Стегни се човек, та дори да и тръснеш един бой по гъза , този път за нейно добро. Понякога и това се налага.
Ти добре ли си? - Публикувана: 22 юли 2010, 12:43 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2010, 21:41 ч.
Много ми е смотано!!!Имам чувството, че потъвам...
Ти добре ли си?
Напълно си права Лизбет! Това е вярно. Извинявам се. Не винаги това което мислиш е добре за другия, просто всичко е много специфично. Още един път се извинявам, въобще нямах впредвид грубост и насилие. Просто имах впредвид да накараш човек да вярва в собствените си сили и в това, че той ти е необходим! Просто залитнах...
Да, на мен ми е ясно, че ще се оттърва от нея, но не и от чувството на вина, освен това кой ще я търпи....Тя ще каже, че няма нужда и аз не искам да се грижа за нея и ще се почне пак всичко отначало..Боядисах се току-що. Реплика: Oooх, като побелееш, ще те питам аз теб? 
Няма мира ...Кухнята ми била незнам си ква, мивката ненам си ква, солниците ми били еди какви си, терасата ми била кофти... 
Няма мира ...Кухнята ми била незнам си ква, мивката ненам си ква, солниците ми били еди какви си, терасата ми била кофти... 
Като не одобрява кухнята и терасата - да ги почисти и да ги направи така, че даи харесват.
Вярно, че жената е болна и в момента трябва да я разбираш, но тебе кой и кога ще те разбира?
Ядосваш се от поведението на майката, нервираш се. Нервните клетки не се възстановяват, а ти ще и трябваш по-късно, когато болестта се задълбочи.
Ако имате финансова възможност наемете жена да почиства дома и за да не се натоварваш.
И още един въпрос от мене - знам, че сега ще ме нападнат, но ...
Според всичко написано до тук - за мене това не е майка, а осиновителка. Обикновенно те вменяват на осиновените деца да са длъжни да се грижат за тях, да поемат всички негативи от възрастовите изменения.
Жалко, ако е така. А нали като са осиновявали детето са се клели, че го правят за негово добро.
Дано не стана като майка ти от възрастта. Как може човек да стане такъв егоист и да тъпче детето си? Нали за вас - децата живеем.
Вярно, че жената е болна и в момента трябва да я разбираш, но тебе кой и кога ще те разбира?
Ядосваш се от поведението на майката, нервираш се. Нервните клетки не се възстановяват, а ти ще и трябваш по-късно, когато болестта се задълбочи.
Ако имате финансова възможност наемете жена да почиства дома и за да не се натоварваш.
И още един въпрос от мене - знам, че сега ще ме нападнат, но ...
Според всичко написано до тук - за мене това не е майка, а осиновителка. Обикновенно те вменяват на осиновените деца да са длъжни да се грижат за тях, да поемат всички негативи от възрастовите изменения.
Жалко, ако е така. А нали като са осиновявали детето са се клели, че го правят за негово добро.
Дано не стана като майка ти от възрастта. Как може човек да стане такъв егоист и да тъпче детето си? Нали за вас - децата живеем.
Изпадаш в положение, в което всяка реплика и действие те дразнят. Спри се и помисли.
Можеш ли да промениш 50+ годишна жена? Не можеш.
Зависи ли здравето й от теб? Не, на възраст е, случват се болести.
Виновна ли си, че си жива? Не си.
Какво можеш да промениш: себе си - като мисъл и като действие.
Ако реагираш по един и същи начин, тя ти отговаря по своя си тертип - сама й предлагаш този танц. Доброволно влизаш в гневно партньорство.
Промени своята реакция към забележките й.
Следващият път, като се загрижи за косата ти, прегърни я и й благодари, че мисли толкова за теб. Без ирония. Кухнята ти е еди каква си - да, такава е. Да, такива солници ти харесват. Когато тръгваш към наежен човек - опитай се първото, което каже в разговора, да е съгласие.
Като се пренавиваш със седмици как майка ти ще дойде, колко ще е ужасно, как ще се карате, само се доизнервяш и си изпълняваш "предсказанието", защото предварително си си изчерпила търпението. Кара ти се, че ще излизаш - не спориш, не крещиш, казваш "чао" и това е. Почне ли да мърмори, мисли си за свои си неща.
Разчупи нещата.
Можеш ли да промениш 50+ годишна жена? Не можеш.
Зависи ли здравето й от теб? Не, на възраст е, случват се болести.
Виновна ли си, че си жива? Не си.
Какво можеш да промениш: себе си - като мисъл и като действие.
Ако реагираш по един и същи начин, тя ти отговаря по своя си тертип - сама й предлагаш този танц. Доброволно влизаш в гневно партньорство.
Промени своята реакция към забележките й.
Следващият път, като се загрижи за косата ти, прегърни я и й благодари, че мисли толкова за теб. Без ирония. Кухнята ти е еди каква си - да, такава е. Да, такива солници ти харесват. Когато тръгваш към наежен човек - опитай се първото, което каже в разговора, да е съгласие.
Като се пренавиваш със седмици как майка ти ще дойде, колко ще е ужасно, как ще се карате, само се доизнервяш и си изпълняваш "предсказанието", защото предварително си си изчерпила търпението. Кара ти се, че ще излизаш - не спориш, не крещиш, казваш "чао" и това е. Почне ли да мърмори, мисли си за свои си неща.
Разчупи нещата.
За съжаление майка ти няма да се промени, според мен се опитай да не я допускаш до теб, трудно е да я оставиш, но поне да не може да ти се мси в живота. Тя е видяла. че каквото и да направи , ти ще и простиш!ЗАмисли се сериозно дали си заслужава да и позволиш да съсипе живота ти, само защото ти е майка ! Надявам се скоро да излезещ от тази дупка и отново да имаш мечти 
vagabond, слагай всичко на масата. Настрой се психически за времето на терапията, през това време обмисли всичко и действай.
Мъжът ти за какво ти е? Според мен трябва да започнеш от него. От прочетеното дотук, той не е твоят човек и не виждам смисъл само да се тормозиш. Подари си усещането да си свободна жена. Дай си възможност да намериш човека за теб или той да те намери. Явно си добра душа, щом толкова те къткат майка ти и мъжът ти. Хитреци.. Намерили са си жертва и смучат ли смучат.. А ти с това изкривено чувство за отговорност, направо си се превърнала в ежедневната им доза.. Удобничко, нали?! Само те чакат и те предизвикват да се "издъниш", за да им паднеш в ръчичките и да скачат трупешката върху главата ти.
Майка ти мрази себе си, но като всеки слабохарактерен човек, предпочита да наказва и обвинява теб. Злобата и омразата я разяждат, и тя с мерак те дърпа след себе си, за да не е самичка, за да си докаже че не само тя е такава, че ти не си по-различна от нея. Нека мине този месец, пращай я в дома й и повече не се връзвай на гостувания от този тип. Ако трябва, давай й пари за транспорт, да продава каквото иска и да си намери кой да я гледа. Тя ще се влошава, а ти както си го подкарала, като нищо и да я настигнеш. И за какво? За да отговориш на хорското мнение? Или защото някой бил казал, че така е правилно?
Аз отдавна се научих, че ако искаш да си добре, трябва ти да определяш правилата и другите да ги спазват, а не обратното. Имаш се за корава мацка, тогава опитай ти да диктуваш правилата, заслужава си!
Прегръщам те много силно и някак, след като съм те чела толкова време, вярвам, че ще се справиш не на всяка цена, а на добра цена
Мъжът ти за какво ти е? Според мен трябва да започнеш от него. От прочетеното дотук, той не е твоят човек и не виждам смисъл само да се тормозиш. Подари си усещането да си свободна жена. Дай си възможност да намериш човека за теб или той да те намери. Явно си добра душа, щом толкова те къткат майка ти и мъжът ти. Хитреци.. Намерили са си жертва и смучат ли смучат.. А ти с това изкривено чувство за отговорност, направо си се превърнала в ежедневната им доза.. Удобничко, нали?! Само те чакат и те предизвикват да се "издъниш", за да им паднеш в ръчичките и да скачат трупешката върху главата ти.
Майка ти мрази себе си, но като всеки слабохарактерен човек, предпочита да наказва и обвинява теб. Злобата и омразата я разяждат, и тя с мерак те дърпа след себе си, за да не е самичка, за да си докаже че не само тя е такава, че ти не си по-различна от нея. Нека мине този месец, пращай я в дома й и повече не се връзвай на гостувания от този тип. Ако трябва, давай й пари за транспорт, да продава каквото иска и да си намери кой да я гледа. Тя ще се влошава, а ти както си го подкарала, като нищо и да я настигнеш. И за какво? За да отговориш на хорското мнение? Или защото някой бил казал, че така е правилно?
Аз отдавна се научих, че ако искаш да си добре, трябва ти да определяш правилата и другите да ги спазват, а не обратното. Имаш се за корава мацка, тогава опитай ти да диктуваш правилата, заслужава си!
Прегръщам те много силно и някак, след като съм те чела толкова време, вярвам, че ще се справиш не на всяка цена, а на добра цена
Благодаря ви Толкова ви обичам! Направо съм пристрастена към вас.
Преди малко се прибрах. То не бяха те лефони единия, другия, майк ами мъжа ми..Въобще не им дреме, че ме злепоставят, всъщност злепоставят себе си. Икарах си добре, но ме зацепи яко главата...Сигурно от напрежение. Мъжа ми и той като звънне и като запецне н ателефона едно и също да мели, минава по половин час, а ако искам да затворим, защото говорим на роуминг все пак , почва да се съмнява и да се заканва.Явно са си говорили двамата, щото майката е спокойна.
Малко се пооправих от днеска, но още ми е мъгляво и пак започват да ме обхващат едни мисли да се разделям с мъжо. Ама ще взема да му прехвтрля целия имот барабр с кредита и да си реш всичките проблеми. Ще си рабера и от заплата и от спокойствие..То това не е живот.Поне тогава само майк ами ще ми дудне, но нея ще я отсвиря бъро. Не знам какво да правя отново съм объркана. Мъжът ми няма да се промени, ама какво ли се чудя, тя собствената му майка ми каа, че не вярва да се промени, а а й казах, че щом го обича трябва да вярва. То като гледам така май по-зле ще става.
Толкова ви обичам! Направо съм пристрастена към вас. Преди малко се прибрах. То не бяха те лефони единия, другия, майк ами мъжа ми..Въобще не им дреме, че ме злепоставят, всъщност злепоставят себе си. Икарах си добре, но ме зацепи яко главата...Сигурно от напрежение. Мъжа ми и той като звънне и като запецне н ателефона едно и също да мели, минава по половин час, а ако искам да затворим, защото говорим на роуминг все пак , почва да се съмнява и да се заканва.Явно са си говорили двамата, щото майката е спокойна.
Малко се пооправих от днеска, но още ми е мъгляво и пак започват да ме обхващат едни мисли да се разделям с мъжо. Ама ще взема да му прехвтрля целия имот барабр с кредита и да си реш всичките проблеми. Ще си рабера и от заплата и от спокойствие..То това не е живот.Поне тогава само майк ами ще ми дудне, но нея ще я отсвиря бъро. Не знам какво да правя отново съм объркана. Мъжът ми няма да се промени, ама какво ли се чудя, тя собствената му майка ми каа, че не вярва да се промени, а а й казах, че щом го обича трябва да вярва.
То като гледам така май по-зле ще става.
Вагабонд, майка ти така умело дирижира кръга на собствения ти ад, че направо й се възхищавам, колкото и садистично да звучи. 
Аз те съветвам да ограничиш до минимум комуникацията с нея (доколкото позволяват обстоятелствата), за да запазиш собственото си здраве и душевен мир. Никой, повтарям никой човек не си струва, когато цената е твоите душевни терзания и здраве.
Аз те съветвам да ограничиш до минимум комуникацията с нея (доколкото позволяват обстоятелствата), за да запазиш собственото си здраве и душевен мир. Никой, повтарям никой човек не си струва, когато цената е твоите душевни терзания и здраве.
Добро утро сладки мои пепита 
Днес денят е обещаващо слънчев - майк ами си заминава за два дена
Да, тя доста умело използва състоянието си, както винаги.
А това с разтърсването, за което говори Снежка - правила съм го не действа. Когато баща ми почина, майк ами с всеки изминал ден започна да хистерясва все повече и повече. И естествено, всички я оправдаваха, че такъв е момента. Мен никой не ме попита как съм, всеки идваше да ми обяснява колко му е мъчно за МОЯ баща и аз видите ли трябваше да съм желязната лейди и да ги успокоявам. Нито един път майка ми не ме е попитала как съм. И когато аз бях станала просто камък, нищо не изпитвах към никого, една празна дупка,тя се обърна и ми каза, че съм била студен човек, на когото за нищо не му пукало и как можело да н еплача за татко. Е, как да плача, то за мен ред не остана да ми бъде мъчно...
Та така де, след няколко месеца, положението пак беше станало нетърпимо, пак гоненици, заплахи, че ще ме лиши от дома ми, че аз там нищо нямам, какво съм си мислела, да не съм се правела на голяма господарка и т.н., ама беше яко хистерясала. чак се тресеше и щеше да ходи да се мята през терасата, а аз я хванах и я разтърси и даже й ударих лек шамар..За мой най-голям ужас, вместо да се оправи, тя хистеряса още повече и започна да звъни на всички по телефоните, че съм я пребила!Посред нощите. Вуйчо ми дойдоха след 10минути/живеят близо до нас/ И влизат, нахъсани да ми крещят на мен и като видяха за какво става дума.. Е, пак аз трябваше да преглътна, щото на нея й било много тежко.. Сефте..
Днес денят е обещаващо слънчев - майк ами си заминава за два дена
Да, тя доста умело използва състоянието си, както винаги.
А това с разтърсването, за което говори Снежка - правила съм го не действа. Когато баща ми почина, майк ами с всеки изминал ден започна да хистерясва все повече и повече. И естествено, всички я оправдаваха, че такъв е момента. Мен никой не ме попита как съм, всеки идваше да ми обяснява колко му е мъчно за МОЯ баща и аз видите ли трябваше да съм желязната лейди и да ги успокоявам. Нито един път майка ми не ме е попитала как съм. И когато аз бях станала просто камък, нищо не изпитвах към никого, една празна дупка,тя се обърна и ми каза, че съм била студен човек, на когото за нищо не му пукало и как можело да н еплача за татко. Е, как да плача, то за мен ред не остана да ми бъде мъчно...
Та така де, след няколко месеца, положението пак беше станало нетърпимо, пак гоненици, заплахи, че ще ме лиши от дома ми, че аз там нищо нямам, какво съм си мислела, да не съм се правела на голяма господарка и т.н., ама беше яко хистерясала. чак се тресеше и щеше да ходи да се мята през терасата, а аз я хванах и я разтърси и даже й ударих лек шамар..За мой най-голям ужас, вместо да се оправи, тя хистеряса още повече и започна да звъни на всички по телефоните, че съм я пребила!Посред нощите. Вуйчо ми дойдоха след 10минути/живеят близо до нас/ И влизат, нахъсани да ми крещят на мен и като видяха за какво става дума..
Е, пак аз трябваше да преглътна, щото на нея й било много тежко.. Сефте.. 
Уфф, на тая възраст... няма начин да промениш нищо, за съжаление. Много кофти ситуация. Търпение, докато ѝ приключи терапията и се прибере у тях. Има и друг начин на действие, но виждам, че не си склонна да я отрежеш, така че... още малко търпение с нея, а междувременно обмисли и как да си подредиш живота със съпруга ти, че майка ако не си могла да си избереш, то мъж поне можеш. Кураж!