в устата му и ми казва, че си е глътнал езика....
....в момента не съм в състояние да опиша останалото, но... всички усилия са били напразно....
след аутопсията диагнозата е "масивен кръвоизлив. язва на стомаха"
мир на душата му!
Днес едно дете остана без баща, преди да навършило 13 години. Една жена остана остана вдовица на 32, Един човек си отиде в разцвета на силите си само на 36 години. Безсилието е едно от най-смазващите чувства...
Пиша тук, защото цял ден не говоря. Опитвам се да запазя умът си бистър и действията адекватни, за да мога да съм полезна по някакъв начин, но все още всичко ми е като на филм.
Тази сутрин към 8.15 се тропа на нашата врата много настоятелно. Аз още по пижама отворих и гледам комшийчето вика бързо, на татко нещо му става. Влизам и гледам на спалнята жена му реве и раката й захапана от в устата му и ми казва, че си е глътнал езика....
....в момента не съм в състояние да опиша останалото, но... всички усилия са били напразно....
след аутопсията диагнозата е "масивен кръвоизлив. язва на стомаха"
мир на душата му! 
Lili_X ужасно е ,по този начин пред очите ми почина баба ми ,нека почива в мир милия човек и сили на семейството му.
Момичета не знам как е при вас,но явно аз вече не бивам виждам само лошото което ме заобикаля сякаш пропускам хубавото явно от мъка и от страх не допускам радостта в себе си .Страх ме е да се зарадвам
ужасно е ,по този начин пред очите ми почина баба ми ,нека почива в мир милия човек и сили на семейството му.Момичета не знам как е при вас,но явно аз вече не бивам
виждам само лошото което ме заобикаля сякаш пропускам хубавото явно от мъка и от страх не допускам радостта в себе си .Страх ме е да се зарадвам
Лили нека почива в мир, а на семейството му сили за напред! Баща ми преди години спаси една моя бивша вече колежка и тя си беше глътнала езика. В усилията си да я спаси й счупи зъб, но това не е важно.
И една моя близка роднина, от най-любимите ми я погребаха вчера. От грип получи инфекция на кръвта, естествено беше установено при аутопсията, а преди това не. Два месеца се мъчи милата, уж анемия, какви ли не диагнози избръщолевиха докато накрая й се изтощи организма, започна да задържа вода и сърцето не издържа. От началото на седмицата ми е гадно заради нея, очаквахме най-лошото всеки ден и то се случи. Добре че съвсем скоро е рдто на Цвете да си ангажирам съзнанието и мислите с нещо хубаво.
нека почива в мир, а на семейството му сили за напред! Баща ми преди години спаси една моя бивша вече колежка и тя си беше глътнала езика. В усилията си да я спаси й счупи зъб, но това не е важно.И една моя близка роднина, от най-любимите ми я погребаха вчера. От грип получи инфекция на кръвта, естествено беше установено при аутопсията, а преди това не. Два месеца се мъчи милата, уж анемия, какви ли не диагнози избръщолевиха докато накрая й се изтощи организма, започна да задържа вода и сърцето не издържа. От началото на седмицата ми е гадно заради нея, очаквахме най-лошото всеки ден и то се случи. Добре че съвсем скоро е рдто на Цвете да си ангажирам съзнанието и мислите с нещо хубаво.
Ох,момичета все лоши новини,все лоши неща се случват...Каточе ли това е живота-раждане и смърт!Наистина всички си отиваме от този свят рано или късно,оставани само надеждата,че някой ден там горе ще се видиме с близките си....и наистина вярвам,че има и друг живот и се надявам да е по-добър.На нас оставащите тук ни остава само да имаме сили да преживеем това което ни се случва и очаква!