Трябваше ми повече от месец, за да седна да пиша в темичката и да призная пред себе си пред света, че и моето детенце е с увреден слух Чета ви от известно време, опитах се дори да започна да чета темите още от първата такава, но прецених, че ще изгубя прекалено много време докато наваксам, а и нещата от 2007 насам сигурно доста да се променили. Ще ви помоля да ме извините, ако ви задавам вече обсъждани въпроси...
Нащата звездичка се казва Рая и преди 3 седмици стана на 1 годинка. Някъде от 6-7 месец, започнах да се притеснявам, че може би не чува добре, но всички, включително и педиатърката й ме обявиха за луда. Аз въпреки всичко си правех непрекъснато експерименти - тропах, свирках, подвиквах..., но на много малко неща за съжаление тя реагираше. Обръщаше се на пляскане с ръце, много силно повикване на името й, свирене с уста, както и докато спи на падането на по-тежък предмет на ламината. На нормален говор, музика, телефон... - никаква реакция В крайна сметка, убедих съпругът ми да я заведем на лекар. В края на 10-тия й месец, отидохме направо в ИСУЛ при доц.Попова. Направихме БЕРА изследването и резултатите бяха - леко дразнение на 100 дб. Изписа ни слухови апарати - Oticon Safari SP300. Единия го взехме по касата, а другият го купихме. Беше голяма мъка докато свикне с тях, но от една седмица насам вече ги носим по 5-6 часа. В началото нямаше никиква промяна, но й ги пренастроиха и сега мисля, че има напредък. От скоро започна да се обръща на името си, без да повишавам тон, реагира на дрънкалки, барабана, звън, съскане и шъшкане. Ходим веднъж седмично на рехабилитация в ИСУЛ. Последният път, като разговарях с Попова, каза да изчакаме лятото и да се подготвяме за имплантация, но нищо повече не сме коментирали. Рая откакто се е родила не е боледувала сериозно, роди се нормално без усложнения при раждането, както й аз не съм имала проблеми по време на браменността. В семействата ни няма хора с увреден слух... Това е накратко за нашият случай.
Както предполагам всяка майка, не мога да спра ди си мисля и чудя от какво и как й се е увредил слуха. Притеснява ме също и факта, че лекарката нищо не каза относно поставяне на диагноза, не е ли нормално преди да се мисли за операция, първо да се установи къде е проблемът?? Има ли шанс, ако не е вродено да постигнем подобрение, чрез адекватно лечение? Как би могло да се установи къде е увреждането? Все въпроси, които си задавам всеки ден... Спордед вас, редно ли е да потърсим и друго мнение от друг специалист, все пак диагнозата е доста сериозна и за цял живот? Искам да направя нещо за детето си, но незная какво....
Отворена съм за всякакви съвети и коментари от ваша страна. Имам нужда от вашата подкрепа, защото вие най-добре ще разберете, какво е на майчиното ми сърце. Те първа ще пиша и ще задавам въпроси, сега просто исках да се запознаем