Имаме си още един малък СЕПТЕМВРИЙСКИ калпазан-сладкото бебенце Иван!

Оооо, при нас всичко е планирано!Първо трябваше да се изучим и двамата.После 1г. и половина казарма съм чакала Преди сватбата сме се пазили за бебета!Той бременна булка не щял!След сватбата започнахме да "работим" за 1-во бебе и така 9 месеца докато се получи.После 10г. пазене, докато се наканим за 2-то бебе Планирано и толкова силно желано от всички, че не стига че стана от 1 месец, но и бройката ни изненада здраво Но всички са много щастливи!!!
А за мъжете, не стига че сам прави ремонт, сам прави пролетно чистене, но и от месеци той чисти, проска, глади, върти цялото домакинството.Ми Доктора ми каза почивка И аз почивам!Не че съм имала проблеми/да чукам на дърво  /, но бременност с близнаци се пазело повече от едноплодна бременност!

Нашите и двете са планирани,само че докато станат все по две години бебеправим Сега второто стана точно като не очаквахме и при закъсняла овулация.

Момичета след малко ще пускам новата тема,ще сложа заглавието за което гласувахме миналия път.Утре може да не съм тук затова пускам темата по рано! 

По-точно на мен не ми е на дневен ред и едва ли някога ще стане . Като си се опарил веднъж и киселото мляко духаш.Него ако го питаш, още утре подписва.
И при нас бебчо е планиран, даже стана след около 8 мес. опити. Не знам дали има нещо общо, но и предишния път докато не качих 10 кг. не забременях    /под 56 кг не забременявам и затова сега се търкалям 

Ние сме заедно от миналото лято по това време и аз още от началото си казах "Това ще е моят мъж ".Някакси така ги усетих нещата След Нова Година много лошо се скарахме ,разделихме се .Той направо побесня  А на мен през цялото време не ми идваше ,и ме беше страх да си направя тест .....и точно се поздобрихме малко ,направих тест без да му казвам нищо и  като видях  такъв рев му ударих  не знам защо  Но бях много щастлива ,мъжо и той  Много горд  Та не беше баш планирано за през тоя период ,ама и двамата искахме .И стана от раз буквално !От първия опит и аз за това си мислех отначалото ,че няма да стане .Не го бях приела на сериозно и не го мислех ,докато не ми закъсня .

За мъжете - аз не мога ад се оплача от моя ,чисти сега с прахосмукачката,чисти банята с белина и като се върне от работа си играе с Борис.Нашия син е  див и иска мъжка игра,а а з не мога да му я дам особенно сега.
vany666 , първият път не сме планирали,просто искахме бебе и спряхме да се пазим,но не е било на всяка цена.А сега просто трябваше да стане,искахме второ  и то възможно  най-бързо,че да могат да ми се застъпят майчинствата пък и вече  съм на 32г.

Аз винаги съм искала дете, но като се влюбих до уши в таткото за това не съм мислила.
Ние се запознахме през ноември 2008 и почти веднага заживяхме заедно. След известно време открих нещо, което ме разби, за седмица бяхме разделени и аз бях сигурна, че повече не искам да го виждам. Като се появи на вратата обаче, забравих за всиките обещания, които си бях дала. Въпреки че при нас нещата ту са идеални, ту никак не вървят, бяхме решили, че ще имаме дете заедно. Известно време не се получаваше, но като забременях бяхме много щастливи. Но дори щастливи аз винаги си имам едно на ум и все се опитвам да правя някакви планове, което не ми се получава много, защото хем не съм сама, всичко да си зависи от мен, хем таткото вятър го вее на бял кон.

А, аз моя мъж само мога да го хваля. Не че няма трески за дялане и че не вбесява понякога, но ми е слънчице. Каквото поискам намира начин да ми го даде, винаги моите и семейните интереси са на първо място, да ми е жив и здрав!
Колкото до планирането на бременността... ми повече от планирана. Женени сме от 5 години, първите две години сме се пазили, просто си мислехме, че не е момента. После решихме да опитваме за бебе, а след това последва и мъката, че не става и не става, лекари, изследвания, процедури... Тъкмо с триста зора и след 3 годин скачане от този специалист на друг се добрах до д-р Стаменов, който поиска да повторим някои от изследванията и предлагаше ин витро с "диагностична цел" да се видело къде точно е проблема. През това време заради нерви и стрес, реших, че трябва да си напусна работата, по подобна причина и сменихме квартирата. Улисани в преместване, ремонт на новата квартира и приближаващия край на годината и двамата си казахме, че това с бебето и цветната снимка, която Стаменов иска ще почака новата година. Даже бях абсолютно убедена, че сме изпуснали овулацията през въпросния месец... Тест си направих на Иванов ден, след 3 дневно закъснение (което отдавах на преумора и вероятно неспукан фоликул или просто цикъл без овулация). Като знаех колко тестове със самотна чертичка съм видяла бая се оцъклих, като видях, че на този специално има две чертички. Въртях се като луда из банята и хола, хванала се за главата и още със смъкнати гащи... повтаряйки си "е*аси майката", след това се метнах към фотоапарата (че нали след 10тата минута не е валиден теста). Как се сменя обектив с треперещи ръце и как се фокусира с макрообектива, когато се тресеш с такава амплитуда, само аз си знам. Нащраках го бързо бързо, след което се тръшнах на пода (все още със смъкнати гащи) и се разревах. Едва като спрях да хълцам звъннах на мъж ми.
Сори, увлякох се с писането!

Е това се казва емоция. Ти можеш много повече да оцениш това, което имаш.
Дано всички да родим здрави дечица и ние да сме живи и здрави да си ги гледаме и да им се радваме.

 От днес новинките за бебки са:
Вече не сме в интензивно,а след интензивно където има и много по голями бебчета даже в нашия бокс има и в креватчета!
Успях и се вмъкнах дори макар и за 1 минутка и ги видях    
Няма антибиотик, системите не са ги свалили но ще ги махнат днес или утре стига вс да е наред!
Дишат самички и папкат по 17 мл. Вал е 960 гр.,а Вики 1050!

Момичета заповядаите в Новата тема

♥Димяни ♥, пу-пу, ами те направо отличнички Вики и Вал   Браво, нека все така да са и дай Боже, по-нататък и те в креватчета и оттам у дома  

Браво на дечицата, да продължават в същия дух